Дневник - 12 стр.
Андреас Майерхофер, изпълнителен директор на „Мобилтел“: Разчитаме на интернет и стационарните телефони
Андриан ГЕОРГИЕВ
От 1 юли „Мобилтел“ е с нов изпълнителен директор - Андреас Майерхофер. Той наследява Йозеф Винацер, който се оттегля в Австрия след пет години начело на българската компания. Майерхофер ще съвместява и поста маркетинг мениджър в „Мобилтел“, на който работеше две години. Преди това ръководи словенския Si.mobil, част от „Телеком Аустрия“, собственик на „Мобилтел“. Разговаряме с Майерхофер за ситуацията в телекомуникационната индустрия, новите възможности за бизнес и регулаторната среда.
От броени дни ръководите най-големия мобилен оператор в България, как оценявате ситуацията, в която поемате „Мобилтел“?
- Сега ситуацията в телекомуникационния бизнес е много вълнуваща. Преди мениджърите бяха разглезени, защото всичко растеше нагоре като брой клиенти, изговорени минути и приходи. Макроикономическото развитие в Югоизточна Европа беше отлично. Сега обаче трябва да се научим да работим при по-нисък ръст. Не искам да кажа, че има спад, но ръстът на гласовата телефония е значително по-малък в сравнение с преди. Работя от 15 години в тази индустрия и за пръв път ни се налага да се научим да се справяме с тази по-различна ситуация.
- Няколко висши мениджъри смениха позиции в Telecom Austria Group (собственикът на „Мобилтел“). Защо има преструктуриране в групата?
- Първо, нашият изпълнителен директор Борис Немшич реши да търси нови предизвикателства и оглави Vimpelcom Group в Русия. След неговото напускане Ханес Амертсрайтер стана новият изпълнителен директор на Telecom Austria Group. Той има 15-годишен опит в компанията, така че не бих казал, че това е голяма промяна, а естествена приемственост.
- Означава ли това, че компанията централизира властта и ще се фокусира
повече върху продажбите?
- Търсим правилните синергии в областта на продуктите и услугите и покупателната сила. Целта е да запазим подхода на местния мениджмънт върху отделните страни, тъй като всеки пазар е различен сам за себе си. В групата се ръководим от следното мото: „Мисли глобално, действай локално”.
- Напускането на Йозеф Винацер част ли е от това преструктуриране?
- Не. Това е лично решение и аз напълно го разбирам. Йозеф Винацер работи извън Австрия вече седем-осем години. След толкова много време в чужбина той реши да се върне в Австрия. Много се радвам, че работихме заедно повече от 10 години.
- Има ли спад в приходите на „Мобилтел“ от началото на годината?
- Не бих казал, че има значителен спад, но определено икономическата рецесия повлия - не толкова на ръста в броя клиенти, колкото на потреблението. Хората спестяват пари, защото ситуацията в България и навсякъде в Югоизточна Европа е трудна. Затова те харчат по-малко за комуникации и говорят по-малко по телефона. Това важи особено за бизнес сегмента, където тенденцията във всички индустрии е надолу. Знаете, че има сериозно намаление в брутния вътрешен продукт. Целта е да запазим рентабилност.
- Как ще се борите с предизвикателствата на рецесията?
- Както казах вече, ръстът не е същият както преди. Гласовата телефония беше основният бизнес, но разпространението на SIM карти сред хората в България надмина 130% и затова не очакваме сериозен растеж тук. Идеята е да компенсираме с приходи от пренос на данни и най-вече от доставяне на високоскоростен интернет през мобилни устройства. Ще продължаваме да инвестираме все повече в безжичния интернет. Преди няколко месеца започнахме бизнес със стационарни телефони. Очаквам преносимостта на фиксираните номера да разклати монополното положение на БТК, най-вече в бизнес сегмента. Това са двата основни източника на приходи. Кабелната телевизия Quarto също е нов бизнес за нас.
- Колко абонати привлече Quarto?
- Пуснахме Quarto преди месец в четири града. Доволни сме от броя на новите клиенти. До края на годината ще пуснем услугата в цялата страна.
- Други нови източници на приходи?
- Индустрията трябва да разбере, че вече няма големи източници на приходи. Трябва да се научим да работим в микросегменти - видеонаблюдение, навигационни услуги и т.н.
- Значи фокусът ще е върху повече услуги?
- Определено. В последните две години предложи-
хме много нови услуги. Затова ще налагаме много, но по-тесни услуги.
- Липсата на iPhone в каталога на „Мобилтел“ отразява ли се по някакъв начин на телекома?
- iPhone има алтернативи на пазара. Мисля, че нашето предложение Blackberry Storm се продава по-добре от смартфона на Apple. Чрез нашето сътрудничество с Vodafone ще доведем още нови телефони. Подходите на Google и Microsoft са реални алтернативи на подхода на Apple например.
- Регулаторният натиск върху цените на едро и роуминга се увеличава. Как ще промените бизнес модела на „Мобилтел“?
- Аз съм против всякаква политическа и регулаторна намеса, особено върху цените на роуминга, тъй като именно свободният пазар е този, който регулира цените най-добре. Има обективни причини за досегашните роуминг тарифи. Не забравяйте, че
инвестираме много в инфраструктура. Регулациите на Европейската комисия се отразиха сериозно на нашите инвестиции. Това е мислене в краткосрочен план, което ние не разбираме.
