Съуправителят на Медийна група ВАЦ Бодо ХОМБАХ: Правят се медии за лични цели

Труд - 1 стр.
Съуправителят на Медийна група ВАЦ Бодо ХОМБАХ: Правят се медии за лични цели



-Господин Хомбах, Медийна група ВАЦ е сред най-големите инвеститори в медийния бранш в Югоизточна Европа. Какво е положението в момента на вашите издания?
- Чувстваме се винаги така, както нашите клиенти. А положението им в момента в Югоизточна Европа не е добро. Постъпленията от реклами при вестниците и списанията съставляват над половината от приходите. Ако обаче клиентите имат финансови затруднения, тъй като банките в региона имат потвърдо поведение в сравнение с други части на Европа. то конюнктурните влияния върху рекламния пазар са далеч по-силни, отколкото ту к. Особено са засегнати изданията ни, които имат силна позиция на рекламата в областта на заетостта, но трудности има и при малките обяви. В този смисъл призивът ни е: Да укрепим наличността, да я санираме и здраво да я прикрепим към борда по време на морска буря.
- Има ли разлики в отделните страни?
- Икономическите проблеми засегнаха еднакво всички държави. Разлики има помалко при икономическите показатели, далеч по-големи са в политиката.
- До каква степен?
-Някои страни в преход имат значителни проблеми да приемат независими медии и да им отдадат значимото. Големи са опитите да се ограничи независимостта на медиите и те да се огънат. Тази тенденция е толкова силна, че се свързах с президентите от Европейския съвет, за да обърна внимание на това, че Съветът е длъжен да се занимае в голяма степен с темата за медиите, тъй като текат трудни процеси.
- Какви?
- Все повече ставаме свидетели на факта, че в медийния сектор се ангажират хора, привидно като издатели, които.нямат икономически интерес в медийния бранш, тъй като правят парите си в други области. Ангажиментът им е дотолкова, доколкото могат да използват медиите за политически или за собствени икономически цели. Това е размиване на конкуренцията, тъй като тези хора са готови да наливат милиони в медиите си. Особено силно изразена е тази тенденция в държавите, които преди две години се присъединиха към Европа (България и Румъния - б.р). Явно готовността да се възприемат общите пазарни правила и политически принципи бе далеч по-изявена при кандидатстването за членство в ЕС, отколкото сега, когато те са в ЕС.
- Споделят ли мнението ви други европейски издателства, които се ангажираха в Югоизточна Европа, че независимостта на медиите е в опасност?
-Известно ми е от други чуждестранни издатели, че сериозно обмислят изтеглянето си от този регион, тъй като не желаят подобно размиване на конкурентноспособността. Някои вече се оттеглиха.
- А вие как реагирате?
-На всичко това гледаме особено критично. Искам да разбера дали отговорните фактори в Югоизточна Европа сами виждат този проблем и имат ли намерение да променят нещата в унисон с европейските принципи за конкуренция. Не съм склонен обаче към прибързана резигнация (примиреност б. p.). Освен това сега в лицето на ЕБВР (Европейската банка за възстановяване и развитие) потърсихме силен, енергичен партньор с недвусмислени принципи. Целта на сътрудничеството ни е да подкрепяме политически и икономически независими медии в Югоизточна Европа (През април ВАЦ сключи партньорсно споразумение с ЕБВР, която се ангажира да инвестира до 40 млн. евро в подразделението на медийната група за Източна Европа б.р.).
Партньорството с ЕБВР няма нищо общо с икономическото положение на вашия източноевропейски холдинг?
- Икономическата тематика не бе на преден план. Хубаво е, естествено, че вложението на ЕБВР укрепва собствения ни капитал. Но при разговорите с президента на банката Томас Миро и с неговия предшественик Жан Люмиер ставаше дума за нещо друго. Един от основополагащите принципи на ЕБВР е подкрепата на демокрацията в Централна и Източна Европа. А кой би могъл да играе по-важна роля за развитието иа демокрацията от независимите медии, от разследващата и критична журналистика? В някои страни бяха стигнали твърде далеч при отслабването на независимите медии. Докарваха ги до абсурдниситуации, разпространяваха слухове. Засегнати бяхме и ние. Искахме да се предпазим и намерихме партньора, налагащ найстроги правила срещу корупцията и съмнителни партньорства.
-Какво може да направи ЕС за независимостта на медиите в Югоизточна Европа?
- На първо място искам да събудя по-голямо внимание към положението на медиите. От известно време поддържам оживен контакт с Хавиер Солана, който ни призова към по-голяма активност, тъй като едно демократично общество се нуждае от свободни медии. На него би му се искало да засилим ангажимента си в Албания и Косово. Ние обаче нямаме политическа поръчка. Задачата ни е независимо да информираме. През 2003 г. първи се споразумяхме с ОССЕ за принципите на редакционна независимост. Ние задължихме изданията си да съблюдават принципите на ОССЕ, които включват спазването на човешките права и изключване на насилие. Странно, но по този проект се оказахме единствени, тъй като ние дадохме на ОССЕ права, е случай че чрез нашите медии нарушим тези принципи.
Понастоящем в Европа преживяваме една досадна, несъответстваща на времето летаргия. Процеси в Югоизточна Европа, които доскоро ни се струваха твърде важни, сега се приемат безкритично, а те стесняват свободите. Би било погрешно да си затваряме устата. Аз лично не мога да си представя развитие по посока на демокрация без прозрачност и без възможност медиите да разкриват онова, което всесилните не искат да бъде разбулено. В този смисъл няма по-дисциплинираща и пречистваща функция от тази на независимите медии. И ние като чуждестранно издателство не бихме могли да бъдем заподозрени в стремеж да постигнем в тези страни нещо специфично в обастта на политиката, икономиката, камо ли по отношение на особени групи хора.
- Как се отнасят към подобно развитие немски предприятия, стъпили в региона? В Румъния, примерно, е в реда на нещата да купиш редакция.
-Не е нещо ново да се правят опити за навлизане в редакционното пространство. Не искам да омаловажавам опити за недопустимо влияние върху редакции, това би било наивно. Въпросът е дали медиите участват в подобна игра. Аз с цялата си суровост критикувам готовността им за поддаване. Преди няколко години в Румъния се разделихме с партньор, който се бе поддал на подобен натиск. Днес имаме нов, сериозен партньор, но за жалост в Румъния не бележим растеж. Сблъскваме сее конкурентни медии, които при формирането на цената имат други, освен икономически, критерии. Разчитаме на това, че на румънския медиен пазар скоро ще има повече правна сигурност и лоялност. За мен не е приключил процесът на размишления какво още да направим в Румъния.
- Дали Румъния е особено труден пазар?
- Труден пазар.
- Оплаквате се от липса на внимание по въпроса за независими медии в ЮИЕ. Изобщо ли липсва интерес в Западна Европа към региона?
- Когато бях координатор на Пакта за стабилност, темата Югоизточна Европа всяка седмица присъстваше по 15 минути в дневния ред в Съвета на външните министри. Днес темата често отсъства. Намирам го за фатално. Босна продължава да има неразрешен проблем. Съмнявам се и дали с Косово сме приключили. Много внимателно трябва да се следят процесите в Сърбия. И с новите членки на ЕС сме длъжни да поддържаме тесен контакт. Все по-заплетен става конфликтът между Македония и Гърция. От друга страна, Хърватия е учудващо стабилна и се управлява умно, но понастоящем е извън попезрението. Хърватите стават нетърпеливи.
- Имате ли кураж за понататъшна експанзия?
- Искахме да стъпим в Украйна, но засега замразихме плановете си. Доволни сме от ангажимента си в Русия и обмисляме как да се развиваме там по-нататък. Един регион, който с голяма радост открих и му възлагам големи надежди, е Виетнам. Страната показва видима готовност да се поучи от опита на Китай, но и от Европа, това е твърде интересно. Родният пазар понякога ни е тесен. Ето защо не искаме да се откажем от ангажиментите си зад граница. Там влагаме много ноу-хау и предимно необходимата независимост за честна журналистика.