Windows 7 може да се окаже глътка въздух за компютърния гигант Microsoft

Пари - 21 стр.
Windows 7 може да се окаже глътка въздух за компютърния гигант Microsoft

Христо ЛАСКОВ

Кризата може да доведе новата операционна система по-рано от очакваното
Втората половина на 2009 г. трябва да бъде белязана от дебюта на Windows Mobile 6.5 на Microsoft. Това стана ясно още през февруари на провелия се в Барселона Mobile World Congress. Точна дата, нито смартфон, на който ще дебютира устройството, тогава не бяха оповестени. Според представители на компанията обаче НТС ще бъде първата марка, на която ще се появи Windows Mobile 6.5, a дебютът му ще бъде някъде през лятото. Точни дати засега няма. Компютър Подобна е ситуацията и около големия му брат Windows 7, който обаче е предназначен за компютри. За него се говори от началото на 2007 г., когато дебютира предшественикът Windows Vista. Той въпреки рекордните си продажби (използван е от около 200 млн. души в началото на 2009 г, а към април пазарният му дял е 62.21%), не беше особено добре възприет от потребителите. Друга е ситуацията със седмия поред Windows. Впечатления Първите отзиви за новата операционна система на редмъндската компания са доста ласкави от потребители, критици и анализатори. Ако съдим от мненията, получени от бета тестерите, които се възползваха от опцията да свалят бета версията на Windows 7 от сайта ни, това е на път да се превърне в най-добре планираната и най-добра версия на операционната ни система някога, коментира говорителят на Microsoft Британи Робинс пред Newsfactor Network. Сега на дневен ред са IT професионалистите и ентусиастите, които също трябва да дадат своята оценка, но за подобрения Release Candidate на Windows 7. Това е последната модификация преди официалното пускане на пазара на операционната система. Кандидат финалната версия ще бъде валидна до 1 март 2010 г., след което ще се изключва сама на всеки два часа работа до изтичане на срока й -1 юни. Дебют Бързото развитие на Windows 7 (бета версията беше представена в началото на годината) накара американските медии и блогове да спекулират за по-ранен дебют на операционната система на Microsoft. По план и според изявленията на представителите на компанията официалната поява на операционната система трябва да стане факт не по-късно от 30 януари 2010 г. - три години след дебюта на Vista. Според някои спекулации обаче седмата версия ще се продава още преди Коледа, а според други - че Microsoft няма да изчака и края на третото тримесечие, за да представи новата си операционна система. Слухове Според последната презентация на третия по големина производител на компютри в света Acer на 23 октомври ще бъде представен all-in-one моделът PC на компанията, озаглавен Z5600. Най-значимата новост в системата обаче е фактът, че тя е проектирана за работа с новата операционна система на Microsoft. Z5600 ще се появи по магазините с Windows Vista, но потребителите ще имат на разположение 30-дневен период, през който могат да си направят безплатен ъпгрейд към Windows 7, е официалната информация. Това кара спекулантите да твърдят, че новата операционна система ще тръгне от Редмънд към потребителите още преди края на октомври. Други коментари обаче предричат още по-ранно представяне на Windows 7. Американският Сошputerworld припомня, че разликата между представянето на Release Candidate на Windows XP и официалния дебют на операционната система беше 115 дни, а при Vista тя беше 138 дни. Тоест, Windows 7 може да се появи още в края на август. Стратегия Именно представянето на новата операционна система може да бъде един от ключовите моменти в развитието на Microsoft през тежката 2009 г. Въпреки твърденията на компанията, че диверсификацията на бизнеса й ще я спаси от негативни влияния от страна на икономическата стагнация, реалността се оказа различна. Софтуерният гигант отчете 6% спад в приходите си за първото тримесечие на 2009 г. Това се случва за пръв път в историята на компанията, откакто тя е публична от 1986 г. насам.
***
Новости
Новата операционна система на Microsoft определено не е по-грозна като визия от предшественика си, но е доста по-лека и невзискателна откъм системни ресурси спрямо Vista. Сред подобренията е добавената поддръжка на сензорни дисплеи, които вече навлизат и на пазара на PC (например Touchsmart IQ500, представен от HP преди година). Преди няколко години Microsoft отнесе солидна глоба от над 600 млн. EUR от Европейската комисия заради антимонополни регулации, свързани с Media Player, вграден в операционната система. Наскоро норвежката компания Opera, автор на едноименния браузър, се оплака от наличието на вграден Internet Explorer в Windows. Той вече не е там, освен ако потребителят не го поиска. Това са само част от новостите в Windows 7, повече очаквайте в ревюто на Release Candidate на операционната система на pari.bg