- Тоест според вас не трябва да има регулация на роуминга?
- Странното е, че цените на разговорите падат, а не виждаме да има висок ръст в потреблението. От Европейската комисия смятаха, че щом повикванията в роуминг поевтиняват, това ще доведе до много повече обаждания. Това не се случи. Губим много пари, не само „Мобилтел“, а и индустрията като цяло. Това трябва да се компенсира по някакъв начин.
- Как?
- Мислим два пъти, преди да инвестираме някъде. Отново - икономическият спад затруднява всички нас още повече.
- Кога ще започне „Мобилтел“ да регистрира свои-
те предплатени абонати, както изискват промените в Закона за електронни съобщения?
- Чакаме по-подробни указания от държавата. Обявено е, че това трябва да се случи до 1 януари 2010 г. Изискват се огромни усилия от операторите. Надявам се, че регистрацията ще обхване само новите предплатени клиенти. Иначе записването на вече съществуващите абонати на ваучер ще бъде изключително трудно.
- Смятате ли, че регистрацията е необходима?
- Не знам. Досега хората можеха да купят предплатени карти за разговори от магазин напълно анонимно. Като маркетинг специалист нямам проблеми с това да знам повече за своите клиенти. Надявам се, че регистрацията ще е лесна.
- Как оценявате като оператор увеличението на състава на Комисията за регулиране на съобщенията с още четирима членове, нужно ли беше това?
- Не знам. Очаквам от регулатора да има ясна визия за пазара. Той трябва да е прозрачен, когато налага мерки. Регулаторът се фокусира твърде много върху мобилната индустрия, докато в същото време БТК оперира в условията на монопол. На пазара на стационарните телефони няма конкуренция. Няколко малки компании се борят да оцелеят в тази среда и регулаторът трябва да направи нещо, за да промени това статукво.
понеделник, 6 юли 2009 г.
Андреас Майерхофер, изпълнителен директор на „Мобилтел“: Разчитаме на интернет и стационарните телефони
Publicis MARC е новата агенция на "БТК Груп"
Капитал - 35 стр.
Publicis MARC е новата агенция на "БТК Груп"
Борислав КАНДОВ
Телекомът запазва и Leo Burnett, но се раздели с MediaS SMV
всички статии от този автор
БТК обяви конкурс за избор на рекламна агенция
Няколко месеца преди най-голямата промяна в маркетинговото си съществуване "БТК груп" смени обслужващите си агенции.
От 1 юли Publicis MARC поеха всички задължения по креативното представяне на телекомуникационната компания, сменяйки Leo Burnett Sofia, които спечелиха обявения през 2008 г. конкурс. Договорът на Publicis е за една година. Leo Burnett пък получават ангажиментите да бъдат медиа планираща и купуваща агенция на "БТК груп". Досега тази дейност се извършваше от MediaS SMV.
Главният търговски директор на компанията Александър Димитров подчерта, че промяната не е в резултат на лоша работа от страна на Leo Burnett. "Доволни сме от тях, те ще продължат да работят за нас като медиа агенция", каза той.
За да обясни избора на Publicis, Димитров обърна внимание на предстоящото ребрандиране и сливане на двете основни марки на "БТК груп" - БТК и vivatel. "В конкурса, който бяхме обявили преди година, имаше въпрос, касаещ ребрандинга. Тогава Publicis предложиха точно това, което искахме. Задачата е да бъде завършен преходът ни към клиентски ориентирана компания. Искаме да променим имиджа си и потребителите да знаят, че ние предлагаме цялостно комуникационно обслужване", обяснява Димитров.
Така Publicis ще създадат новото име, лого и корпоративна идентичност на обединените марки БТК и vivatel. "БТК груп" придоби наскоро веригата магазини 2be, като те също ще бъдат ребрандирани с новата марка. В момента тече преходен период, през който те ще бъдат под логото на БТК. Александър Димитров каза, че на 1 юли в Благоевград е бил отворен първият магазин с променено име.
Запитан дали очаква, че съкратените бюджети на преките конкуренти на "БТК груп", както и на почти всички останали рекламодатели няма да им помогне в налагането на новата марка, Димитров казва: "Не мога да преценя, тъй като не знам какви бюджети ще отделят конкурентите ни", но не отхвърли вероятността това да им бъде от полза.
Макар и понастоящем да е един от най-големите рекламодатели в България (3.9 млн. лева са брутните им инвестиции в телевизионна и печатна реклама за първите пет месеца на 2009 г.), бившият държавен телеком има доста кратка маркетингова история. Първият конкурс за избор на рекламна агенция датира от 2004 г. Той бе спечелен от New Moment New Ideas, които създадоха дебюта на компанията на рекламния пазар и обслужваха марката БТК до миналата година. През 2005 г. телекомът избра Leo Burnett и РА "Крес" за обслужващи агенции на мобилния си оператор vivatel. След началото на процеса по сливането на двата бранда - БТК и vivatel, Leo Burnett останаха единствена креативна агенция на "БТК груп". Те по думите на Александър Димитров са изнесли междинния период по обединяването на двете марки.
Загубата на толкова голям клиент със сигурност ще се отрази на Leo Burnett и агенцията най-вероятно ще трябва да освободи част от креативния си екип. Все пак някаква утеха е, че те ще поемат медиа планирането и купуването за компанията.
