Против Коритаров и неговото уволняване

Дневник - 14 стр.
Против Коритаров и неговото уволняване

Иво ИНДЖЕВ

Не ми харесваше, че, напускайки Би Ти Ви (заради нещо, което никога не беше оповестено публично, свързано с договори и пари), Георги Коритаров на практика се разграничи от нас, останалите в телевизията, като журналисти... съгласни с цензурата. Не ми харесваше, че Георги остави всички да си мислят, че е жертва на властта (след иначе наистина страхотното му интервю с Питвиненко, вбесило без съмнение „когото трябва").
Не ми харесваше, че, както си мислех, Георги не събра смелост (а после се оказа, че не имал и намерение, точно обратното дори) да лиши своите кукловоди от силата им, или поне да се изправи
срещу внушението, че е зависим от минало то си, а изчака да бъде изобличен.
Не ми харесва неговата интерпретация на принадлежността му към ДС като патриотично дело, с което се гордее. Не ми харесваше най-вече, че дори окуражи всички като него да се гордеят и ги призова в статия във в. „24 часа": „Горе главата, другари!", легитимирайки по този начин със задна дата самата същност на ДС.
Не ми харесваше, че отгоре на всичко морали-заторстваше на тази тема. И че с това агресивно поведение, иска или не, натоварва и други колеги, за които
по примитивен начин се правят аналогии „а ла Коритаров" по формален принцип - именно заради всичко това и отказах на многократните му опити да си поговорим пред публиката на неговото предаване. Не ми харесваше, че е отмъстителен и не търпеше да бъде пренебрегван - за наказание, че не желая да отида в студиото му, покани Карбовски да изрече лъжата, че съм се бил изплашил от своето „кар-тонче" в ДС и затова сам съм решил да не отида в неговото предаване в „Да-рик радио" (доста тъпа лъжа, като се има предвид, че не се „изплаших" да отида в две други предавания в национален ефир същата онази неделя, седмица след като напуснах Би Ти Ви). Не ми харесваше как се държа Георги с германския разследващ журналист Юрген Ро т, който, каквито и неточности да е допуснал в книгата си „Новите демони на България", не заслужаваше да бъде инквизиран в следователски стил - а всъщност, добре или не, колегата Рот свърши работата на българските журналисти.
Не ми харесваше изобщо, че егото, което иначе всички ние също си имаме, при Коритаров е хи-пертрофирано до абсурдни висоти и това не само му личеше, но беше направо пагубно за крайния резултат от интелектуалните му усилия. НО НАЙ-МНОГО НЕ МИ
ХАРЕСВА, ЧЕ ГЕОРГИ КОРИТАРОВ Е УВОЛНЕН! Бих могъл да си замълча (както Коритаров мълча, когато имах сблъсък с президента Г. Първанов и загубих работата си). Щеше да е по-удобната позиция - пък и след две години без работа сега, поне теоретично, пред мен се отваря един шанс да се наместя в националната „Нова телевизия", нали?
Защо да не се поумилк-вам и да поздравя шефовете на Георги за правилното решение, евентуално? Нямаше да ми е трудно да намеря удобни оправдания за пред тях и пред себе си. Случаят обаче, при цялата си комплексност (защото не знам факти, които ръководството на телевизията знае, за да прогони Георги), е повод отново да кажа: трябва да сложим край на злорадството спрямо колегите (колкото и да съм, смея да твърдя, различен от Георги по важните за мен и обществото въпроси). Когато пребиха Огнян Стефанов, се намериха злобари, желаещи да „спорят" с качеството на неговата журналистика в момент, когато той се бореше за живота си в ре-анимацията... Веднъж завинаги трябва да престанем с навика да ритаме падналия. Изпитал съм „колегиалните ботуши" върху главата си и не ги пожелавам другиму. Включително и на Георги, у когото толкова много неща не харесвах и не харесвам.
в. Дневник – стр. 14
вторник, 25 ноември 2008 03:35:59