Максим Минчев, генерален директор на БТА: Оцеляването на българските медии зад граница е национален въпрос

Класа - 11 стр.
Максим Минчев, генерален директор на БТА: Оцеляването на българските медии зад граница е национален въпрос

Андриана МИХАЙЛОВА

- Докъде стигна подготовката на Петата световна среща на българските медии, на която БТА е домакин, г-н Минчев? Защо иде бъде в три града? - Юбилейната световна среща на българските медии ще е в България, но подготовката е много сложна, защото я правим в три точки - София, Бургас и Варна. Решихме, че след като ще говорим за информационни технологии и туризъм, да разширим географията, а пък и не всичко хубаво се случва на жълтите павета. Интересътикъм темите, и към дискусиите е огромен. Завидна е и активността на колегите ни от чужбина. До момента имаме потвърждение от 40 участника от 21 страни. Между тях са известни имена като Александър Андреев, главен редактор на българската секция на "Дойче Веле", Евгени Веселинов от вестник "Обзор", Лос Анджелис, Богдана Мараджийска, главен редактор на вестник "Нова дума", Испания.
- Разширява ли се географията на българските медии по света?
- Да, за разлика от други години, появиха се български медии в Израел и Швеция и те също ще присъстват на срещата. Разбира се, най много са колегите ни от САЩ, където медийното ни присъствие е голямо. Очакваме и журналисти от Канада, Австралия, Великобритания, Холандия, Италия, Германия, Чехия, представители на банатските българи, на малцинствата, които издават вестници в Унгария, Украйна, Молдова, Западните покрайнини. За първи път ще пристигнат и колеги от Хърватия. Доволни сме, че тази година категорично ще имаме най-много участници от която и да е друга среша. Ще присъстват и почти всички български медии, разпространявани на територията на страната - основните столични, както и регионалните.
- Основните теми ще бъдат туризма и ИТ през погледа на медиите. Какво по-точно предвижда програмата? - Идеята е да предизвикаме обществен дебат за тези възлови за българската икономика отрасли. Петата световна среща на българските медии ще бъде открита на 17 май в 11 часа 8 аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Надяваме се и на най-високо държавно присъствие. Много посланици и интелектуалци също са потвърдили, че ще дойдат. След това основната група делегати ще замине за Бургас, където до 19 май ще се състои първата част на форума, свързана с туризма. Ще направим нещо като вътрешна международна конференция, чиято голяма тема е 'Туризъм на отворените пространства". Сред дискусиите са "Медии и туризъм: реклама, маркетинг, медии и ПР", "Туризъм по бреме на криза и иновации", "Образът на България пред света -добрите световни практики и как идват те при нас". В тях ще участват представители на ЕС, на медиите, министри, които имат пряко отношение към туризма, а също така и основните играчи в бранша - Агенцията по туризма, Националният борд по туризма. Надяваме се да се получи качествен дебат, който да помогне на държавата, да стане така, че повечето българи да използват страната като място за почивка и да подкрепим този печеливш отрасъл, който носи и най-голям процент от брутния вътрешен продукт.
- Какъв ще бъде акцентът на форума във Варна?
- Там ще поговорим повече за га.нар. нови медии. Електронните медии все повече настъпват, променят се отношенията между медиите и потребителя, появяват се социални мрежи и т.н. Ще обсъдим наболели проблеми като цифровизацията, особеностите на медийното оцеляване и как колегите ни от чужбина се справят с икономическата криза. Ще анализираме и промяната в инфраструктурата на нашия бизнес. Най-важното е още веднъж да стимулираме медиите извън пределите на страната, които поддържат българщината и помагат на позитивните процеси.
- Как се развиха бг медиите между първата и петата световна среща. С какво този журналистически конгрес помогна на медийната среда у нас и на тази зад граница?
- Трудно ми е да говоря за медийната среда у нас, нашата задача е да поддържаме доброто качество и оцеляването, колкото и да е грозна тази дума, на българските медии. Тези срещи помогнаха на колегите зад граница да знаят, че не са сами. Разбира се, възможностите за помощ от такива
страни като нашата са малки, но си мисля, че по този начин активираме и държавата, и бизнеса българските издания в чужбина да не спират. Отчитаме, че те обслужват интересите на голяма част от сънародниците ни навън, а те са между 1 и 2 милиона. Помогнахме на много от колегите да направят направят жива връзка - да си осигурят нови кореспонденти, да се обменя информация.
- До колко ги е засегнала икономическата криза? Има ли вече индикации?
- На този етап не мога да преценя, засега индикациите са, че повечето медии минават от хартиен на електронен носител. Разбира се, запазват и хартиения си вариант. Не може кризата да не им влияе, но нека да ги чуем и ако има нещо, с което държавата и ние можем да им помогнем, този път наистина да го идентифицираме и организираме. Говорим за прословутото създаване на единен информационен сайт. Ще го обсъдим във Варна - има няколко предложения за него, но нека да се изкаже и колегията. Да видим дали е възможно да направим ползотворен и действащ механизъм. Въпросът за оцеляването и развитието на българските медии в чужбина е национален въпрос.
- Миналата година, на срещата в Мадрид, имаше и брожения сред участниците... - Само сред колегите от "Парижки вести", които поискаха по-голяма политизация на форума. Не отричам, че предложените от тях теми са важни и интересни, но касаят само медийния живот в България. Не засягат основната - българските медии в чужбина, която ни събира. Колегите от всички страни скочиха срещу това, защото не се събираме да коментираме неща, които се случват само у нас. Колегите от чужбина искат да говорим за други неща -как се справят с кризата, например. Това е болната тема.
- Възможно ли е кризата да обедини медиите?
- Надяваме се. Да не забравяме, че в някои източни народи йероглифът за криза и за възможност е един и същ Вярно, че това вече е изтъркана теза, но ми се иска кризата, да помогне и за пречистване, и за поправяне на някои несправедливости в света. Нека тя да изиграе в световен мащаб положителна роля, а в регионален - да ни пречисти на фронта на четвъртата власт.
- Има ли промяна във финансирането на форума заради икономическата ситуация?
- В условията на тежката икономическа криза беше неморално да се търсят големи спонсори и суми, затова заложихме основно на български фирми, които да дадат малко, но от сърце. Така събираме парите за срещата, която има солиден бюджет.
***
Максим Минчев е роден през 1953 г. в София. Завършил е журналистика в Лвов, Украйна, педагогика във ВА "Г..С. Раковски", стипендиант на НАТО в Брюксел. Бил е член на УС и пресдиректор на Атлантическия клуб 6 България. Работил е като зам. главен редактор в "Христо Ботев", като редактор и водещ в "Свободна Европа", както и като редактор в различни вестници и списания - сп. "Български воин", "Народна младеж", "Диалог", "Темпо". От пет години е генерален директор на БТА По традиция в навечерието на 24-ти май от петилетка насам агенцията организира световна среща на българските медии. Максим Минчев разказа подробно за предстоящото издание на форума след десетина дни.