На обратния полюс пък е Publicis MARC. Привличането на "БТК груп" е поредният успех за маркетинговата компания, която бележи стремглав възход през последните две години. Те са четвърти в последната класация на "Капитал", подреждаща рекламните компании по приходи (данните са за 2007 г.). Агенцията се представя и все по-убедително на рекламните фестивали, като от международния Creative Summit се върнаха с шест награди.
Благодарение на планираното от "БТК Ггуп" ребрандиране със сигурност ни очаква интересна маркетингова есен независимо от икономическата криза и свитите рекламни бюджети. В подобни тежки времена отговорността върху Publicis да изнесе подобна кампания е още по-голяма. Защото въпреки потенциално намалената активност на конкурентите агенцията ще трябва да се справя и с предпазливото отношение на потребителите към разходите им в несигурните месеци към края на годината.
***
Текст под снимка
Следващите месеци ще бъдат ключови за "БТК груп"
И все пак те се сляха
Капитал - 47 стр.
И все пак те се сляха
Весислава АНТОНОВА
"Евроком кабел" и "Кейбълтел" ще бъдат купени от инвестиционния фонд EQT V
всички статии от този автор
Новината, че двата най-големи кабелни оператора в страната "Евроком" и "Кейбълтел" се сливат, може и да ви звучи познато. Тя е от миналата година, когато собственикът на "Евроком" се договори да купи българския си конкурент. Сделката пропадна. Сега новината е същата, но главният герой е друг - фондът EQT V планира да придобие двата оператора. Инвеститорът първо се договори да придобие "Кейбълтел", а тази седмица поиска да купи и "Евроком".
Кабел по кабел
След провала на миналогодишната сделка собствениците на "Кейбълтел" продължиха да търсят купувач. Така се появи и финансовият инвеститор EQT (виж карето), който през април поиска от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разрешение да придобие оператора. Получи го бързо. В същото време в България се заговори, че чуждестранни купувачи посещават и "Евроком". Агенция "Блумбърг" пък съобщи в края на март, че собственикът на оператора - фондът Warburg Pincus, иска да продаде собствеността си в България. Така само за два-три месеца преговорите явно са приключили и предпочетеният купувач е точно EQT.
Сега вече двете сделки са пакетирани. Всички детайли по договора с "Кейбълтел" са договорени, но остават замразени, за да се приключат едновременно двете придобивания, каза източник, близък до преговорите. В най-оптимистичния вариант това означава началото на септември. Първо, КЗК трябва да се произнесе до месец. Никой на пазара не очаква пречки пред сделката с "Евроком", тъй като комисията вече е разрешавала преди година сливането на двата оператора. После ще започне да тече двуседмичен срок за обжалване. Ако никой не се възпротиви в съда, инвеститорът вече ще може да организира плащането на цената по двете сделки.
Забавянето едва ли ще зарадва собствениците на "Кейбълтел" (фонда "Рамфорд алайанс", зад който вероятно стоят интересите на управителите - американците Роналд Финли и Джин Филипс), които разчитаха на бърза сделка. Затова пък акционерът в "Евроком" може да се радва на неочаквано скоростна продажба. EQT отказаха да дадат коментар преди финализирането на сделките.
Цената и на двете сделки е търговска тайна. В случая с "Евроком" тя може и още да не е договорена окончателно. За "Кейбълтел" пък неофициалната информация е, че тя е с 30-40% по-ниска от договорената с Warburg Pincus отпреди световната криза. Тогава източници от консултантските среди твърдяха, че е близо до 100 млн. евро. По принцип цената на кабелните оператори се определя по 320-360 евро на абонат. При по-големи сделки като тези за "Кейбълтел" и "Евроком" обаче основно значение има печалбата. Естествено под внимание се вземат и други важни фактори, като например имат ли дружествата задължения. "Кейбълтел" има дълг от 40 млн. евро към австрийска банка.
Един за всички
Сделката има две страни - за потребителите тя означава много по-малка конкуренция. За купувача обаче обединението изглежда смислено - той може да постигне икономия от мащаба и да спести оперативни разходи и средства за инвестиции в мрежа.
Сегашната ситуация със сливането на двете кабелни компании под шапката на EQT V само потвърждава отдавна правените прогнози в сектора, че на пазара ще има един основен кабелен оператор, както е на някои европейски пазари. "Моето мнение винаги е било, че рано или късно двете компании ще се слеят, защото такова е бъдещето на пазара и тази сделка ще е ключова за консолидацията на кабелния пазар", коментира Петьо Стайков, председател на борда на "Евроком".
По данни от пазара в момента общият пазарен дял на "Евроком" и "Кейбълтел" на територията на София достига близо 80% от общия брой на абонатите на кабелна телевизия. Конкурентите на двете дружества твърдят, че "Кейбълтел" има около 300 хил. абоната, а "Евроком" - над 200 хил. Според изпълнителния директор на "Булсатком" Пламен Генчев "в България абонатите на кабелна телевизия са не повече от 1.9 милиона като доминиращо присъствие двата обединяващи се кабелни оператора имат в София, Пловдив, Сливен, Хасково, Димитровград, Кърджали и т.н. В тях е възможно да се постигне ситуация, близка до монопола", каза той пред "Капитал". Според него обаче "сделката няма да се отрази съществено на пазара и да доведе до монопол на кабелна телевизионна услуга", коментира Генчев.
