Телевизионната манипулация

Поглед - 17 стр.
Телевизионната манипулация



Събитие, което не е показано по телевизията, в съзнанието на хората все едно не се е случило. От тази гледна точка можем да разглеждаме световните информационни агенции и транснационалните телевизионни пулове като мощни информационни редуктори. Редакционната преценка какво да се покаже става единствен критерии за определяне важността на едно събитие. В учебниците се дава за пример казусът, че в случай на два пожара - единият, който се е случил през деня, а другият - вечерта или през нощта, ще се покаже нощният, защото носи повече драматизъм и картината е по-ефектна. По този начин огромни телевизионни аудитории по цял свят биват манипулирани - волно или неволно. Използвам термина „манипулация" не като елементарна лъжа, а като подреждане на приоритети в съзнанието на зрителя. Телевизията казва кое е важно, кое - не! Зрителят пасивно се съгласява. Редът на новините в емисиите се превръща в изключително важен инструмент за въздействие. Когато показват непрекъснато някого по повод и без повод в началото на емисията, за обикновения зрител той, естествено, се налага като фигура от първостепенно значение. Независимо от неговите ограничени правомощия и влияние. И това вече е фина манипулация, защото не отговаря на реалното състояние на нещата. Но в съзнанието на хората показваната персона придобива много по-голяма значимост. Това е така да се каже принадената стойност на PR в телевизионните новини.
Друго ниво на проблема е, че както не е възможно от времето на Древна Елада да има пряка демокрация с бърз ефект, вследствие на което са се появили демагозите, така и виртуалният свят не е в състояние да показва всичко, което се случва по света и се появяват редакторите. Те обаче не са компютри, а хора с пристрастия - и зрителят става все по-често потребител на институционална информация и все no-рядко на събитийна. Първата е територия на държавата и нейните институции, а втората се отнася до промени, които засягат обществото или големи групи от хора.
Например телевизиите услужливо показват президента, който отправя със сдържан, премерен тон, своите критични съображения към отделни политици и правителството. Проблемът не е в това дали е прав или не, а защо досега не се е възползвал от конституционните си правомощия да направи това обръщение в парламента? Това е негово право и то ще отрази в действителна степен неговата загриженост и стремежа му да повлияе на политиците.
На практика вече можем да говорим за психологическа индустрия, която е сила с нарастващо влияние. Маркетинговите закони все по-категорично ще ръководят тази система. Те не държат сметка за интересите на обществото. Маркетингът в изкуството разглежда зрителя единствено като потребител а не като гражданин, но и няма търговска телевизия, която да не се интересува от потребностите на своята аудитория. И така кръгът се затваря.
събота, 11 октомври 2008 04:58:27