Казвайте "аз" и непрекалявайте с извиниенията

Кеш - 53 стр.
Казвайте "аз" и непрекалявайте с извиниенията



Материалът е предоставен от PR специалистите на m3college.com
В модерните офиси се говори прямо и конкретно
Колкото и бързо да се променя корпоративната, бизнес и офис културата в България, все още ни мъчат стереотипите, с които са израснали родителите ни (нашите, на колегите, на шефовете ни) и които са преминали в поведението ни благодарение на възпитанието, училището, на „общоприетите" модели на поведение. За съжаление, в този тип поведенчески стереотипи има заложени много неща, които пречат на ефективното общуване и на постигането на личните ни цели.
Докато не се научите да мислите позитивно и да общувате прямо, както и да превръщате този начин на мислене в поведение, дори най-умните и старателно премерени аргументи ще бъдат неправилно тълкувани от околните.
Позитивното, прямо общуване предполага да изразявате своите мисли и емоции ясно и конкретно. Това означава също вашият език да съответства на езика, на който говори събеседникът ви. Избягвайте специалните термини, словесните съкращения, иносказателния език или жаргон, които са непознати на събеседника ви. Имайте предвид такива фактори като образование, социално положение и официален статут, използвайте език, който ще бъде разбираем за другите, а не цели да покаже колко ги превъзхождате. Съществуват няколко принципа, приложими във всяка ситуация, с всеки събеседник, като не забравяте, че са важни не толкова думите, колкото интонацията, начинът, по който се изразявате. Те играят огромна роля в позитивното общуване. Изразявайте се прямо/директно
Старайте се да изразите точно това, което мислите или искате. Не бива да предполагате, че околните инстинктивно ще ви разберат, или че са длъжни да ви разберат. Не можем да разчитаме, че когато сме в лошо настроение, околните ще го разберат априори. Ако сте недоволен от свой колега или ръководител, докато ясно не кажете „разстроен/разочарован съм, защото...", не можете да очаквате околните да разберат състоянието ви и причините за него.
Воювайте с проблеми, а не с хора
Има сериозна разлика между фразите „защо никога не си вършиш работата" и „кога ще изпълниш задачата, която ти поставих". В първия случай вие поставяте кардинална оценка, във втория изисквате решаване на проблема. Представете си собствената си реакция на подобно твърдение и разликата ще ви стане ясна.
Бъдете конкретни, не използвайте обобщения
Сравнете фразите „ти винаги закъсняваш" и „защо тази сутрин отново закъсня". Едва ли има човек, който прави нещо „винаги". Говорете за проблемите напълно конкретно, не обвинявайте, а използвайте факти. Тогава не само ще избегнете въвличане в обяснения от типа „не закъснявам винаги", но и акцентът ще падне върху конкретния случай, който е неоспорим.
Не се престаравайте с извиненията
„Честно казано не знам точно как да се извиня, страшно съжалявам... и т.н." Разбира се, че съществува мярка за извиненията. Едно извинение е напълно достатъчно, ако е искрено и поднесено убедително. Но някак си сме склонни да се извиняваме за всичко и пред всеки. Защо, например, трябва да се извинявате за това, че не можете непрекъснато да оставате до късно на работа. Много по-точен и безопасен начин да прекратите споровете на такава тема е да кажете, че имате среща или ангажимент, които не можете да отмените. Отнасяйте се избирателно към ситуациите, в които следва да се извинявате. Без пространни обяснения
Може да ви се струва, че кратката формулировка е недостатъчна за дадена молба или отказ, че твърде кратките обяснения правят посланието ви неясно и неубедително. Но не си струва да прекалявате, впускайки се в пространни обяснения, или да преминавате в самозащита.
Говорете от първо лице
Всеки от нас трябва да има достатъчно самоувереност, за да казва „аз". Вместо да казвате уклончивото „Не мислите ли, че би било добре да...", изтъкнете „авторството" си: „Аз мисля, че би било добре..." Първата формулировка отстрани би могла да изглежда страхлива или дори подмазваческа, от друга страна в нашата култура „аз" формата все още се възприема като покровителствена или дори агресивна. В първия случай обаче може да чуете в отговор: „Не, не мисля!" и не съществува начин дискусията да бъде продължена. „Аз" формата дава възможност да бъде прието или отклонено предложението ви, доколкото вие поемате отговорността.
Истината е, че използвайки „аз" формата, вие оставяте на събеседника си много малко място за спор. Може да се възразява срещу едни или други аргументи, но е трудно да се оспорва убедеността или личната позиция.
Честност
Не е толкова лесно да сме честни дори със самите себе си, доколкото възпитанието ни е снабдило с цял набор от правила какво сме „длъжни". И ако човек тръгне против стереотипите на „длъжен си", това означава да предизвика чувство на вина у себе си. Да погледнем ситуацията от друга гледна точка: не е ли по-важно за вас да контролирате живота си? Честността предполага отстояване на собствените ви интереси и разбирания такива, каквито са, а не такива, каквито са според мнението на околните. Вашият живот не може да остава под контрола на всички тези „длъжен си", оценъчни съждения или ролеви стереотипи. Не би трябвало всеки път, когато някой иска да заявява претенция или изисква правата си, да изпитва вътрешна съпротива, породена именно от наложените стереотипи. Ако отстоявате правото си да изразявате емоциите и изискванията си, ще забележите, че така не пораждате конфликти, а напротив - и колегите, и шефовете ви ще проявяват по-голямо разбиране и уважение към вас.

петък, 10 октомври 2008 04:13:11