Санитарят на американския бизнес

сп. Мениджър - 88 стр.
Санитарят на американския бизнес



Инвеститорът Карл Айкан е заклет корпоративен пират, но предпочита да се изживява като Робин Худ
СПИСАНИЕ "ФОРБС" оценява състоянието на 72-годишния Карл Айкан (Carl Icahn) на 14 млрд. долара, с което той се нарежда на 46. място в списъка на световните богаташи.
Да се каже просто, че Айкан печели от сделки с акции, е все едно да се каже, че Бил Гейтс печели от софтуер. Роденият в Куинс, Ню Йорк, милиардер често пъти е наричан "корпоративен пират" заради начина, по който действа в бизнеса си. Айкан като правило изкупува нужния брой дялове в някоя компания, който му позволява да заеме място в директорския борд и съвета на акционерите. След това започва да действа за продажбата на тази компания, като най-често сам намира купувача. Понякога Айкан продава обратно своя пакет акции, когато компанията реши, че е най-добре да даде мило и драго, за да се избави от натиска му.
"Аз обожавам войната - казва Айкан. - Обичам да печеля битки и да правя пари от това." Заради това войнствено отношение към бизнеса Айкан е сред най-мразените инвеститори в Америка, но в същото време всички се страхуват от него и уважават усета му за стратегия. Последната "битка" на Айкан беше опитът му да свали изпълнителния директор на Yahoo! Джери Янг, за да може могъщият онлайн портал да бъде купен от Microsoft. Това засега не му се удава, но Yahoo! беше разтърсена сериозно от опита за насилствено завземане и никой не може да гарантира, че компанията ще удържи още дълго.
Самият Айкан твърди, че "пиратството" му е всъщност добро дело, нещо като санитарната функция, която вълците изпълняват в гората, като изяждат само най-слабите животни. Един от неговите биографи дори твърди, че милиардерът обича да се изживява като Робин Худ, който защитава дребните акционери от самозабравилите се корпоративни мениджъри.
"Моите победи не само ми носят пари, но и помагат да се подобри управлението на компании, които се стопанисват безобразно и в ущърб на интересите на акционерите - казва самият Айкан. - Топ мениджърите много често забравят, че всъщност не са собственици, а само наемни работници във фирмата, която управляват." Никой, разбира се, не приема насериозно тази героично-морализаторска поза. Айкан е пословичен с твърдостта си, дори жестокостта си в преговорите, както и с невероятния си стратегически нюх. Той има склонност към артистични изхвърляния по време на бизнес срещите и затова с него е много изморително да се разговаря. Веднъж той обявява в кулминационния момент, че трябва спешно да си смени чорапите, и излиза от залата за половин час. Друг път, вече посягайки да подпише договор за няколко милиарда долара, той спира ръката си във въздуха и започва да назидава присъстващите каква проява на лош вкус е да се парафират важни документи с евтини химикалки. След час монолог по тази тема той неочаквано предлага включването на няколко нови параграфа в договора. Изнервените му партньори приемат, след което Айкан вади предварително подготвената златна писалка "Монблан" и слага подписа си.
Марк Стивънс, който е основател на консултантската фирма "Ем Ес Си О" и един от най-авторитетните специалисти по мениджмънт в САЩ, твърди, че бизнесът за Айкан е шахматна дъска, на която той вижда 10 хода напред. "Той не се интересува от дългосрочните перспективи пред компаниите, които поставя под свой контрол - казва Стивънс. -Айкан е като акула, която чувства миризмата на кръв във водата и се нахвърля върху зашеметената жертва." Може да ви се види странно, но роденият на 16 февруари 1936 г. инвеститор е завършил философския факултет в университета Принстън и е учил медицина няколко семестъра. Характерът му обаче е формиран от други увлечения, като бокса в гимназията, шаха в университета и покера по време на военната му служба. Поне според легендите първите си акции купува на Уолстрийт с пари, спечелени от комар. Колкото до философията, изглежда, че от нея той е запомнил най-добре идеите на Ницше.
През 1978 г. Айкан сключва първата си голяма сделка и поставя началото на модела, който го прави богат, известен и мразен. Тогава той изкупува контролния пакет акции на компанията "Тапан", заема място в борда й, след което налага продажба на фирмата на купувач, който дава двойно повече за всяка акция от цената, която Айкан е платил. Всичко това се развива в рамките на няколко месеца и носи голям дивидент на инвеститора.
Милиардерът невинаги печели, разбира се. Най-големият му провал досега е неуспешният опит да подчини на контрола си и продаде фалиралата авиокомпания "Транс Уърлд Еърлайнс" през 1985 г. Преди две години могъщата иначе фирма "Таим Уорнър" едва се измъкна от ноктите му, като трябваше да му плати 300 млн. долара, за да изкупи обратно дяловете на Айкан и запази независимостта си.
През 2008 г. той направи две успешни сделки, като разчлени "Моторола" и продаде на "Оракъл" софтуерната фирма "Би И Ей системс" за 8,5 млрд. долара. Любопитно е да се отбележи, че макар Айкан да има вече много опит като инвеститор в хайтек индустрията, самият той не обича да използва компютър. Той пише на ръка дори личния си блог (http://www.icahnreport.com/report/) и оставя техническите подробности на помощниците си. Тази година като най-амбициозен проект на Карл Айкан се очерта овладяването на един от гигантите на съвременната електронна епоха Yahoo! и продажбата му на друга легендарна компания - Microsoft. Инвеститорът успя да изкупи 9,9 млн. акции на Yahoo! и да получи опции за други 50 млн. През юни федералните антимонополни власти разпоредиха, че тези покупки не могат да бъдат възпрепятствани по законен път. Очаква се, че до края на годината Айкан ще изкупи ценни книжа за още 1,5 млрд. долара. През юли той влезе в директорския борд на Yahoo! и вече контролира 4% от акциите, с перспектива да увеличи дела си до 10%. Всички коментатори са убедени, че Айкан чака удобния момент да направи преврат в компанията и да наложи свои хора в директорския й борд. Кога и как точно ще стане това, не е ясно - което и може да се очаква от един добър играч на покер. В основата на конфликта е убеждението на ръководството на компанията и най-вече на изпълнителния директор Джери Янг, че вливането й в Microsoft ще погуби тази уникална фирма. Айкан, верен на стила си, се представи като защитник на дребните акционери, които искат да видят реални пари срещу дяловете си в интернет бизнеса. Microsoft предложи 31, а после и 33 долара за всяка акция, но Янг поиска нереалистичните 37 долара. Компанията на Бил Гейтс (всъщност изпълнителен директор там вече е Стив Балмър) засега обяви, че оттегля офертата си, и нещата останаха да чакат по-нататъшно развитие. Трябва да се отбележи, че Айкан има и немалко съюзници в атаката си спрямо Yahoo!, в частност милиардера Марк Кубан, за когото сп. "Мениджър" вече писа. Затова бъдещето на интернет компанията никак не е ясно.
Днес Айкан е един от малцината все още практикуващи стил на "корпоративно пиратство", който беше стандартна процедура през 70-те години и бе увековечен във филма на Оливър Стоун "Уолстрийт". Други двама много известни "корпоративни пирати" са Рон Перлман и Кенет Дарт. Но само Айкан успява да надъха дребните акционери, като се загърне в мантията на Робин Худ, защитник на техните интереси. Колко дълго той ще успява да играе тази игра, не е сигурно. Като добър комарджия, всеки ход на Айкан е премерен и непредвидим.
неделя, 5 октомври 2008 05:21:33