Христо Грозев, консултант в медийната компания Stevia Communications: Рекламните обеми ще се възстановят през 2011 г.

Пари - 1 стр.
Христо Грозев, консултант в медийната компания Stevia Communications: Рекламните обеми ще се възстановят през 2011 г.



- Господин Грозев, имате ли вече по-конкретни планове за развитието на телевизия Европа?
- Плановете ни са по-никакъв начин да не я отдалечаваме от новинарската й насоченост, а напротив - да я обогатим и развием. Начините, по които може да се случи това, са чрез по-засилено присъствие в интернет и чрез добавяне на програми, които да се превърнат в отличителен белег на телевизията. В момента разработваме една такава програма и се надяваме тя да тръгне през септември. В момента мога да кажа, че тя е нещо от рода на новинарска сатира. Жанр, който е изключително популярен във Великобритания и САЩ. В България не присъства. Ще търсим и партньорство с радиостанции. Амбициите ни са да надграждаме постигнатото до момента в телевизията, защото за съжаление най-лесно е да развалиш нещо, което работи и печели. Това не бива да се допуска. Надяваме се да имаме и втори канал, който ще бъде многопрофилен, но към момента не можем да кажем дали ще го има и кога точно. Идеята ни е той да бъде с почти 100% местна продукция.
- Имахте ли интерес и към други телевизии, как избрахте точно Европа?
- Телевизия Европа е медия с положителен финансов баланс, което е рядкост дори и за кабелна телевизия от Западна Европа. Ние направихме анализ на пазара в края на февруари тази година, когато още не бяхме сигурни в коя телевизия ще инвестираме. Той показа, че Европа се ползва с много добро име сред потребителите и те се доверяват на нейните новини. На въпро-
са на кои вечерни новини се доверявате тя беше на четвърто място след националните телевизии. Вярно е, че Европа е създадена като новинарска телевизия и през годините е успяла да запази доброто си име. Това много ни впечатли. Имахме идеи какво ново да направим в телевизията, в която инвестираме, но е много по-добре, когато имаме стабилна база, върху която да стъпим. По много параметри разбрахме, че това е правилният избор. Ние водехме преговори и с две други телевизии. Едната е ТВ7, но там загубихме сделката, защото другият купувач даде многократно по-висока цена в последния момент. Втората е Би Би Ти. Преговаряхме с Петър Манджуков, но ситуацията там беше по-различна. Оказа се, че Би Би Ти няма шанс да получи ефирни честоти и ние трябваше да изберем нещо печеливше. Естествено останахме в много добри отношения с господин Манджуков.
- С какво българският медиен пазар е привлекателен в момента за чуждестранни инвестиции?
- Никога българският медиен пазар не е бил толкова непривлекателен за чужди инвестиции, колкото в момента. Големи стратегически компании споделят за липсата на финанси, с които да инвестират в Източна Европа. Техни анализи показват, че на източните пазари общите количества реклама ще продължат да спадат и през следващите 3-4 години. Това ги кара да бъдат крайно консервативни и да прилагат параметри на оценка на потенциални инвестиции, които аз не съм виждал за всичките 20 години, откакто съм в
този бизнес. Преди година и половина в нормална сделка за покупка на медия в Източна Европа купувачът плащаше цена, която възлиза на EBITDA (печалба преди лихви, данъци и амортизации), умножена по 10, а сега стойността на подобни сделки е около 4 пъти по-ниска. Обяснението е, че се очаква спад на пазара и подобрение ще има чак след около 5 години.
- Споделяте ли тази логика предвид факта, че съвсем скоро инвестирахте в българска телевизия?
- Логиката на тези компании е основана на краен консерватизъм и на разбирането им, че медийният пазар в Източна Европа през последните години е бил балон. Ако това е вярно значи те са прави, а ние грешим. Моята лична оценка е, че следващата година ще има около 30% спад на пазара. Ще има и още една година, която ще бъде под нивата на 2008, но все пак ще е по-добре от настоящата. През 2011 г. най-вероятно ще успеем да се върнем до нивата на 2008 г. Обосновавам своето мнение с опита, който имам с криза от подобен мащаб. Става дума за руската криза от 1998 г.,
която се отрази много силно на балтийските държави и на Финландия. Те бяха в периферията на бурята, както сме ние сега.
- Кои медии пострадаха най-сериозно от кризата?
- Телевизиите пострадаха два пъти повече от радиата. Към края на годината спадът на рекламните обеми в телевизиите ще e от поря-
дъка на 30%, а при радиото процентите са около 1012. Поради тази причина то много по-лесно ще се възстанови от кризата. Голяма част от телевизиите по моя преценка ще приключат годината на минус. По отношение на своите приходи телевизия Европа разчита на плащания от страна на кабелни оператори и дистрибутори. Затова
тя не е толкова застрашена от загуби. Ако трябва да направим и преглед на това как се отрази кризата на радиопазара в други европейски държави, ще видим, че най-засегнати са Украйна и Русия. Там говорим за спад от 70% спрямо миналата година. В Унгария икономическата криза беше много дълбока и спадът на пазара е около 35%.
***
Кой е Христо Грозев
- Христо Грозев е роден в Пловдив през 1969 г. - Завършва английска гимназия там, една година учи английска филология в България, а след това заминава за Белгия. Прекарва година и половина в радио люксембург, където натрупва безценен опит в сферата на радиобизнеса. - След като се връща в България, постъпва като студент в американския университет в Благоевград. той е един от основните виновници за създаването на студентското радио в университета. През 1994 г. е нает да работи за американската
медийна компания метромедия интернешънъл. Стратегията на компанията в този период е да придобива радиа в източна европа. Грозев е техен консултант по проекти в Унгария, Русия и турция. - от 1995 г. е директор на нови радиостанции на метромедия в Русия. По-късно през 1998 г. става регионален директор за Северна европа. от 2000 г. е назначен за мениджър на цялата радиодивизия на метромедия. Под неговото ръководство са 33 радиостанции в 11 страни. През 2003 г. метромедия започва да разпродава радиата си и се фокусира върху телекомуникациите. Грозев съвместно с инвестиционния фонд Warburg Pincus (собстве-
ник и на евроком кабел мениджмънт България) изкупува руските радиа на метромедиа. Придобиват ги през 2003 г. и 3 години по-късно ги продават на френската група лагардер. През 2004 г. всички радиа на метромедия в европа са купени от ирландската верига Communicorp Group. Грозев работи за нея като директор развитие на международните пазари. той е собственик и на фирмата Radiocorp, която е била част от групата на метромедия. В момента тя е под шапката на Stevia Communications. акционери в Stevia са Христо Грозев и карл фон Хабсбург. неотдавна Stevia Communications купи 50% от акциите на българската телевизия европа.