Доц. д-р Маргарита Пешева, председател на СЕМ:В медийния бизнес ще има всичко - и фалити, и продажби

Пари - 20 стр.
Доц. д-р Маргарита Пешева, председател на СЕМ:В медийния бизнес ще има всичко - и фалити, и продажби

Боряна НИКОЛАЕВА

- Госпожо Пешева, кой всъщност ще спечели от цифровизацията на телевизионния ефир?
- Зрителят трябва да е главният печеливш от цифровизацията. Новата цифрова платформа позволява на една честота да се излъчват от 4 до 6 програми, което е далеч по-ефективно усвояване на спектъра в сравнение с аналоговата платформа. Втората голяма печалба за зрителя е плурализмът на медийното съдържание. Цифровата телевизия означава много повече програми и допълнителни услуги, тя е безплатна и достъпна за всички. Това, разбира се, не гарантира автоматично тяхното високо качество.
- В процеса на цифровизация кой може да се окаже най-големият проблем?
- Това у нас може да бъде консерватизмът на зрителя, който навреме трябва да е информиран и убеден, че е нужно или да се снабди с ново поколение телевизионен приемник, или да си купи приставка към стария си телевизор, чрез която ще може да гледа новите цифрови програми.
- Откъде ще се купуват set-top-box устройствата, коя компания ще ги внася и разпространява?
- Има различни видове set-top-box устройства, които предлагат на зрителя и различни услуги. Цената им също е различна - от 70 лева до 200 EUR. Кога ще започнат да се разпространяват у нас, кои фирми ще ги внасят, това са въпроси, които ще се решават занапред. Проблемът е по-скоро как българският потребител ще осъзнае необходимостта от въвеждането на цифровата наземна телевизия. И тук особено важна
ще бъде разяснителната кампания.
- Очаквате ли сблъсък на бизнес интереси?
- Нормално е да има такъв сблъсък. Той се появява при силна конкуренция. Важното е в конкурентната борба да не пострада зрителят. Всъщност главната задача на СЕМ като регулатор по съдържанието е да лицензи-ра телевизионни програми, предназначени за цифрово разпространение, които по качество и разнообразие ще задоволят високите очаквания на зрителя. СЕМ е задължен да се грижи за нормалното развитие на медийната среда, за опазването на обществения интерес. Ние отстоявахме позицията, че БНТ трябва да има самостоятелна цифрова мрежа, за да може да излъчва своите програми и максимално да задоволи обществените очаквания. Радва ме, че законодателят в специален закон ще уреди нейното цифрово бъдеще.
- Какво показва европейската практика в това отношение, кои са най-големите трудности при въвеждането на цифровата
телевизия?
- Преминаването от аналогова към цифрова телевизия е политическо решение на Европейския съюз. То е свързано с налагането на цифровата платформа чрез безплатната телевизия, която свободно се разпространява по ефирен път и е предназначена за цялата национална аудитория на една държава. В Евросъюза трудностите са от най-различно естество. Фалитите на първите цифрови мрежи в някои европейски държави показаха, че е необходимо бизнес интересите да са подчинени на потребностите на аудиторията. А тя съвсем логично иска по-разнообразни и по-качествени програми. И още, че зрителят трябва да разбере и оцени предимствата на новата телевизия, за да бъде мотивиран да я гледа.
- Смятате ли, че цифровата телевизия ще застраши по някакъв начин кабелния бизнес?
- Не мисля. По-скоро навлизането на цифровата телевизия ще стимулира неговото окрупняване, което ще намали броя на
телевизионните канали, разпространявани по кабелен път, и в най-добрия случай може да подобри тяхното качество.
- Каква ще бъде процедурата по избиране на програми за цифрово разпространение?
- СЕМ ще лицензира програми, предназначени за цифрово разпространение. Въвежда се нов публичен регистър за програми, който ще съдържа три раздела. Всеки оператор на цифрова мрежа ще има възможност да избира от този публичен регистър лицензирани телевизионни програми за цифрово разпространение, които трябва да съгласува като вид и профил със СЕМ.
- Kaкво е мнението на СЕМ за монопола, който може да се създаде при използването на цифровите мрежи?
- В становището на СЕМ по този законопроект се подчертава, че в Европа има практика да се отделя операторът на цифровата мрежа от този, който организира излъчването на програмите. В поправките на медийния закон беше въведена единната фигура на оператора на цифровата мрежа, който ще осигурява преноса и едновременно ще се грижи за съдържанието на излъчваните програми. Основен аргумент на законодателя е, че от финансова гледна точка подобно разделяне няма да е изгодно. Въпрос на подход.
- Колко телевизионни канала ще може да се гледат безплатно, след като приключат всички етапи на цифровизацията?
- В първата фаза ще има най-малко 12 национални програми, при втората фаза - още толкова, както и десетки регионални програми.
- Ще дойде ли време, когато обществените оператори ще минат на обществена издръжка чрез такси?
- Таксите на база електромер, които сега предвижда медийният закон за финансиране на обществените оператори, така и не заработиха. Вероятно в скоро време трябва да се потърси работещ механизъм за финансирането на БНР и БНТ, който да отговаря на европейските изисквания.
- Очаквате ли окрупняване при електронните медии?
- Този процес вече е факт. Окрупняването води до по-голяма финансова стабилност и дава възможност за производство и разпространение на по-качествени програми. В медийния сектор, както и навсякъде, има всичко - и продажби, и фалити. Наблюдава се известно преразпределение на рекламните бюджети от някои традиционни медии към интернет, пазарът се развива и променя много динамично. Не мисля, че кризата ще спре процесите на окрупняване и преразпределение в медийния сектор, може само да ги забави. Проблемът по-ско-ро е друг - как обединена Европа да съхрани европейското си лице, когато две трети от нейния аудиовизуален бизнес се държи и управлява от неевропейски компании. Важното е как в утрешния ден на цифровата телевизия ще съумеем да съхраним и развием своята идентичност.

