Имат ли бъдеще БНТ и БНР

Поглед - 1 стр.
Имат ли бъдеще БНТ и БНР

Надежда НЕНОВА

Икономистът Красен Станчев иска те да бъдат приватизирани
ПОГЛЕД започва обществена дискусия за съдбата на държавните медии. В няколко по-
редни броя седмичникът на СБЖ ще представи мненията на изявени обществени фигури за съдбата на държавните телевизия и радио. Ще търсим
отговори на въпросите трябва ли държавните медии да станат частни, доколко въобще е обосновано тяхното съществуване в този им вид и оправда-
ни ли са милионите на данъкоплатеца, които отиват за субсидирането им.
„Генезисът на националните обществени медии не предполага да са застъпник на демокрацията. Идеята за тях възниква по време на Втората световна война, като съвършената пропагандна машина - в Италия по времето на Мусолини, в Съветска Русия по времето на Ленин и е използвана много добре от Хитлер и Сталин, а и след това. В САЩ, със същото се занимава президентът Рузвелт, с неговите прочути радио-предавания. Държавната медия е манипула-тивна. Дори в момента Би Би Си - развила се като отговор на немската пропаганда по време на войната и смятана за образец за подражание - продължава да изпълнява освен информационни, и манипулативни функции и е доста стопански неефективна и съвсем не обективна, когато се осветяват британски и европейски политически проблеми", каза за ПОГЛЕД председателят на управителния съвет на Института за пазарна икономика Красен Станчев
Картината, описана от него е следната: „Достатъчно е да се погледне как функционира СЕМ, как функционира парламентарната медийна комисия, как функционират БНТ и БНР, за да се добие ясна представа, че продължават да работят по стария модел, наложен от дикта-торските и тоталитарни режими."
Съществуването на държавните медии БНТ и БНР се оправдава с техния обществен характер, дефиниран в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ).
Тези критерии обаче са валидни както за БНТ и БНР, така и за останалите радио и телевизионни оператори с политематич-на програма. Официално в СЕМ са регистрирани 27радиа и 7 телевизии като обществени оператори. Част от тях са собственост на общини и държавни университети, но има и такива, които са частна собственост и задоволяват някаква обществена необходимост, която съществува въпреки държавните обществени медии.
Например новините на bTV са
с най-висок рейтинг и следователно изпълняват по-добре функцията по осигуряване на достъп до информация, отколкото тези на БНТ.
„Държавните радио и телевизия трябва да се приватизират. Няма нужда от такъв държавен бизнес, както няма нужда и от много други държавни предп-
риятия. При тези двете предприятия обаче има повече аргументи „за" приватизацията на телевизията, отколкото при повечето държавни предприятия,
които са свързани с някаква форма на ефективност и използване на чужди пари за несвойствени цели на правителството. Причината е, че рано или късно всяка една държавна медия се превръща в инструмент за манипулация", каза Красен Станчев.
През 1998 г. еврокомисарят по телекомуникациите Мартин Бангеман разви тезата, че обществените медии вече са изчерпали своята роля и функциите на основни информационни, публицистични и коментарни източници и тяхната роля се изпълняват от търговските телевизии. Тази теза предизвика публичен дебат, в който обаче надделяха привържениците на националните обществени телевизии, които въпреки всичко смятат, че само обществения оператор би могъл да защити обществения интерес.
„Нито в Европа, нито където и да било по света съществува такова неща като „обществен интерес". Обществото се състои от отделни хора, които имат някакви интереси и всяка личност или група от личности може да стане техен изразител. Общественият интерес обаче няма и по принцип не може да има, защото реално съществуват само частни интереси. По аналогичен начин е невъзможно съществуването на обществен интерес, когато се говори за определен тип телевизионни или радио програми, защото общуването, комуникацията е тук и сега, потреблението на продукта (новината, представлението) е строго индивидуално; определението на комуникациите като „масови" подвежда, смята Станчев.
В ЕС утвърждават идеята, че независимите радио и телевизия в дуалистичната система на обществени и търговски електронни медии представляват основен елемент на демокрацията и част от европейската политическа и културна идентичност.
ГЛАСЪТ НА ИКОНОМИСТА
В Красен Станчев
Какво точно е влиянието на държавните медии върху поведението на избирателите може да се изследва и да се прецени точно какВа е опасността и какъв сегмент от гласоподаватели е повлиян, но това вече е просто
предмет на интересно социологическо изследване. Ако следващият парламент има желание да съдейства за демокрацията, трябва да промени законите и цялата система за финансиране и управление на медиите.
Първообразът да държавните медии радио и телевизии е в средновековните деспоти от азиатски тип, например в монопола на наместниците на императора да издават дадзибао. В централноазиатските страни на бившия Съветски Съюз днес така функционира и пресата. Идеите по тази тема в днешна България са повлияни от Русия, в частност от това, че за господата Първанов и Сганишев, Путин е роле-ви модел за политическо поведение". В Европа обществените оператори са наследници на държавните електронни медии, дълги години монополисти на този пазар. След либерализацията на пазара е имало очаквания, че обществените оператори са на до-изживяване и постепенно функциите им ще се поемат от търговските оператори. Практиката в отделните страни на ЕС обаче не доказва тази тенденция. „Има само обективни причини, които мотивират приватизацията, т.нар. практика на ЕС е израз демократически дефицити и има същите мотиви като дадзибаото в средневековен Китай или по времето на Мао, кот-ролът върху пресата и телевизиите в Киргизстан, Казахстан и Русия", заявява Станчев. „Законите се променят. Българските управляващи гледат кой е най-лошия модел по света и го прилагат. Няма схема на приватизация, измислена по света, която да не беше приложена у нас. В случая с държавните медии и изобщо може би най-добрият вариант е чрез фондовата борса,"
Красен Станчев обаче не смята, че ще е трагедия, ако БНТ и БНР не бъдат приватизарани: „Опасността от налагането на държавните медии, се крие единствено във факта, че всеки, който е на власт ги използва за партийни цели. Това обаче не е трагедия, не е краят на света. Има алтернативи."