По данни от двете компании "Кейбълтел" държи 13% от пазара, а "Евроком" има 12%. Преди година конкурентите им твърдяха пред антимонополния регулатор, че двата лидера контролират 80%. КЗК обаче явно не видя проблем и тогава разреши сливането.
Обединението на двата най-големи играча на пазара на кабелна телевизия съвсем скоро ще бъде факт и така ще се реализира прогнозата, че секторът ще се окрупни. Любопитно е дали след обединението на двата оператора ще има промяна на цената и качеството на услугата кабелна телевизия и дали ще има преливане на абонати от портфейла на кабелните оператори към сателитните като "Булсатком" и ITV Partner.
Сделката ще се усети основно на пазара на платена телевизия, докато при интернет доставчиците все още има значителна конкуренция. "Евроком" и "Кейбълтел" отскоро предлагат и фиксирани телефонни услуги, но присъствието им там е слабо. Затова пък телекомите и интернет доставчиците все по-често поглеждат към пазара на кабелните оператори. Клиентите остава да разчитат на бързото развитие на нови конкуренти, ако искат да получават добра услуга на приятна цена.
***
Кои са EQT V
Фондът EQT V инвестира предимно в Северна Европа и няма дъщерни предприятия в страната, а генерира приходи чрез своите международни дружества Санитек и Кимбриа.
EQT e група от 12 фонда за дялови инвестиции, които имат операции в Европа, САЩ и Азия и са регистрирани в офшорната зона Гърнси. Общият консултант на тези фондове е EQT Partners, създаден през 1994 г. от влиятелната шведска фамилия Валенберг, чиято холдингова компания Investor AB и до днес има различно по размер финансово участие във фондовете. Инвеститори в EQT през годините са шведски и датски пенсионни фондове, германския застрахователен гигант Allianz, основателят на Microsoft Бил Гейтс и др.
Според официалните данни на EQT групата досега е набрала 13 млрд. евро за капиталовлажения в компании от най-различни сектори - от търговия на дребно до медицинско оборудване. Фондовете на EQT през последните 14 години са инвестирали в над 70 компании в Европа. Данните на EQT показват, че средното годишно увеличение на продажбите на тези компании е 13% след навлизането на фондовете в тях. Най-големият фонд в групата е EQT V, чиито капитал е 4.25 млрд. евро. През есента на 2008 г. EQT отвори офис във Варшава, с който да започне навлизане на пазарите в Централна и Източна Европа. Тогава представители на групата обявиха, че експанзията е планирана от дълго време и няма да бъде повлияна от финансовата криза.
EQT има опит в придобиването на кабелни оператори. През 2003 г. купи от скандинавския телеком Telia Sonera компанията Com Hem, която след мащабни инвестиции се превърна във водещия доставчик в страната на тройна пакетна услуга. Цената на сделката беше около 300 млн. долара. В края на 2005 г. операторът беше продаден на други два фонда - Carlyle Group и Providence Equity Partners. Стойността на сделката не беше обявена, но Financial Times тогава обяви, че е около 1.2 млрд. долара.
През 2006 г. ЕQT придоби германския кабелен оператор Kabel BW от американския фонд за дялови инвестиции Blackstone.
***
Текст под снимка
Изпълнителните директори на "Кейбълтел" - Димитър Радев (в дясно) и "Евроком кабел" - Петьо Стайков вместо конкуренти ще станат партньори ако запазят позициите си в компаниите след като EQT V ги придобие.
Задава ли се буря над пиратския залив*?
Капитал - 38 стр.
Задава ли се буря над пиратския залив*?
Асен ГЕОРГИЕВ
Продажбата на Pirate Bay може да го завлече към дъното, ако новите собственици направят дори и един грешен ход
Pirate Bay има нов собственик. Тази новина обиколи света, броени часове, след като беше обявена във вторник, 30 юни. Разнесе се с невиждана скорост по форуми, блогове, новинарски сайтове, социални мрежи и дори офлайн - от уста на уста.
Изненадата беше голяма. "Това не може да бъде истина. Вероятно някой се шегува", написа в интернет учуден поддръжник на пиратското движение. Към него се присъединиха стотици други, също невярващи, че един от символите на пиратското движение загърбва идеологията си заради пари. Животът на слуховете обаче не беше дълъг и официалното потвърждение от страна на Pirate Bay не закъсня. Представители на компанията обявиха пред шведската преса, както и в блога на сайта си, че Global Gaming Factory X (шведска компания, която притежава верига компютърни клубове и разработва софтуер) придобива Pirate Bay за сумата от 7.8 млн. долара.
Флагманът на пиратската флотилия
Безспорно първите реакции около новината бяха предимно емоционални. Особено тези на поддръжниците на свободното споделяне на файлове чрез p2p (peer to peer) технологията, както и на представителите на музикалната и филмовата индустрия, които явно не са много наясно какво точно се случва, но вече заявиха задоволство. Първосигналните реакции доведоха до вълна от отписващи се потребители на сайта. По-голямата част от хората обаче очакват с интерес какво ще се случи и как сайтът ще бъде променен от новия собственик.