Максим Минчев, шеф на БТА: Криза е, но наши медии се появиха в още 5 държави

24 Часа - 23 стр.
Максим Минчев, шеф на БТА: Криза е, но наши медии се появиха в още 5 държави

Паола ХЮСЕИН

- Г-н Минчев, БТА организира за пети път международната медийна среща и вече всички участници се познават. Каква ще е изненадата?
- Новите български медии, появили се в чужбина от миналогодишната среща досега - електронен сайт в Швеция, списания в Хърватска и Словакия. Имаме информация, че се правят български медии в Катар и Португалия, но не можахме да влезем във връзка с тях. Разширява се географията, а още по-интересно е, че се разширява и промяната в самите медии. Това може би се дължи на кризата. Някои вестници се отказват от хартиения вариант и минават на електронен, други се създават изцяло в интернет. Има бум и на сайтовете, като много от тях са доста качествени. Например шведският. Имаме и нов участник от Израел -Хани Берлер, която е и наш кореспондент. Тя издава електронния вестник "Глобус репортер". Освен новите медии тази година се увеличи и броят на желаещите да участват в срещата. Третата новина е, че ще направим дебат как българските медии, независимо къде са, преодоляват кризата. Това е желанието на колегите ни от чужбина - 99% от тях поискаха да говорим как да се справим с предизвикателствата на кризата.
- Заради кризата има ли затворени наши медии в чужбина?
- До този момент не знаем. От досегашните участници няма нито един фалирал, но е факт, че има трудности. Струва ми се несериозно в другите държави да има фалирали огромни гиганти вестници и големи компании в медиите, а да оцелеят наши малки издания. Но се надявам, че такива хора като Богдана Мараджийска - прекрасен мениджър, която миналата година бе в основата на организирането на срещата в Мадрид, Максим Божилов от Канада, Евгени Веселинов от САЩ, колегите ни от Гърция ще дадат много примери за това какво правят и от какво имат нужда. Затова накрая последната тема за обсъждане ще е
създаването на български световен информационен пул с обсъждането на всички техники и възможности.
- Къде ще бъде този пул, в сградата на БТА ли?
- Нямам амбицията БТА да ръководи подобно нещо. Този пул не може и без участието на „24 часа", както и на основните български медии. Когато се съберат 100-ина глави журналисти, това ще даде по-добър резултат. Спомням си едно момче - Пламен Калинов от Австралия, и Борислав Николов от Канада - още на първата среща имаха авангардни идеи. Нека всички се съберем и да решим как ще стане и къде. Колегите ни наистина имат нужда от връзка с актуалната информация, която се излъчва от Бъл-
гария.
- Каква ще е целта на петата среща?
- На тази среща трябва да потърсим по-голям коефициент на полезно действие. Ако направим една ретроспекция, миналата година основният акцент в Мадрид беше износът на българска култура. Имахме премиери на филми, открихме изложби, имаше концерти, преведохме книги. По-миналата в Рим каузата беше спасяването на българските медици, а дискусиите - за влизането ни в ЕС. Втората среща в Чикаго беше интелектуално предизвикателство -след като сме направили първата в София, можем ли да отидем при българските общности. Сега вече е назрял моментът да поговорим за нещата, които да помогнат на българските медии да продължат своя живот. Длъжни сме, защото, ако настъпи някаква стагнация на българския медиен пазар в чужбина, като цяло ще пострада българската диаспора.
- БТА ще ангажира ли държавата за медийната среща?
- Миналата година за първи път се появи
упрек защо българските политици вземат участие
на тази среща. Всъщност те участват само в откриването. А е добре да са още по-ангажирани, защото много от посланията, които имаме да отправим, са именно към политическата класа, независимо кой е на власт.
През първите два дни ще обсъдим въпроса за българския туризъм, но през призмата на медиите и как ние можем да помогнем. Ще представим уникалните неща у нас, които могат да извадят напред туризма ни. С количеството минерални води България е на второ място в света. Заради културните ни ценности сме трети в Европа след Италия и Гърция според класация на ЮНЕСКО.
На тази среща вече потвърдиха участието си Меглена Кунева, Джевдет Чакъров, Асен Гагау-зов, Петър Мутафчиев, Ивайло Калфин. Това са все хора, които кореспондират с проблемите на туризма, и ще са там, за да им задаваме въпроси. Какво е туризмът, ако не можем да говорим за пътищата, летищата, таксите? В Турция и Гърция примерно държавата се намеси, като отмени летищните такси. Поканен е и Даниел Вълчев, тъй като образователният министър също има отношение към българската диаспора.
- Какво вълнува колегите ни от чужбина, какво искат те да обсъдят?
- Вече ви казах, че основната тема е кризата. В Испания например, където живеят много българи, според официалните източници кризата е най-голяма и
има 17% безработица
Едва ли лошите икономически условия нямат пряко отношение към нашенците или към българския вестник там. В. „Нова дума" излиза в тираж 10 хил. броя. Дали все още е така, ще разберем от представителите му тук.
Другите им предложения са свързани с делови въпроси. Вероятно в навечерието на изборите отново ще поставят някои неясноти, които срещат при изборната процедура в чужбина. Колегите ни от Гърция и Испания имат предложения за българския туризъм на базата на опита, който са видели.
Втората част от срещата е свързана с медиите и информационните технологии. Извършва се промяна в инфраструктурата на медиите в световен мащаб, все повече сероятсайтове-те, увеличават се електронните вестници, предстои ци-фровизация.
- БТА как ще се променя?
- Много внимателно следим динамиката на пазара. Конкуренцията вече не е дали ще се появи Друга агенция, а в електронното пространство. Парадоксално е, но увеличаваме абонатите си с подобни на нас играчи, такива, каквито са информационните сайтове и електронните вестници. Наскоро имахме и кадрови промени, които целят да се увеличава бързината и точността на информацията. Пуснахме нов сайт - "Водещите новини", вече предаваме и пресконференциите в БТА на живо в интернет.

Среща в защита на свободата на словото с "Репортери без граници"

КАФЕНЕ - Новини
Среща в защита на свободата на словото с "Репортери без граници"



Български журналисти съобщиха, че организират среща в защита на свободата на словото в страната.
Тя ще се проведе на 26 май в Червена къща в София, като гости ще бъдат представители на правозащитната фернска организация "Репортери без граници".
В програмата на срещата е включено представяне на специалния доклад на "Репортери без граници" за България.
Ще бъдат обсъдени механизмите и методите за потискане на свободното слово - свидетелства от притискани и пострадали колеги.
Наред с това в програмата влиза и обсъждане на тема, озаглавена "Как България стана най-малко свободната страна в Европа? Въпроси към прокуратурата, службите и политиците".
По време на кръгла маса в рамките на срещата ще се проведе дебат за това, какво е бъдещето на медиите в страната.
Според годишния доклад на "Репортери без Граници" за 2008 България се намира на 59-то място в класацията за свободата на пресата, след страни като Мавритания, Того и Мавриций.
В специален доклад, организацията прави подробен анализ на проблемите и препоръчва европейски натиск за постигане на минималните стандарти на медийна свобода за една правова държава, каквато България очевидно не е.
Подобни изводи прави и американската организация "Фрийдъм Хаус", според която България е сред страните с частична медийна свобода. От страните членки на ЕС частично свободни са единствено Италия, Румъния и България.
В България съдът налага многократно по-високи глоби за набеждаване, отколкото за пране на пари. Многобройни са случаите, когато след публикация на материали, разкриващи корупция и злоупотреби, издателите са притискани чрез съда за клевета, вместо прокуратурата да се самосезира и да разследва изнесените факти.
Съвсем наскоро директорът на проучвания на "Фрийдъм Хаус" Кристофър Уокър заяви за Кафене.нет, че е "удивен от безнаказаността, с която се подтиска свободата на словото в България".

Македонските медии протестират

БНТ интернет новини - Новини
Македонските медии протестират



Точно в 12 без пет местно време в Македония за пет минути ще прекъснат своите емисии всички медии в страната в знак на протест против състоянието на новинарството в държавата. Паузата в излъчванията македонските журналисти нарекоха „пет минути гръмогласна тишина". Протестът е част от проявите, които в Македония се организират по повод Световния ден на свободата на медиите, който колегите от цял свят отбелязват днес. За утре на обяд е насрочен и протест пред правителството, организиран от Сдружението на журналистите в Скопие.
Протестът на журналистите обаче не е само солидарност с борбата на колегите им от света за по-голяма професионална свобода, а знак на остър протест против състоянието, в което се намират медиите в страната. Журналистите са недоволни от състоянието на професията, от ежедневния натиск, на който са подложени в работата си от страна на политици, бизнес кръгове и правителствени служители. Повечето собственици на електронни и печатни медии са лидери на политически партии, някои от тях са депутати от управляващата коалиция. Обществените македонски радио и телевизия са в агония и само дотациите от кабинета ги спасяват от пълен фалит. Правителството е най-големият рекламодател в страната и чрез избирателната си рекламна политика корумпира медиите и журналистите. За последните две години в съдилищата се водят над 160 дела срещу журналисти за клевета, а общата стойност на наложените глоби надхвърля 250 000 евро. Като сериозен проблем се очертава ниският професионализъм и сериозната липса на лична и обществена позиция на журналистите. В последното изследване на авторитетната неправителствена организация „Фридъм хаус" Македония е оценена като държава, в която медиите са „частично свободни". Това й отрежда последното място сред нейните балкански съседи.

