Хапче за сън

Хапче за сън
в. Сега
Христофор КАРАДЖОВ

Късно миналата неделя, без да искам, се включих в най-любимото и най-често осмиваното медийно забавление в Лос Анжелис: по телевизията даваха на живо полицейско преследване. Репортерски хеликоптери с мощни прожектори кръжаха над уличната разправия, докато криминални експерти си чоплеха мозъците какво ще направи виновникът, който бягаше с крадена кола. И така в продължение на няколко часа, с редовни прекъсвания за реклама. С едно изключение („Препоръчваме ви нашата застраховка срещу автомобилни кражби", ха-ха, добър удар...) всички рекламни клипове бяха на политически теми. „За"-„против" Хилари Клинтън, Барак Обама, Джон Макейн или Мит Ромни, „за"-„против" различни референдумни предложения, които в Калифорния се нарояват при всеки избор. И понеже ако човек гледа само реклами, никога няма да вземе правилното решение, в един момент дръпнах щепсела на телевизора, без да дочакам развръзката на преследването. От изборите обаче няма къде да се избяга, а и, честно казано, там взе ga си става много, много интересно Дори след т.нар. „супер вторник", в който демократите в 23 щата проведоха първичен вот, епохалната битка между Клинтън и Обама съвсем не е приключена. Клинтън засега води с малко, но Обама-манията започна да става все по-заразна, правейки реални шансовете нещата да се проточат напролет, че ако не и до лятото. Надпреварата между двамата кандидати на демократите най-вероятно ще се изостри и тонът ще загрубее значително, защото те имат сравнително малки политически различия и разчитат най-вече на мобилизацията на определени демографски групи. Обама например е подкрепян от мнозинството чернокожи американци, от белите мъже, от младите, по-образованите и онези, които искат сериозна промяна. Клинтън има на своя страна повечето жени, над 50-годишните, латино населението, по-малко образованите и онези, които залагат на опита. Очертаващата се сериозна разпра между претендентите за номинация и респективно техните поддръжници може да навреди силно на евентуалния демократически кандидат през ноември. Една продължителна война ще направи неловък, ако не и невъзможен, логичния ход, при който загубилият номинацията става вицепрезидент на спечелилия, за да се гарантира максимално силен тандем за същинските избори. Хилари Клинтън е сравнително установен кандидат и нейната подкрепа не може да отиде много нагоре, нито пък да падне твърде надолу, докато бъдещето на Барак Обама може да донесе продължаване на шеметния му възход, но и главоломно сриване. Затова не мога да прогнозирам изхода на тази надпревара, но ще заявя смело, че изборната апатия няма да е на мода в САЩ този сезон. При републиканците е като че ли по-просто, защото Джон Маккейн започна да изглежда все по-солидно. Той показа завидна енергия за 71-годишен мъж и успя да се изкатери от позицията на интересен аутсайдер до лидер в надпреварата. Аз му стискам палци заради упоритостта, макар и да не бих искал да видя отново републиканец в Белия дом. Макар че този кандидатпрезидентски сериал върви само от месец и малко, той вече донесе най-интересната надпревара от 1992 г. насам. Ами как да ти е скучно, когато се очаква първата жена, първият чернокож или първият бивш военнопленик да седне зад президентското бюро на 20 януари 2009 г.? Нищо че кварталният бръснар Николас, кипърски грък по произход, постоянно нарича всички кандидати маскари (къде ли съм го чувал това преди?) и казва, че „Америка и Русия винаги ще си правят парите на гърба на България и Гърция". Чувствам се поласкан, защото той поставя малките ни балкански държави в основата на геополитиката, и винаги му оставям добър бакшиш. Хитър е този грък. Докато във вторник течеше изборната драма, в Ню Йорк все още празнуваха неочакваната победа на „Джайънтс" в неделния „Супербоул" Дори американският футбол да не е в сферата на интересите ви, трябва да отбележа, че този мач бе наблюдаван с трескаво внимание от 100 милиона души. т.е. почти толкова, колкото ще гласуват през ноември. „Супербоул" по традиция е очакван не само като спортна битка, но и заради шоуто на полувремето, както и заради рекламите, които тази година струваха 2.7 милиона долара за 30 секунди. Рекламните агенции се опитват да представят най-добрата си продукция и от успеха или провала на слотовете им зависят доста работни места. Този път се справиха добре. Също така следя с интерес поредната битка от една друга война, която започна преди няколко дни в Силиконовата долина. Става въпрос за офертата на „Майкрософт" да купи интернет портала „Яху" и опитите на „Гугъл" да спре тази сделка. Бил Гейтс и компания избраха много агресивна стратегия, като предложиха 44.6 милиарда долара, което е с 2/3 по-висока цена от сегашната котировка на акциите на „Яху". Понеже 70% от дяловете на компанията се държат от едри инвеститори, които рядко отказват свежи пари, сделката съвсем не изглежда далечна. „Гугъл" хвърли открито ръкавицата на „Майкрософт", като обеща пълна подкрепа на „Яху". Така интернет колосът и софтуеърният гигант започнаха яростна битка за надмощие, която заслужава да бъде следена отблизо. Кой ще я спечели, може би ще определи какво ще виждате на монитора си през следващите години. Също нека не забравяме, че това се случва на фона на танца на американската икономика, който засега не включва стъпки напред, но пък заплашва да остави много настъпени партньорски палци. На фона на тези истински вълнения малко ме е срам да си кажа, че миналата неделя не можах да изтрая и щракнах отново телевизора. И точно навреме, за да видя как шофьорът на открадната кола се предаде без съпротива малко след полунощ. Веднага след това тръгна реклама, която ми препоръча най-новото хапче за сън. Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu
стр. 11