събота, 16 август 2008 г.

За младите и рекламата

Поглед - 17 стр.
За младите и рекламата



„Не пуша. Искам семейство, две деца и къща с градина. Най-голямата ми грижа е да получа добро образование. Не мога да живея без музика. Най обичам да прекарвам време с гаджето си и да излизам с приятели. Нямам време за телевизия. Постоянно съм в интернет, най-често гледам клипчета в YouTube и си проверявам e-maila. Харесвам външния си вид. Бих искал/а да работя в IT сектора". Така изглежда обобщеният образ на „младия възрастен" човек В България според изследване на маркетинговата агенция Synovate за нагласите и потребителското поведение на групата на 18- до 24-годишните млади хора. Вероятно е така, но акцентът на техния интерес трябва да падне върху новите технологии и интернет постоянството. Просто младите все по-малко се интересуват от живия контакт за сметка на общуването в мрежата. Предпочитат да видят пред себе си монитор и някакви символични усмихнати личица вместо реалния човек. Никой от групата на 18-24-годишните не се интересува от истинските емоции, дали в момента срещу него човекът се усмихва, дали очите му са насълзени, дали се поти от напрежение. Имат едни измислени съкращения, изкуствени форми за усмивка и сълзи, но душата изчезва. 40 години махахме Берлинската стена, за да си сложи всеки вкъщи по една такава, но за по-галено я нарича монитор. С идеалната цел да имаш пред себе си прозорец към света. Всичко това е направено, от една страна, с търговска цел, а от друга - с чисто шпионска. Колкото и звучи според теорията на конспирацията - пред компютъра всеки става прозрачен. Всяка мисъл, всяка идея, всяко послание се записва. Всяка тайна се разгласява. Отнети са ти въздухът и истинската свобода. Не можем да отречем, че откакто свят светува, се води войната между поколенията. Младите са срещу старите, точно както и старите винаги са срещу младите. Но сега разделението е драматично. За нас, „старите", младите са неразбираеми, защото те нямат своята си естествена среда. Дори и рекламите, които специално са направени да „хванат" младите, са изкуствени. Например рекламата на „Нес фрапе" - та в нея няма живот. Нима един скейтборт или сърф са символите, с които младият човек ще се идентифицира и ще каже: „Да, това съм аз. Видях се в парка, видях се и на плажа". Това е повърхностно отношение. Точно като да си поставен на гребена на вълната - илюзорното усещане да си на върха. Ако аз трябва да направя реклама за младите и свободата им, бих поставил действието в затвор или зоопарк. Бих облякъл главния си герой в оранжев костюм по американски, за да е по-разбираемо. Той ще стои в клетка, а друг ще му идва на свиждане. И тогава бих счупил един компютър, като чрез това счупване ще се разпадне и клетката на героя ми. Или бих счупил десет компютъра, да ги накарам да излязат през един прозорец и да започнат да си усещат ръцете, краката и главите. Ще покажа колко е тъпо да стоиш наврян вкъщи или в компютърна зала или просто да се затвориш във виртуалния си свят и да общуваш виртуално със света. Просто трябва свобода! Борислав Шабански е най-малкият проблем на собственика на веригата радиа и агенция „Фокус" Красимир Узунов. „Това е второ или трето писмо на АБРО, но в асоциацията има хора, които като членове на организацията подписват от името на всички. Много добре знам персоналните претенции към мен откъде са. В края на краищата не съм виновен, че искаме да правим информационни радиостанции. Този пазар не е брониран и не е запазен за определени хора", категоричен е Красимир Узунов. „Безпочвените нападки на г-н Узунов са отдавна известни и лансирани, но те просто са отчаян опит да бъде изместена темата. АБРО е най-голямата и представителна гилдийна организация в областта на електронните медии и се управлява от членовете си, представени в общо събрание, което избира УС. Всяка една реакция на АБРО детайлно се обсъжда в УС, преди да се започне работа по нея", заяви Гриша Камбуров. Според Узунов притесненията на АБРО се дължат на факта, че в асоциацията смятат, че само определени хора трябва да държат радиопазара в България. „Освен това има и един друг въпрос - колко фирми в АБРО са български? Каква е тази Асоциация на българските телевизионни и радиооператори, след като в нея едните са ирландци, другите са американци, третите са гърци. Аз не съм член на АБРО и не смятам да ставам член, но не съм казал, че няма да има нова организация на Българските радиооператори. От септември ще е „Нова година, нов късмет", нови структури, нови организации", категоричен е той. „Нашите членове са оператори, които стриктно спазват българското законодателство, плащат си данъците тук, дават заплати на българи, стимулират българската икономика. Тенденцията за окрупняване на пазара е световна. Именно това доказват и продажбите на най-големите телевизии в последните седмици. Големите международни компании инвестират у нас, развивайки пазарите благодарение на богатия опит, който притежават - контрира Камбуров. И допълни: - Тезата за създаване на нова организация от г-н Узунов няма реално измерение. Не може да се създават организации с един член, защитаващи определена корпоративна кауза. Техният живот е доста кратък - пример за това са някогашната организация „Лиани" и АБТО. Безпочвени са нападките, че това е акция срещу „Фокус". Законът е един и той трябва да бъде спазван от всички, а не един оператор да се поставя над него".
събота, 16 август 2008 04:27:29

Няма коментари: