Salve & Veritas PR поемат пълното PR обслужване на Beiersdorf в България

Дневник - Компании&Финанси - V стр.
***



Salve & Veritas PR поемат пълното PR обслужване на Beiersdorf в България
Пълното годишно PR обслужване на местния офис на международната компания „Байерсдорф“ (Beiersdorf /NIVEA, Eucerin, Atrix, Hansaplast) се поема от консорциума Salve & Veritas PR. PR дейностите включват връзки с медиите, подготовка и провеждане на специални събития, корпоративен и продуктов PR. Екипът на Salve&Veritas PR има богат опит в работата си с компании като летище Пловдив, Maison Creativ, Champaign Gosset и Cognac Frapin, iShoof и др.

Euro RSCG и IntelDay Solutions станаха партньори

Дневник - Компании&Финанси - V стр.
Euro RSCG и IntelDay Solutions станаха партньори



Euro RSCG Sofia и IntelDay Solutions подписаха споразумение за стратегическо партньорство в сферата на ПР и корпоративните комуникации. То включва съвместна работа по проекти на клиенти и на двете компании, като по-дългосрочната цел е да се проучи възможността за обединяване на бизнеса на агенциите в тази област. Споразумението ще даде възможност да се увеличат качеството и обемът на бизнеса и да се разшири портфолиото от услуги в областта на стратегическите и корпоративни- те комуникации и връзките с институциите. Euro RSCG Sofia е част от световната комуникационна верига Euro RSCG Worldwide, съставена от общо 233 агенции в 75 страни в света. Българският клон е основан през 1996 г. IntelDay Solutions е българска ПР и рекламна компания, създадена през 2001 г., която е специализирана в корпоративен, международен, здравен и социален ПР, комуникации в неправителствения сектор, управление на корпоративната история и политически комуникации.

Томаш Павликовски, регионален директор Publicis Worldwide за Централна и източна Европа: Рекламата ще помогне на бизнеса да излезе от кризата с по-мал

Пари - 28 стр.
Томаш Павликовски, регионален директор Publicis Worldwide за Централна и източна Европа: Рекламата ще помогне на бизнеса да излезе от кризата с по-малко щети

