Мърдок е прав - новината си струва парите

Дарик интернет новини - Коментар
Мърдок е прав - новината си струва парите

Вероника Христова

Събуждаш се в събота сутрин с болки в главата и решаваш да не отидеш до близката будка за вестници. Правил си го всяка събота и дори не си помислял, че всичко, ама наистина всичко от съботните вестници, е достъпно в интернет. Отваряш компютъра и макар да е някак неудобно без мирис на хартия, който се връзва с аромата на кафето, прочиташ всичко, което те интересува. При това - безплатно.
Дали и другата събота ще отидеш да РЕП-а, за да си купиш вестници?
Бизнесът с новините винаги е бил интересен. От славните времена, когато всеки вестник е имал кореспонденти из горещите световни точки и писането на един материал е съпътстван с едноседмична командировка, време за изследване на темата, та чак до днес, когато Google е чужд кореспондент във всяко кътче на Земята. Бизнесът с новините е интересен, но никога не е бил толкова труден, и то именно заради истинското чудо - всеки вестник да публикува абсолютно цялото си съдържание безплатно в интернет.
Може би се разчита на голям трафик и реклами, които идват сами. Може би именно това превърна вестниците в "застрашени видове", както каза сенатор Джон Кери. В същото време френският президент твърди, че спасяването на вестниците е дълг на държавата. В същото време щатският президент не е сигурен, че Белия дом трябва да се намеси. А информациите за фалирали вестници се надпреварват в сайтове, блогове и т. н.
В интернет твърдят, че спасението на вестниците се казвало Amazon Kindle. Новото електронно устройство на най-голямата онлайн-книжарница в света Amazon може и да е начин за спасяване на вестникарската индустрия. Все още не е ясно колко хора биха плащали, за да свалят вестника на това устройство и да го четат у дома, на път за офиса или другаде. Ако мнозина предвиждат, че електронни джаджи като Amazon Kindle ще спасят индустрията, тъй като освен книги, на тях можеш да сваляш вестници и списания, аз дълбоко се съмнявам. Не бих казал, че има уред на света, който да замени удоволствието да държиш книга, вестник или списание в ръцете си. Освен ако този уред не е отчайващо красив и удобен, какъвто Amazon Kindle не е. Да не говорим, че при цена от почти 500 долара, той е непродаваем.
Истинският начин да се спаси както интернет, така и вестникарската индустрия, е да се плаща за умното съдържание - както на хартия, така и на екран.
В този контекст не е изненада, че 78-годишният медиен могул Рупърт Мърдок е назначил глобален екип, който да създаде модел за плащане за онлайн-съдържание. Изненадващото тук е, че екипът се е насочил не само да разработва механизми за плащане на съдържание, което досега е било безплатно в интернет, а да търси и хардуер, който да позволява по възможно най-лесен начин вестника или списанието да попадне в технологичен уред, който вече притежаваш. Това може и да значи зелена светлина за устройства като Amazon Kindle. Истината е, че тъй като на пазара на подобни устройства няма изявен лидер както е iPod при mp3-плейърите, за този момент каузата е обречена на неуспех. Разбира се, до момента в който Стив Джобс не представи подобно устройство с марка Apple, за да обезсмисли всички съществуващи досега.
В такива размисли и страсти дойде новината, че още тази есен в сайта на Wall Street Journal, собственост на Мърдок, ще бъде въведен нов начин на малки плащания. Ако това се случи, Wall Street Journal ще бъде първият голям вестник, който прави подобна стъпка. Единствената правилна, според мен. Защото истинската журналистика не може да зависи от трафика и евентуалното желание на рекламодателите да плащат. Тя зависи от желанието на читателите да плащат.

