Михаил Михайлов, експерт по комуникации: Пиарите станаха рум сървиз на политиците

Труд - 8 стр.
Михаил Михайлов, експерт по комуникации: Пиарите станаха рум сървиз на политиците

Мариела БАЛЕВА

- Голяма изненада беше включването ви в предизборната кампания на партия ЛИДЕР, г-н Михайлов! Мнозина ви свързват с управлението на СДС и Костов, където бяхте и шеф на правителствения пресцентър. Защо избрахте да работите за тази нова партия?
- Приех да участвам по две причини. Първата е, защото ми направиха много добра оферта, което може би звучи грубо в ушите на някои хора. Трябва обаче да уточня - когато става дума за политика, почти винаги става дума за пари. А когато не става дума за пари, става дума за много пари...
- И приоритетите ви само в парични единици ли се измерват?
- Позволете да кажа и втората причина, а това е, че проектът ЛИДЕР има голям потенциал. В хода на кампанията и запознанството ми с хората от ЛИДЕР причините, поради които приех тази работа, размениха местата си. Аз съм емоционален човек. Тези хора се оказаха много интересни, много истински, необременени с политически биографии и амбиции. Те всъщност бяха посегнали към политиката като към последното средство да помогнат на бизнеса, с който се занимават.
* Казват, че пиаръте като да разкажеш една история, така ли е?
- Да, а за да разкажеш историята, някой трябва да я случи. А обикновено тези, които случват историята - политиците, рано или късно превръщат пиара в рум съ-рвиз. Проблемът не е, че имаше черен пиар. А че той сработи на изборите. Да, винаги ще го има. Страшно е,
че българските политици търсят своите качества в недостатъците на опонентите си. Много скоро политическата класа ще бъде компрометирана по такъв начин, че някои от следващите избори ще трябва да бъдат не за нови политици, а за нов народ, който да вярва на старите политици.
- Как ви се стори кампанията на вашите бивши приятели от „Синята коалиция"? В клиповете им имаше разказани няколко истории...
- Не искам да говоря за кампанията им, но резултатите им, които са под 7%, означават само едно - те или са забравили какво означава синята идея, или никога не са
знаели какво е тя. Тъжни са тези 6,7% за СДС и ДСБ, които казват, че са автентичното дясно.
- А кампанията на ДПС? Не се ли преобърнаха нещата след прословутия запис с изказването на Доган в с. Кочан?
- Кампанията на ДПС беше моментна снимка на лидера й Ахмед Доган. Странна комбинация между съвременни методи и остаряло мислене. В същото време демонстрация на желание за екипност и едновременно с това еднолично налагане на волята. ДПС е осъдено да бъде огледало на лидера си. И
не бива Доган да се сърди на това, което вижда в огледалото. Той вижда себе си.
- Бойко Борисов има ли нужда от пиар или той самият си е най-добрият пиар?
- Той много умело компилира всички съвети, мнения и собствен опит. И ги поднася по най-достъпния начин на хората. А каква част от тях е истина, времето ще покаже.
- Как ви се стори девизът на БСП „Ние сме на ваша страна"?
- В тази кампания се нагледах и наслушах на тъпи девизи. Този е един от тях. Или например „Време е за добрите хора". Кои са точно тези добри хора?
• Как кои, хората от „Си-
нята коалиция"?
- Ама тези хора са „добри" от 20 г. Не разбирам защо чак сега хората трябва да признаят този факт. А девизът на ГЕРБ „България може"? Аз знам, че България може, въпросът е дали ГЕРБ може.
- Кой беше най-много изненадан на изборите?
- Нямаше неизненадани. Смятам, че и Борисов не е очаквал такъв висок резултат.
- В БСП са изненадани от загубата. Но защо социологът Юрий Асланов призна, че не е очаквал червените да вземат чак 750 000
гласа?
- Сигурно в БСП са се оту-чили да мечтаят... Щом тези гласове са им много, как са се готвели да вземат още един мандат? За да са изненадани, значи, че в БСП въобще не са наясно в какво се превръща партията им. Българските политици бъркат желаното с възможното.
- НДСВ се оказаха големите губещи...
- За мен НДСВ е политически инвеститор. Те са една от двете партии у нас (другата е ДПС), които инвестираха парите, спечелени по един или другначиноттях.вполитика, в кампании. Всички останали политици заработваха по някой лев на гърба на партиите си и тези пари отидоха
по лични сметки.