Изгониха Вучков и Патрашкова

Стандарт - 40 стр.
Изгониха Вучков и Патрашкова

Предаванията им са твърде сериозни, казват от ТВ2

Юлиян Вучков гледа и не вярва на ушите си - вече няма да забавлява зрителите от екрана на ТВ2. Телевизията прави тотална промяна на програмната си схема от началото на март и в новата концепция няма място за "Времена и нрави". През есента Вучков напусна СКАТ заедно със зрелищното си шоу и отиде при по-доброто финансово предложение. Професорът се появи на екран в лъскаво студио и с нов имидж, а най-видната промяна бяха новите му бисерни зъби. "Поуморен съм от това съобщение. Цяла България ме гледа и хората, които влизат в интернет, са побеснели заради този факт. 40 години не съм слизал от екран и това е сензационно събитие. Но аз съм силен човек и не падам лесно духом. Няма да остана на улицата", каза пред "Стандарт" професорът.
ТВ2 смята да наблегне на повече забавни предавания, хитови филми и сериали. Ще пуска ленти с холивудски звезди. Медията свали и предаването на Кристина Патрашкова, което също е прекалено сериозно за новата концепия на ТВ2.

Брожения в държавата Facebook

24 Часа - 24 стр.
Брожения в държавата Facebook



Оказа се, че социалният портал притежава всичко, което сме „изтървали" в него
"Ако Facebook беше държава, щеше да е шестата по големина в света."
Думите са на Марк Цу-керберг - 25-годишния основател на вероятно най-голямата и най-популярна социална мрежа в света.
Тези дни обаче и тази "държава" е разтърсена от криза, само че не финансова.
Поводът: управляващите на Facebook тихомълком са променили "конституцията",^. условията за ползване на социалната мрежа. Будни граждани обаче забелязаха и вдигнаха шум.
В крайна сметка именно този скандал накара много от потребителите да обърнат внимание на условията за участие във Facebook, което пък ни връща на въпроса за безплатния обяд.
Както добре знаем, такъв няма и ако получаваме нещо, без да ни искат директно пари за него, това означава, че някой друг плаща. Или в крайна сметка пак си плащаме ние, само че скрито, по някакъв друг начин.
Всеки потребител, след като се регистрира, получава лична страница, на която може да се представи, да сподели какви книги, филми и всякакви други неща обича и да качи снимки и видеоклипове. Основната функция на Facebook са, разбира се, социалните контакти с другите потребители на мрежата. Можете да им оставяте съобщения
(лични или видими за всички), да си чатите, да ги каните на групови мероприятия, да купувате и продавате разни работи. И всичко уж е безплатно.
Дали е така обаче? В условията за ползване пише следното: "Като публикувате съдържание в сайта или в част от него, вие преотстъпвате на Компанията неотменимите, не-изключителни, преносими права за разпространяване по целия свят без възнаграждение от нейна страна да използва, копира, представя, разпространява, преформатира, превежда, да публикува откъси от него и да разпространява това съдържание на потребителя за комерсиални, рекламни и други цели на сайта или на други, свързани със сайта, да създава производни продукти от съдържанието на потребителя или да ги използва в други издания, както и да ги предоставя като част от лиценз за цитираните елементи." Това означава, че Facebook
или просто го споделите -включително личните ви данни, снимки и домашни видеоклипове. При 170 милиона потребители може да си представите за какъв обем информация става дума. Или може би не можете.
Тази информация струва пари. Много пари. За нея плащат фирми, които правят потребителски проучвания и планират рекламни кампании. Можем да добием някаква приблизителна представа колко печелившо е това и за какви пари става дума, по това,
че Microsoft в края на 2007 г. купи 1,6% от Facebook за 240 милиона долара. Тогава стойността на целия Facebook бе Но да се върнем на условията за ползване. Проблематичното в случая е, че Facebook може да продаде не само обобщена информация за това какви книги, филми или парфюми предпочитат неговите потребители, а и техните конкретни имена, адреси на електронната поща и дори вашите снимки - на бебето, от плажа миналото лято или от някой щур купон. Ще ви хареса ли, ако вашето дете се появи на опаковката на някой бебешки шампоан или на реклама за него, без някой да ви пита или да ви плати за това? Вероятно не. А ако ви изтипосат по бански в някоя реклама за хапчета за отслабване?
Много от потребителите на Facebook не си даваха сметка за тези неща и може би все още не са узнали за тях и причината за това е другият голям проблем. Условията за ползване са с обем около 25 стандартни страници, ситен шрифт и са почти изцяло на английски. Затова надали някой не-англоговорещ си е направил труда или е в състояние да ги прочете внимателно.
" Посещавайки или използвайки нашия уебсайт или мобилната му версия (наричани общо "Уебсай-та"), вие (" Потребителят ") потвърждавате, че сте прочели, разбрали и сте се съгласили с ограниченията, поставени от тези Условия за ползване, независимо дали сте регистриран потребител на Facebook или не. Ние запазваме правото си, по наше усмотрение, да променяме, изменяме, добавяме или премахваме части от тези Условия за ползване по всяко време без допълнително известие."
Именно това "запазено право на промяна на Условията " всъщност доведе до броженията в "държавата Facebook". Компанията реши, че дори потребителите в даден момент да се откажат от услугите на мрежата, тяхната информация се запазва в нейната база данни и Facebook може да продължи да търгува с нея. С това обаче чашата преля, потребителите се вдигнаха на бунт и фирмата отмени промяната. Все още обаче остават другите проблеми.
се решат те?
Единият вариант е много прост и много радикален. Ако не ви харесват условията във Facebook, не ползвайте тази социална мрежа. Откажете се или не се записвайте.
А ако не искате да се откажете от предимствата й, защото такива определено има, то поне внимавайте какво качвате и пишете там.
Цукерберг основава Facebook през 2004 г. Мрежата първоначално е замислена за връзка между студентите иа Хар-вардския университет. Тя става много популярна и бързо се разраства.
Обхваща най-напред университетите в САЩ, после и гимназиите, а 2006 г. излиза от границите на Щатите и се интер-национализира. Сега Facebook има 170 милиона потребители по целия свят, включително България, и те далече не са само of академичните среди.