Боряна НИКОЛАЕВА

Бъдещето на комуникациите е в ръцете на интернет и на мобилните телефони
> Господин Павликовски, какво е нивото на рекламния бизнес в Централна и източна европа в сравнение с другите развити пазари?
- Делът на пазарите от Централна и Източна Европа генерира около 5-10% от от печалбите на Publicis Worldwide.
> Какви са позициите на България?
- Трудно е да се погледне от тази гледна точка и да се определи точно мястото на България. Мисля, че на всяка страна трябва да се гледа поотделно. Нивото и темпът на развитие за всяка държава са различни. Да вземем за пример Полша -тя е много по-голям пазар. Трябва да се преценява от тази перспектива - колко пари ще бъдат похарчени за реклама, колко са общите разходи. За Полша те са около 4 млрд. ЕUR, за България са около 1 млрд. и дори по-малко. Погледнато и от позицията на това къде се намира Publicis на пазарите на Балканите, смело мога да заявя, че ние сме в Топ 3, ако не и номер 1 на всеки пазар, на който присъстваме. България сега е част от това „голямо семейство от агенции”.
> Каква е ролята на рекламния бизнес в условията на финансова криза?
- Отговорът на този въпрос отново зависи от особеностите на пазара. Тази тема се дискутира много напоследък и е необходимо първо да се отчете разликата между развиващите се пазари, като Централна и Източна Европа, и развитите пазари. Икономиката в нашия регион, макар че и ние сме част от Европейския съюз, е доста по-малко усложнена в сравнение с другите пазари. Ролята на рекламата е да помогне на бизнеса да излезе от кризата с възможно най-малко щети. На другите пазари ситуацията е много по-сложна. Там потребителската психика е различна. Хората са достигнали до едно определено ниво и в един момент се налага да се откажат от стандарта си на живот. За страните от Централна и Източна Европа ще е доста по-трудно, защото те се намират в състояние на растеж. Ако обикновеният човек тук планира след една година да си купи кола, а след две - да се сдобие с жилище, кризата може да попречи на плановете му. На Запад обаче обикновеният човек има и кола, и жилище, сменя ги през 2 години. На него кризата ще му се отрази дотолкова, че ще си купи нови не след две, а след пет години. Така че ролята на рекламата е различна - на едните пазари ще правим това, което сме правили и преди, влагайки малко повече вяра в съзнанието на потребителите. На другите пазари ще трябва да търсим нови начини да обнадеждим аудиторията и клиентите, които ще са доста по-несигурни за бъдещето си.
> Какво според вас ще се случи с рекламните бюджети на компаниите, може ли да се очаква значително свиване на средствата, отделяни за реклама?
- Честно казано, не знам. Иска ми се да имам отговор на този въпрос. Ако аз бях рекламодател, щях да харча парите си много внимателно.
Повечето от рекламодателите, дори и местните, ускориха растежа си благодарение на кредити. Такива заеми вече ще се взимат много трудно, затова и компаниите ще отбелязват по-малък растеж и ще се нуждаят от кеш. И проблемът няма да бъде в това дали имат нужда от реклама, а дали имат парите, за да си я позволят.
Така че рекламодателите
ще харчат много по-внимателно и ще търсят нови нестандартни начини за комуникация.
> на какъв тип комуникации трябва да залагат компаниите?
- Не мисля, че заради кризата трябва да се откажат от нещо или да го заменят с друго. Спектърът остава същият, трябва по-внимателно да се подбират каналите за комуникация, това е всичко.
> на какви нови тенденции в сферата на комуникациите ще бъдем свидетели в близките няколко години?
- Не бих искал да бъда оригинален, но е ясно, че светът се пренася в интернет пространството. Въпросът е как потребителят ще намери своето място в тази джунгла от послания и информация.
Красотата на традиционните медии преди беше в това, че комуникацията беше опростена. Новите медии са много индивидуални. Постепенно се движим в тази насока - Телевизията ще стане интернет телевизия, външната реклама ще запази позициите си.
Бъдещето на комуникациите е в ръцете на интернет и на мобилните телефони.
***
Поводът
> Глобалната комуникационна верига Publicis Groupe придоби мажоритарен дял от своя български партньор Публисис МАРК Груп.
> Сделката, която все пак подлежи на одобрение от Комисията за защита на конкуренцията, осигурява на българската компания достъп до световни ресурси и международно ноу-хау.
> Досега Публисис МАРК Груп, наследник на създадената през 1995 г. от
Николай Неделчев агенция М.А.р.К., беше франчайз партньор на Publicis Worldwide в България.
> Сътрудничеството между двете агенции датира от 2002 г. Подразделенията на Publicis Groupe, представени в България чрез Публисис МАРК Груп са: водещата рекламна верига Publicis Worldwide; Saatchi&Saatchi; водещите агенции за медиа планиране, медиа купуване и интерактивен маркетинг ZenithOptimedia и ZedDigital; мрежата от ПР агенции Publicis Consultants и агенцията за корпоративен дизайн Carre Noir.
> Част от Публисис МАРК Груп са и специализираните местни агенции за директен маркетинг - Марксман, за специални събития -Евентис и за аудио-, видео-и печатно производство Хепиенд.
***
Компанията
> Publicis Groupe е четвъртата по големина в света комуникационна мрежа. основана е през 1924 г. в Париж. Притежава агенции в 104 държави и 229 града, с приблизително 45 000 служители.
> Глобалната група покрива широк спектър от услуги чрез своята мрежа от агенции в областта на рекламата (Publicis, Saatchi & Saatchi, Leo Burnett), медийното
консултиране и планиране (ZenithOptimedia, Starcom MediaVest), маркетинговите услуги - дигитални и интерактивни комуникации, директен маркетинг, Пъблик Рилейшънс и др. > За 2007 г. годишният приход от дейността възлиза на 4.67 млрд. EUR с нетна печалба от 452 млн. EUR. Приходите, получени от реализирането на нов бизнес, надхвърлят сумата от 3.75 млрд. ЕUR.

Степан Ерамян, управител: Вестник на хартиен или електронен носител? Няма дилема - и двете

Пари - 26 стр.
Степан Ерамян, управител: Вестник на хартиен или електронен носител? Няма дилема - и двете

Боряна НИКОЛАЕВА

“Марица” и”Струма” побеждават с качество без аналог
> Господин Ерамян, продават ли се вестниците Марица и Струма?
- Категорично не! Няма такова нещо, въпреки че имаше слухове.
> Какви са позициите на регионалния печат в България?
- Изучавам развитието на регионалния печат в световен план още от университетските си години. Регионът винаги е имал бъдеще (в развития Запад това се вижда по-ясно). В България обаче тенденции по-трудно се долавят. Противоречиво е. Ще ви дам пример - във Варна, един силен регион, водещи си остават всекидневниците на ВАЦ. Там имаше сериозни опити в развитието на местната преса - Черно море, Позвънете, Народно дело, но те не доминират. Вестник Борба в Търново, който вече е част от Нова българска медийна група, има високи резултати. И за Шумен чувам добри думи. Пловдив и Благоевград обаче остават ярките примери за силна регионална преса, която се продава повече от централния печат.
> на какво отдавате причините за контрастите на този тип преса?
- Всичко е въпрос на качество. Да се вгледаме за миг в проблемите на професията. Към пресата идват все по-малко подготвени кадри. Медийният пазар продължава да се развива. Особено електронните медии. Ние, издателите, не сме прагматично свързани с учебните центрове, да не ги изброявам. Големите медии теглят кадри от регионалните. Вижте местните редакции на Труд и 24 часа в Пловдив. Пълно е с журналисти от нашата Марица. Чудя се защо големите не създават свои репортери, свои традиции.Другите
причини се коренят в неясното бъдеще на пресата. Големият проблем пред нея е да намери мястото си в бързо променящия се свят и преди всичко да устои на силните позиции на интернет. Доколкото следя развитието на световната преса, виждам, че големите вестници се настаняват успешно в глобалната мрежа.
> Мислите ли, че безплатните вестници ще имат бъдеще, или са моментно явление?
- Не мисля, че ролята на безплатните вестници ще бъде особено голяма и едва ли ще застраши другите сериозни издания. Авторитетът на вестниците, които са се превърнали в институция, не само че няма да бъде накърнен, но тяхното влияние ще се разширява. Оценките, анализите и сериозната информация ще идват от тях. Освен това пазарът е много малък, той изисква силно икономическо развитие, голямо разнообразие на рекламни продукти, за да може тези издания да се издържат. Те нямат други приходи освен от реклама. А и са локални издания и така още повече се стеснява ефектът от въздействието на рекламата, което поставя под голямо съмнение бъдещето на безплатните вестници. Иска се огромна финансова издръжливост на собствениците, за да оцелеят.
> Как оценявате окрупняването и сделките, които се случиха на медийния пазар през изминалата година у нас?
- Окрупняването ще продължи, то е неизбежно. Рано или късно по-силните ще приберат всичко качествено, което може да се купи.
> Мислите ли, че когато рекламните бюджети се свиват, времето е подходящо за инвестиции в медиите?
- Зависи какви цели си поставя издателят. Ако се стреми към някакъв политически ефект, което се случва често, а и сега идват избори, инвестициите са възможни. Това е един ракурс. Има и втори - класическият, чисто професионалният. Пазарът никога не е перфектен, там винаги има празни места.
> Каква е вашата прогноза за развитието на медийния бизнес?
- Смятам, че на пазара ще останат два вида медии. Жълтата преса ще продължи да съществува. Другата група са вестниците и списанията със сериозни традиции. Тяхната сила ще бъде в качествените материали и анализи, в търсенето и пласирането на автентичната новина и разследване, в професионалните им екипи. Друга важна стъпка, която вече се случва, е конвергенцията с интернет. Комбинацията между вестник със силни позиции, който изгражда стабилна онлайн версия, е най-добрата, защото освен всичко друго аудиторията ще знае, че зад казаното и написаното стои сериозна отговорна журналистика.
***
Визитка
> Степан Ерамян е във вестникарския бизнес повече от 45 години.
> Завършил е журналистика, по-късно е преподавал във Факултета по журналистика и масмедии в Софийския университет Св. Климент Охридски.
> Започнал е кариерата си във в. Комсомолска искра, Пловдив, след това работи в Народна младеж, Работническо дело/Дума в екипа на Стефан Продев.
> Ерамян е и един от основоположниците и реализаторите на проекта
за изграждането на ИПК Родина.
> 1990 г. - След промените през 1989 г. “атакува” пазара с в. Куриер 5 - това е първият вестник за граждански обяви. Благодарение на печалбите, които му носи, Ерамян стартира своята програма в регионалната преса.
> 1991 г. - В родния Пловдив
заедно със Спас Василев и Атанас Спасов, които и сега са негови партньори, започва да издава вестник Марица. По-късно съдружието развива и налага на пазара нови проекти -Хасковска Марица и Пазарджишка Марица.
> 1992 г. - Благоевград. Екипът на окръжния всекидневник Пиринско дело, воден от незабравимата Катя Златкова, идва в София и предлага да започнат съвместен проект. Така се ражда в. Струма, ръководен по-късно от Красимир Евлогиев.
> Много бързо успешно тръгват националният Новинар (стига 60-хиляден тираж) и бургаският Черно море - юг в съдружие с Евдокия Симеонова. Член е на управителните съвети на Съюза на регионалните медии и Българската асоциация на регионалните медии.