- Бяхте доста близък с Иван Костов. След толкова години как се е променил, той все още е най-де-монизираният политик.
- Не. Медиите го направиха такъв под влияние на определени политически кръгове. Костов не е никакъв демон, той е един много добър администратор, много добър държавник, но много лош политик. Да си добър политик, означава да си последователен. А той точно това не е. Така, както се разделяше с хората около себе си, по същия начин се разделяше и със собствените си тези.
- Какво не разбраха българите за ЛИДЕР? Защото единственото нещо, което се коментираше от политици и анализатори, бе, че хората от тази партия купуват гласове, а на върха й е един „олигарх".
- Все пак за ЛИДЕР дадоха гласа си 150 000 българи, а това, за което говорите, бе насаждано от малцина други (надявам се и те българи). За тази партия бе изградено мнение, което се крепи на три кита: корпоративен вот, купуване на гласове и това, че тя е политически проект на някаква политическа сила - или БСП,
или ДПС.
- Не е ли така?
- Мисля, че Огнян Минчев употреби за първи път израза корпоративен вот. Но след това всички някакси го харесаха и започнаха да го употребяват. В България много често един безсмислен израз придобива гражданственост и навлиза в масова употреба без хората да знаят какво точно означава. Истината е, че партия ЛИДЕР уплаши политическото статукво у нас. Уникален е и фактът, че всички партии от ляво и дясно бяха обединени единствено и само от страха, прераснал в
омраза към ЛИДЕР.
- А каква е истината?
- Истината е, че само който никога не е давал работа на някой друг, освен на самия себе си, смята, че да спечелиш доверието на работниците си е лесна работа. Точно обратното е: ако не си добър партньор на тези хора през годините, а разказвач на приказки за един месец, няма сила, която да ги накара да гласуват за теб.
- Като експерт по комуникациите анализирахте ли какво не достигна за повече гласове?
- Причините са много. Една от тях е, че ЛИДЕР е млада и заради това неопитна партия. Ние не успяхме да реагираме на черния пиар, който се изля по посока на ЛИДЕР, както и на смъртоносната прегръдка на До-ган.
- Какво имате предвид?
- Констатацията му в нощта на евровота, че ЛИДЕР е хубав проект, на който той с удоволствие ще помага. Не зная защо го направи, но зная какъв е резултатът. Доган беше концентрирал такова голямо недоволство срещу себе си, че всеки, който можеше да бъде от-ъждествен или приближен до него, понесе негативи от това.
- А имаше ли някакви договорки, контакти между лидера на ДПС и г-н Ковачки или някой ДРУГ?
- За времето, в което аз работя за партия ЛИДЕР, категорично заявявам, че никакви контакти между ДПС и ЛИДЕР или с други не е имало. Това твърдение е толкова абсурдно, колкото и твърдението, че ЛИДЕР е най-големият купувач на гласове.
- Защо?
- Знаете ли, че партия ЛИДЕР имаше над 45 000 недействителни бюлетини -направете си извода това нормално и реално ли е. Освен това никъде не видях дори тълкувание на факта, че от всички гласове за мажоритарни кандидати има 220 000 невалидни. Всъщност знае ли някой тези цифри? Интересува ли се някой от тях? Тези избори бяха като айсберг, в основата, на който имаше безкрайно много машинации, спекулации и нечестни ходове. Твърдя отговорно - участвал съм и съм видял всички избори от 1990 г. насам, но тези бяха най-нечестните и най-непочтените.
- Какво ви кара да мислите така?
- Бяха използвани изключително непочтени мерки. Давам ви примери не с активисти, а с обикновени привърженици на ЛИДЕР. В деня на изборите в Плевен в 6 ч сутринта в над 20 семейства влизат представителите на властта и карат деца и родители да легнат по корем с ръце на тила, представяте ли си? След евроизбо-рите в Бургас привикват над 50 миньори да ги питат защо гласуват за ЛИДЕР.
- Полицаи ли са участвали в тези акции?
- От полицията, от ДАНС, от прокуратурата. Десетки семейства са били малтретирани по този начин. Като че ли е впрегната цялата държава срещу хората, дръзнали да гласуват за друг, а не за статуквото. Призовавам журналистите да проверите фактите, защото се опасявам, че това, че ЛИДЕР е извън парламента, няма да спре тези, които се страхуват от него.
- И в крайна сметка накъде отива България?
- Натам, накъдето ни водят не желанията, а възможностите.