„Евроджъст“ поиска разговорите по Skype да се следят

Дневник - 8 стр.
„Евроджъст“ поиска разговорите по Skype да се следят



Европейската мрежа за съдебно сътрудничество „Евроджъст“ заяви готовност да помогне на полицията и прокуратурата в държавите - членки на Европейския съюз, да следят телефонни разговори, провеждани по интернет чрез програми като Skype. „Искаме да се срещнем и да говорим с всички страни членки как това да стане възможно технически и юридически“, заяви говорителят на „Евроджъст“ Йоанес Туй, цитиран от EUObserver. По думите му това следене няма да засегне „обикновените потребители“, а ще се използва само при криминални разследвания. Очаква се обаче преговорите между „Евроджъст“ и отделните прокуратури и полиции да продължат в продължение на няколко месеца, преди да се стигне до резултати. Срещите за обсъждане на методите, които ще се използват, ще бъдат водени от италианския прокурор Кармен Манфреда. Италианските прокурори, борещи се с мафията, са сред тези, които най-открито настояват за тази инициатива, като споделят, че престъпниците в страната им все по-често провеждат телефонни разговори по интернет, чрез което успяват да се измъкнат от подслушване по мобилните телефони. В съобщение на „Евроджъст“ обаче се казва, че Skype отказват да споделят информация за системата си за криптиране с държавните власти. Браян О’Шохнеси, шеф на отдела по комуникации в Skype, коментира това, като заяви, че компанията си сътрудничи технически и юридически с органите на реда, когато това е възможно. Той също така заяви, че от Skype са готови да работят с „Евроджъст“. Според документи, получени от Партията на пиратите (Piraten Party), организация, която се бори за защита на свободата в интернет, властите в Бавария също са опитвали да следят разговори по известната програма за телефонна комуникация в интернет, но не са стигнали до никакви резултати. Skype е разработка на естонски програмисти от датско-шведска компания, която беше продадена на еВay през 2005 г. Програмата се използва от около 350 млн. потребители по света и до момента се смята, че е непроследима от разузнавателните служби.

Обама по-известен от Христос

DeltaNews - Новините Свят категория
Обама по-известен от Христос



Въпреки огромната популярност на американския лидер, изследване, проведено от CNN сочи, че рейтингът му е паднал с 9% в сравнение с миналия месец. Сега, Обама е подкрепян от 67% от своите съотечественици. Януари, когато той встъпи в длъжност, рейтингът му беше 76%.
Новият американски президент Барак Обама стана по-популярен дори и от Исус Христос. За това са се произнесли 2634 американци в проучване на общественото мнение, проведено от социологическа къща "Харис".
В класацията на второ място се нарежда Христос, а трети е нобеловият лауреат Мартин Лутър Кинг. Проучването сочи, че на четвърто и пето място са двама предшественици на първия чернокож американски президент - покойният Роналд Рейгън и сдалият наскоро поста Джордж Буш. Нататък в допитването е обявеният за най-добър главнокомандващ на страната Ейбрахам Линкълн. На седмо място е съперникът на Обама в изборите - кандидатът на републиканците Джон Маккейн. След него е Джон Кенеди.

Светлана Василева, генерален директор на Fox International Channels: „Фокс" не се бори за ефир

Поглед - 18 стр.
Светлана Василева, генерален директор на Fox International Channels: „Фокс" не се бори за ефир