Онлайн обществото реагира остро на новината, защото Pirate Bay се възприема от много хора като свободно пространство в мрежата, където живее идеята за "свободен интернет". За петте години, в които съществува, Pirate Bay целенасочено затвърждава тази гледна точка. Регистрираните потребители са близо 4 млн., а повече от 20 млн. интернет жители посещават "онлайн залива" всеки месец. Pirate Bay беше и все още е (към този момент) "флагманът на пиратската флотилия". Плътно зад него през последните години плава цяла армада от по-малки пиратски кораби. Част от тях се чувстват предадени и наричат четиримата основатели на пиратския залив "продажници". Други прозират хитър ход, чрез който създателите на торент тракера ще могат да продължат да се борят за пиратската кауза, само че ще свалят прожекторите от себе си и ще подплатят идеите си с необходимите финансови средства. Трети пък заподозряха конспирация и заключиха, че "музикалната индустрия уби интернет".
Макар и пресилено, последното твърдение не лежи върху кухи предположения. За момента дългата ръка на защитниците на авторски права все още не е официално замесена в схемата. Всеизвестни са обаче негативните "чувства", които развлекателната индустрия таи към Pirate Bay и подобните нему сайтове. Голямото количество съдържание с неуредени авторски права (около 90%) , което се разменя в p2p мрежите на пиратския залив, отдавна предизвика гнева на музикалните и филмовите компании. Това доведе до съдебно решение (от средата на април), според което Фредерик Ней, Готфрид Свартхолм, Петер Сунде, Карл Лундстром са осъдени на по 1 година затвор и общо 3.6 млн. долара глоба. Разбира се, в момента това решение се обжалва, а делото може да се проточи с години, така че още сме далеч от появата на съдебен прецедент и трайна съдебна практика по въпроса.
Посланието, което изпращат новите собственици на сайта е, че имат идея да го превърнат в Напълно легално място
Всъщност не е тайна, че те вероятно се интересуват от точно три неща: името на домейна, потребителите и парите, в които те могат да бъдат трансформирани. "Бихме искали да въведем модели, които ще ни позволят да се плаща на доставчиците на съдържание и на правоносителите за защитеното съдържание, което се сваля чрез сайта", коментира изпълнителният директор на GGF Ханс Пандея. Това изявление дойде като закъснял коледен подарък за музикалната индустрия. Дори Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) реагира светкавично и още на следващия ден разпространи съобщение, в което изказва задоволството си от сделката и намеренията на новите собственици.
Междувременно прави впечатление, че в обявените планове на GGF никъде не се говори за ползите на потребителя. На преден план излиза желанието на компанията да представи легална услуга, коректна към доставчици, създатели и разпространители на съдържание, но не е съвсем ясно как това ще бъде поднесено по атрактивен начин на потенциалните клиенти. В интервю пред списание Businessweek Ханс Пандея споделя, че има намерение да плаща на хората, които споделят файлове. Те ще получават пари, защото Пандея смята да използва капацитета на свързаните в p2p мрежа компютри, за да го продава обратно на доставчиците на интернет. Около този подход има множество въпросителни. Не е ясно дали не противоречи на записани в общите условия на доставчиците правила, коментират юристи, цитирани от Businessweek.
Пандея очаква да печели и от реклама. Сметките му показват, че сайтът би могъл да генерира около 600 млн. долара годишно, което е, меко казано, фантастична сума. Дори социалната мрежа Facebook, който има далеч по-голяма посещаемост и потребителска база, за момента не успява да генерира такива приходи (според eMarketer за 2008 сайтът е събрал 256 млн. долара от продажба на реклами). Да не говорим, че в социалната мрежа хората стоят с часове, а тези, които посещават Pirate Bay, обикновено се задържат за съвсем малко време - колкото да си харесат нещо за сваляне.
При всички положения обаче, ако новите собственици искат да са на ти със законите, те ще трябва да се разделят с голяма част от съдържанието на сайта. Поне на първо време. Ако това се случи и то намалее драстично, богатството на пиратския залив - неговите потребители, вероятно бързо ще акостира на нечий друг онлайн бряг.
Не можем да продължим сами
"Работим по този проект от много години. Дойде време да поканим още хора да се присъединят по начин, който е сигурен и безопасен за всички. Имаме нужда от това, защото в противен случай сайтът ще умре." Така коментират случката четиримата създатели на Pirate Bay. Според тях към момента нямат нито необходимите средства, нито човешки потенциал за развитие на проекта, съобщава шведската информационна агенция ТТ. От друга страна, GGF има и двете. Доказателство за това е скорошното придобиване на друга шведска софуерна компания - Peerialism AB, която разработва усъвършенстван код за p2p трансфер. Той ще бъде в основата на новия бизнес модел на Pirate Bay, който все още не е публично уточнен.
Сумата, която GGF ще заплати, за да установи контрол над пиратския залив, е 7.8 млн. долара. Половината ще бъдат изплатени в брой, а другите под формата на акции. Средствата от продажбата ще отиват във фондация, която ще работи за защитата на свободата на словото, свободата на достъп до информация и отвореността на интернет. Останалите т.нар. сестрински сайтове като http://suprbay.org/, http://sharereactor.com/, http://thevideobay.org/, http://pastebay.com/, http://bayimg.com/, http://slopsbox.com/, http://baywords.com/, http://suprnova.org/ не попадат в обхвата на сделката и продължават да работят.