Просто гениално!

сп. Максим - 16 стр.
Просто гениално!



Докато ние се чудим какво толкова му харесват всички
на Twitter, трима тарикати трупат стотици милиони
от най-успешното бизнес начинание в интернет напоследък
Първата мисъл при сблъсъка с Twitter обикновено е нещо от сорта на "що за воняща квинтесенция на всесветовната тъпота е това?!". Което изобщо не пречи броят на потребителите на сайта месечно да нараства с... 1382%! На този фон, със своите 228%, доскорошният хит сред социалните мрежи Facebook буди искрено съжаление.
Какво правиш?
В 140 знака можеш да отговориш на този прост въпрос през компютър или телефон, в реално време: това е то цялата философия (и магия) на Twitter, която му позволява да играе ролята едновременно на "имейл за бедни" (изцепка на Ерик Шмит, шеф на Гугъл), новата играчка на звездите (тук се изявяват всички - от английския актьорлегенда Стивън Фрай до бабофила Аштън Къчър), последен пирон в ковчега на старите медии и могъщ лост за политическо влияние (както се оказа при вълненията в Иран или кампанията на Обама). Ключът към всичко това е фразата "в реално време". "Микроблогингът" чрез Twitter не само позволява на хора, които в общия случай не интересуват никого, да пускат съобщения, касаещи безсмисления им живот, но и дава възможност за бърза организация на огромни маси, когато всички други комуникации са резнати. Благодарение на новата социална
мрежа снимки от важни събития се появяват в мрежата едновременно със самите събития, например терористичните актове 6 Бомбай през ноември 2008. Макар и да е на хоризонта от едва две години, туит-манията започва да добива нездравословни измерения -
хората вече се женят и назначават на работа чрез "туитове", майки пускат съобщения от името на неродените си бебета
Самият замисъл вероятно кара Оруел да се върти в гроба: вместо държавата да наблюдава кой какви ги върши, гражданите надлежно и по своя воля докладват всекидневно (голяма част и всекичасно), без дори да си дават сметка, че туитобете могат лесно да бъдат следени и анализирани. Нещо повече - онези, които ползват телефон за туитване, автоматично могат да бъдат локализирани с GPS. Hue, като видни параноици, отдавна сме се светнали за тези опасности, поради което в офиса туитваме единствено с молив върху парчета хартия,
които впоследствие унищожаваме чрез кремация.
И кои са тия хитреци?
Човекът с плана е Джак Дорси - генийче от Сейнт Луис, щата Мисури, което се вдъхновява още през 2000-ата и бистри нещата докъм 2006. Легендата гласи, че по време на брейнсторминг 6 тогавашната му компания Odeo (фирмата събира основателите на Twitter в пълния им състав) той се почесал и избълбукал следното:
"Копеленца, имам идея
за нещо като AOL Instant
Messenger, ама по-яко"
Дорси и неговият колега, финият блог-манипулатор Айзък "Биз" Стоун, се спират на есемес форма-ma и изковават кода на отрочето си за стандартните в компютърните религии две седмици (в случай, че си забравил, Марк Зъкърбърг, Творецът на Facebook, посочва същия срок като време за създаване на своя код). Накрая остава само да се намеси предприемачът Евън Уилямс (37, най-стар от тримата), издрапал дотук след детство в селска Небраска, директорски стол в Гугъл и неоспоримо авторство на цялата мода с влоговете, както и на самия термин "блогър" (той стои зад небезизвестния сайт blogger.com). През 2004-а Евън напуска добре платената си шефска работа в Гугъл, за да основе подкастингкомпанията Odeo, а впоследствие и Obvious Corp. (която придобива Odeo заедно със зародиша на Twitter). Сякаш предчувствайки успеха, Уилямс отделя Twitter като самостоятелна компания през април 2007-а, макар все още да нямат нито лого, нито концепция.