Задава се Диснимания

Новинар - 15 стр.
Задава се Диснимания



Две национални телевизии се сетиха по едно и също време, че децата обожават Дисни
Няма по-страхотни и взискателни зрители от децата. Когато не им харесва какво се случва на екрана, крещят: „Ти си тъп”, а когато им харесва, мълчат и чак след прожекцията разказват с часове какви са ги вършили героите.
Ако влезете в киносалон, потънал в тишина, тогава със сигурност филмът си заслужава, поне за хлапетата, за родителите им – не е задължително. На българските телевизии обаче им отне години, за да проумеят, че спечелиш ли децата за зрители – то е завинаги. Най-интересното е, че Би Ти Ви и БНТ1 се сетиха за това не само в един месец, но и в една и съща седмица. От този уикенд в 7 часа започва Дисни маратон – с Мики Маус и Доналд, но в отбора се включват и Мечо Пух, Кристофър Робин и Прасчо
Всичко това отпрашва почти до 11 часа в събота и неделя, което е не само добра, а сензационна новина за недоспалите родители. Освен това около 9 часа в надпреварата влизат и феите от „Клуб Уинкс” по ТВ7. Изведнъж децата се превърнаха в най-ухажваната аудитория рано сутрин и съвсем скоро те ще вдигнат доста рейтингите в тези глухи часови зони. Силата на детския интерес беше осъзната късно в сравнение с тази на сериалите, риалитата и токшоуто.
Отдавна „Сънчо” не е забавен за това поколение хлапета, които поддържат трансформация със „Звездните рейнджъри” и правят магии заедно с Хари Потър и феите от училище „Алфея”. Но въпреки модата има филмчета, които, без да му мислим, наричаме „класика”. Всичко, сътворено от империята на Уолт Дисни, е позлатено от прекалено много гледане. На DVD могат да се намерят само някои заглавия на компанията, защото стратегията им е „Пепеляшка”, „Спящата красавица” или „Цар Лъв” да бъдат преиздавани на всеки 10 години. Така всяко ново поколение се запознава веднъж с шедьоврите на Дисни и не ги забравя никога
Но от Дисни знаят, че децата остават фенове завинаги и са готови да плачат с дни, докато мама и татко не им купят поредната безсмислена шапка с рисунка на Мики Маус или Мечо Пух. Но инвестициите в детски забавления у нас не се считаха за много изгодни до тази година или по-точно до миналата седмица. Имаше и някои изключения. От година детският кабелен канал Jetix върви на български, спорадично GTV пуска филми, които следят главно тийнейджърите.
Но какво става с по-малките, които по правило се будят рано сутрин в събота и неделя и са сбъднатият ужас на всеки родител през уикенда? Съгласете се, че когато малкият терорист се събуди в 7 сутринта няма почти никакъв избор какво да гледа. Дори и предвидливо видеотеката му да е заредена добре. Няма ги всички епизоди на Мечо Пух, нито на Доналд и Мики Маус. Сега грижата да сте актуални на всяка цена отпада, защото Би Ти Ви пусна новите анимационни сериали на Дисни. Рубриката „Детски клуб Disney” започва в събота в 7,00 ч. сутринта с двойна порция от сериала „Приключенията на Мики и Доналд”
В главните роли са добре познатите Мики Маус и патокът Доналд, но децата ще се запознаят и с няколко нови анимационни герои. От 8,00 часа ще се излъчва и по един епизод от анимацията „Крякаща тайфа” с приключенията на патока Доналд и негови роднини.
Националната телевизия също не се предава. В далеч по-поносим час – след 9,30, пуска новите приключения на същата компания, но в неделя се намесва и Мечо Пух. Филмчето е „Моите приятели Тигъра и Мечо Пух”.
Отсега ви казвам, че уикендите стават по-щастливи както за хлапетата, така и за техните родители. Но защо толкова късно националните телевизионни канали трябваше да се сетят, че децата са перфектните зрители. Те няма да пропуснат нито един епизод, особено когато на екрана са любимците им от рисуваните книжки.
Историята на Мики Маус
Преди да се появи голяма компания за детски анимационни филми – Уолт Дисни. Това е само името на едно момче, което пристига през 1923 година в Калифорния с цял камион мечти. Съдбата пожелава повечето да се осъществяват и дори да се осребрят. Заедно с братята си основават студио за анимация и се започва. В началото Уолт рисува щастливия заек, който все още се появява в някои емблеми. После идва големият пробив – с рисуваната мишка, която първо се казва Мортимър.
Жената на Уолт Дисни – Лили, обаче много настоява, мишлето носи името Мики и се оказва права. Мики Маус става най-известният образ на Дисни. През 1928 година са показани първите филмчета с него и Мики Маус веднага се превръща в световна сензация. Предстои да се случи нещо, в което никой тогава не вярва. Рисуваната мишка печели "Оскар" през 1932 година. И започва манията – списания, комикси, книги, стикери, а накрая се построява и цял парк с атракциони – Дисниленд.