Вестникарските гиганти се превръщат в уебхибриди

Класа - 1 стр.
Вестникарските гиганти се превръщат в уебхибриди



Издателите се пренасочват към разработване на сайтове и софтуер
Най-голямата издателска компания в САЩ Gannett, която притежава 85 всекидневника, придоби шест сайта. Освен това тя има дялове и в няколко други, пише "Ад ейдж".
Разширеното уебпространство ще допринесе за $ 1-милиардния приход от дигитален бизнес, който компанията очаква през 2009 г." Gannett се опитва да навлезе в технологиите, за да излезе от кризата като хибридна дигитална компания", коментира Кен Доктор, анализатор на новини в проучвателната компания Outsell. Цифровото портфолио на Gannett включва сайта за рекламни услуги Pointroll, който е направил едни от най-иновативните дисплей реклами в интернет, а сред клиентите му са Apple, "Ню Йорк таймс" и "Уолстрийт джърнъл".
Gannett придоби Pointroll през 2005 г., а в момента в онлайн компанията за реклама работят над 350 човека, а за 2008 г. Pointroll са осигурили милиард импресии за 1500 рекламни агенции и рекламодатели.
Други онлайн инвестиции на Gannett са сайтът ShopLocal, Riplle6 и порталът за родители МоmsLikeMe.
Популярни сред издателските компании, които искат да развият онлайн бизнес, са сайтовете за специализирана информация. Gannett заедно с Washington Post Co., Tribune Co., Belo и McClatchy притежават в джойнтвенчър компанията Classified Ventures. Тя се занимава със специализирани сайтове за автомобили и недвижими имоти. По същия начин интернет компанията Careerbuilder се притежава в джойнтвенчър от Gannett, Tribune Co., McClatchy u Microsoft. Издателите инвестират и в рекламни мрежи, като например QuadrantOne, собственост на New York Times Co., Hearst Corporation, Tribune и Gannett. А медийният гигант Cox Enterprises, който има 17 ежедневника, кабелна система, 15 тв канала и 86 радиостанции, придоби миналото лято технологичната фирма Adify за $300 млн. Adify предлага технология за създаване на рекламни мрежи, а миналия месец представи и услуга, която да продава търговски послания в мрежите.
Може би най-перспективният инвеститор в технологии сред медийните компании е Hearst, собственик на вестник "Сан Франциско кроникъл", мъжкото лайфстайл списание "Ескуайър", женските "Космополитен", "Харпърс базар" и др. В портфолиото на корпорацията са и сайтът за развлечения UGO Entertainment и интернет приложението Kaboodle, както и дялове в музикалния сайт Pandora, компанията за видео услуги Brightcove и др. През 2008 г. Hearst придоби дял в ТurnНеrе и оповести плановете си да представи на пазара електронен уред, предназначен за четене на списания. "Hearst е заинтересована от онлайн четенето и очаква новите технологии и медийни платформи да изиграят голяма роля в бъдещето й", каза говорителят на корпорацията Пол Лутрингер.

"Праймтаймът" за интернет рекламата е след 18 часа

Класа - 11 стр.
"Праймтаймът" за интернет рекламата е след 18 часа



Респондентите са най-склонни да се заглеждат по търговски послания, докато търсят изгодни оферти или пазаруват "Най-гледаното време" за интернет реклама във Великобритания е след 18 часа. Това сочи проучване на изследователската компания "Лайтспийд рисърч" и неправителствената организация Бюро за интернет реклама (Internet Advertising Bureau), цитирано от eMarketer. Според данните, найголям процент от интернет потребителите на Острова от всички възрастови групи са най-склонни да обръщат внимание на онлайн търговски послания след 18 часа. От потребителите на възраст между 18-24 години например 46% са посочили, че биха гледали реклами в интернет по това време. За респонденти между 24-25 години потенциалната заинтересованост от интернет реклама след 18 часа е 54%, а най-високата си стойност - 59%, тя достига за юзъри на възраст между 35 и 44 години. Вероятността потреби- телите да се загледат в търговските послания по друго време от денонощието варира в зависимост от възрастта, като най-слаба е възможността преди 9 часа за всички възрасти. С напредъка на деня все повече пълнолетни млади хора демонстрират интерес към онлайн рекламите. По-голямата част от по-възрастните респонденти отговарят, че вероятността да обърнат внимание на реклами през деня е най-голяма между 9 и 12 часа и между 14 и 18 часа, като най-малко (6%) са посочили обедните часове. Вниманието към рекламите варира и в зависимост от това с какво се занимават потребителите в мрежата. По-голямата част от британските юзъри (19%), казват, че по-често биха се загледали в реклами, докато търсят изгодни оферти. На следващите места са посочени интернет пазаруването (13%), хазартните игри (11%) или онлайн търсенето (също 11%). Повечето от запитаните казват, че е много малка възможността да забележат онлайн реклами, докато изпращат имейли или четат новини (6%). По 8 % от респондентите биха следели търговските послания докато гледат видеоклипове в мрежата, участват в онлайн игри, проверяват спортни резултати или посещават социални мрежи.