Първообразът на сайта
е вътрешна мрежа за работещите в Odeo, които по-късно стават акционери в Obvious
а понастоящем и мултимилионери, гадове-
Обща култура!
Любопитни факти в около 140 знака
Биз Стоун е автор на книгите Who Let the Blogs Out? (2004) и Blogging: Genius Strategies for Instant Web Content
Прочутият Fail Whale, който се появява при сривове в сайта, е нарисуван от австралийския график Йинг Ау и си има собствен фенклуб
Аштън Къчър е първият туитър, минал бариерата от 1 милион последователи
Twitter спечели Webby Award 2009 за "Пробив на годината"
Първото туитче изобщо датира от недалечния 21 март 2006 и гласи "Just setting up my twttr". Авторът е Джак Дорси, естествено
те. Отначало продуктът и неговия код са кръстени twttr no подобие на сайта за снимки flickr.com, а и понеже щатските номера за есемесване са с по пет цифри. Понататъшната съдба на проекта е плод на две ключови събития: фестивалът South by Southwest 8 Остин, Тексас (2007), който отприщва туитовете за първи път, и гостуването на Евън Уилямс при Опра по-рано тази година, което превръща сайта в истински ураган от съобщения.
Всяка млада интернет компания има нужда от пари, но благодарение на таланта и пресметливостта на Уилямс Twitter засега е толкова добре, че
да отхвърли оферта
на Facebook за приблизително половин
милиард долара!
Това вероятно е повлияно и от обстоятелството, че са обект на интерес от страна на гиганта Гугъл. Туитър-ите се помещават на етаж от сграда в индустриалната зона на Сан франциско, декориран с древна машина за видеоигри и зелени сръндаци в естествена големина (не питай, сигурно е нещо нърд-ско), 40 души персонал и... а, да бе - 11 милиона редовни потребители, чийто
брой постоянно расте.
Вътрешната структура на сайта е доста елементарна: или си "следван", или си "последовател", и естестдено, знаменитостите спадат само към първата категория. Чувстваме се длъжни да те предупредим, че глупостите, които четеш (тоест, надяваме се, не четеш), подписани от Бритни или фифти Сент, всъщност са натракани от платени автори, например популярния Крие "Бродуей" Ромеро.
Самите шефове на Twitter вече също са звезди и дори присъстдат в списъка на сп. Time за най-влиятелни личности на 2009, но изобщо не се държат като такива. Тихата вода Дорси мрази интервюта, а Уилямс е толкова непосредствен 6 мърлявостта си, че се яви пред Опра размъкнат и с мръсни чорапи. Откъде знаем? Ами от туигпа му преди шоуто, как откъде?
***
За мелез между блог, есемес услуга, имейл и пълна простотия, Twitter не се справя никак зле - 8 него наливат кинти светила като Джеф Бейзос от Amazon и акулите Benchmark, като в същото време сребролюбецът Уилямс обмисля всякакви възможности за допълнителна печалба - от реклама, през електронна търговия и такси за частни вътрешни мрежи, та до тениски с грозни птиченца по тях ("tweet" значи "чуруликам, цвърча", откъдето впрочем и онова старо анимационно Туийти, дето тормозеше котарака Силвестър). Истерията около сайта напоследък му гарантира поне още година безпроблемен възход, а това, че все повече задава тона за песен на познатите медии, е много вероятно да набира бъдещето му със златни кюлчета. Другите подобни сайтове - като Jaiku, Иигк и Friend Feed, вероятно просто са родени без късмет
Maxim- експеримент!
За да проучим за какво всъщност става дума, се регистрирахме в Twitter nog благозвучния псевдоним coitusinterruptus ("прекъснато съвокупление"). Шест часа по-късно, без да сме правили каквото и да било, освен да активираме членството си, се оказахме последователи на 19 души, включително Арнолд Губернатора, Пола Абдул и Лили Алън. И "следвани" от пъпчива девойка от Тенеси и ник без снимка, ама това е то съдбата на Maxim

