СБЖ иска публичен регистър за медиите

Поглед - 20 стр.
СБЖ иска публичен регистър за медиите

Евелина СТРАХИЛОВА

Обществото трябва да знае кой всъщност стои зад българските медии. За целта трябва да се направи публичен регистър с реалните собственици. Около тази идея се обединиха всички журналисти, присъствали на журналистически семинар в Русе на 12 октомври на тема „Европейски стандарти и обществени медии". Организатори на събитието бяха Съюзът на българските журналисти, Фондация „Фридрих Еберт" и журналистическото дружество в град Русе. Своите доклади изнесоха лекторите д-р Бисера Занкова, консултант в ДАИТС и експерт към Съвета на Европа, Нина Венова, експерт в Съвета на Европа, и доц. д-р Георги Калагларски. В дискусията се включи и проф. Валери Димитров, председател на Сметната палата.
„В края на 39-ото народно събрание обсъждахме подготвянето на специален закон, който да изиска публичен регистър на медиите и техните притежатели. Медиите отправят публично послание, влияят, манипулират. Трябва да се знае кой стои зад тях. Често това са подставени лица. Идеята не се осъществи. Никой не пожела да влезе в тази рискова област, въпреки че моделът, който замисляхме, целеше единствено осигуряване на прозрачност. Оказа се, че медийната общност го прие като саморегулиране", каза проф. Димитров.
По време на семинара бе изказано мнението, че хората се страхуват да кажат, че частната медия може да изпълнява обществена функция. Бяха посочени изследвания в европейски мащаб, които показват, че се наблюдава застаряване на публиката на обществените медии. „Обществените медии трябва да популяризират най-стойностните европейски и световни произведения. Те трябва да имат архив - собствен фонд, който да бъде цифровизиран и хората да имат онлайн достъп до него. Това е част от публичния им ангажимент", каза д-р Бисера Занкова.
Журналисти и лектори се обединиха и около идеята, че е
време да се мисли в посока отделен закон за обществените медии. „Тези медии трябва да са опонент, а не говорител на правителството", допълни Занкова.
Нина Велева припомни, че между комерсиалните и публичните медии стои едно ново явление - медии от трети тип (на религиозен и етнически принцип). „Това явление е много сериозно. Трябва да се предотвратят отрицателните му ефекти, като тези медии се подтикнат към саморегулация", допълни тя.
Доц. Д-р Калагларски подчерта, че медиите трябва да предпазват обществото, а не да бъдат медиатори при скандалите. „Обществото ни има остра потребност от обществени медии, но властта няма потребност от тях. Трябва да има ме-дийна култура в образованието за страните членки на ЕС. В България липсват и медийни психолози", допълни Калгаларски.
Благодарение на Параходство „Българско речно плаване", домакините от Русе организираха разходка с кораб-че по река Дунав за журналистите, присъствали на семинара.
събота, 18 октомври 2008 04:34:15