Един журналист в Европа

сп. Мениджър - 118 стр.
Един журналист в Европа

Георги ГОТЕВ

Той разказва за новата си работа в една брюкселска медия, където всеки знае заплатите на другите. А с премиите може да си купи нова кола среден клас
ВИНАГИ СЪМ СЕ СМЯТАЛ за журналист, не за мениджър. Но напоследък съм принуден да се занимавам и с въпроси на управлението на фирмата, след като преди близо година започнах работа в една брюкселска медия. "Еурактив" е
в челната тройка на десетината специализирани медии, които следят пулса на европейските институции. Частна фирма, създадена точно преди десет години от французин, тогава служител в Ев-рокомисията. Макар че не е журналист, идеята му била да направи първата интернет медия (тогава интернет беше ново явление) по европейски въпроси.
Като български журналист от години следя "Еурактив" като източник на информация и затова винаги казвам, че неслучайно попаднах тук.
Първото нещо, което ме изненада, е, че за разлика от родината, тук ценят опита и старшинството. След цяла серия от интервюта (може би десетина часа общо) ми предложиха по-висока длъжност от тази, за която кандидатствах. В един момент интервютата се пренесоха в дома на собственика на медията под формата на вечеря с ключовите лица във фирмата и моята и техните съпруги.
Всъщност собственикът бе по-
искал да се увери, че чрез мен медията ще може да има достъп до по-високопоставени източници, да има по-авторитетно лице за външни изяви, а също учител за по-младите журналисти. Действително, колегите ми са по-млади от мен, а аз получих длъжност "старши редактор".
Като си помисля само, че в родината шефовете ми точно от това се страхуваха – че мога да бъда лице на медията и, не дай си боже, да ги засенча... Другото нещо, което доста ме впечатли, е, че още на втория месец ми бе предложено да стана акционер във фирмата. Сумата, която трябваше да вложа, не бе голяма. Но очевидно ставаше въпрос за две неща - първо, да се отбележи бързото ми интегриране, и второ, по този начин да бъда много по-добре запознат с финансовото състояние и съпричастен с управленските решения.
Разбира се, сред мотивацията на шефа ми е и да ме задържи. Брюксел е място, където човек с богато CV сравнително лесно ще си намери работа. Казвам го, защото за девет месеца два пъти си намирах работа. Кандидатствал съм на десетина места, две от десет не е лошо попадение. Чувал съм за млади хора, които са пращали по сто молби, без да стигнат дори до интервю.
Още нещо, което доста ме учуди, е, че шефът ми, макар че продължава да е мажоритарен собственик и може на практика сам да взема всякакви решения, си е сложил борд над себе си. Той следи за развитието на фирмата и два пъти в годината дава мнение по всички управленски въпроси.
Бордът се състои от авторитетни хора, които по една или друга причина познават медията и й желаят доброто. Решенията на борда са препоръчителни, но не ми е известно управлението на фирмата да се е отклонявало от тях.
Второто ниво на формиране на решения е вътрешното, на така нареченото ядро на управлението на фирмата, състоящо се от тесен кръг ключови лица. Третото е по-широко, включващо, грубо казано, една трета от работещите.
Всеки понеделник в 12,30 ч. всички служители се събират на общо заседание, на което всяко звено докладва за извършеното. От своя страна ръководството докладва за такива важни въпроси като финансовото състояние - тема, не без значение в условията на глобална криза.
Прозрачността на приходите и разходите е до такава степен пълна, че дори размерът на заплащането на служителите не е тайна. Спомням си добре, че в България нямаше по-строго пазена тайна от това кои каква заплата е успял да договори с ръководството. Впрочем затова заплащането бе и крайно несправедливо.
Скоро си дадох сметка, че добрата работа се заплаща наистина добре. Четири пъти в годината всеки служител преминава през система на самооценка и оценка, в резултат на която премиите, които получава, могат да достигнат впечатляващи размери. Грубо казано, достатъчни за купуване на нова кола от среден или висок клас. Другото нещо, което трябваше бързо да прихвана, е да насочвам усилията си в подкрепа на бизнес модела на фирмата, а не напосоки, както съм правил досега в България. Грубо казано, нашата медия е уникална с няколко неща: тя е напълно безплатна, включително богатият архив. Многоезична - основният продукт е преведен от английски на френски и немски, а локални
издания по системата на фран-чайз излизат във Франция, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Румъния и Турция. Публикува оригиналните документи, становищата не само на институциите, но и на бизнеса, на неправителстве-ния сектор, на засегнатите страни. Като дошъл от България но-винар бях свикнал да вървя след събитията, а също нямах особено систематичен подход за обясняване на бекграунда. Не ми беше трудно да се нагодя и от днешна гледна точка излизащата в България информация в повечето случаи ми се струва доста бедна на перспектива.
Често колеги от родината са ме питали защо не си подписваме публикациите. Обяснявам, че това е част от бизнес модела. В списание "Икономист" авторите също не се подписват. Нашите информации имат определена
структура, която не позволява особена волност, присъща на авторската журналистика. Например ние никога не изразяваме мнение, само цитираме мнението на основните фактори.

