Капитал - 44 стр.
Искаш музика онлайн? Време е да си платиш.
Чували ли сте за Pandora.com? Ако напишете това име в браузъра си в момента, ще получите съобщение, че услугата е ограничена само за потребители от САЩ и Великобритания. Неприятно, защото това беше първият сайт, който предложи стрийминг (излъчване в интернет) на музика заедно с алгоритъм, който проучва вашите музикални предпочитания и зарежда именно парчетата, които искате да чуете. Причината Pandora да ограничи своето "излъчване" до границите на САЩ и Великобритания през месец май 2007 г. бяха ниските рекламни приходи и проблеми с музикалните лицензи за държавите извън горепосочените две. Почти по същото време сайтът, както и стотици други интернет радиа, базирани в САЩ, получиха втори удар - Copyright Royalty Board (CRB) - комисията, която събира таксите за авторски права на щатска територия, увеличи драстично размера на лицензните такси.
Въпросът, който тогава изникна пред компаниите, които залагат на безплатен достъп до техните онлайн радиа, е: Какво се случва оттук нататък
Преди малко повече от седмица ръководството на Last.fm - едно от най-популярните интернет радиа в мрежата, където човек може да слуша безплатно музика, да разглежда информация за изпълнители, предстоящи събития и междувременно да контактува с хора от цял свят, потвърди, че има сериозен проблем в съществуващия бизнес модел. Това стана ясно покрай идеята да се въведе потребителска такса от 3 евро месечно за всички меломани, живеещи извън САЩ, Великобритания и Германия. Жителите на тези три държави остават "облагодетелствани", защото там CBS Interactive, компанията собственик на Last.fm, печели достатъчно от реклами на тяхна територия. Всъщност и в момента за част от опциите в сайта като скриване на рекламите, възможност за следене на това кой е гледал профила ви и други, се плаща 2.50 евро месечно. Стриймването обаче е безплатно.
Едва седмица след обявяването на първоначалните намерения стана ясно, че вследствие на множеството писма и силната обратна връзка от потребители преминаването към платено ползване се отменя. Засега. В поста на Ричард Джоунс от Last.fm се казва: "Ние просто не можем да бъдем във всяка страна, в която се използват нашите услуги, и да продаваме достатъчно реклама, за да ги поддържаме." "Интернет е глобален, географските ограничения изглеждат нечестни, но това е реалността, пред която сме изправени всеки ден, когато уреждаме нашите музикални лицензи", добавя Джоунс.
Временно решение
В момента бизнес моделът на интернет радиата е базиран изключително на приходи от реклами, с които се поддържат сървърите, покриват се заплатите на персонала и се плащат лицензните такси. Този начин на функциониране обаче започва да се пропуква. В средата на март проектът SpiralFrog спря едва година и половина след създаването му. Този сайт позволяваше не само слушането на легална музика, но и нейното сваляне. Той разчиташе само на рекламни приходи и... в крайна сметка сега е в небитието. Представители на бранша, чиято съдба може да се окаже идентична, побързаха да се разграничат от случващото се. "Концепцията беше добра, но управлението - слабо", заключва Робин Кент, бивш изпълнителен директор на SpiralFrog и настоящ съветник в конкурентния проект Qtrax. Самите Qtrax също разчитат изцяло на рекламодатели. Концепцията им е за предоставяне на музикално съдържание през p2p мрежа. Уловката е, че то може да се слуша само през плеъра на компанията и не може да се съхранява на потребителския компютър.
Истината е, че безплатните интернет радиа, които искат да печелят от реклама, са на пазара малко повече от две години (с някои изключения), но все още не могат да излязат на плюс. Според писмо, изпратено от адвоката на SpiralFrog до инвеститорите, компанията дължи 34 млн. долара, когато прекратява дейност на 13 март, пише технологичният сайт Cnet.com.
Примерите за провалени инициативи в тази насока не са един и два. Дори най-добрите от тях обаче, които залагат на иновации и добри отношения с музикалната индустрия, също изпитват затруднения подобно на почти образцовия Last.fm. От друга страна, идеята за безплатни сайтове, където всеки може да слуша музика, чете интересна информация за любимите си артисти и да говори с приятели, се приема много добре от потребителите. Въпросът сега е склонни ли са те да плащат минимални суми за това удоволствие? Опитът на Pandora показва, че не са - преди интернет радиото да се ориентира към печалба от реклама, то е разчитало на регистрационна такса от $3, която много малко хора са били склонни да плащат. Така че на този етап, за да проработи подобен подход, услугите, които се предлагат, трябва да са наистина безупречни (стабилни стрийминг канали, качествена информация и т.н.) или музикалните компании да намалят таксите си.
събота, 4 април 2009 г.
Искаш музика онлайн? Време е да си платиш.
Етикети: в. Капитал
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар