Ерик Кеселс, рекламен агент: Важно е да се забавляваш, докато работиш

Дневник - 17 стр.
Ерик Кеселс, рекламен агент: Важно е да се забавляваш, докато работиш

- Как се представяте?

- Наричаме се комуникационна агенция, което включва много неща. Аз правя реклами, но и телевизионно предаване за деца, занимавам се с проекти за изкуство във външна среда, куратор съм на изложби и публикувам книги.
- Рекламите ви са често много провокативни? Какво провокира вас самия?
- Когато видя нещо хубаво, направено от дизайнер, артист или друга рекламна агенция, нещо ме погъделичква. Това е опит да се правят нещата различно. Има една голяма магистрала, по която всички карат, и понякога е много хубаво да се отклониш по съседните, малки улички. Ако хората го виждат като провокативно - добре. Но понякога е също много хубаво да си искрен и човечен, а то понякога също изглежда провокативно. Например ние винаги използваме в рекламите си истински, реални хора. Не с „Дизел“, защото там трябват хора с идеални пропорции, но с останалите клиенти се опитваме да използваме реални хора. Това е нещото, което мразя в рекламите - винаги използват „перфектни“ хора и никога няма човек с голямо петно на бузата, да речем.
- Има ли книга или филм, които са ви погъделичкали наскоро?
- Да, книгата Outliers на американския писател Малкълм Гладуел. Наистина много ми хареса, защото там отново става въпрос за хора и обстоятелства, които са извън матрицата. А филмът е Man on wire на режисьора Джеймс Марш. Това е документален филм, който спечели и „Оскар“. През 70-те години един човек решава да мине по въже, което свързва двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк. След филма имаш чувството, че всичко е възможно и постижимо.
- Когато създавате реклами - кое е по-важното: вие да се забавлявате или рекламата да продава?
- Двете неща вървят заедно. Работил съм 7-8 години за други шефове в рекламния бизнес и ми е познато усещането за напрегнатост там. Това беше и една от причините с Йохан Крамер да основем собствена компания. Но в Холандия, когато започнахме през 1996, бяхме първата агенция, която започна с двама „криейтив“ човека. Обикновено единият винаги идва от бизнеса. Така още в началото избрахме какво бихме правили и какво не бихме. Понякога сме отказвали на клиент, въпреки че са ни трябвали парите.
За мен е много важно да се забавляваш, докато работиш. Не казвам, че винаги е лесно. Напротив, понякога е истинска борба, но хубавото е, че в края на деня, когато си тръгваш, си щастлив. Много е важно също така с кого работиш - хората в офиса, клиентите. Вече 12 години мисля, че не съм правил компромис в работата си, а по някакъв начин рекламата е пълна с компромиси. Ако правехме компромиси, ние бихме могли да бъдем много по-големи. Не че 35 души са малко, но в сравнение с другите не сме голям екип.
- Как е възможно в рекламата на Hans Brinker Budget Hotel да се казва, че има кучешко лайно на входа, и това да продава?
- Хотелите обикновено имат много привлекателни брошури и уебсайтове, но като пристигнеш на място, виждаш, че е пълен боклук. А аз не искам да правя подобни неща. Другият подход е - да го направиш с усмивка, с ирония. И без това този хотел не е за хора, които могат да си позволят да харчат повече пари или които си лягат в 10 часа, а е за студенти. Изборът им се свежда до няколко места, като цената е от значение. А когато има закачка - това оказва положително въздействие. Така че искреност и ирония са единственият лукс на този хотел.
- Има ли нещо, което ви прави особено впечатление в България?
- В събота сутрин отидох до битака. Много ми хареса смесицата от хора, които ходят там. По този начин може да видиш истинския живот. Хората бяха много дружелюбни, обядвахме и имаше музиканти в ресторанта. Иначе по улиците в София, както в много големи градове, има сблъсък между новото и старото, който не е много приятен. И още нещо, което се вижда незабавно, е как повечето момичета, които срещаш, се обличат по един определен начин, някак провокативно в лошия смисъл, все едно спазват код, наложен от медиите, как трябва да се обличат и държат. А това е жалко, защото, ако се обличаха, използвайки фантазията си, щеше да е много по-добре. Жените в Западна Европа се обличат спрямо това как се чувстват.

Bing - поредният Google убиец

Монитор - 15 стр.
Bing - поредният Google убиец



Microsoft - Bing е поредната търсачка, която се изправя срещу Google.
Новата търсачка на Microsoft - Bing, излезе официално и вече е сочена от критици за "новия убиец на Google". Според разработчиците тя ще обърне на 180 градуса начина, по-който използваме интернет.
Кодът на Bing е доста познат на софтуерните специалисти. Новата търсачка, също като пуснатата наскоро Wolfram, ще чете мисли. Тя сама ще организира резултатите от търсенето и едва ли не няма да има нужда от човек, който да работи с нея. Разработчиците на Bing отбелязват, че тяхната търсачка ще се отличава от сегашните аналози по това, че ще помага на потребителите да вземат важни решения. В Microsoft са уверени, че в интернет потребителите се интересуват не толкова от информацията, колкото от това как да направят нещо, например да си купят билет за самолет, да направят резервация в хотел или да си поръчат дадена стока.
Идеята на Bing е да организира резултатите по категории - ревюта, шопинг, пътуване и т.н. Именно по този начин те би трябвало да бъдат по-достъпни и по-приятни за използване. Търсачката ще създава графики с промените в цените, ще намира най-добрите такива или ще ви предлага маршрути за пътуване. Както е модерно в новите машини за търсене, системата ще използва интернет, а няма да ви препраща към страниците в него, както всъщност се държи Google.
Все още обаче не е ясно дали Bing ще бъде достатъчно стабилен. Все пак при програми, свързани с Microsoft, почти винаги се появяват някакви проблеми, свързани с устойчивостта на софтуера.
***
Търсачката с реклама при конкурентите
Най-учудващото около пускането на Bing обаче е това, че реклама за търсачката се появи в страниците на конкурентните Google и Yahoo. Преди седмици от Microsoft бяха категорични, че ще похарчат до 100 милиона долара за реклама на новото си отроче, и явно са изпълнили заканата си. Не се знае обаче колко от тях ще отидат за популяризиране на Bing след пускането му. Освен в интернет, корпорацията смята да започне голяма рекламна кампания и в пресата, по радиото и телевизията..

Джи Лий, криейтив директор на Google Creative Lab: Да се работи за Google означава силна концентрация и свобода

Дневник - 18 стр.
Джи Лий, криейтив директор на Google Creative Lab: Да се работи за Google означава силна концентрация и свобода



Sofia Design Week - първият фестивал за дизайн в България, организиран от списание "1", е в разгара си. Събитието събра в София едни от най-авангардните имена в съвременния продуктов, комуникационен, интерактивен и графичен дизайн по време на тридневния панел Next Identity Forum (5-7 юни). Сред тях са Джи Лий - криейтив директор на Google Creative Lab, Ерик Кеселс - гуруто на алтернативния маркетинг, Марти Гиксе - създателят на графичната идентичност на Camper, Руди Баур - легендата на обществено полезния дизайн и дизайнер на летището Кьолн-Бон, Крис Кабел - носителят на наградата за продуктов дизайн Red Dot. 22-те изложби, които текат междувременно, могат да бъдат видени от 12 юни.
- Как се представяте - дизайнер, артист?
- Не мога да кажа, че аз съм само дизайнер или артист. Правя по малко от много неща. Така че аз съм Джи Лий.
- Има ли нещо, което ви прави особено впечатление в България?
- Не съм видял много, но първото ми впечатление е, че се чувствам като вкъщи. Малко ми напомня на Сао Пауло, защото има много хаос, нещата не са добре организирани. На мен този хаос ми допада. Бил съм в много страни в Европа: Амстердам, Цюрих, Осло, но там всичко е много подредено. Красиви са, но аз лично предпочитам да съм на хаотично място. Има повече живот и повече възможности в хаоса. Усещам хората тук отворени и дружелюбни, гледат те в очите и се усмихват.
- Кое ви се струва хаотично тук?
- Навсякъде срещам хора, които пият алкохол, електрически кабели висят отвсякъде, нещата обикновено не са подредени, а са разпръснати, това ми се струва хаотично. Хаосът е и много вдъхновяващ за мен.
- В хаоса извън матрицата ли сме, за която вие говорите и която искате да разрушите?
- Да. Матрицата това е ред, структура. А така има по-малко подреденост, нещата се движат повече.
- Каква роля играе образованието за разкриването на таланта?
- Има различни начини да станеш креативен и успешен. Някои хора учат, други - не. В моя случай образованието беше важно за мен, защото научих специфични техники за типографията, средства, чрез които да изразявам креативността си.
- Кои са най-важните уроци, които научихте от работата си в рекламната индустрия?
- Едно от нещата, които са много важни, е винаги да се поставям на мястото на зрителя. Когато създаваме реклама, имаме склонност да си останем в кутията и да направим реклама от позицията на дизайнер или арт директор, без изобщо да се опитаме да застанем на мястото на аудиторията. Много пъти в рекламната индустрия се създават реклами, за да се спечели награда с тях. И това да помогне на кариерата ти, но не и задължително да свърши същото за продукта или марката. Не вярвам в тази система. Мисля, че когато създаваш нещо за клиента си, трябва да му помогнеш.
Във време, когато хората се социализират в интернет, вие правите проекти в "офлайн" света и те също са много интерактивни.
- Да, аз създавам проекти в "офлайн" пространството, но винаги се опитвам да ги върна в онлайн света, винаги правя връзка помежду им.
- Как започнахте работата си в Google?
- Бях поканен да се присъединя към Google. Познавах шефа си от много време. Но това, което ми помогна, беше, че бях развил мои лични проекти платформи - какъвто е Bubble projеct. А Google се занимава с изграждането на много платформи. И сега създавам платформи за Google.
- Предлага ли свобода Google като работно място?
- Много свободно място е по отношение на работата, на средата. Хората са млади, навсякъде има неща, с които може да се заиграеш. Свободата е голяма, но в същото време има и много конкретни цели, които трябва да постигнеш. Има голям контраст в това да си силно концентриран в задачата, но в условията на свобода.
- Какво точно е креативната лаборатория на Google?
- Toва е вътрешната маркетингова и рекламна агенция в самия Google. На две години е, а целта ни е да промотираме марката Google и нейните продукти. По интересен начин да направим global scale projects.

Двама мъже в колата

сп. Мениджър - 95 стр.
Двама мъже в колата



Един разговор между Бранд мениджър и Директор „Връзки с клиенти" за продажбите, рекламите и отстъпките в автомобилния бранш
ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ДОЙДЕ не¬очаквано и от самото начало ми се стори леко странно - да погледна на автомобилния маркетинг с очите на човек, който е бил от "двете страни на бариерата" - Бранд мени¬джър на автомобилна марка и Ди¬ректор "Връзки с клиенти" в рек¬ламната агенция на същата авто¬мобилна марка. Първото, за което се сетих, е да разгледам темата хро¬нологично, дори написах две стра¬ници по тази схема. Стори ми се скучновато, а реших, че
това не е честно... Бранд мениджъ¬рът и Директорът "Връзки с кли¬енти" трябваше да бъдат равнопос-тавени, да имат възможност да об¬съждат, да водят разговор, а не да се изказват един след друг, без въз¬можност за реплика и дуплика. Разговор в реално време?! Ооо, да! Щеше да е забавно да срещна себе си на 25 със себе си, но вече на 34, и да ги оставя тези двамата да си побъбрят на тема автомобили. Сложих лаптопа в скута ей, обър¬нах се към един от най-добрите и сигурни посредници за подобни срещи - Macallan Elegancia 12 YO, и реших да дам начало на разгово¬ра, небрежно подхвърляйки: "Гос¬пода, 51% спад в продажбите за първите три месеца на 2009 г.! Ко¬ментари?".
бранд мениджърът (БМ): „Аз си мислех, че традицията е да посре-
щаш гостите с хляб и сол, а не със сол в раната... Да ти призная, още от есента на миналата години си говорим за тревожни тенденции. Не може август да е по-силен от септември и октомври. Това не се е случвало никога! И още нещо - в края на годината продажбите
вмнаги тръгват нагоре - закон. A mo какво - ноември и декелшри се ока¬заха по-слаби дори от януари и фев¬руари. Какво ни донесе Дядо Коле¬да? Само 2% ръст за цяла година и коли, цели складове, пълни с коли".
Младокът изглеждаше леко из¬нервен и доста изморен. За първи път от десет години пазарът върве¬ше надолу и никой не знаеше къде е дъното. От него обаче очакваха прогнози, по възможност оптимис¬тични. За последните месеци беше направил поне 20.
Директорът "връзки с клиенти" (ДВК): „А бяхте добри и послушни, много активни и не на последно място щедри - по данни на TV Plan TNS всички в категорията сте из¬харчили
33% повече за реклама е сравнение с 2007 г.".
Силна нотка на носталгия про¬лича в тона му. 2008 г. беше много добра за рекламните агенции.
БМ: „Да, но какъв беше резулта-
тът? Над 10 млн. лева увеличение в брутните рекламни разходи срещу ръст от 1800 автомобила в про¬дажбите. Не става без инвестиции, но растежът не може да струва толкова скъпо. Сега сме на нивата отпреди две години. Тогава индуст¬рията беше изхарчила грубо 8,8 млн. лева за първите три месеца, сега са към 8,3".
ДВК: „Ти се радвай, че тази драс¬тична пролшна не заглуши особено шума от автомобили в рекламния ефир. Основни медии намалиха та¬рифите си с над 20%, а и доста рек¬ламодатели се покриха,
стреснати от кризата. Вие бяхте ед¬на от малкото индустрии, които „атакуваха" още в началото на яну¬ари. Почти всички бяхте в ежеднев¬ниците, някои и по радиото, а „Да-чия", „Опел", БМВ, „Тойота" и „Мицубиши" се възползваха от отс¬тъпките в телевизиите".
Поредният абзац, събрал двете ми любими думи напоследък -"криза" и "отстъпки". С това ли ще ни пълните рекламните блокове през тази година?
ДВК: „Криза - ъъъ, депресираща дума. На японски звучи по-добре. Чуй само - „възможност". Японско е да мислиш за кризата като за възможност. И от Toyota така мислят*. Японците са прави за доста неща - най-вероятно са пра¬ви и в отношението си към трудни¬те времена".
БМ: „ Трудни времена като Volk¬swagen Times** ли имаш предвид? Виж колко интересно. Две марки почти едновременно стигнаха до идеята да брендират кризата. Да превърнат кризата в собствена те¬ритория. Когато е трудно, те се чувстват най-добре. Като Аертон Сена, лека му пръст, на дъжд".
ДВК: „След като „Тойота" и „Фолксваген" окупираха кризата, за другите останаха отстъпките. Просто отстъпки, ей така, без много обяснения и думи. Кола, отс¬тъпка и прилагателно, което
да ПОДСИЛИ отстъпката. Да не вземе някой случайно да я изпусне".
БМ:„Виж какво, много добре зна¬еш колко жертви, колко преговори и обещания ни е коствало да осигу¬рим тези отстъпки. Не можеш да ги скриеш в една фашичка, за да не ти загрозяват дизайна". Разгово¬рът май леко загрубя. „Днес хората нямат нужда толкова от творчес¬ки хрумки, а от ясно показани ра¬ционални ползи. В крайна сметка имат почти 20-годишен опит в по-купко-продажбата на нови автомо¬били. Много бързо разбират какво им предлагаш, лесно могат да го оценят и да решат дали е за тях или не".
ДВК: „Като конкретна отстъп¬ка в проценти или като абсолютна стойност?".
БМ: „Ми да! Върни се назад. Кога си виждал толкова засилена кому¬никация на отстъпки в автомо¬билния бранш? Преди години дори думата „отстъпка" беше табу. Ни¬кога не я споменавахме и винаги я „обличахме" в нещо -
климатик през лятото, гуми през зимата, специален пакет от оп¬ции, безплатно автокаско. Само по време на автосалон и по Коле¬да сме си позволявали да спомена¬ваме отстъпка в проценти или абсолютна стойност. И то за отделни модели или коли на склад...".
ДВК: „Да, и когато трябваше да се спомене, това трябваше да ста¬не така, че... да не се спомене. Пис¬нало ми е да мислим за синоними на „отстъпка" - бонус от X лева, ценово предимство от Y лева, със Z лева по-близо до вас... Бяха години, когато автомобилът беше на пре¬ден план".
Спомените по добрите времена
върнаха нормалния тон на разго¬вора.
БМ: „ Тогава беше друго. Хората нямаха опит. Купуваха първите си нови западни автомобили. Купува¬ха ги повече със сърцата си, откол¬кото с главите си. А в началото на 90-те е било направо сюрреалис-тично. Слушай истински случай. Влиза клиент в автосалона и каз¬ва: „Искам
червена фиеста!". „ Свършиха - от¬говаря търговецът. - И от ескор¬тите няма червени. Има обаче ед¬на червена сиера." „Купувам я!", казва купувачът и трескаво започ¬ва да трупа купчинка двулевки и пе¬толевки на бюрото пред себе си. Да купи два пъти по-голяма и два пъти по-скъпа кола само заради цвета?!?".
Ей, вие двамата. Нещо против да се върнете в настоящето? Днес и жена не би купила кола само за¬ради цвета й. А и за какво са ти от¬стъпки, когато нямаш кеш?
ДВК: „Прав си, но някои бързо се усетиха за проблема с достъпа до финансиране и веднага взеха мерки. Кредитните условия за „Форд", „Волво" и „Ленд Роувър" са толко¬ва добри, че почти засенчват отс¬тъпките от цената. В „Пежо" съ¬що са „заковали" лихвата и гаран¬тират, че няма да я мръднат".
БМ: „Повечето от големите иг¬рачи имат собствени лизингови компании или кредитни линии и подобни тактики са напълно в ре¬да на нещата. Едни от първите битки преди години бяха именно в полето на финансовия лизинг. Ка¬жи ми обаче какво мислиш за иде¬ята на „Мицубиши"
ла подарява малък градски авто¬мобил при покупка на голям джип?".
ДВК: „Със смесени чувства съм. Комбопакетите са популярни при бързооборотните стоки и според мен идеята твърде директно е за¬ета оттам. Това е все едно да ко¬пираш 1:1 бирена промоция и да я развиеш под формата на: всеки, ку¬пил нов автомобил, пуска кода под капака на кратък номер ХХХХ и може да спечели нещо си. Трябва¬ше да я адаптират поне малко.

Управление чрез кожата

сп. Мениджър - 74 стр.
Управление чрез кожата



Как да усетим пулса на пазара и да вземаме решения в турбулентни времена
ЕИЗВЕСТНОСТ, не¬сигурност, къде явен, къде прикрит страх и турбуленция е това, което всички усещаме. В България и във всяко кътче на планетата. Днес май повече отвся-кога разбираме какво е имал пред¬вид древногръцкият философ Хе-раклит, като е казал "Панта рей", или "Всичко тече, всичко се проме¬ня". Да се чуди човек, че 2500 годи¬ни по-късно още се изненадваме и даже съпротивляваме на промяна¬та. Истината е, че несигурността е абсолютно побъркваща за рацио¬налния ни ум и той
като слепец, попаднал в лабиринт, започва да почуква с пръчка по сте¬ните, за да се опре. Но при несигур¬ност и при промяна стени на лаби¬ринта няма! Единственото сигурно е "панта рей".
"Въпреки че не знаем какъв ще е новият свят, може да сме сигурни, че няма да изглежда както преди. Въобще не е под въпрос, че вие или компанията ще сте различни след две години. Ако не ви се вярва, об¬ричате фирмата си да стане на куп¬чинка пепел." Това пише Рам Чаран, изтъкнат консултант и ментор на изпълнителни директори на компа¬нии от класацията Fortune в най-но¬вата си книга "Лидерство във време¬на на икономическа несигурност", излязла през януари тази година. И продължава: "Ако не се подготвите за най-лошото, ще изложите и фир¬мата, и кариерата си на риск".
Всичко това вероятно го знаете и вече сте го чували. Даже и да не сте, може би смътно или доста силно го усещате. Въпросът обаче не е да нагнетяваме още напрежение, а как да се подготвим и да управляваме в турбулентни времена? Айнщайн бе¬ше казал, че "проблемите не могат
да бъдат решени на същото ниво на мислене, на което са създадени". За¬това в редовете по-долу ви предла¬гам един по-различен ъгъл и някол¬ко примера, илюстриращи принци¬пите за действие в несигурност и промяна. В турбулентни времена животоспасяващо е
да предусещаме слабите сигнали, да синхронизираме екипа и да действа¬ме като ракета с насочващо се дейс¬твие към постоянно движещата се вече цел. Тези три принципа са из¬влечени от живата бизнес практи¬ка. Какво обаче значат те? Не бих могла да го напиша по-добре от из¬пълнителния директор на "Дружба -стъкларски заводи" Николаос Геор-гопулос. Той казва за "Мениджър": "Точно сега е от особена важност да усещаш пулса на пазара, да пред¬виждаш насоката, да се възползваш максимално от всяка възможност". За целите на статията ще разгле¬даме първия от ключовите принци¬пи - предусещането в бизнеса. То не значи да предскажем бъдещето, а като сърфиста да сме нащрек, да усетим къде се надига
голямата вълна и да сме готови да се спуснем в стихията на 10-метровата водна маса. Та компаниите, които искат да предусещат, се нуждаят първо от сензорни системи за улавя¬не на слабите ранни предупредител¬ни сигнали за ключови пазарни тен¬денции. "Това, което ме шокира, е, че имаше ранни предупредителни сигнали. И толкова много хора зна¬еха какво се случва, но не искаха да го признаят, (фирмите) пропускат сигнали, които им казват, че трябва да се променят, сигнали за наближа¬ващата криза", казва за сегашната криза Ян Митроф, специалист по кризисен мениджмънт, в миналия брой на "Мениджър".
Кои са принципите за улавяне и на най-слабите сигнали за възможнос¬ти и заплахи
Те са най-видими в работата на ултразвуковата сензорна система на прилепа, която смайва и най-наче¬тените инженери. Прилепът излъч¬ва нискочестотни сигнали с 10 им¬пулса в секунда, а като засече пляч¬ка, хищник или препятствие, ги ус¬корява до 200 на секунда. Ехото, от¬разено от препятствие на 17 м раз¬стояние, се връща при прилепа след 0,1 секунда. Така
той засича дори предмети с диаме¬тър от 0,1 мм, различава бръмчене¬то на комара между 2000 пъти по-силни звуци и дори изключва и включва слуха си по 50 пъти в се¬кунда, за да улавя и ниско-, и висо¬кочестотните сигнали. Жабата пък отлита на оня свят от глад, дори да я сложите в буркан с умрели мухи. Причината е, че за нейната сензор¬на система е нужно плячката или хищникът да се движат, за да реаги¬ра. И понеже мухите са мъртви и не мърдат, тя не отчита, че под носа й има прясна манджа. Какъв е ефек¬тът от тези две сензорни системи? Жабата живее 2-3 години, а приле¬път - до 40-50, доста по-дълго от който и да е бозайник. Е, прилепът определено не е животно, което ни се ще да разцелуваме. Но реалност¬та е същата. И в бизнеса сензорите на фирмата дават преднина само ако улавят слабите сигнали още ко¬гато са мъждукащи и двойствени, а не като станат очеизбодно-оглушителни.
Как да засечем слабите сигнали за възможностите и заплахите
Първо, на лично ниво. Няма как да уловим слабите сигнали, ако сме със свити и сковани рамене, спрял дъх или нервно люлеещи се крака под бюрото. Това са все знаци, по¬казващи, че сме в стратегия за оце¬ляване и стрес.
Вместо това ни е нужно да сме наблюдателни и с детско любопит¬ство. Едно прохождащо дете е като попивателна и неуморен изследова¬тел на всеки и на всичко. Простич¬ко, нали? Та, за да усетите слабите сигнали, когато говорите с клиент, колега или партньор, може да си ка¬жете: "Ако гледам през очите на мо¬ето дете, племенник или внуче, как¬во бих искал/а да попитам?".