Бумерангът на черната реклама

Труд - 16 стр.
Бумерангът на черната реклама

Таня ДЖОЕВА

Той и тя в леглото. Той, с влажни зеници и мазен тембър: „Обичам те, Силвия!". Тя, с глас на хладно оръжие: „Светла!" Помним тази реклама, макар че от премиерата й мина цял мандат. При първи прочит клипът, илюстрация на безочливи лъжи, нямаше общо с политиката. Поставен в рамките на синята кампания, получаваше втори нюанс -предупреждаваше избирателите да не гласуват за щедрото на празни обещания НДСВ. Предизборната машина на сините произведе преди 4 г. серия от ударни сюжети. Зъболекар, който уверява, че няма да боли. После тръгва към устата на пациента с вибриращ трион... филмчетата с любовника-лъжец и зъболекаря-садист бледнеят пред шизофреничния клип, където Сакскобургготски се превръщаше в Ста-нишев. Наситените с емоционална тревога кадри бяха свалени. Сигурно и заради спорния ефект върху зрителя, но за формален повод послужи клетвата на лидера на НДСВ, че няма да прави коалиция с БСП. Обещание, което, знаем, остана на думи.
Спор няма: щом помним споменатите клипове, то подобни творчески продукти улучват нерва. Отговарят положително на два тест-въпроса за успешна реклама: ще я забележат ли и ще я запомнят ли. Негативната кампания обаче, която се изчерпва с изобличение на чуждите недостатъци, има съдбоносен дефект - не дава положителен отговор на въпросите ще я харесат ли и ще гласуват ли за нея. Резултатите от Избори 2005 г. прекрасно доказват тезата. Черният пиар не донесе желания успех за коалицията, автор на негативните послания. ОДС, която избра да възбужда страхове, взе 20 места. Опонентите от НДСВ и БСП - далеч повече. Но нищо лошо не било забравено. „Синята коалиция" и сега пусна в употреба стресиращи внушения. Клип вин-тернет забива като пирон думите: „Те обявиха ВОИНА на демокрацията." Лозунгът на черен фон е в комбинация с войнстваща музика. В същия съпровод текстът уточнява: ,Доган и БСП обявиха война на демокрацията. Те наеха МАФИЯТА срещу гражданското общество. Целта им е да ни отнемат свободата". Сините предлагат и тримата лидери на управляващата коалиция като рисувани герои пред футболна врата. Лозунгът: „Да им бием шута!" В картинките се долавят и намеци за сексуална ориентация - подход, който през годините се доказа като губеща проява на неизискан вкус. Коалицията залага и на пародия на предизборните плакати на БСП. Например: „Направих мъжа си милионер. Това не ми е достатъчно. Ще продължа. За богата Масла-рова!"
Но богатият урожай от сини бюлетини остава спорен. Посланията висят свободно, без да отговарят на въпроса защо е време да се гласува точно за синята коалиция. На пазара все пак има огромно предлагане. Лишени от мотива, лозунгите мобилизират само твърдия електорат на съюза. А пред него е вдигната летва от 8%...
За жалост и останалите играчи се увлякоха от негативния ентусиазъм. Плаши-
лото развя „Нова зора", от чието име излязоха мрачните клипове и плакати с лика на Бойко Борисов, зад който със страшно изражение наднича Командира. Задължителният черен фон е налице. Тактиката хардматериалите да се подписват от малка партия не е нова. На миналия вот твърдите версии пуснаха Евгений Бакърджиев и Жорж Ганчев. Първият - плакати с ликовете на Виденов и Станишев. Вторият се сети за кадри от Лукановата зима. 4 г. по-късно целта ГЕРБ да не спечели мнозинство, види се, не жали средства. Вярно, досега няма кампания, която да не е залитнала накриво в две посоки: раздаване на неизпълними обещания и очерняне на противника. Първата тактика може временно даподлъже електората, но втората не дава гаранции за успех за партията-изобличи-тел. Нещо повече - черният пиар носи риск, който партиите вкупом подценяват: расте недоверието към целия елит. „60 дни преди изборите всичко е в негативна кампания. Българското общество няма да може да издържи на това", смята политологът Иван Кръстев и подчертава риска от допълнителна поляризация в условията на икономическа криза. Засега партиите се ослушват за опасностите. Дали ще се съобразят с тях, или ще приложат цялата гама от кални номера, предстои да се види. Но лошият вкус трудно ще бъде заличен от задаващите се розови обещания, балони и концерти.

Тръгна първата bluetooth рекламна кампания у нас

Актуално - Бизнес
Тръгна първата bluetooth рекламна кампания у нас



От 4-ти май миналата седмица тръгна първата bluetooth маркетингова кампания в България.По спирките на градския транспорт в София са монтирани специални билбордове, чрез които всеки може да получи директно на мобилния си телефон актуална информация за най-горещите спортни събития и детайли за залози.Технологията е позната на младото поколение в България, а повече от 80% от мобилните телефони, продадени в страната от 2000 г. насам, разполагат с bluetooth. Безплатното споделяне на полезна електронна информация и, едновременно с това - рекламни послания, е бъдещето в рекламата според големите световни маркетинг специалисти. Заради кризата тласъкът на bluetooth рекламата се засилва с огромни темпове. Компаниите в световен мащаб ежедневно инвестират в нови технологии - част от борбата за ефективно достигане до потребителя.Новата рекламна технология се използва на различни "горещи точки" - големи събития, концерти, бизнес конференции, дори стадиони и спортни събития. Музикални идоли като U2, Никълбек, Мадона, Бритни Спиърс и много други изпращат съдържание на феновете по концертите си. Посетителите на световни фестивали и търговски изложения също са сред най-честите целеви групи за bluetooth кампании на международни корпорации.Революционната bluetooth технология беше изключително популярна по време на Олимпийските игри в Пекин. "Кока-кола", например, инвестира повече от 9 милиона долара в bluetooth платформи в олимпийското село. Това беше и най-големият хит сред младежите в китайската столица миналото лято. "Сони Ериксон" и Кристина Агилера взривиха Белгия през 2008 г. с безплатна музика и рингтонове на известната певица по белгийските улици. "Форд Мотърс" пък промотираха в цяла Америка своята нова технология за гласови функции в автомобилите си през интерактивни bluetooth точки. "Пепси" направи най-голямата bluetooth кампания в САЩ, като предостави на милиони фенове възможността да теглят безплатно музика и клипове на любимите си звезди и в същото време раздаде многобройни награди.Първата bluetooth рекламна кампанията у нас е поръчана от една от най-големите компании за интернет залози в Европа. Инсталираните билбордове изпращат коефициентите за най-вълнуващите спортни събития през месеца направо на улицата.Зад кампанията стои една от най-младите и бързо проспериращи компании за иновации в рекламата - "Джей Ти Интернешънъл". През 2008 г. световното издание "BusinessWeek" обяви създателите на компанията за най-бързо развиващите се млади предприемачи в Европа.

iPhone е най-социалният бранд в света

Класа - 22 стр.
iPhone е най-социалният бранд в света



iPhone продължава да е най-социалният бранд в света, сочи класацията на Vitrue u MarketingCharts. Втората позиция е за CNN, следван от Apple u Disney. Петата позиция е за ХЬох, изпреварил веригата кафенета Starbucks и още един продукт на Apple - iPod. В топ 10 попадат още MTV, Sony и Dell. Единадесетата позиция е за Microsoft, а 12-тата се нарежда Ford, следван от Nintendo, веригата магазини за продажби на дребно Target и PlayStation. Сред първите 20 личат имената на Mac, Turner, HP, Fox News u Blackberry. Къде са Соса Cola u McDonald's? Coke заема 22-ра позиция в класацията, а конкурентите от Pepsi са 30-и. McDonald's се нарежда 32ри, a Nike и RedBull са респективно 39-и и 55-и. От по-известните автомобилни марки можем да отличим Mercedes (36-то място), BMW (37-мо), Toyota (48-мо), Suzuki и Volkswagen, заемащи 54-ата и 58-ата позиция, както и Nissan (60-о място). В топ 100 са още Audi, Kia, Porsche u Subaru. В подреждането не попадат известните технологични марки, като Google, Yahoo u Facebook, защото служели като гръбнак на самите социални мрежи.

Зависим регулатор - власт и тлъсти дивиденти

Труд - 14 стр.
Зависим регулатор - власт и тлъсти дивиденти

Светослав METAHОB

Утре БСП и ДПС ще си разделят 4 допълнителни места в Комисията за регулиране на съобщенията с надеждата ведомството да си остане под техния тотален контрол независимо какво ще стане на предстоящите избори. Ясно е! Регистрират ли се повече от 120 карти за извънредното заседание, скандалната поправка минава, напук на евродирективите, според които телеком секторът трябва да се наблюдава от независим орган. Депутатите от НДСВ ще са против, опозицията също, но гласовете на ДПС и БСП ще са достатъчни за осигуряване на контрол над телекомите и електронните медии за пет години напред! Според една стара, типично българска шегичка, независим е само онзи, от когото нищо не зависи, а неподкупен - този, който никога не са се опитвали да подкупят. При КРС случаят не е такъв - зависимости, колкото си поискаш - корпоративни, политически, лични... В интерес на истината и досега комисията не бе независима. Преди няколко години една секретарка на тогавашния министър на транспорта и съобщенията Николай Василев (б. а. г Гергана Сърбова) бе командирована начело на комисията и веднага издаде без търг или конкурс GSM лиценз на БТК. И то на смешна цена! По-късно дамата бе назначена на мениджърски пост в същата компания. След нея КРС се управляваше от Георги Александров, който пък се смяташе за силно гравитиращ около „М-Тел". По-дебелашко от подготвеното посегателство срещу регулаторния орган обаче никога не е имало. Досега определени комисари тихо и кротко си побираха за определени компании с надеждата веднага или след време да бъдат възнаградени. След предстоящата законодателна промяна обаче .дивидентите" явно ще се разпределят на по-високо партийно ниво. Ще бъдат ясно регламентирани и вероятно с повече нули.
През последната година и половина откак начело на КРС бе назначен Веселин Божков, гафовете във ведомството са ежедневие. На два пъти бяха провалени търговете за четвърти и пети GSM лиценз в България, изключително важни промени в националния номерационен план бяха блокирани, а куп решения на ведомството се обжалват в съда и вероятно ще бъдат съборени просто защото са нескопосано написани. Като капак на всичко заради мудността и бездействието на Божков Еврокомисията вероятно ще открие наказателна процедура срещу България само след месец. Ако тя стигне до Съда на европейските общности в Люксембург, страната ни е заплашена да плаща глоби от десетки хиляди евро на ден. Пред „Труд" еврокомисарката по телекомуникации Вивиан Рединг миналата седмица заяви, че трябва час по-скоро не само да стартира услугата преносимост на фиксираните номера, но и прехвърлянето на телефон от един оператор при друг да става бързо, лесно и на символична цена. Нищо от това обаче го няма у нас. Предложеният вариант за процедурата е направен с цел просто да не заработи и клиентите отново да бъдат прецакани, твърдят от Сдружението за електронни комуникации, което обединява алтернативните телекоми. Проблемни за Брюксел, а и за българските потребители, са и цените за терминиране на трафик, които у нас са два пъти по-високи от средноевропейските. Така че откриването на процедура за санкции срещу страната ни изглежда „вързано в кърпа". „Увеличаването на броя на комисарите е добре обмислен ход. БСП и ДПС не искат да рискуват при разпределянето на муптиплексите за цифрова телевизия, а при сегашния състав на комисията не могат да изпълнят целта си и да дадат честотите на близкия до двете партии кръг „Мама и аз", обяснява един от сегашните комисари в КРС. Според него и четиримата бъдещи нови членове на ведомството ще бъдат верни другари, които ще вдигат ръка само при заръка на Веселин Божков. Има обаче и друго. Ако след изборите конфигурацията на силите в парламента е различна, то разширеният състав на КРС ще се радва на сносните си заплати (доходите на член на ведомството са от порядъка на 5000 лв. на месец) само 2-3 месеца. Защото в България и при гарантираните мандати няма нищо сигурно. Закони се поправят лесно както в края на един парламент, така и в началото на друг. Дори и 9-членната комисия скоропостижно да си замине обаче, зависимият телекомуникационен регулатор ще е изпълнил целта си. Лицензите за мултиплекси ще бъдат дадени на когото трябва, а с Брюксел и ощетените компании от тръжната процедурата ще трябва да се разправя едно друго правителство.