СЕМ се оказа извън закона. И вместо да дава оставки се върти като метилява овца

E-vestnik - България
СЕМ се оказа извън закона. И вместо да дава оставки се върти като метилява овца

Радой РАДЕВ

Решенията на регулатора могат да се оспорят в съда, заради агентите на ДС в него Решенията на регулатора могат да се оспорят в съда, заради агентите на ДС в него 13 Октомври 2008
Съветът за електронни медии се оказа извън закона и това може да докара глоби на България от ЕС. Двама от неговите членове са били хора на някогашната Държавна сигурност, а законът не допуска това. Това автоматично прави решенията на надзорния орган атакуеми в съда. Това пък може да забатачи медийната регулация у нас, България да изпусне сроковете за въвеждането на цифровизацията през 2012 г. и така да си изпроси финансови наказания от Европа.
И въпреки перспективата това да се случи, гурутата в СЕМ, не само, че не хвърлят оставките си, но и нагло се обявяват за поправки в закона, които да ги оневинят.
Така на практика за пореден път регулаторът показва, че основната му функция е да дестабилизира гилдията. Скандал и СЕМ стават синоними.
Медийни ченгета с досиета
Случката наподобява криминална история от социализма, но по-скоро е агентурна сапунка. Комисията по досиетата разкри, че двама от членовете на СЕМ - режисьорът Людмил Стайков (автор на някои от големите български филми – напр. “Време разделно” и “Хан Аспарух”) и шефът на Съюза на българските журналисти Милен Вълков са работили за Държавна сигурност. Единият за ДС към СГУ на МВР, а другият – за РУМНО (военно разузнаване).
От проверените 56 души, още трима от съвета са играли агенти – бившият член на органа Веселин Стойков, който през 2002 година подаде оставка малко след като се разбра, че е имал отношения със службите, ексшефът на отдел „Лицензиране” Борислав Шабански и ексшефът на „Информационни технологии” Михаил Бързанов.
Последните двама обаче са служители и не попадат под ударите на закона, тъй като в чл. 26 ал. 3 пише, че само членове на съвета не могат да бъдат лица „били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност”.
И Стайков, и Вълков са в СЕМ от квотата на президента Георги Първанов и са назначени с негов указ през 2006 година.
Шест години след казуса „Стойков”, който подаде оставка от СЕМ заради досие, сега нито един от двамата няма намерение да си хвърли оставката и да се оттегли с достойнство от сцената. Напротив – това е един от малкото случаи членовете на СЕМ да се обединят около една идея.
Преди години, когато съветът се събра заради агент Стойков, бързо го освободи с 6 на 2 гласа. Сега ситуацията е друга. Денq след като стана ясно, че в СЕМ има хора с агентурно минало, надзорниците отново се събраха. След тричасови дебати обаче решиха, че няма да се произнесат по случая, докато решението на Комисията по досиетата не влезе в сила. Или пък някой от агентите не го обжалва.
Членовете на СЕМ, след като са избрали за директор на БНР Валери Тодоров (в средата). Отляво е Мария Стефанова, председател на съвета. Вдясно - Маргарита Пешева. Отзад вдясно наднича агент Василев - известният български режисьор Людмил Стайков. Присъствиета на двама членове на СЕМ с досиета и трима с изтекъл мандат прави съвета нелегитимен и всяко негово решение може да бъде оспорено в съда. Снимка: БулфотоПромяната в закона
Вместо да се освободят от компрометираните, семаджиите развиха старата идея, че лустрационният текст трябва да се премахне от медийния закон. Според тях наличието му е условие за неизбираемост на членове на съвета. И най-важното: „СЕМ смята, че този лустрационен текст не отговаря на изискванията за развитие на съвременната медийна среда”.
Деветимата от СЕМ стигнаха дотам, че, за да запазят статуквото, ще предложат на Комисията по гражданско общество и медии към парламента законодателни промени. И докато парламентът реши дали да промени закона, така че да допусне хора с досиета в СЕМ, той ще работи нелегитимен. Решенията му могат да бъдат оспорени. Тоест членовете му ще си взимат заплатата и ще правят …нищо.