Второ, в екипа. Като слушате и чувате служителите. Може да за¬почнете от следващата среща на екипа - чуйте най-словоохотливи¬те, но питайте и тези, които рядко изказват мнение. За да улавяте слабите сигнали, пробвайте да за¬мените "Това няма да работи, за¬щото..." с "Кажи ми повече..."; "Не, това е грешно... Ти много добре знаеш, че..." с "Това е интересно, кажи ми повече..."; "Това вече го обсъдихме..." с "Не мислех, че това е случаят. Защо нещата са се про-
менили?". "Цифрите сигурно са сбъркани..." и "Кой е стъкмил тези цифри?" с "Тази информация ме изненадва. Какво значи тя?" и "Ин¬тересно. Как стигнахте до тези данни?" "Хайдеее,
Иван пак запя своята песен" (знак за всички да се смеят) с "Иване, оче¬видно това е важно за теб. На какво базираш гледната си точка...". Забе¬лежете има ли разлика от предишни разговори и дискусии.
Как да разпознаем слабите сигнали от клиента и пазара
Като сърфиста, който усеща въл¬ната с кожата си и всичките си сети¬ва, той е приятел с нея, гали я, опи¬ра се на нея и се пързаля заедно с нейното движение, а не чака някой от брега да го подсети накъде да ка¬ра. "Управление чрез кожата" е по¬нятие и в бизнеса. А "кожата" сте вие самите и вашите служители -всички и най-вече тези в пряк кон¬такт с клиента. Регионалните мени¬джъри в Wal-Mart например първи¬те три дни от всяка седмица обика-
ляли магазините на веригата и на конкурентите. Задавали въпроси на персонала, на клиентите, гледали цените, промоциите, поведението на клиентите - събирали най-разнород¬ни сигнали. В четвъртък докладва¬ли откритията и прозренията си на най-висшите мениджъри от логис-тиката, рекламата и търговията, ко¬ито на място решавали какво да правят със стоката, поръчките и промоциите. Улавянето и на най-ценните сигнали
не струва пукната пара без процеса за обработката им. А може да пре¬дусещате и като Юрген Томас - ба¬ща на най-големия пътнически са¬молет Airbus A380-Superjumbo. Ко¬гато оглавява проекта за разработ¬ката му през 1996 г., никой никога не е правил самолет за 853 души. Всичко е несигурно. Томас започва лични срещи с клиентите, за да усе¬ти с кожата си какво мислят и склонни ли са да го купят: "Пропъ¬тувах половината свят, за да спече¬ля авиолинии като клиенти. Не бях¬ме сигурни дали ще можем да го направим .
Слабите сигнали може да тръг¬нат и от нещо дребно, и от болката. Като при Нобеловия лауреат за мир за 2006 г. Мухамад Юнус, съз¬дал микрокредитирането и банката на бедните Grameen след сърдечен човешки
разговор с плетачка на бамбукови столове в Бангладеш. Тя му казала, че печели само два американски цента дневно, защото нямала пари да купи суровина и доставчикът я принуждавал да плете за него. По-къртен от историята, Юнус прави списък от 42-ма души, на които да¬ва в заем 27 долара от джоба си. Но на Юнус хич не му се занимава да кредитира бедните и всячески се опитва да убеди банките да го пра¬вят. Те отказват с хиляди мотиви, в чиято основа е вярването, че бедни¬те са ненадеждни и не връщат дъл¬гове. Юнус гарантира заемите и взема кредити, които после раздава на бедните. Те ги връщат, но бан¬ките отново не искат да чуят. Нак¬рая Юнус подава документи и след 2-годишно убеждаване на властите регистрира Grameen, която днес от¬пуска половин милиард долара го¬дишно (кредити от по 10-15 долара и повече) на бедните и дори на про¬сяци, за да започнат бизнес и да из-
лязат от просията.
Защо понякога проспиваме промя¬ната
Защото, за да направим като Wal-Mart, Томас и Юнус, понякога е нужно да излезем от комфортния си офис и автомобил, да усетим грижата и даже болката на хората, да я видим, пипнем, помиришем. И да чуем това, което ушите ни може би не искат да чуват. А камо ли да предусетим вълната на промяната. Пресен пример за систематично пропускане на слаби и даже на сил¬ни сигнали са трите американски автомобилни гиганта - Chrysler, GM и Ford. Първо, не забелязват слабите сигнали и пазарният им дял в САЩ започна да се свива и падна от 70 на 53% за 10 години.
Не забелязват
И продължават да бълват два пъ¬ти повече от 9-те милиона коли, ко¬ито се купуват на година в кризата. За капак - 55% от продукцията са джипове и пикапи, които американ¬ците бойкотираха, когато бензинът удари 4 долара за галон. Не уловиха и задаващата се "зелена" вълна в ав¬томобилостроенето, нито пък въл¬ната на промяната на Обама.
Ако има нещо, което сегашната криза показа недвусмислено, то е,
че колкото и да не ни се иска, в 21. век хората, организациите и нации¬те сме като навързани един за друг сърфисти, които се спускат по буча¬щата вълна на промяната. Това ни прави взаимозависими и уязвими. И начинът да оцелеем е не като изпа¬даме поединично мълчаливо, а като си сътрудничим.
"Най-важното в сърфирането по големи вълни е, че изисква съвмес¬тна работа, в екип*. Това не е соло мисия. Не можеш да го направиш сам. Трябва ти подкрепа" - твърди Леърд Хамилтън, най-добрият сър-фист на гигантски, над 15-метрови вълни в света, който е сърфирал Тийхапуу, или галено наричана Чо-пу - най-опасната и тежка вълна в света в Таити. Но какъв е по-дълбо¬кият смисъл за него от всичко то¬ва? "За мен сърфирането е средство за изразяване - да правя нещата както искам да ги правя. Помага ми да виждам ясно, да съм по-добър баща, съпруг, приятел и по-добър човек."
Кой е начинът за всеки от нас?
* Става дума за тоуин сърфинг -буквално „сърфинг на буксир", при който един пилот на малка мо¬торна лодка засилва сърфиста да посрещне вълната.