- Г-жо Василева, губят или печелят националните ефирни телевизии, когато „Фокс" първа излъчи хитов сериал, и обратното?
- Когато пускаме сериал като премиера, влагаме много повече средства и усилия да го промотираме. При сериал, който вече е вървял по национална телевизия и е достатъчно популяризиран, нещата са много по-лесни. Нишовият канал дава друга възможност за гледаемост на зрителите. Ако националната телевизия излъчва веднъж или максимум два пъти в седмицата един сериал, ние имаме възможност да определим три излъчвания в седмицата на този епизод в различен часови пояс така, че зрителят да може да намери най-удобното за себе си време и да го гледа. Другата стратегия е излъчването на сериала от понеделник до петък в един и същи часови пояс, което също е предимство за зрителите.
- Честите повторения не са ли в ущърб на зрителите?
- Нишовият канал е алтернатива на националната телевизия, а не заместител или конкуренция на ефирната медия. Тя печели с това, че е актуална, съдържа новини и публицистика, местна продукция, предавания. Хората гледат любимия си нишов канал, когато няма нищо интересно за тях по националната телевизия. Сигурна съм, че голяма част от аудиторията не успява да проследи целия сериал в ефирна тв и винаги е готова да си догледа нещо. Ог друга страна, и сериалът може да е толкова популярен, че с удоволствие да се гледа втори или трети път. Както е с най-хубавите филми.
- Стремите ли се към по-нови филми в уикенд програмата на „Фокслайф"?
- Форматът ни е различен и ако можем да купуваме хубави филми, ще продължим. Ако не успяваме,. по-добре да не разваляме програмата си с нестойнсстни. Това ще се види във времето от това доколко конкурентният пазар ще ни попречи. Все пак има филмови канали, ефирни телевизии, които имат достатъчно пари, за да похарчат за добрите пакети с филми.
- Как се пазаруват сериалите?
- Има много различни варианти. Например гледаме първите рей-тинги, Които новият сериал е направил в Щатите, защото докато стигне до Европа, вече е много късно. Голяма част от нашата продукция е купена на глобално ниво. Преговаряме от името на целия „Фокс" в света и закупуваме филми на зелено, тоест виждаме ги само като сценарий. Сериалът „Декстър" бе купен именно по този начин. Разбира се, рисково е, но дава възможност за добри попадения. Тази година имаме сериал, финансиран от „Фокс" и произведен в Латинска Америка - „Ловец на мисли". Премиерата му ще бъде през март в 180 държави едновременно, което се случва за първи път. Съществува и вариант, в който знаем, че даден сериал е достатъчно интересен, и откупваме правата му. Също така гледаме сериалите по време на скрийнингите в Лос Анджелис, където всяка година през май всичките
мейджър студия представят новите си продукции за годината И оттам си харесваме серии, за които се борим. Често дори преглеждаме архива на студията и преценяваме кои от по-старите сериали смятаме, че са популярни и биха се гледали още веднъж. Такъв пример е „Приятели" - привлекателността му не стихва.
- Колко струва един сезон на сериал?
- Зависи на кое излъчване се купува. Естествено, на първо са максимално скъпи. И в този случай няма никакво значение дали си кабелна, сателитна или ефирна телевизия. Цената е една и съща. След това тя намалява в зависимост от това колко пъти е бил продаден, на кого, колко е голямо студиото, колко е хитово заглавието.
- Как се препродава след това на друга телевизия?
- Няма такова препродаване. Всеки си купува директно от студиото. Зависи вече първият, който го е купил, какъв срок си е поставил като ексклузивитет - две или три години, колко е бил лицензният период. На сегашния конкурентен пазар има всякакви възможни варианти.
- Имате ли амбиции за местна продукция?
- Разбира се, но ще видим тази година финансовата криза как ще ни се отрази. Ние така или иначе направихме четвърти сезон на „Тя и той". Много сме доволни от него и бихме продължили в тази насока. Ако мислим за местна продукция, тя ще бъде предимно по отношение на сериали, но не и други формати.