Чужди срещу български списания? Не, добри срещу още по-добри

сп. Мениджър - 100 стр.
Чужди срещу български списания? Не, добри срещу още по-добри



Появата на лицензните издания бе много полезна за пазара, защото го направи по-разнообразен, по-професионален. Помогна на големите и сериозни родни марки да станат по-добри и по-конкурентни
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПЪСТЪР стана българският списаниен пазар в последните години. На будките за продажба редом до родните известни и утвърдени марки застанаха наши варианти на популярни чужди заглавия. Те донесоха
ноу-хау и нова култура на стайлинг и снимане. И безспорно обогатиха медийния пейзаж. В същото време се разбра, че само известното заглавие, чуждият опит, снимки и текстове не стигат, за да се спечелят умът и сърцето на читателя. Трябват още много други неща и съвсем не на последно място - и
качествена журналистика. Защото читателят не прави своя избор по това кое издание е чуждо и кое българско. А по това какво ще прочете в него. В този смисъл няма разделение на български и чужди заглавия. А на добри и още по-добри.
Появата на лицензните списания бе много полезна за пазара, защото го направи по-разнообразен, по-професионален. Помогна на големите и сериозни български марки да станат по-добри и по-конкурентни.
През последните години почти няма месец, в който да не стартира български вариант на чуждо списание. Големите световни издателства се стремят
да разширят територията си, за да
компенсират загубите от икономическата криза. Лицензиантите им на местна почва пък разчитат на
известния бранд, за да овладеят по-бързо празните ниши на рекламния пазар.
"Много по-лесно е да се работи с вече утвърден и познат бранд, отколкото тепърва да се създава нов. Въпросът е, че за да се наложи една марка на пазара, освен да е позната, трябва и да е добре ме-нажирана", казва управителят на "Вестникарска група България" Пламен Тенев. "Допреди няколко години само марката бе достатъчна. Тогава много неща липсваха на пазара. Сега е много по-трудно
да се постигне успех само с името", продължава той. "формулата е: известна марка + добър продукт + сериозна инвестиция", смята директорът "Издания" в "Санома Блясък България" Николай Караджов. Чуждите издания имат
не само успехи в България. Преди години спря да излиза италианското лицензно списание Guliver, a бизнес издания като американското Business Week и ВМ (в което се публикуваха статии от "Икономист") и футболното Don Ballon не успяха да се наложат на пазара.
"В България се вземат лицензи на килограм, без да се прави сметка дали тези марки могат реално да бъдат наложени на пазара, без да се държи сметка за пазарната реализация, обяснява Пламен Тенев.
"Българският медиен пазар е напълно лишен от логика - смята изпълнителният директор на "Иконо-медиа" Бисер Боев. - Това вероятно е и причината някои издатели да залагат на лицензни проекти, вместо да хвърлят сили и средства за създаването и налагането на съвършено нов продукт."
Последното чуждо издание, което се появи, е руското списание "Вокруг света", което попада
в конкурентната ниша на GEO и
National Geographic. Тиражът му на български е 8000 бройки. Съдържанието е 70% преводно и 30% авторско. Същото съотношение на преведени към оригинални български текстове ще има и безплатното, с ъндърграунд профил списание Vice,
чийто старт бе обявен за май.
С интерес пазарът очаква появата на списание Forbes. Българската версия ще е част от портфо-лиото на "Атика медия". "Forbes е легенда. Но за да се наложи една марка, колкото и легендарна да е тя, от изключително значение е издателят. Той е човекът, който намира и дава парите. Зад "Атика медия", чрез гръцкия собственик "Атикес Екдосис", стои Силвио Берлускони, което е достатъчна гаранция за успех", казва главният редактор на Playboy Христо Кьосев.
