Радиоефирът ни е в ледената епоха

Сега - 14 стр.
Радиоефирът ни е в ледената епоха

Любен ОБРЕТЕНОВ

В България доскоро имаше радио, наричащо себе си "Ретро". Чудно е как с това име то успя да се наложи на пазара и да просъществува сравнително дълго време. Защото фактически у нас всички радиа са си яко ретро. Дори слънчевите затъмнения са по-често срещано явление от това да чуеш нова музика по българско радио. Спорно е дали комунизмът си е отишъл, но е абсолютно сигурно, че традицията у нас съвременната култура да навлиза с 20, дори 30 години закъснение продължава. Особено що се отнася до рок културата. Навремето за това имаше обективни предпоставки - Берлински стени, Железни завеси и прочие. Сега обаче за този факт няма никакво друго обяснение освен очевидно липсата на желание у радиоводещи и музикални редактори да бъдат на ниво. Далеч по-лесно е да си въртиш стари класики, с които хората са си свикнали, отколкото да се напрягаш да намериш нещо ново и да го наложиш.
Мнозина ще кажат, че напоследък нови качествени банди няма. И вероятно ще са прави. Въпреки това обаче, ако човек гледа MTV и VH1 редовно, може да види доста парчета, издадени тази година или преди година-две. Вярно, повечето от тях не са нищо особено и често са пошла имитация на нещо вече правено. Но хората си ги въртят, защото очевидно за тях тъпченето на едно място е недопустимо. А и най-добрият съдник за това, кое струва и кое не, са публиката и времето, не радиоводещите. Най-емблематичното наследство на 60-те години са "Бийтълс" и "Ролинг стоунс". Това обаче съвсем не означава, че тогава по радиата са се въртели само те. А и в крайна сметка музикалните медии също са медии. В тях трябва да има и новини, не само бекграунд.
"Дийп пърпъл", "Рейнбоу", "Уайтснейк", "Деф Лепард", Стинг, "Меноар" безспорно са големи и утвърдени имена. Последните май само в България, но това е друга тема. Но ако западните колеги на нашите радиоводещи през 70-те и 80-те години на миналия век разсъждаваха като тях и въртяха само Елвис, Пат Буун и Пол Анка, никой никога нямаше да чуе за тези банди. В интерес на истината трябва да се признае, че някои наши радиа имат специализирани предавания за нова музика. Рядко обаче може да чуеш нещо ново през деня, когато най-много се слуша радио.
Няма как да не си зададем въпроса, след като дори новата западна музика трудно си пробива път в нашия радиоефир, какво остава за българската такава. И тук мнозина ще кажат, че българските банди не струват. И в общи линии ще са прави, но все пак има и качествени неща. Те обаче няма как да се наложат без медийна подкрепа. Дори и най-великите банди нямаше да станат такива, ако медиите не бяха ги популяризирали. От това в крайна сметка печелят и медиите, и бандите. В това отношение българските вестници отдавна са изпреварили родните радиа. На техните страници се рекламират книги и дори могат да се прочетат разкази на нови автори. При това в броевете им през уикенда, когато тиражите са най-големи.
В крайна сметка всичко е бизнес. И в този смисъл, ако у нас се появи радио, което не пуска музика отпреди 1990 г. да речем, и се опитва да налага малкото стойностни наши нови групи, то определено ще запълни една празна ниша и е твърде вероятно да има успех. Най-малкото ще е топъл полъх в ледената епоха, сковала родния радиоефир.

вторник, 12 август 2008 05:45:44