Аня Павлова, специалист по PR: България подгизва в сив PR

Експрес - 22 стр.
Аня Павлова, специалист по PR: България подгизва в сив PR

Милена БОЯДЖИЕВА

- Г-жо Павлова, като експерт по публични комуникации как оценявате приключилата вече президентска кампания в САЩ? Възможно ли е подобно нещо да се случи и в България?
- Оценявам кампанията много високо от гледна точка на моя коридор - публични комуникации. За сетен път виждам, че кампаниите и в Америка, и в Западна Европа се открояват с нечовешкия труд и огромните усилия, които полагат кандидатите. Вижте г-н Обама сега и си спомнете как изглеждаше в началото на кампанията. Той е загубил живо тегло, видимо е отслабнал. Това показва, че е бил под голямо напрежение, положил е буквално тежък физически труд. Направи такива обиколки, срещна се с толкова много хора, изпълни нечовешки график... Свалям му шапка. Свалям шапка на всички кандидати в тази надпревара.
В американските кампании по значимост на комуникационните полета еднозначно е избран прекият контакт с избирателя. До такава степен това е важно и се залага на него, че аз бих определила кампаниите като равностойно добри. Разликата между двамата кандидати не е толкова голяма, но това дава основание на всеки спечелил в Америка да
* признае загубилия за добър състезател. И Клинтьн, която аз наричам Турбохилари, и достатъчно възрастният Маккейн, и достатъчно младият Обама положиха грандиозни усилия. На това трябва да се учи българският политик..
- Тази кампания доведе до невероятна избирателна активност. С какво се различаваше от досегашните и събуди ли позитивната енергия у избирателите освен с факта, че единият от
кандидатите, вече победител, е афроамериканец?
- Разбира се, че се различаваше от досегашните с това, че единият кандидат е афроамериканец, а в екипа на Маккейн за кандидат-вицепрезидент беше но-минирана жена. Това е голямо събитие и голям пробив и за тази държава, и за целия свят. Но от огромно значение бяха тези срещи, за които говоря, личният ангажимент на кандидата да се види с избирателя. В България политиците действително мислят, че кампанията се води 30 дни преди изборите. Ако вземем за мярка четиригодишния им мандат, това означава, че те отделят 2% от своето време за избирателите. Направете сметка колко пъти повече време американският кандидат отделя за хората в сравнение с българския. Почти всички български политици знаят това, което всъщност всеки PR им казва - че следващата кампания започва в деня, когато е завършила предишната. Но нищо подобно не се наблюдава. А дори и аз смятах, че този път, за сефте, в България кампанията ще започне по-рано.
- Някои анализатори твърдят, че тя вече била стартирала...
- Не, не е, защото няма комуникация с електората. Продължава бурният дебат в стил политик - централа, централа -политик, централа - централа. И продължава да ни залива в невероятни количества т. нар. сив PR. България толкова се тревожеше от черния PR, толкова мастило се изписа за това страшно нещо, а се оказа, че държавата подгизва
в сивия PR.
- Каква е разликата между сивия и черния PR?
- Ако в черния се изнася ня-
каква информация с анонимен източник, в сивия хората застават с имената си да коментират нещо. С чиста съвест и честни
очи казват: "Нямам факти, обаче...", "Има слухове", "Говори се", "Чу се"... Тук не мога да не спомена Кеворк Кеворкян, който в прекрасното си есе казва: "Любимата фраза на пустословците е "Не познавам фактите, обаче...". Удивително точно определение. Това е сивият PR. Когато влизаш в канавата на обсъждане на нещо, което няма фактология под себе си, и въпреки всичко разсъждаваш за нещо, което не знаеш, а след това някой друг разсъждава върху това, което ти си казал... И тази спирала може да продължава до безкрай. Това е удивително ниска комуникационна култура.
- Явно някой има полза от това?
- Очевидно някой смята, че
това е удобна форма за политическа комуникация или комуникация въобще. Всеки, който влиза в публичната комуникация, трябва да помисли до каква степен репутацията и професионализмът му позволяват да борави с това "Не знам фактите, обаче...". И политиците, и анализаторите, и медиите. Всички по трасето трябва да имат доблестта да се откажат навреме и да заявят: "Не разсъждавам върху слухове. Не ме интересува ситуацията, в която някой казва "Чува се", да коментираме фактите!"