Дарик” се качва на хеликоптер

Стандарт - 24 стр.
Дарик” се качва на хеликоптер

1 млн. долара инвестира медията в летящите новини

Дарик радио литва в небето от пролетта. Медията купува два хеликоптера, единият от които е с най-модерно оборудване за предаване картина и звук в реално време, похвали се шефът на медията Радосвет Радев. Проектът Darik sky е струвал на станцията общо 1 милион долара.
Единият американски вертолет - Robinson R44 Newscopter, e специално пригоден за медийно отразяване на горещи събития. С такъв работят едни от най-големите телевизионни станции в САЩ и Австралия. В Европа има само две такива машини, поясни пред "Стандарт" Радев.
Нюзкоптерът позволява излъчване на живо в HD формат и може да развива скорост до 200 км в час. Дарик смята да предава звук и да качва картина на сайта си, а освен това ще отдава под наем хеликоптера на родните телевизии, които все още не са се сдобили с подобни возила. Вече има няколко тв канала, които са проявили интерес към офертата на радиото. Другото небесно возило е стандартно и ще предлага и чартърни полети от всяка точка на България, както и специални услуги като бизнес пътувания, заснемане на рекламни клипове и спортни състезания.
Подаръкът, който медията си направи, е в чест на шестнайсетия рожден ден на радиото. Както всяка година, на 21 януари медията ще "даде ефира си под наем", като покани за водещи известни личности - политици, актьори и дори фолк звезди. Военният министър Николай Цонев например ще прави предаване "Рейнджъри", образователният Даниел Вълчев ще води заедно със съфамилника си Кирил от "Дарик" "Вълчев и Вълчев шоу". Адвокатите на Малкия Марген, Вальо Топлото, Злати Баретата ще хванат микрофона в предаването "Адвокатите на дявола". Христо Сираков, известен още като Ицо Стоте манекенки, ще се изповядва в "Моята първа любов". Като радиозвезди ще се изявят още Миглена Тачева, Милен Керемидчиев, Лили Иванова, Любен Дилов-син. В рубриката "Ретро чалга" ще чуем Сашка Васева, Валентин Валдес и Радо Шишарката. Вечерта радиофиестата ще завършат Ивайло Крайчовски и Иван Лечев.
Главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова, шефовете на "Труд", "24 часа", както и на водещите електронни медии, пък ще четат новините на всеки час.

Радосвет Радев сдаде поста на Максим Минчев

24 Часа - 40 стр.
Радосвет Радев сдаде поста на Максим Минчев



на председател на Съюза на българските електронни медии. По закон имам право на 2 мандата, които изтекоха, и сега поверявам отговорността на моя добър приятел и шеф на БТА, каза собственикът на Дарик радио. Смяната била гласувана още през декември миналата година, но стана известна на пресконференция в БТА вчера по случай 16-ия рожден ден на радиото.