BGbusiness - 40 стр.
„Денят на Филип Котлър в България”

продължава от миналия брой

Настоявам за следното: Настоявам да има баланс между приноса на търговците към съставянето на маркетингов план и приноса на маркетинг специалистите към процеса на продажби. Тогава ще кажем, че двата отдела се сработват добре. Другият проблем на маркетинг специалистите е - според мен маркетинг специалистите мислят, че тяхната работа е приключила с изграждането на търговската марка. Когато създадат добър имидж на марката. Но как ще обясните следния проблем? Един вероятен клиент влиза в магазин да си купи фотоапарат. И избира марката Sony. Виждал е реклами на тази марка и има добро мнение за нея. Което означава, че хората в маркетинг отдела на Sony са си свършили добре работата. Трябва добре да са я свършили, след като клиент, който иска да си купи фотоапарат, влиза в магазина с намерението да си купи апарат на Sony. Ho как става така, че същият човек излиза от магазина с апарат на Canon? Какво се случва в магазина, което маркетолозите не са очаквали и което подтиква клиента да избере Canon? Това означава, че работата на маркетинг специалистите не приключва с изграждането на бранда. Маркетинг специалистите са длъжни да се грижат за управлението на случващото се в магазина. Какво означава управление на случващото се в магазина? Това означава да се поставят рекламни дисплеи на местата на покупка, да се обучават търговците в големите магазини, за да се изгради у тях доверие към марката Sony. C други думи, работата ви не свършва с изграждането на бранда, защото още много може да очаква. Позицията на рафтовете. На кой рафт са стоките ви? Рекламни материали на местата на покупка. Маркетолозите трябва да обхванат целия процес на покупка от момента, в който реша, че искам да си купя фотоапарат до момента, в който реша, че трябва да е Sony, go момента, когато съм в магазина, разглеждам различни апарати и купувам Sony. Това трябва да се поеме от маркетинг специалистите - целия процес на покупка. Ако искате да научете повече за тази изключително важна взаимовръзка, може да прочетете статията Да сложим край на войната между маркетинга и продажбите в Harvard Business Review, която написах преди около година. В нея има 20 въпроса, които ще ви помогнат да разберете дали има война между отделите по маркетинг и продажби в компанията ви. Приложени са и 8 начина да подобрите взаимодействието между тези две звена. Няма да се впускам в подробности. Нека преминем на следващия голям проблем и той е - как да намерим нови идеи? Маркетингът днес е, както аз го наричам, ПДБ, П - е позициониране, Д е диференциране и Б е брандинг. Първата ви задача е да заявите вашата позиция, да кажете кой сте ако примерно сте Globul и продавате мобилни телефони. Каква е позицията ви? Защо трябва да си купя услуга от Globul, a не от другите два оператора? Това е позициониране. След като позиционирате продукта си, с какво сте различни от конкурентите си? Това е диференциране. Третата стъпка е изграждането на търговската марка, която носи емоции и може би изразява дори гражданско самосъзнание. Брандингът е общата идея, която обхваща в себе си позиционирането и диференцирането на продукта. ОК. След като вече ви дадох някои буквени съкращения, отново ще използвам съкращение, за да обясня какво разбирам под маркетинг. Запишете следните букви: С, Р, П, С, Ц, П. СРПСЦП. Това наричам маркетингова мантра. Буквите означават следното: Създай, Разпространи и Предоставяй, С е стойност на целеви пазар Ц при печалба П. С други думи, защо се прави маркетинг - за да се създаде, разпространи и предостави определена стойност на целеви пазар при определена печалба. А какъв е методът за постигане на това? Това е целта на маркетинга. СРПСЦП е целта. Методът започва с П, което е проучване - всеки добър маркетинг започва с проучване на пазара. След това се информирате за пазара, извършвате сегментиране, тар-гетинг и позициониране. СТП, П е близо до СТП. Това означава, че пазарът е съвкупност от сегменти -трябва да изберете към кой сегмент да се насочите и как да заявите позицията си. След като преминете от П към СТП, попадате в ММ, маркетинговия микс. Четирите П-та. Защото имате комплекс от продукт, пласмент, цена и комуникация. След това преминавате на И, което означава имплементиране на 4-те П. Имплементиране. И накрая стигате до К, което е контрол. Защото искате да сте сигурни, че сте постигнали резултатите. Проверявате пазарния дял на компанията, печалбите, които трупате, и внасяте промени, ако резултатите не са добри. Така процесът преминава през П, което води до СТП, което води до ММ, което води до доброто имплементиране и накрая контрола, и ако сте разочаровани от резултатите се връщате отначало. Дали сме направили пропуски в имплементирането? Дали проблемът е в маркетинговия план или в маркетинговия микс? Или в сегментирането, таргетинга или позиционирането? Или проучването на пазара? Маркетингът се движи напред и назад и това се нарича контрол върху обратния процес. Последните три букви, които дават същността на маркетинга, са КЕШ. КЕШ. И с това ви се напомня, че клиентът е шефът. Клиентът е шефът. Как да убедим хората в компанията, които не работят 6 маркетинга и продажбите, че клиентът е шеф? Когато В компанията General Electric изпращат чековете с месечните заплати, в плика слагат бележка, на която пише „предоставен от вашия клиент". Не е ли странно? Мислех, че се предоставят от General Electric - аз получавам заплата от тях - а те твърдят: Не, чекът е предоставен от клиента. Ако няма клиенти, няма заплати. Виждате, има различни начини да накарате хората да се грижат за клиента. ОК. Достатъчно съкращения. Мога да ви продиктувам още букви, но нека да продължим нататък. Откриване на нови възможности. Нека ви покажа какво правят някои компании. Мисля, че Whirlpool работят и в България? Ето някои от начините, които компанията използва, за да събира нови идеи. Избират няколко служители, които са по-творчески настроени и развиват техните креативните умения по време на обучение. Процесът се нарича генериране на идеи. Генерирането на идеи е процес на събиране на нови идеи. Броят на участниците в процеса може да достигне 400. И резултатът е следният: в миналото, Whirlpool са имали може би по 3 или 4 идеи за нови продукти на година, докато днес имат десетки. Навлизат в нови сфери на бизнес. Изумително е, че една от новите области, в които работят, няма нищо общо с пералните машини: проектиране на гаражи. Ако имате гараж за кола - а някои хора имат и по няколко гаража - в него вечно цари хаос. Ако имате вкъщи килер, често го подреждате така, че да изглежда по-добре, да има повече рафтове и да събира повече дрехи. Whirlpool се занимава с проектирането на гаражи, и се опитва да внесе ред. Оказва се, че има нещо, което никой досега не е правил - проектиране на гаражи, в които да има място за рафтовете и специални места за лопатите за чистене на снега, метлите и така нататък. Втората компания, която вече споменах, е Shell, която приветства нови идеи и предоставя по 10 минути на всеки, който иска да ги представи. Третата компания е Samsung. Samsung се справи чудесно за компания, която беше заплашена от фалит преди 10 години и сега е сериозен конкурент на Sony. Sony, която се радва на особен респект, е наистина загрижена заради Samsung. Samsung предлага много добри клетъчни телефони и телевизори, телевизори с чудесен екран. Те се превърнаха в сила на пазара и са разработили метод за създаване на нови идеи. Имат програма за изменение на стойността на продукта и хора, които работят върху нови идеи, и дават награди на онези, които представят най-добрите идеи. Нека ви покажа как можете да съберете нови идеи. Има 8 начина да черпите идеи от клиентите си. Защото нови идеи могат да се генерират от разработчиците, от каналите за дистрибуция, търговците, дистрибуторите, клиентите. Първият начин е да наблюдавате как клиентите използват продукта ви. С други думи, една от най-известните истории е със содата за хляб. Содата за хляб се предлага в кутийка. Това е прах, който обикновено се използва за печене. Компанията-производител се казва Arm & Hammer Baking Soda. Техният продукт има 100 годишна история, но в един момент продажбите започнали да намаляват. И някои се запитали - кой купува още сода? Защо продължават да я купуват след като няма никаква нужда от нея? И установили две неща. Някои купувачи разбрали, че содата имала свойството да абсорбира лошите миризми в хладилника, които идват от развалени зеленчуци и т.н. И какъв бил директният отговор на компанията? Да разпространи реклами: Купувайте сода за хляб, слагайте я в хладилника и ще се отървете от лошите миризми. Открили също, че други клиенти слагали содата близо до готварската печка и ако областта около котлона се възпламени, изсипвали сода, за да потушат пламъците. И това научват, когато се допитат до клиентите, когато наблюдават тяхното поведение. Ще кажете, че това е обичайна фирмена практика, но нека ви дам един много показателен пример. Компанията Becton Dickinson произвежда хирургически инструменти. По време на операция докторите използват най-различни инструменти. Ето какво ми разказаха: дошъл един търговец, наблюдавал някаква операция и бил от компания-та-производител на инструментите. Това е ключът: да наблюдавате как използват продукта ви. Търговецът наблюдавал някаква отворена операция и забелязал хирургът да изпуска по невнимание един от инструментите на земята. Би тряб-
вало да го Вземе u ga omuge ga го измие, нали? Да го стерилизира. Но нямате толкова бреме. Пациентът е отворен, трябва да грабнете инструмента и да продължите. Каква идея хрумнала на търговеца след тази случка? - да подобри продукта. Да направи инструмент, който да не се изпуска. Да сложи гумена дръжка. Сещате се - да не бъде толкова хлъзгав. Наблюденията върху докторите, които са вашите клиенти, ще ви помогнат да откриете начини да подобрите използваните от тях продукти. Второто нещо, което трябва да направите, е да питате клиентите си дали имат проблеми с използването на продукта ви. Наскоро си купих компютър, беше ми трудно да отворя опаковката, не знаех къде да поставя кабелите. Инструкциите за сглобяване на компютъра бяха много сложно обяснени. Затова, питайте клиентите. Чувал съм, че Hewlett-Packard изпращат някой инженер или маркетинг специалист да достави поръчания компютър, който да наблюдава как клиентът сглобява частите и да отбележи проблемите, които възникват. Това е нещо като антропология. Антропологията е наука, изучаваща племената и поведението на хората. Най-новата практика сред бизнесите се нарича етнография. Етнографията е начин да се изучава определена група. Procter & Gamble е получила разрешение от няколко домакинства да инсталира камера в дома им и да записва как домакинята приготвя храната и почиства дрехите. Да заснема. И дори да проследява какво прави семейството по време на вечеря. След това филмът се показва на фирменото ръководство и те си набелязват какво може да се подобри с по-добро обслужване, с по-добър продукт. Етнографията започва да разкрива възможности, за които преди не се е подозирало. Може да попитате клиентите си - как би изглеждал за вас идеалният продукт? Какъв е вашият продукт-мечта? Добре. Зададохме към някои жени въпроса какво биха променили в съвременния автомобил. Най-често срещаният отговор беше да се постави огледало на шофьорското място, а не само на мястото на пътника отпред, където обикновено се поставя огледалото, заради старото схващане, че жената обикновено е пътник, а мъжът - шофьор. Затова огледалото се поставяше от страната на пътника. Сега трябва да се поставя и от двете страни. Освен това, жените поискаха шофьорската седалка да се върти, да се завърта, когато те са зад волана. Така е по-елегантно да се излиза от колата. Една от интервюираните си пожела да има място, където да скрие пистолета си. Най-вероятно маршрутът й минава през опасен квартал и тя има пистолет, който иска да скрие някъде, но досега никой не е предвидил място за това. Важното е да събирате нови идеи като питате хората кой е техният продукт-мечта. Аз например си мечтая да ходя на работа не с кола, а с хеликоптер, прикачен към гърба ми. Един малък мотор с две крила и вече няма да се налага да минавам през уличното движение. Да летиш до работа е физически постижимо днес. Разбира се, възможни са катастрофи. Ако двамата със съседа ми потеглим по едно и също време може да стане катастрофа ... но какви са другите начини да черпим нови идеи? На четвърто място бих препоръчал на компаниите да имат съветниче-ски борд, съставен от типични клиенти, питате десет от вашите клиенти искате ли да участвате в съветнически борд? Казвате им, че веднъж на няколко седмици ще ги помолите да застанат пред компютъра си, ще им посочите час и адрес, където да влязат, и ще им покажете своя нов продукт или реклама. Тяхното мнение ви е нужно, за да продължите напред. Те са ваши клиенти и искате да видите реакцията им, което е същото като да провеждате фокус група чрез техните компютри. Лесно е - не им се налага да ходят до някоя сграда, да седят и да ядат понички. Могат да участват и от вкъщи. Другата група, която бих препоръчал да направите, не се състои от типични потребители, а от ентусиасти, от хора, които наистина ви обичат. Защото именно те ще ви помогнат да станете по-добри. Познавате компанията Lego от Дания? Знаете ли, че при тях има борд от ентусиасти, които конструират най-новите Lego модели, хора, които обичат компанията. Понякога клиентите ни искат да променят нещата, които продаваме, да ги направят по-добри, без непременно да имат разрешение от нас. Това се случи и с планинските велосипеди. Знаете, всеки купува велосипеди. Някои от купувачите обаче решават да променят велосипеда, който продавате, и да го направят по-добър и по-бърз. Това са т.нар. водещи потребители. Те са много взискателни. Дори Intel имат водещи потребители, които чувстват, че могат да направят чиповете им още по-добри и по-бързи. Затова намерете онези ентусиасти, които наистина изискват повече, защото те са хората, които ще ви изведат до следващия етап в развитието на продукта ви. Да кажем, че произвеждате зърнена закуска. Изслушвайте клиентите си, които ви кажат: Харесвам закуската ви, но защо не направите нещо по-различно? Искам да има повече стафиди, друг вид ядки и това и онова. ОК. Между другото, окуражавайте клиентите си, подтиквайте ги да подобрят продукта. Проведете дори конкурс: Отворете интернет страницата ни, кажете ни какви са идеите ви за подобрения и ще наградим най-доброто предложение. Или: Ако някой от вас може да направи софтуерна програма с тези и тези функции, ние ще я закупим от него. Говоря за това, че трябва да бъдете по-близо до клиентите си, да ги използвате като платформа за .... между другото, черпенето на идеи от клиентите и включването им в съветнически бордове повишава интереса им към вашата компания.