- Как влияе сивият PR на политическия живот в страната?
- Използването на инструментите на сивия PR създава трайно впечатление в избирателя, ако изобщо е имал намерение и ин-
терес да наблюдава политическото поле в България, за нещо мътно, клюкарско, нечисто и крайно неприятно. В права линия удря репутацията на политическото в България. Не можем да отречем, че и в кампанията в САЩ бяха използвани негативни технологии, няма кампания, която не ги използва. Но винаги говорим за пропорциите, те са важните в едни избори. Знаем, че "случайно" някои коментатори нарекоха Барак Обама - Барак Осама, някой спомена за неговата леля, нелегално пребиваваща в САЩ. Знаем, че Сара Пейлин беше атакувана, защото непълнолетната й дъщеря очаквала извънбрачно дете. Пускаха се шеги в стил, че ако Обама спечели, Белият дом ще бъде
преименуван на ... Или че той ще бъде най-добрият президент на САЩ, защото няма как да бъде очернен. Но това беше в толкова малка пропорция, че се възприемаше по-скоро като куриоз, а не като линия на водене на кампанията. Забележете с какви думи коментират изборите в САЩ всички, които са гласували или са ги наблюдавали: "Надежда, желание, радост и гордост". Стратегията на кампанията беше построена в позитивна насока. Между другото, преди години една изцяло позитивна кампания свали Пиночет. Тя стана класическа с това как един позитивизъм може да свали чудовището Пиночет.
- Какво да "купят" българските политици от американските избори?
- Разбира се, че българският политик трябва да наблюдава чуждия опит от избори и да взема най-важното от него. А то е, че когато си обещал нещо на хората и си влязъл на политическия терен, си длъжен да работиш като вол. Не можеш да възприемаш своето политическо битие като комфортно седене някъде, продължителни разговори и "пране на кокалите на опонента", имам предвид клюките, вместо да се занимаваш с нещо конкретно. Никой няма да се учуди, ако кажа, че дори народните представители не са чести гости в парламента. Можете ли да ми покажете политик, който се е скъсал от работа, за когото и неговият електорат, и хората в държавата могат да кажат: "Да, аз знам какво говори. Беше убедителен, плаках, когато го слушах, ще отида на среща с него, когато дойде."
- Като че ли имаше такива в зората на 90-те години на миналия век...
- Имаше. Модерна политическа България залага на сивия PR, на абсолютното занемаряване на работата с гласоподавателите, които някак си са основното в изборите. А ако някой каже, че е започнала предизборната кампания, просто се лъже. Тя започва тогава, когато политиците са в пряк контакт с избирателя. Аз знам, че от няколко месеца от БСП правят сериозни предизборни обиколки. Но погледнете какъв е ефектът в публичното пространство. Ако попитате някого, който се интересува от политика, ще разкаже за кавгите в партията, а не за обиколките и резултата. Още по-малко за посланията.
- През 30-те дни преди вота, посветени законно на кампанията, от радио и тв ефира ще струят клипове, по стените ще има плакати. Няма ли тогава политиците да наваксат в контактите си с хората?
- Най-вероятно така ще се случи, както вече е възприето в България. Всеки, който поне с едно око е наблюдавал американските кампании, е вццял колко много се залага на пряката публична реч на кандидатите. По това дори се съди кой изпреварва опонента си.
Докато българските политици продължават кавгите помежду си с размяна на слухове без факти, наистина ще останат само 30 дни преди изборите. Хората действително ще бъдат принудени да се възползват от плейбек формата на политическа комуникация, във вид на радио- и видеоклипове и на плакатни послания на хартия. Най-важният елемент - контактът с тях, ще бъде безвъзвратно загубен. Дори за българските фолк-певици използването на плейбек е вече проява на лош тон. Оттам нататък отново ще има крайна неудовлетвореност от страна на избирателя, а някои анализатори след това ще кажат, че електоратът е тъп.

четвъртък, 13 ноември 2008 03:53:29