Крушкова: Трябват повече пари за реклама на България

lev.bg - Туризъм
Крушкова: Трябват повече пари за реклама на България



За да е успешна националната туристическа реклама на България, са нужни повече средства от осигуряваните досега от бюджета и равномерното им разпределение в рамките на календарната година. Това каза в интервю за Дарик Анелия Крушкова, председател на Държавната агенция по туризъм.
Всеки, който е бил на това място, е изстрадал липсата на средства. Това е страдане, не е някакво нормално състояние, коментира председателката на Държавната агенция по туризъм.
„Не искам да се оплаквам по никакъв начин, но няма вариант, при който да се прави реклама с тези средства”, които има, допълни тя.
Крушкова обясни, че в течение на годините наистина имало допълнителни средства, които са били предоставяни и то не малко. Като ги съберем накрая наистина стават сериозни средства, каза тя.
По думите й големият проблем е бил, че тези средства не са били бюджетирани още в началото на годината. Те са се изсипвали в края на годината в последната една седмица, много често последните няколко дни и наистина е трябвало да бъдат усвоени на секундата, за да не се загубят.
Крушкова обясни, че ведомството й е било подготвено за този момент, но подчерта, че ако тези пари ги е имало регулярно през цялата година и те са официални средства, които се дават на Държавната агенция по туризъм, „тяхното изразходване би било много по-целесъобразно и по-умно”.

Business Week - 2009 г. не е 1929 г.

Капитал - 48 стр.
Business Week - 2009 г. не е 1929 г.