Очаква се GGF да поеме руля на пиратския флагман през месец август. Това обаче не означава, че тогава ще настъпи краят на свободното споделяне на файлове. Дори и новите собственици да свалят всичкото съдържание с неуредени авторски права от сървърите си, което най-вероятно ще се случи, има десетки алтернативи, които с удоволствие биха приели жадните за мултимедия потребители. Мениджърите от GGF трябва да бъдат много внимателно в действията си по отношение на сайта, защото неговата аудитория, макар и многобройна, е изградена предимно от лоялни фенове, които вероятно ще изтрият акаунтите си при най-малкия неправилен от тяхна гледна точка ход.
*Pirate Bay - пиратски залив (превод от англ. език).
Windows за народа
Капитал - 37 стр.
Windows за народа
Калина КАЛЧЕВА
Новата операционна система се радва на популярност, но пък разпали война между Microsoft и хардуерните производители
Въпросът кой е по-важен - хардуерът или софтуерът, прилича на дилемата за яйцето и кокошката. Новата операционна система на Microsoft, наречена Windows 7, обаче възроди този спор. "Седмицата", по всичко личи, достойно ще измести сегашният XP от екраните и сърцата на потребителите. Цената на новия софтуер обаче не е толкова народна, или поне така смятат компютърните производители, които в последните седмици водят почти открита битка с Microsoft. Спорът е жизненоважен въпрос и за двете страни заради променени пазарни условия и свитите печалби, които са пряко следствие от сътресенията в световната икономика. Истински победител в тази война най-вероятно няма да има.
В очакване на "добрия"
Windows 7 се появи в бета-вариант в началото на годината и получи изключително положителните отзиви, за разлика от актуалната операционна система Windows Vista. Това накара Microsoft да побърза с премиерата на крайния продукт, който ще е в магазините още на 22 октомври тази година, навреме за коледния пазарен сезон. Компютърните производители се надяват, че новата операционна система ще стимулира слабия хардуерен пазар. Тези очаквания обаче са по-скоро сламката, за която давещият се сграбчва.
Според последната прогноза на анализаторската компания Gartner Windows 7 няма да повлияе значително на пазара. Обяснението на анализаторите е, че крайните потребители няма да променят поведението си при закупуването на нови компютри само заради софтуерно подобрение. Корпоративните клиенти пък най-вероятно ще изчакат поне година при прехода към "седмицата", за да се уверят, че всички софтуерни приложения са съвместими с новата операционна система. И все пак прогнозата на Gartner е относително добра - само 6% спад на продажбите за 2009 г. на годишна база в сравнение с очакваните по-рано 9.2% и положителни стойности за следващата година.
За компютърните производители обаче предстоят още тежки месеци. Всъщност е по-коректно да кажем, че следващите години ще са тежки, и то не от гледна точка на обем продажби, а като чисти приходи от единична покупка. Тази тенденция не е нова, но за сметка на това в момента е много опасна за бранша.
Печалба, която се топи като сняг
Цените на компютрите в последната една година падат драстично. Средната машина в момента струва 788 долара, докато преди 5 години е била 1420 долара, по данни на IDC. Лаптопите станаха по-популярни от десктоп компютрите, а вече са и на конкурентни цени. Прогнозите са тази година мобилните компютри да отбележат 4.1% увеличение като брой продажби, но годината да завърши с 12.8% по-малко приходи. Причината е, че ултрапреносимите нетбук устройства, както и евтините лаптопи, силно подкопават средната цена на един компютър. Така една пета от всички продажби са на машини под 400 долара. Естествено чистата печалба, която принципно не е висока в бранша, също се свива. Например големи компютърни производители като Acer и HP получават по около 20 долара от нетбук на цена до 400 долара. С други думи, всеки допълнителен разход е сериозен удар за тях.
До момента производителите вграждаха в нетбук компютрите най-базовата версия на по-старата операционна система XP (която изисква по-малко хардуерни ресурси в сравнение с Vista) на цена 25 и 30 долара. Въпреки че не е официално оповестена, цената на Windows 7 за компютри с монитор под 10 инча т.е. нетбук устройства, ще е между 45 и 55 долара. Това на практика може да остави производителите без почти никаква печалба, освен ако не вдигнат цените на сегашните си продукти. Нещо, което никой в технологичния бранш не е склонен да направи в момента. Да не забравяме, че дори Apple, известна със скъпите си продукти, наскоро намали цените на смартфоните от поредицата iPhone.
Хардуерна подложка
"Изглежда, че Microsoft обръща повече внимание на собствените си печалби, вместо на това как да увеличи пазара", нападна Джанфранко Ланци, изпълнителен директор на Acer. При нетбук машините изходът от ценовото напрежение сякаш е предизвестен. Делът на ултрапреносимите лаптопи с операционна система на Microsoft ще намалее от сегашните близо 65%. Вероятно някои производителите ще се насочат към операционната система на Google – Android, която наскоро еволюира от платформа за мобилни телефони към такава за нетбук устройства. Засега Acer подготвя подобни модели, които трябва да са на пазара до края на лятото. Други ще предпочетат Linux дистрибуции. Все повече хардуерни производители ще се опитват да създадат собствени модификации на базовия софтуер, за да оптимизират разходите си и да избягат от зависимост с други компании.