- Тази година „Фокс тиф" ще излъчва ли отново епизодите на „Мюзик айдъл"?
- Излъчването на „Мюзик айдъл" и „Сървайвър" при нас беше съвместна инициатива с bTV. Възможността да правим синергии, оползотворявайки някакъв продукт съвместно, така че хем да доставяме повече възможности за зрителите, хем ние да се подпомагаме, е много хубава. Но като цяло това не е формулата, която аз виждам като особено много печеливша за „Фокс" в случая. За „Мюзик айдъл" все още не се знае, засега нямаме такива поговорки.
- Каква всъщност е връзката между „Фокс лайф" и bTV?
- Собственици на bTV и „Фокс" са „Нюз корп". Отава въпрос за
отделни юридически лица. Ние сме „Фокс интернешънъл ченълс" - една компания в рамките на „Нюз корп.", а съвсем друга е компанията, която отговаря за bTV и за останалите ефирни канали, като например „Фокс телевизия" в Сърбия или Турция. На отделно подчинение сме. Всичко, което правим, е в резултат на нашите добри взаимоотношения на местна почва. Отношенията ни са чисто търговски.
- Говори се, че bTV и Нова тв ще се договорят със собственика на мултиплекс да излъчват в цифров ефир и близките до тях кабелни телевизии».
- Правата за каналите на „Фокс" са права за т.нар. Pay TV (платена телевизия). Това означава, че искаме пари от съответните кабелни или сателитни оператори, за да бъдем разпространявани. Нашият основен източник на приходи е разпространението. Рекламата може да бъде 20-30 процента от източника ни на приходи, но в никакъв случай обратното, както е при свободната, ефирната телевизия. Като стратегия работим по съвсем различен начин и нямаме изчистени права да бъдем разпространявани свободно в ефира. Независимо дали е по аналогов или цифров път. Нямаме апетити в момента към мултиплексите или ако някога имаме в бъдеще, то ще трябва да е за съвсем нов и коренно различен канал, който да печели от реклама, а не от разпространение.
- Има ли съществена разлика в гледаемостта на каналите на „Фокс" в България и тези в Източна Европа?
- Като цяло са много еднакви. За всяка държава „Фокс лайф" е много привлекателен. Данните ни за Сърбия показват, че за ноември-декември миналата година сме номер 1 кабелна телевизия, даже преди някои от ефирните телевизии. И това е само за 6-7 месеца излъчване. „Фокс лайф" за България не е падал под 2,5 % като дял аудитория на национално ниво и за 1849 като таргет. А ако се погледнат София и големи градове, сме номер едно канал - делът ни е над 5. Същата е картинката в Сърбия, само че там има по-малка кабелна пенетрация. Ако в България има 70% покритие на кабелните домакинства, в Сърбия са около 35%. Там има още поле за растеж.
- А какви са резултатите за „Фокс крайм"?
- „Фокс крайм" има около 0.5 % дял, което е много прилично за един нишов канал. Една от причините да страдаме преди беше липсата на съдържание, което да можем да купим и да е свободно във всичките ни територии, а те са осем. Ако дори за една територия, например Сърбия, правата за някоя програма не бяха свободни, то ние автоматично се отказвахме от закупуването й. Затова миналата година направихме подобрения в посока отделяне на сигнала само за България и в момента програмата на „Фокс Крайм" България е независима от тази на „Фокс Крайм" за Балканите. Това позволява по-богат избор на съдържание и за двата канала
***
Силва Зурлева
За малко хора от нашия бизнес мога да кажа, че са истински професионалисти, но със сигурност Светлана е такава. Никога не сме били приятелки, но тайничко съм се Възхищавала на това, че изглежда човек с много голямо самообладание и изключително хладнокръвие (нещо, което на мен ми липсва).
***
Нико Тупарев
Когато стартира проектът „Фокс лайф", на мен ми се струваше доста несериозен. Но сега аз съм абсолютен таргет на телевизията. По „фокс крайм" върби най-интересният сериал излъчван по българска телевизия -,Декстър". „фокс" са един много успешен и непобългарен, в лошия смисъл на думата, проект.