Константин НИКОЛОВ

Легендарното списание е пред фалит и спешно си търси купувач
Икономическите и финансовите новини никога не са били толкова четени и търсени от хората както днес, в разгара на глобалната криза. Но тази популярност на бизнес медиите по света не означава, че всички те процъфтяват. По-скоро е точно обратното... Типичен пример за трудностите в сектора е съдбата на легендарното списание Business Week (BW). Роденото през 1929 г. издание, макар и невръстно, оцеля през Голямата депресия, но 80 години по-късно бъдещето му е повече от несигурно. А издателят му McGraw-Hill нае услугите на инвестиционната банка Evercore, която вече търси купувач на списанието.
Опит за спасяване
Компанията майка, собственик и на една от водещите агенции за кредитен рейтинг - Standard & Poor’s, съобщи единствено, че "разглежда стратегически възможности" за Business Week. Но според вътрешни източници групата вече е взела решение да се "отърве" от неосновните си активи, сред които е и BW. Standard & Poor's носи по-голяма част от приходите на конгломерата. Досега McGraw-Hill разпродаде други подразделения с надеждата да запази списанието. Но загубите продължиха да се трупат. Подразделения като енергийния информационен терминал Platts крепят медийния бизнес на групата, а Business Week определено е най-голямата тежест в портфолиото й. Според оценка на JP Morgan изданието губи около 20 млн. долара на година при приходи от 100 до 150 млн. долара. Подобни негативни тенденции много трудно могат да бъдат обърнати, особено при сегашния свит медиен и рекламен пазар. А и възможността за синергии с останалите издания на групата е твърде ограничена, тъй като те са много различни - Рlatts, специализираното Aviation Week и компанията за изследване на потребителското търсене JD Power нямат допирни точки с ВusinessWeek. Всъщност в McGraw-Hill не очакват да получат никакви пари за BW. Много вероятно е списанието да бъде продадено за 1 долар - по-малко дори от продажната цена на дребно, а новият собственик да поеме всички загуби и дългове. Експертите смятат, че единствено друга бизнес медия може да се възползва от евентуалните синергии с Business Week. Но все още не е ясно кой ще иска да наддава за изданието. Financial Times цитира банкери, според които Time Inc, издателят на друго голяма списание - Fortune, не се интересува от бъдеща сделка. Малко вероятно е и Forbes да участва. Сред спряганите имена засега са шведската група Bonnier и фондът OpenGate Capital, който неотдавна купи друго издание за 1 долар - справочника TV Guide. "За McGraw-Hill има голям смисъл да продаде списанието, макар и за жълти стотинки. Купувачи ще се намерят, ако под купувачи разбирате някого, който просто ще ги отърве от изданието", заяви пред в. New York Times Питър Апърт, анализатор в Piper Jaffray Companies.
С глава срещу стената
През последните години Business Week направи редица промени, чрез които целеше да привлече повече читатели. През 2005 г. списанието спря регионалните си издания в Европа и Азия с довода, че иска да е "глобално списание". Този факт не попречи на BW да има варианти в редица страни в Източна Европа, сред които и България. През 2007 г. пък беше обновен дизайнът на списанието. Редакционният екип започна да променя и съдържанието. Привлечени бяха колумнисти като легендарния бивш изпълнителен директор на General Electric Джак Уелч и известния бизнес журналист Мария Бартиромо. Много усилия бяха хвърлени и за сайта на BusinessWeek, което доведе до скок на посетителите през последните месеци. Но реалността не можеше да бъде променена - около 75% от приходите на списанието идват от реклама, и то главно в печатното издание. Положението се влоши, когато тези постъпления намаляха драстично в резултат на кризата. Според асоциацията на издателите в САЩ рекламните приходи на Business Week са се понижили с над 30% през първото полугодие на тази година до 77.8 млн. долара. Всички корпорации намалиха бюджетите си, но за списанието най-негативна е кризата в автомобилния сектор, който е сред най-активните рекламодатели. Тиражът остава почти непроменен - около 936 000, но през първото тримесечие са били издадени 10 броя в сравнение с 12 през същия период на 2008 г.
Списания на килограм
Както и останалите печатни медии списанията пострадаха от миграцията на читателите и рекламодателите към интернет. Според асоциацията на издателите рекламните страници са намалели с 27.9% през първата половина на тази година. Някои нишови издания (особено насочени към женската аудитория) се справят по-добре с икономическата буря. Wall Street Journal дава за пример Family Circle, което е увеличило рекламните си страници с 10.3% през второто тримесечие. Според анализаторите кризата очертава и свръхпредлагането на заглавия в отделни сектори. Тази тенденция е най-видима в циклични области като списанията "за дома", коментира WSJ. Бизнес изданията също не остават по-назад. Мнозина наблюдатели смятат, че икономическа криза като настоящата трябва да е златна мина за тези медии. Повечето от тях увеличиха аудиторията си през последната година, тъй като хората искат да са информирани за парите си. Но истината е, че по правило най-голямата тема за икономическите медии почти винаги съвпада със спад на рекламния пазар. Пазарният срив е "супер" от гледна точка на репортера, но за рекламния отдел е като филм на ужасите, коментира блогърът Хамилтън Нолан. Кризата взе и своите първи жертви сред бизнес списанията. През април излезе последният брой на Portfolio, издавано от могъщата медийна група Conde Nast, собственик на Vogue и Vanity Fair. Portfoio беше създадено преди две години, по време на пика на бичия пазар, с идеята да привлече младите и заможни професионалисти. Въпреки че вложи 100 млн. долара в проекта, Conde Nast така и не успя да наложи списанието. Eкипът на Business Week се надява да не последва съдбата на колегите си.
***
Текст под снимка
Повечето бизнес списания увеличиха аудиторията си, но това не доведе до подобряване на финансовото им състояние