През това време от президентството решиха, че законът не важи за тези, които са работили за военното разузнаване. Тоест оставането на бившия шеф на БТА Милен Вълков в СЕМ не подлежи на дискусия. Но законът за досиетата ясно включва в ДС и т. нар. РУМНО, в което Вълков е бил щатен служител. Значи ли това, че в президентството не се съобразяват със закона? По-различно било положението на академик Стайков. Президентът можел само да назначава, но не и да освобождава хора в съвета, твърдят от “Дондуков” 2. Т. е. по-скоро България ще стане световен шампион по футбол и БНТ ще купи тв-правата върху мондиала, отколкото някой от надзорниците да освободи мястото си доброволно. По всичко личи, че семаджиите ще правят всичко възможно да протакат предсрочното освобождаване на тези, които не отговарят на изискванията на закона.
НЕнаказателната отговорност
Скандалът щеше да бъде с еднодневна трайност, ако опираше само до моралната страна. А тя определено е изгубена някъде между професионалните качества на надзорниците. Иначе няма как да се обясни по-любезно един дребен факт : преди да влязат в СЕМ, членовете на съвета подписват декларация, че не са свързани със структурите на ДС. Според запознати подписването на декларация с невярно съдържание води до наказателна отговорност. Явно обаче не е уплашила нито Вълков, нито Стайков. „Двамата трябва веднага да си хвърлят оставките”, коментира доц. Георги Лозанов. Бившият член на съвета за радио и телевизия (който се трансформира в СЕМ), твърди още, че отговорността за скандала пада не само върху надзорниците с досиета, но и върху президента. Преди да ги назначи в съвета, той е трябвало да ги провери. Експерти са категорични, че решенията взети от настоящия състав на съвета, могат да се оспорват пред Темида.
Режисьорът Людмил Стайков твърди, че не е допускал, че може да има нещо общо с ДС, бил проверяван преди да стане член на съвета и за него нямало данни. Възможно е. Но Милен Вълков е бил щатен служител на РУМНО – тоест няма как да не е знаел, че е бил свързан с ДС и като такъв ще наруши закона, като стане член на СЕМ. Случаят с Вълков е още по-скандален поради това, че той оглавява Съюза на българските журналисти.
За последните години основното в действията на СЕМ е да не взима решения и да отлага във времето. Например – скандалните конкурси за аналогови честоти в София, Варна и Пловдив, които реши да спре след като „мисли” близо две години. Въпреки че оправда поведението си с предстоящата дигитализация, в момента съветът подготвя още конкурси, пак аналогови, но в други краища на страната. Всичко това може да отпуши поредица от съдебни битки, които да блокират нестартиралия се още процес на цифровизация.
Великолепната 9-ка
Освен двама агенти, от деветимата в СЕМ има и трима, чийто мандат изтече през ноември 2007 г. Така Стефан Димитров, назначен още от Петър Стоянов, доц. Лили Райчева и Мария Стефанова, избрани от парламента, продължават да се трудят, докато дойде новата смяна. Президентът Първанов посочи за медийна съветничка Анюта Асенова преди половин година, но указът за нейното назначение не може да влезе в сила, докато и НС не гласува своите предложения. В същото време пък коалиционните партньори не могат да се споразумеят за тях. Затова жълтите, освен и. д. председателката Мария Стефанова издигнаха за поста и Анна Хаджиева. Според запознати Симеон Сакскобургготски настоявал тя да смени Стефанова. Последната разочаровала политическите си закрилници. БСП пък номинира бившия говорител на ЦИК Александър Александров.
Влизането в съвета се оказва по-лесно, отколкото излизането.
Така се оказва, че от деветима членове на СЕМ, четирима са редовни. Кога ще дойдат новите попълнения и дали те ще са първо от президентската квота, заради висящите Стайков и Вълков, или парламентът най-после ще се размърда, е трудно да се прогнозира. По сценарий, още преди разкриването на досиетата, семаджиите си готвят избор на нов председател на съвета на 20 октомври.
Ченгеджийският скандал може да се окаже полезен, ако успоредно с него стартира обществен дебат за коефицента на полезно действие на СЕМ. Телевизии заливат зрителя с простотии (виж тук), а органът, който им е дал лиценза – СЕМ – си чопли носа и си гледа пъпа.
Неефективността на надзорния орган е постоянна. В този си състав съветниците само взимат заплати и предизвикват обществени скандали. Последното обаче е за сметка на данъкоплатеца.
Иначе няма толкова голямо значение дали медийните надзорници са работили за ДС, РУМНО, шесто, пето или двадесет и пето. По-важното е да не подписват декларации с невярно съдържание.
* метилява овца - овца, заразена с паразита метил, който засяга мозъка.
13.10.2008

вторник, 14 октомври 2008 00:01:00