Би Би Ти на тезгяха за 8 млн. евро

Поглед - 13 стр.
Би Би Ти на тезгяха за 8 млн. евро



Ирландската компания Соммигисоф Group е новият собственик на Би Би Ти, съобщиха от медията. Компанията, която притежава BG Radio, Radiol, NRJ, Retro и Radio Nova, е взела телевизията за скромната сума 8 млн. евро. Сделката ще бъде финализирана следващата седмица, но вече се стигнало до споразумение сегашният собственик да запази 20% от Би Би Ти. Директорът по развитието на CoMMunicorp Group Христо Грозев е подписал договор като управляващ консултант, който ще влезе в сила от 1 март. Грозев е бил представен официално на служителите в телевизията в четвъртък, макар че е закъснял за срещата над 3 часа. Според източници на ПОГЛЕД от Би Би Ти той се е забавил заради среща с член на СЕМ, близък до ДПС. На служителите Грозев е обещал формата на медията да не се променя поне за една година, но им е препоръчал да „облекат новините в привлекателна маркетингова опаковка".
Христо Грозев е един от създателите на „Метромедиа интернешънал" заедно с Николай Янчовичин. През 2004 г. компанията бе погълната от CoMMunicorp Group и оттогава Грозев е директор по развитието. Името му обаче нашумя още през 1990 г., когато заедно с Живко Желев и Александър Момчилов осъществяват първото нелегално предаване на радио „Канал КОМ". Предавателят е разположен на къща над Античния театър в Пловдив, а радиостанцията се обявява като „Канал КОМ". Скоро след началото това предаване е прекратено, а оборудването - конфискувано.
Междувременно стана ясно, че медийната магнатка Ирена Кръстева води преговори за закупуването на новинарската телевизия Европа. Новината бе съобщена от източници от обкръжението на зам.-министъра на извънредните ситуации Делян Пеевски, син на Кръстева, и потвърдена от управителя на „Нова българска медийна група" Васил Захариев. Офертата за 5 млн. евро е била отправена към инвестиционния посредник Иван Генчев, който е управител MEF холдинг АД, собственик на новинарската медия. От тв „Европа" обаче твърдят, че преговори въобще не са водени, а предложението е било отхвърлено мигновено.