PowerPoint уби публичната реч

Сега - 15 стр.
PowerPoint уби публичната реч



Стая, потънала в тъмнина. Звук на бръмчаща електроника. Шепот и нетърпеливо кръстосване на крака под масите. От централния екран се лее синя светлина. Смътен силует надвисва над клавиатурата и екранът се взривява от цветове. Животът в стаята пресъхва. Да, чака ме една от онези презентации - някакво момче, подготвило слайдове по време на закуската в хотела, преструващо се, че ни представя шлифовани и защитени аргументи.
То се проваля. Очевидно забравяйки, че аудиторията може да чете, момчето изговаря точките си на глас. За да предложи малко разнообразие в баналността, презентаторът заиграва със заглавията в нещо като джазова импровизация на гърба на езика. Нито съдържанието, нито контекстът звучат умно или иронично.
Не мразя PowerPoint. Това е само софтуер и не заслужава емоции. Но презирам PowerPoint-ърите. Публичната реч има силата да вдъхновява, агитира, променя. В ера на мобилни комуникации събирането на хора в обща стая, за да се докоснат едновременно до силата на думите, е специално събитие. Един голям оратор, една добра реч, са ценна рядкост.
Мисълта да говорят пред аудитория потриса повечето от хората и новите инструменти за прикриване на този страх не закъсняха. За онези, които не желаеха да поглъщат валериан в опит да преодолеят ужаса, пристигна PowerPoint.
Цяла реч, накъсана върху електронни картончета, която не трябва да се помни. Така изплашените мениджъри на средно ниво могат спокойно да се скрият зад клавиатурата, рецитирайки лис-
та си. Може би неслучайно софтуерът бе развит през 1984 година от компанията Forethought, купена в последствие от Microsoft през 1987. Има нещо ору-еловско в PowerPoint, вездесъщ инструмент в бизнеса и образованието, превръщащ лесно знанието в мантри. Един формат, натикал сложни идеи в опростен инвентар за сметка на комуникато-ра, речта, аудиторията.
Проблемът стана още по-сериозен с навлизането на продукта, първоначално маркетиран като бизнес апликация,
в училищата и университетите в края на 90-те години. PowerPoint е патерица за слабите комуникатори и слабите студенти. Веднъж започнали да използват програмата, те остават при нея. Ако софтуерът зацикли или има друг технологичен проблем, презентация няма. Въпреки че имат усти и глави, без слайдове презентаторите онемяват. Освен че подкопа публичната реч, софтуерът превърна конференциите в пълна скука. Повечето презентации ползват една и съща схема: няколко
подточки, вмъкната илюстрация, карикатура и сякаш магически картончета-та се превръщат в реч. Чудя се какво би се случило, ако оратор като Мартин Лутър Кинг бе използвал PowerPoint за своята „Имам мечта"? С каква „вкусна" картинка щяха да се онагледят „червените хълмове на Джорджия" и „планините на Ню Йорк"? Каква махагонова мебел би могла да илюстрира „масата на братството"? Щяхме ли да включи снимка на четирите му деца заедно с кадър на гранитен блок, символизиращ „камъка на надеждата? Няма защо да се опитваме да си представяме сблъсъка между тази велика реч и посредствения софтуер - участник в YouTube - coolguy2754168, вече се сети за това. Страстта и енергията в думите на Кинг бяха повлечени до баналното и буквалното. Целта на публичната реч е да комуникира, да предизвиква диалог. Как да стане това в затъмнената стая, в която аудиторията изобщо не вижда оратора? И защо студентите спряха да идват на лекции?
Днес слайдовете са лекциите - заредени и налични на университетските портали. Какъв е смисълът да слушаш, ако всичко това е достъпно и всяка идея чака да бъде даунлоудвана? Инструментът стана по-важен от причината да го използваме. Едно иновативно средство, срещащо звук и визия, се превърна в бягство за мързеливите, изплашените и зле подготвените.
Някои оратори като Ал Гор доказаха, че това не е задължително. В слайдпре-зентацията си „Неудобната истина" Гор предложи въздействаща комбинация на реч и визуализация, без да бърка средство и цел - Барак Обама, един от най-рафинираните публични оратори в последните години, фокусира върху думи, тон, идеи. С малко повече усилия и ние може да намерим сили -power, и смисъл - point, да оставим светлините включени.

понеделник, 6 октомври 2008 03:18:23