Криза, криза ама.....

Капитал - 34 стр.
Криза, криза ама.....

Весислава АНТОНОВА

Списание Rolling Stone от есента ще излиза и на български
Издателите на пазара на списания прогнозират фалити на нискотиражните, слаби марки
Въпреки че и лятото и кризата са в разгара си на пазара на списания, не липсват изненади.
Горещата новина е, че от есента на българските сергии ще се появи едно от култовите издания за музика и лайфстайл Rolling Stone*. При това то няма да е част от портфолиото на някое от големите издателства на нашия пазар. Марката влиза в България, като резултат от едногодишните усилия и ентусиазъм на 22-годишната студентка от Американския университет в Благоевград Анелия Илиева и екипа на българската компания, която ще го издава "Сивир пъбликейшънс". Тя е бакалавър по специалностите "Журналистика и Масови комуникации", както и "Бизнес Администрация". Фактът, че скоро след дипломирането си започва кариерата си не като редови журналист, а директно като главен редактор на силна световна марка като Rolling Stone, може да бъде определен единствено като летящ старт в професията.
Анелия съвсем уверено обяснява, че преговорите със собственика и издател на Rolling Stone Ян Уенър, започнали преди една година в Ню Йорк. Като при всички разговори имало момент и на разколебаване и резервираност най-малкото защото светът преживява поредната финансова криза. В крайна сметка тази година договорът е подписан. И двете страни са убедени, че кризата няма да е вечна, а Уенър - че си заслужава да рискува и да сключи сделка.
Зад амбициозното намерение на Илиева застава екипът на "Сивир пъбликейшънс", който я подкрепят. "Планираме списанието да е на пазара през есента, но още не мога да се ангажирам с точна дата. Първият брой ще е 30 хил. бройки в обем от 70-80 страници. Цената, която се надяваме да постигнем, е 5 лева. Всичко, което ви казвам обаче, подлежи на корекции, защото имаме разговори с американския издател, с който съгласуваме всичко", каза Анелия Илиева.
Тя обяснява, че съдържанието на изданието ще е над 50% преводно и по-малка част - българско. "Нишата на музикалните издания в България е зле разработена и силна марка като Rolling Stone добре ще се вписва на пазара", убедена е Илиева. На практика в сектора на музикалните списания няма сериозна конкуренция. След закриването на "Ритъм" през 2007 г. там има няколко списания ориентирани към феновете на поп-фолк музиката и най-много две-три нишови издания, като например за любителите на метъл музика.
Продуцентският бизнес в България реагира положително на новината за излизането на българска версия на Rolling Stone. "В появата на такава силна марка на пазара на списания има бизнес логика. И без това поп и рок изпълнителите в България нямат печатна платформа, на която да са представени. Излизането на такова списание дава шанс. Като има на пазара музикално издание в една празна ниша, поне да е силна марка, защото само силен бранд би имал успех", категорична е управителката на "Вирджиния рекърдс" Станислава Армутлиева. После допълва, че тя лично би помагала на подобно издание "със страшна сила. Фактът, че излиза Rolling Stone, е знак, че ще има вече силна алтернатива на слушателите на поп-фолк и феновете на поп и рок музиката ще имат своето сериозно издание", обясни тя.
"Такова списание може да помогне на музикалния пазар, като популяризира добри иначе музиканти, които нямат широка популярност и трудно влизат или изобщо отсъстват от други издания, защото доминира интересът към поп-фолк изпълнителите", коментира изпълнителният директор на "Санома Блясък" Димитър Друмев. Той както и повечето му колеги са убедени, че "оттук нататък ще се развиват специализираните, нишови издания, защото на пазара има достатъчно масови марки", каза Друмев.
И още ...
От тази седмица на пазара е и една нова местна марка - научнопопулярното списание "Обекти". То е собственост на издателите на списание "Мениджър" - "МИТ Прес". Космосът и Земята, науката и техниката, загадките и мистериите в света са основните теми на "Обекти".
Главен редактор на новото списание е Дарина Младенова, дългогодишен завеждащ-отдел "Международни новини" в "24 часа", след това заместник главен редактор на в. "Класа". Първият брой на списанието е в тираж от 15 хил. копия и струва 3.95 лв. на промоционална цена от 1.99 лв.
Изданието попада в една конкурентна ниша с издания като Geo и National Geographic, що се отнася до интереса на читателите към научнопопулярни теми. Издателите възнамеряват да развият и сайт към изданието, но това е идея за бъдещето. "За да е интересно едно списание, трябва да има баланс на темите в него, т.е. да не са само за история и археология, както в други научнопопулярни издания, а да има по-голямо разнообразие от прецизно и интересно написани текстове, обяснява формулата на успеха Младенова. Амбицията на екипа е като част от авторите на изданието да привлекат успели български учени в чуждестранни институти.
Освен новините за старта на нови списания знак, че в този сектор все още няма силни проявления на кризата са данните на TNS/TV Plan за приходите от реклама в месечните издания. За първите шест месеца на тази година те са 32.1 млн. лева - ръст спрямо същия период през 2008 г., когато приходите са 30 млн. лв. Е, данни за отстъпките, на които изданията продават площите си, няма, но няма и новини за закрити списания. А липсата на лоши новини е добра новина.
*Повече за историята на Rolling Stone четете в блога на "Капитал"