Дали същото ще наблюдаваме и при по-мощните и големи лаптопи и десктоп компютри? Microsoft прогнозира, че две от общо 5 версии на Windows 7 (Home Premium и Professional) ще генерират 80% от всички продажби. Цените им за потребители съответно са 199 и 299 долара, което предвид средната цена на компютър в момента е много. Въпреки че не са официално оповестени, цените за компютърните компании най-вероятно ще са много по-ниски. В момента Windows Vista на едро се търгува за около 150 долара. Дали обаче това ще бъде достатъчно изгодно за хардуерния бранш?
Хардуерните производители са особено недоволни от цената на домашната версия на новата операционна система. При Windows Vista съществуват две модификации на домашния софтуер – Premium и Basic. Това дава възможност на компаниите да предлагат компютри на ниски цени с по-евтиния софтуерен вариант. При Windows 7 обаче ще има само една версия – Home Premium. Тя е хибрид между "домашните" предшествeници - по-скъпа от Vista Basic, но с по-богата функционалност от нея. За потребителите обаче често само крайната цена е от значение.
Microsoft от своя страна не е склонна на сериозен компромис с производителите на компютри. Реверанс, който софтуерният гигант направи, бе решението технологичните компании да не таксуват по програмата за безплатен ъпгрейд на някои потребители на Vista, закупили наскоро компютри, към Windows 7. Стратегията не е нова и би трябвало да смекчи спада в продажбите, който предхожда всяка нова версия на операционна система.
"Средната ни продажна цена също намалява. Не е като да сме стояли с еднакви цени в последните 5 години", защитава ценовата политика на компанията си Бил Вети от Microsoft. За съжаление Вети е прав. Microsoft е компания, която инвестира 8 милиарда долара годишно в изследвания на нови технологии и трябва да защити печалбата си. Лошо ценово позициониране обаче вероятно ще отблъсне много от сегашните партньори и ще доведе до нашествие на други по-евтини или безплатни софтуерни решения.
***
Промоционален интерес
Версиите за настоящи потребители (ъпгрейти) на Windows 7 Home Premium и Professional са със 100 долара по-евтини от пълния инсталационнен пакет. В Европа подобен ъпгрейд не се предлага заради изискването на Европейската комисия в операционната система да няма предварително инсталиран браузер. Потребителите могат да получат на същата цена пълната версия на софтуера.
Миналия петък започна промоционална предварителна продажба на новата операционна система на намалени цени – 49 долара за домашната версия и 99 долара за Professional пакета. Срокът на промоцията е до 11 юли или до изчерпване на количествата, но... в Япония едва 3 дни след началото на промоцията тези количества бяха изчерпани. Windows 7 се радва на такъв интерес, че Home Premium версията оглави класацията на големия онлайн магазин Amazon за най-продаван не само софтуерен, но и електронен продукт. Professional модификацията пък бе на второ място по интерес.
Новини с потенциал
Капитал - 36 стр.
Новини с потенциал
Зорница СТОИЛОВА
Онлайн медиите се радват на увеличаваща се аудитория и растящ рекламен пазар
„Консумираме традиционните медии, стоейки на дивана, а новите, препускайки на кон.“
Тези думи, които, странно, принадлежат на фронтмена на американската хип-хоп група Black Eyed Peas, бяха припомнени миналата седмица от собственичката на един от най-влиятелните блогове в света, Huffington Post, Арианна Хъфингтън на технологична конференция, организирана от британския вестник Guardian.
Точно така може да се опише и динамичното развитие на новинарския онлайн бизнес в България в сравнение със състоянието на традиционните медии в мътните времена на икономически затруднения. Според дан ните на пийпълметричната агенция Nielsen Online аудиторията на водещите новинарски сайтове е нараснала с 46% спрямо септември 2008 г. На това поле се сблъскват два напълно различни модела и подхода към създаването на съдържание. От едната страна са класическите медии, които се опитват успешно да прехвърлят марките си в интернет, а от другата страна са изцяло уеб базираните групи, които опитват да наложат силни онлайн брандове. И при двете обаче залогът са качествената аудитория и рекламните пари.
Онлайн конкуренция
„Има две големи групи информационни сайтове и основната разлика между тях, която ще се задълбочава, е авторското съдържание“, коментира Людмил Кърджилов, управител на Darik Web, и продължава: „Според мен е важно да се прави разлика между тези, които компилират информация от различни медии, и тези, които произвеждат собствено съдържание.“ Той обяснява, че едно от предимствата на онлайн издателите, които имат медиен бизнес на друга платформа, е възможността им да използват спецификите на тази медиа като свое преимущество. „Darik News стъпва върху информационната база на радио „Дарик“, нашите репортери са обучени да работят бързо и възприемат сайта като друг канал, по който достигаме до нашата аудитория“, обяснява Кърджилов.
