Андре Андреев, дизайнер: Сексът е най-скучният път от стоката go потребителя

Политика - 25 стр.
Андре Андреев, дизайнер: Сексът е най-скучният път от стоката go потребителя

Чавдар ЦОЛОВ

- Господин Андреев, колко далече е Сиатъл, където живеете от 13-годишен, от Перник, където сте роден? Какво е различното в Щатите, което прави възможно човек само на 24години, да стане световен дизайнер - да управлява рекламата на MTV и прави слотовете на спортните гиганти?
- За съжаление, Сиатъл е твърде далеч от Перник. В Щатите човек може да се реализира в зависимост от уменията и упоритостта си. В България повечето хора успяват заради това какви са родителите им или защото имат връзки. Много по-добре е да си създадеш собствено име като идваш от нищото. Нямаше да стигна до тук, ако бях останал в България.
- Как се разви кариерата ви в САЩ?
- Преди да отида в Щатите вече се интересувах от дизайн, защото баща ми беше дизайнер. В Сиатъл се записах в гимназия, в която имаше програма за обучение по дизайн. След това кандидатствах в няколко училища по изкуствата. Едно от тях, Калифорнийския колеж по изкуствата ми даде най-голяма стипендия и няколко години по-късно вече имах диплома от там. След завършването ми се преместих от Сан Франциско в Ню Йорк, за да започна работа в MTV. Скоро след това започнах да преподавам в Pratt Institutes което ми помогна работата в MTV. Две години аз и моят бизнес партньор Дан Ковърт създадохме наша марка облекла и напуснах MTV.
- Разкажете ни нещо повече за творческия ви тандем с Дан Ковърт.
- Срещнахме се като студенти по графичен дизайн в Колежа по изкуствата в Калифорния. Бяхме съквартиранти и в началото изобщо не се понасяхме, но за сметка на това си искахме професионални съвети. Така в един момент открихме, че като екип ще са много по-силни отколкото поединично и станахме неразделни. Някъде тогава открихме каква забава е дизайнът. Майсторството е в това да направиш нещо да изглежда добре, въпреки че то в действителност не е. Заради самото удоволствие от създаването започнахме да правим надписи за тениски и обложки за музикални албуми, за без пари или на загуба. След, това се преместихме в Ню Йорк и започнахме работа в MTV. Дан спечели конкурс за лого на годишните музикални награди, а аз трябваше да заснема клип за призовете. Хрумна ми моделите да плуват под вода, но тъй като повечето изглеждаха така все едно всеки миг ще се удавят, се наложи да нарежем клипа на много къси кадри. Не след дълго основахме собствено студио. Ако бяхме останали в MTV, щяхме да се занимаваме с мениджмънт, а не с дизайн. Продължихме да правим неща безплатно, очаквайки да ни потръгне. И ни потръгна.
- Правили сте много неща без пари, работили сте на загуба. Какво ви мотивира?
- Принципно работим за клиенти, които ни плащат, но това не е достатъчно удовлетворяващо. Да кажем -Deloitte плащат много, за да видят идеята си реализирана. А като работим без пари, всъщност правим това, което ни харесва.
- Когато напуснахте MTV и основахте студиото си Dress Code, бяхте ли убедени, че ще си намерите клиенти?
- Ако се опиташ да не мислиш за парите, мисля, че парите ще дойдат. Независимо какво правиш, стига да обичаш това, което правиш, парите ще дойдат рано или късно.
Още повече че ние не знаем какъв е нашият път. След шест месеца може да сме извън бизнеса, а може и да сме компания с 20 човека екип. Но не се знае.
- Обичате да рискувате и да се захващате с неща, които са напълно нови за вас.
- Интересното е, че всъщност не се налага да си експерт в дадена област, за да създадеш нещо. Това е страхотно. Повечето графични дизайнери показват много изпипани и лъскави работи. Но първото нещо, което направиш, няма да е така добро. Няма да ти е лесно да го направиш, ще имаш трудности. А на мен много ми харесва да показвам точно тези работи. Защото те показват усилието, което си вложил.
- Вие бяхте гост на първия мегафестивал "Sofia Design Week" в София. Ние, българите все по често си задаваме въпроса :"Къде сме", И така: "Къде сме ние в областта на дизайна?"
България тепърва трябва да си създава име в света на дизайна. Но Sofia Design Week беше фантастично начало. Освен това бях доста впечатлен от книгата на Андриан Нечев, посветена на българския дизайн. Инициативи като тази ще привлекат вниманието и постепенно ще повишат имиджа на страната.
- Според списъка на вашите клиенти, сте оставили отпечатъка си върху реклами на Nike, MTV, MTV2, MTV Tr3s, Deloitte. Xlarge, Adobe, Kent State University, AIG A, Art Directors Club, Berlin Cameron United, Photolibrary, Comedy Central, Cry Havoc, Definitive Jux Records, LigbtBox, Fila, CMT, Gen Art Изпускаме ли нещо -например българска марка?
- Тепърва ще работим с клиенти в България.
- Какво е най-важно за лесното възприятие на едно рекламно послание? Дайте ни рецептата - кой е най-краткия път към публиката?
- Най-краткият и най-скучният начин да достигнеш публиката е сексът. Той обаче не е най-оригиналният и с най-дълготраен ефект.
- Къде в скалата на получените от вас награди поставяте първата - отвертката? Защо отвертка?
- Тя е най-ценна, защото не беше награда за първото място. Бях много разстроен тогава, защото не станах номер 1. Това ме накара да работя още по-здраво и запази у мен този глад за победа.
- Какви други награди сте получавали?
- Art Directors Club Young Guns, BDA/Ргомах Gold, ID design distinction. Това са най-важните. Нашите работи са публикувани във всички авторитетни списания за дизайн в САЩ.
- Защо нямате кола - не можете да намерите правилното дизайнерско решение за вас ли?
- Нямам, защото обичам да се возя в метрото или да карам колело. В Ню Йорк човек няма нужда от кола Въпреки това обичам работата на дизайнерския екип на Alfa Rомео.
- Кои са любимите ви рекламни послания?
- Една от любимите ми работи е логото на FedEx. He са много хората, които осъзнават символа, който се крие под повърхността при преплитането на буквите Е и X. Това е много интелигентен дизайн и ме кара да се усмихвам, когато го показвам на хората.
- Написахте книга какви са стъпките към професионалния дизайн, сега какво следва? С какво ще се захванете?
- Всеки няколко месеца сядаме с Дан и планираме в каква посока искаме да вървим. Сега много ни вълнува идеята да правим повече игрални филми, да пишем сценарии за тях. След като написахме книгата Never Sleep, бихме искали да продължим да издаваме и още книги и да ги пълним с наше съдържание. За нас това е най-вълнуващото. Принципно работата на графичния дизайнер е да направи нечий чужд продукт да изглежда красиво. А ние искаме всичко да сме измислили - от съдържанието до опаковката.