ПЛАКАТЪТ УМРЯ! ДА ЖИВЕЕ ПЛАКАТЪТ!

BGbusiness - 28 стр.
ПЛАКАТЪТ УМРЯ! ДА ЖИВЕЕ ПЛАКАТЪТ!

Бисер Костадинов

Плакатът- реклама на един дъх
Живеем е едно ново, безумно време в което нравите, вкуса, границите така са се размили, че е трудно, дори е не възможно, да бъде сигурни в каквото и да е! Все пак има няколко опорно точки, които през годините оставят непроменени и служат на всички ни като благонадежден ориентир в това бясно надпреварване с времето и актуалност на деня. За света на рекламната комуникация подобна не подвластна на мода медия си остава плакатът. Рекламният плакат е класически жанр, умеещ като един истински хамелеон да се променят според конкретната комуникационна ситуация. Плакатът е като прасето - яде всичко! В него може да открием елементи от всички видове реклама съществуващи в модерния свят днес, класическите и нови визуални изкуства, технологичните постижения на старото и новото столетие. Тази безспорна рефлективност на плаката се дължи и на една друга негова безценна способност. Плакатът умее майсторски да парадира всичко в нашия живот. Мигел де Сервантес парадира така популярните през Средновековието рицарски романи и създава едно от най- гениалните произведения на човешката цивилизация- романът "Дон Кихот де Ламанча". Същото прави от самото си раждане и плакатът, запазвайки по този начин своята жанрова матрица винаги жива. Не нужно да отидеш 6 поредната нова арт галерия, за да се насладиш на истинското изкуство (за това трябва и определена психологическа настройка, свободно време и не малко познания за изобразителното изкуство). Просто тръгваш да се разхождаш по улицата и изкуството на плакатът те атакува от всякъде - от уличните стълбове, от стените на сградите, от спирките на градския транспорт... Изкуството като антиизкуство - така определят теоретиците плакатът! Е, аз няма да споря с тях. Просто си мисля, че силата на плаката се крие точно в това, че той се случва в шемета на мегаполиса, в атмосферата на градската улица, в смесването на кич с изкуство, на висши и ниши ценности. Забързани към поредната ни ежедневна цел погледа ни може само за секунди да се плъзне върху плаката (който в 99% от скучайте е залепен върху поне още 10 по- стари плаката), но това мимолетно общуване с него оставя задължително в нас един знак, схема, очевидност. Плакатът използва най- достъпната галерия в света- улицата, превръщайки бита е едно по- значително преживяване. Плакатът съкращава животът до една картина, която става достъпна на масата само с един поглед. Той ни забавлява и информира, провокира и дразни.
Какво е плакатът? Изкуство (графика или живопис), реклама, фотография, визуална комуникация, орнамент, фигура, украса, цветно петно, постмодерен миш-маш... Плакатът е всичко това и нещо повече. Той има много допирни точки с декоративното изкуство, илюстрацията и украсата на книгите, стенописа и модерните графити, художествения тапет. Големите плакатисти в света казват, че това е най-трудното изкуство, защото плакатът се намира на ръба между това, което наричаме чисто изкуство и не изкуство. Много ми хареса определението на анонимен автор в Интернет, което гласи: "Плакатът е реклама на един дъх". Друго едно определени казва, че плакатът търси и събира в едно, всичко, което се разбира от пръв поглед, за това той винаги използва простите линии, ярките цветове, лесната композиция и универсалните образи. За плаката много важен е и шрифта на текста, защото той е част от стиловата му форма и завършеност. И тази форма на реклама преследва някаква комерсиална цел, за това понякога самият плакат не е нищо друго, освен цветно петно към основния шрифт - рекламния надпис. Плакатът е триединство от линии,
багри и шрифт, като този коктейл така трябва да бъде забъркан, че да бъде лесно смилаем и по вкуса на всеки. Плакатът трябва да изглежда като пътен знак, чийто символ е мост между сърцата на хората.
Д-р Джорд Галъп, създателят на Gallup International, доказва в своите изследвания, че плакатите действат най-силно върху потребителя, когато изобразяват реалистични рисунки или фотографии. Абстрактните, силно символистични образи не съобщават достатъчно бързо и ясно своето послание на аудиторията. За бащата на рекламата, Дейвид Огилви, рекламният плакат трябва да проработи в рамките на пет секунди. Той смята, че рекламният плаката трябва да действа като tour de force- визуален скандал. Плакатът ще комуникира най- бързо, ако използва силни, чисти цветове. Огилви съветва никога да не прилагаме повече от три елемента в плаката, които задължително да очертаем върху ясен фон, най- добре бял. Той допълва, че трябва да наблегнем на най- едрият шрифт и да направим така, че търговската марка или лого да личат от пръв поглед. Един плакат не трябва да съдържа повече от шест думи.
Трудно може да направим разлика между плаката u рекламата, защото плакатът, независимо дали е театрален, рекламен, културен, социален..., той винаги, в една или друга степен, е и реклама. Съвременните технологии допълнително усложняват логиката и структурата на плаката, изискващи от него нов подход и подбор на изразните средства, които да превърнат рекламния плакат не само в атрактивен визуален комуникатор, а в актуална медия, която да осъществява качествена връзка между обществото, изкуството и маркетинга. Когато говорим за рекламния плакат, трябва да отбележим, че това е една от най- разпространените форми на реклама. Ударното присъствие на плаката на места, отличаващи се с голям поток от хора, го превръща в една от най-високо ефективните форми на реклама, обхващаща възможно най-широк спектър от масовата аудитория. Съотношението "направени разходи - постигнати резултати" също работи в полза на рекламния плакат, особено когато той се представя пред рекламодателя. Специализираните фирми за разлепяне на плакати, предлагат два вида при тази услуга: 1). Стратегическото/ точково раз-лепване на плакати, което се стреми да достигне до определени целеви групи, на предварително зададени от клиента места, улици, административни и бизнес сгради, ВУЗ-ове и училища, дори отделни входове. Този вид рекламиране предполага разпространение на по-малък брой плакати. Така рекламодателят постига ефективно популяризиране на услугата или продукта си срещу изключително малък бюджет. Този рекламен подход е подходящ за поддържаща реклама. Точковото лепене е препоръчително и при рекламата на нови марки, които тепърва ще набират скорост на пазара. 2). Масово лепене на плакати обхваща големи площи на разпространение, покритие на целия град. При този вид лепене на плакатите е възможно избирателност само по район, при големи градове като София и Пловдив.
Специалистите на театралния плакат казват, че той придава на самата постановка стил, самобитност, елегантен шик и е част от историята на театъра. Тази констатация може с пълна сила да съотнесем и към рекламния плаката и това, което той прави за марката. Ако един театрален плакат е есенция на спектакъла, то рекламния плакат е тройно дестилираната есенция на марката. Историята познава великолепни примери на плакатното изкуство. През XIX век Хенри дьо Тулуз - Лотрек и Алфонс Муха създават незабравими плакатни произведения в стила на Art Nouveau, а поп културата на XX век е не по- малко атрактивно възпята в плакатите на Анди Уорхол. До преди десетина години рекламен плакат не съществуваше в България, просто нямаше нужда от него, защото нямаше реална конкуренция и работеща пазарна икономика. Днес рекламния плакат се опитва да намери своето място в нашата страна, но той все още е далече от най- добрите образци в света. Големите майстори на театралния и рекламен плакат работят днес в Япония, Бразилия и САЩ. Постижения в театралния плакат България бележи през 70-те години на XX век, но днес малко са младите хора, които учат тази специалност в Националната Художествената Академия. Тези които завършват бързо биват изкушени от рекламния плакат, защото там са добре платени, а тези родни таланти, които продължават да са верни на театралния плакат, го правят някъде из широкия свят - Теди Ушев живее и работи в Канада, Люба Лукова твори в Ню Йорк, в САЩ също е и друг наш талант - Стефан Десподов, който преди да замине правеше плакатите на Народния театър.