"За да се адаптира едно американско бизнес издание към пазара, трябва преди всичко много
добре да се познава американската бизнес култура, която пък е твърде различна от европейската. Затова е и много трудно да се прогнозира дали издание като Forbes, ако следва твърде строга дефиниция, може да има успех в България", обяснява бившият главен редактор на Busi-
ness Week България Валери Ценков.
"Навлизането на първите лицензни женски списания у нас през 2002-2003 г. беше тежък период за нас. В този момент тиражът ни падна с 3000-4000 бройки, което е много за издание с 22 000 тираж -спомня си главният редактор на EVA Милена Попова. - Много бързо обаче нашето списание се върна на челното място на пазара. Причината за това е, че EVA е много българско издание."
Въпреки експанзията на чужди списания българските сериозни марки EVA, "Мениджър", "Жената днес", "Идеален дом", "Наш дом" продължават да са добре приети от пазара и да оглавяват челните места на рейтинговите агенции.
"За една 64-годишна марка като "Жената днес" не е трудно да има лоялна аудитория. Още повече че това е списание за четене, не за прелистване, а такива няма много на нашия пазар", обяснява главният редактор на "Жената днес" Мира Баджева.
Пламен Тенев, управител на „Вестникарска група България
Има още много свободни ниши
В КОНКУРЕНЦИЯТА с лицензните издания на българските им е по-трудно. Има прекалено много издания с една и съща целева аудитория. Създават се или се купуват медии без оглед на резултата. Когато във "Вестникарска група България" вземем лиценз за едно издание, го правим след предварително проучване как то ще бъде прието. И след подробен разчет как да му изкараме парите за година, година и половина. Наложените марки определено привличат публика и рекламодатели и са много влиятелни. Но зависи и как се управляват. Лошото управление води до пренасищане с издания. В същото време липсват тясно профилираните списания. Има огромни празни ниши на пазара. Изданията за градини, домашни любимци или техника са още в детски пелени. Тези, които в момента съществуват на пазара, приличат повече на рекламни каталози, отколкото на модерни списания.
Христо Кьосев, главен редактор на Playboy
Появи се глад за интересни чужди материали
ПОНЕ 70% от успеха на Playboy се дължи на бранда. Както е с "Кока-кола", "Пепси" и "Макдоналдс". В Playboy съотношението е 90% български текстове и 10% преводни. Това са предимно интервюта с някоя голяма звезда като Джак Никълсън например. Смятам, че печелившата формула на нашия пазар досега беше известен бранд плюс българско съдържание. Сега според мен се наблюдава една нова тенденция - има глад за интересни чужди материали. Сякаш читателят е презадо-волен от българско съдържание и търси качествени чужди текстове. Като че ли отново наблюдаваме ефекта "Паралели" от 80-те години на миналия век - огромен интерес към добре написана стойностна преводна журналистика.
Николай Караджов, директор „Издания" в „Санома Блясък България
Издаваме и български, и чужди марки
ИЗВЕСТНАТА МАРКА е само едната страна на нещата. Сама по себе си тя не гарантира качествен продукт. Необходими са доказване на местния пазар и много сериозни усилия. Заради името човек може да си вземе списанието веднъж, но повече да не повтори.
В портфолиото на компанията ни имаме и български, и чужди марки.
Най-успешното ни издание е "Журнал за жената". То е в този формат от 2005 г. И сякаш попадна в точния момент на точното място, защото още през 2006 г. стигна тираж 125 хил. броя.