Подобен подход, само че на интеграция между печатно издание и онлайн платформа, следва медийната група „Икономедиа“, издател на „Капитал“ и „Дневник“. Според директора „Интернет бизнес“ на компанията Владимир Петков едно от преимуществата на информационния сайт dnevnik. bg е именно в това, че екипът от журналисти, който създава продукта „Дневник“ на хартия, се грижи и за този в интернет. „Едно от предизвикателствата пред нас е да преформатираме бизнеса си, да променим класическия модел на създаване на съдържание, но това, че създаваме и вестник, ни помага да се позиционираме като по-качествени и достоверни и в интернет“, коментира Петков и добавя: „Dnevnik.bg не се стреми да бъде най-бързият сайт, а се фокусира върху дълбочина и контекст.“ Като аргумент към думите си той обръща внимание, че преди две седмици dnevnik.bg спечели две награди на Българската уебасоциация - за най-добър новинарски сайт и за най-качествено съдържание.
От другата страна са новинарските медии, които са изцяло уеб базирани - те работят с много по-малки екипи от журналисти, но агрегират съдържание от множество източници и събират най-много аудитория (виж таблицата). Лъчезар Иванов, бранд мениджър на Netinfо, собственик на информационния сайт vesti.bg, който генерира най-много уникални браузъри за май според данните на онлайн метричната система Nielsen Online, казва, че част от съдържанието на vesti.bg се състои от авторски материали, но основната част от новините, които публикуват, се компилират от различни източници. „Редакторите се стремят да ги обогатят с допълнителна информация и оставяме възможност на потребителя сам да си изгради мнение, без да влагаме лично отношение в материала“, обръща внимание той. Според Светослав Димов, бранд мениджър на Web Ground (actualno.com), двата типа онлайн издатели би трябвало да развиват продуктите си, като се учат взаимно един от друг. „Традиционните журналисти могат да се научат много за това как се създава и управлява информацията в интернет от онлайн репортерите, докато те пък могат да почерпят от опита на традиционните журналисти в създаването на новини“, обяснява Димов. Всъщност повечето играчи на пазара на новинарски сайтове са убедени, че силната конкуренция между онлайн издателите е една от причините сегментът да се развива толкова успешно и динамично.
Ивайло Лаков, прокурист на Investor.bg, собственик на информационния сайт dnes.bg, казва, че медийната група се конкурира не само с онлайн издателите, но и с традиционните медии. „Основната ни цел е да вземем пазарен дял от вестниците, телевизиите и радиата“, категоричен е той и добавя, че е убеден, че все по-голяма част от рекламните бюджети на компаниите ще се пренасочва към интернет в близките няколко години.
Рекламни пари
Според уебиздателите перспективите пред пазара на онлайн реклама са големи. Като канал интернет е все още относително евтин, рекламодателите имат възможност да таргетират своите послания по-прецизно и лесно да измерят ефекта от онлайн кампаниите си. По мненията на големите интернет групи сред най-активно рекламиращите в мрежата са телекомуникационните оператори, автомобилните вносители и компаниите от банковия и финансовия сектор. Марина Жеглова, мениджър „Рекламни системи“ в Dir.bg, обръща внимание, че от началото на годината представителите на сектора на бързооборотните стоки и козметичните компании значително са засилили своето присъствие онлайн. Въпреки че пазарът на интернет реклама все още не се измерва официално, наблюденията на участниците в него са, че най-предпочитано място за реклама са интернет медиите. Това би могло да се обясни като функция от подхода на рекламодателите за присъствие в традиционните медии, тоест те сменят канала, но продължават да рекламират в медийни брандове. Така например рекламният отдел на националния частен канал bTV предлага специални пакетни предложения за реклама в телевизията и в едноименния информационен сайт за рекламодатели, които се асоциират с конкретни нейни предавания и сериали. „За клиентите с малки бюджети, които не могат да си позволят тв реклама, но предпочитат бранда bTV, предлагаме индивидуален подход и специални предложения за интернет реклама“, обяснява директорът „Маркетингови комуникации“ в компанията Петя Терзиева.
Един от най-големите проблеми на онлайн издателите обаче, който все още не среща адекватно решение, е копирането и препечатването на съдържанието им както в други интернет сайтове, така и в друг тип медии. Всъщност самите играчи на пазара са категорични, че усилията в посока създаване на регламент за използване и споделяне на интернет информацията са един от показателите, които със сигурност ще обединят бранша в бъдеще.
„Адоуби" спира дейност си за седмица
Банкер - 38 стр.
„Адоуби" спира дейност си за седмица
Най-големият производител на софтуер за графичен дизайн в света „Адоуби Систъмс Инкор-порейтид" прекрати на 29 юни 2009-а за една седмица дейността си в Северна Америка, за да намали оперативните си разходи. Още през март тази година компанията съобщи, че ще въведе едноседмични „почивки" през втората, третата и последната четвърт на 2009-а, като през това време служителите ще бъдат в платен отпуск. Икономическата криза вече принуди „Адоуби" да замрази заплатите и да намали бонусите и пътните разходи на служителите си, а в края на 2008-а освободи около 8% от персонала си, каза главният изпълнителен директор Марк Гарет.
Продажбите на компанията се сринаха през втората четвърт на тази година с 21% на годишна база, тъй като малцина от потребителите ползват новата, подобрена версия на програмите „Кри-ейтив Суийт", а те генерират около 60% от приходите на компанията. Продажбите в Европа за въпросния период също бяха под очакваните нива. Според прогнози на „Голдман Сакс Груп Ин-корпорейтид" инвестициите в информационно-технологични продукти в световен мащаб ще се свият с 9% на годишна база през 2009-а.