Know your limits*

Капитал - 35 стр.
Know your limits*

Зорница СТОИЛОВА

Алкохолните компании намират начини да заобикалят ограниченията на закона
SIS Industries се забърка в огромна каша с рекламата на "Узаки Зорбас"
"Защо да позволяваме на хубавите моменти да се превръщат в лоши?" Това е слоганът на мащабна рекламна кампания за по-разумно консумиране на алкохол във Великобритания, която ще стартира през септември и ще продължи цели пет години. По-важното е, че инициативата е на 45 алкохолни компании, които не само я подкрепят, но и осигуряват средствата за реализирането й - 100 милиона британски лири. Кампанията е отговорът на индустрията спрямо растящия натиск за въвеждане на по-строги правила за рекламата на алкохолни и спиртни напитки. И още - резултат от осъзнатата и споделена отговорност за саморегулирането на бранша.
Спрямо този ангажимент България е на друг културен континент. Справка - казусът с анасоновата напитка Ouzaki Zorbas, която влезе в три нарушения на закона само с един рекламен клип. Той обаче не е единичен случай на заобикаляне на ограниченията в закона чрез маркетингови трикове.
Алкохолни забрани
От началото на годината досега Съветът за електронни медии е издал девет акта за нарушения на телевизионни и радиооператори заради излъчени реклами на алкохолни напитки, които противоречат на Закона за здравето. Традиционно сумата, с която се санкционират операторите, е 5 хил. лева. Председателят на регулатора Маргарита Пешева обясни пред "Капитал", че най-често се нарушава забраната да не се излъчват преки реклами на високоалкохолни напитки, както и да не се излъчват реклами на алкохол преди 22 часа.
Подобни са наблюденията и на инспекторите към Министерство на здравеопазването (МЗ), които пък следят рекламите на алкохолни напитки в печатните и аутдор медии и в търговските обекти. Доктор Маша Гавраилова, която оглавява отдел "Опазване на общественото здраве" към министерството, обръща внимание, че поголовните нарушения са спрели с приемането на промените на Закона за здравето, които влязоха в сила през 2005 г. Така например, ако през 2005 г. регистрираните нарушения са били 25, през 2008 г. е била наложена една-единствена глоба. Въпреки това обаче тя посочва, че все още има опити да се заобикаля законът. "Производителите имат право да използват марката и вида алкохол, но без да показват бутилка или начин на консумация. Често използват етикетите, за да очертаят силуета на бутилка например", разказва Гавраилова.
Нарушителите далеч не се изчерпват с глобените марки и компании. Албена Трифонова, генерален мениджър на Pernod Ricard България (Jameson, Chivas Regal, Absolut), обръща внимание върху друг феномен в рекламите на алкохол: "В последните няколко години виждаме много "интелигентни" заобикаляния на рестрикциите: например реклами на нискоалкохолни напитки със същото основно търговско наименование като съответната спиртна напитка или минимална промяна в етикетирането, които обаче не могат да бъдат намерени в търговската мрежа. Най-интересното е, че рекламите им са идентични с тези на спиртната напитка, която се излъчва след 22 часа", разказва тя.
Маргарита Пешева от СЕМ добавя, че за подобно "надхитряване" на ограниченията са били глобени тв операторите в редица казуси - с ракиите "Грозден" (марка на SIS Industries) и "Пещерска гроздова" ("Винпром Пещера") например. Изпълнителният директор на "Винпром Пещера" Иван Папазов обясни, че рекламата на "Пещерска" по никакъв начин не нарушава законовите разпоредби и той не разполага с информация за актове срещу телевизиите.
Саморегулацията - (не)възможна
Според Ели Герганова, председател на Националния съвет за саморегулация (неправителствена организация, която обединява усилията на рекламодатели, рекламни агенции и медии за създаване на по-етични търговски комуникации), контролните органи нямат ресурс да следят и прилагат закона към всеки един вид комуникация. А подаването на жалби до държавните комисии е продължителен процес, който често се размива и в крайна сметка остава с неясен резултат.
Много от международните алкохолни компании, които присъстват на българския пазар, имат задължителни вътрешни правила по отношение на рекламните си комуникации и изискват и от своите партньори да ги спазват стриктно. Вносителят на марките Johnie Walker, Smirnoff, J&B Diageo има фирмен маркетинг кодекс, който прилага в заданията към рекламните агенции, с които работи и към който задължително има обучения на маркетинг специалистите кои са допустимите граници, в които може да се проявява креативността им. "Саморегулацията е може би единственият доказал се във времето метод за едновременно удовлетворяване на интересите и търсенията на различните заинтересувани участници в процеса: от една странау на здравните органи, от друга - на различните групи потребители, и от трета - на производителите", е мнението и на Албена Трифонова от Pernod Ricard - България.
Изпълнителният директор на българската компания "Винпром Пещера" Иван Папазов обясни пред "Капитал", че те залагат регулаторните изисквания във всеки бриф към външна агенция, "независимо че от години работим с най-утвърдените в България рекламни агенции и те вече добре познават всички законови разпоредби за бранша."
Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки, в която членуват повечето играчи на българския пазар, е приела Хартата за отговорна консумация на Европейската браншова организация. Според документа всички реклами трябва да съдържат послания за отговорна консумация към потребителите, но проста проверка показва, че липсват такива в тв клиповете на повечето български марки спиртни напитки. "Българският бизнес не е дозрял да се саморегулира, липсват му традиции", казва Ели Герганова и добавя: "Промяната трябва да се случи отвътре навън. Това е културно пътешествие за нашия пазар."
В момента Националният съвет по саморегулация прави усилия да създаде и реализира на практика Национални етични правила за реклама и търговски комуникации, които да са приложими към всеки бизнес. Засега обаче нито един от законите не предвижда под никаква форма какво е саморегулацията и каква функция да й бъде отредена в рекламата. А редица компании се възползват от забавената реакция на регулаторите и хитро заобикалят законите, заставайки на ръба на приетото и добрия вкус. "Някои казват, че рекламата, даже и негативна, е добре дошла, но не е така, защото най-важното за една марка е да вдъхва доверие у потребителя", обобщава Ели Герганова.
***
*Know your limits (от англ. - познавай границите си) - рекламният слоган на кампания за ограничаване на злоупотребата с алкохол на британското правителство

Facebook промени американския интернет пазар

Днес БГ - Свят
Facebook промени американския интернет пазар



През юни общо 87,25 млн. американци са посетили сайта
Възходът на социалната мрежа Facebook, която от вчера има 250 млн. регистрирани потребители по целия свят, е особено видим в САЩ.
През юни общо 87,25 млн. американци са посетили сайта, като всеки от тях е престоял средно по 4 часа и 39 минути в него за месеца.
Това показват ежемесечните данни на Nielsen за онлайн пазара отвъд Океана.
Средният американски потребител е посетил 2 569 страници в интернет, като е прекарал на тях средно по 57 секунди.
Сред компаниите с най-голяма аудитория за месеца са Google, Microsoft и Yahoo!. Лидер от тях е Google със 155,6 млн. потребители. На дъното на топ 10 е Amazon с 59,5 млн. потребители.