Изпълнителният директор на Publicis MARC Group, Николай Неделчев: Последния път, когато...

сп. Тема - 42 стр.
Изпълнителният директор на Publicis MARC Group, Николай Неделчев: Последния път, когато...



...се смях на реклама.
Снощи, докато разглеждах en. Campaign {идтичника на английската рекламна индустрия - беа. ред). Само не ме карайте да разказвам рекламата, защото всеки се смее на различни неща. На някой ще му се стори забавна, на друг - банална. Има един израз „Красотата е в очите на гледащия". Е, хуморът също е в очите на гледащия.
Трудно е да се намери формулата на добрата реклама. Вземете класическия пример с кампанията на ризите Hathaway, дело на Дейвид Огилви. На пръв поглед не е нищо особено - сниман е мъж с „пиратска" превръзка на окото. Този детайл обаче увеличава забележимостта и въздействието върху публиката.
Иначе всеки ден се смея, а най-често, като отварям две дебели книги. В тях са събрани карикатурите на Гари Ларсьн, който за мен е сред най-творческите хора на планетата. В продължение на 8 години всеки ден правел по една забавна рисунка за „Ню Йорк таймс", като сам измислял сюжета. Истински гений.
...обяснявах холистичния подход в маркетинга.
Под холистичен подход се разбира цялостен подход и не беше много скоро, като обяснявах какбо означава. Всъщност излъгах. Преди дни си говорих за холизъм с приятели и колеги от региона на яхта. Един от присъстващите спомена филма „Какво, по дяволите, знаем?", в който става дума за новата физика и субатомните частици, за взаимодействието между обекта, който ученият наблюдава, и самия учен. Всичко на тази земя е взаимно свързано. Както казва Борхес: „Ако човек може да обясни една роза, може да обясни целия свят." Май излезе, че на яхта сме се събрали големи сухари. Вместо да си говорим за пиене, сме обсъждали квантовата физика.
...ударих глава в тавана.
На същата яхта. Както е известно, табаните на тези плавателни съдове не са особено високи. Ударих си главата няколко пъти (Никоаай Недеачев е Висок 203 ш - бел. ред). Иначе никога не съм си въобразявал, че съм стигнал върха. Максима-лист съм и най-често не съм доволен от постигнатото. Личната ми максима е, че по-доброто е враг на доброто.
...избирах между Apple и PC.
Дълбоко в себе си аз съм Apple. Бях един от малцината първопроходници, имали шанс да работят за тази велика марка в България. Станах неин маркетинг мениджър още през 1992-а и там се научих на занаята. Първо работих на Apple, после минах на PC и сега, както виждате, отново съм на Apple. Междувременно заразих много колеги с любов към марката. Защото тя е философия, начин на мислене и послание. Усещаш непрекъснато Взаимодействието си с нея. Интерфейсът и дизайнът на продуктите й са направени така, че лесно се превръщат в част от
бита ти.
...ритах с Христо Стоичков.
Беше отдавна - през зимата на 1981-а. Играехме заедно в юношеския отбор на „Марица", преди той да се премести в Харманли, а оттам - 6 ЦСКА. Христо беше народно момче, емоционално и много амбициозно. Лягаше и ставаше с футбола. След тренировка всички се прибирахме вкъщи уморени, а той отиваше на тренировките на „Тракия", сегашния „Ботев". Гледаше как играят мъжете, научаваше финтове. По онова време негов кумир беше капитанът на „Тракия" Петър Зехтински.
Самият аз се разделих с футбола заради контузия на коляното. Оттогава се пазя и рядко играя. Но честно да си кажа, липсва ми и организация. Наскоро в корпоративен турнир заехме почетното четвърто място. Бяхме се събрали само ден преди срещата и на косъм изтървахме третото място.
....харесах чужд девиз.
Харесвам персоналния девиз на моя колежка. Съкращението му е JFDI, а зад абревиатурата се крие изречението Just fucking do it.
...се впечатлих от книга по маркетинг.
Последно прочетох на един дъх „Предвидимо ирационални" на Дан Ариели - би-хейвиорист, професор по социални науки в Масачузетския технологичен университет. В книгата си той обяснява с примери, че повечето човешки реакиии не са рационални, а ирационални. Ариели прави следния експеримент в американско общежитие: в общия хладилник слага щайга с „Кока-Кола". На първия ден тя е непокътната. На втория някой взима една от кутийките. На третия изчезват още две. И така, докато касата не се опразва. Ариели продължава експеримента, като пъха в хладилника поднос със стотина долара. Този път сумата остава недокосната.
Изводът му е, че човек се са-мопределя като крадец, когато взима пари, а не вещи. Тогава суперего-то му го кара да изпитва морални угризения. Банките се възползват от факта, че нямат монетарни отношения с клиентите, притежаващи кредитни карти. Трезорът ти измъква парите и в много отношения го прави при нечестни условия, но ти самият не се чувстваш измамен.
...благодарих на случайността.
В началото на 90-те, когато попаднах 6 бранша инцидентно. Както казва Юнг: „Случайността е пресечната точка на две необходи-мости". Точно се бях дипломирал международни отношения, когато преподавателката ми по английски ме срещна в университета. Каза ми, че мъжът й е станал представител на чужда компютърна фирма и че си търси човек. Отговорих й, че не понасям компютри, макар че си бях взел изпита по информатика с 6. Освен това трябваше да замина да специализирам в английски университет. Жената обаче ме убеди да отида на интервю. В крайна сметка, вместо да тръгна към Великобритания, останах в България и започнах като маркетинг мениджър на Apple. Това е една от щастливите случайности в живота ми, която предопредели професионалното ми бъдеще.
....уволних подчинен.
Преди две седмици. За да разберете каква е причината да уволня някого, ще ви обясня какви хора търся. „Купувам" mindset или настройка. По-лесно ми е да взема позитивен и амбициозен човек, когото да превърна в професионалист, отколкото професионалист, който е негативен, неконструктивен и не може да работи в екип. Вярвам в персоналното израстване и в това,
че всеки има право на шанс. Ако човек си задава точните въпроси: „Правя ли нещата както трябва?" и „Как да стана по-добър?", рано или късно ще израсне в професията. Много от настоящите ни мениджъри са започнали от най-ниското стъпало. Отговорът на въпроса ви е, че увол-
нявам главно при разминаване в настройките и начина на мислене. На второ място се разделям с хората, когато видя липса на професионализъм.
...пих кафе на главната улица в Пловдив.
Преди 3-4 седмици. Родният ми Пловдив е по-ориенталски и по-еснафски от София. Казвам го 6 най-добрия смисъл на думата. На стъргалото човек може да види и да бъде видян. Пиенето на кафе е силен ритуал - наслаждаваш се, наблюдаваш и обсъждаш. Темпото е по-бавно - както казват хърватите „по-лако". Дори когато отивам в Пловдив по работа, си почивам.
....играх със синовете си.
Снощи. Сглобявахме полицейски хеликоптер и джип. Голямо удоволствие беше. Освен като родител наблюдавам децата си и като мар-кетолог - явно е професионална деформация. Опитвам се да разбера промяната на реакциите и разсъжденията им защо харесват едно, а не друго.
...ремонтирах колата си сам.
Честно казано, не се занимавам с ремонти. Смятам, че човек трябва да се съсредоточи върху нещата, от които наистина разбира. Иначе съм сръчен и дойде ли Неволята, се справям добре.
...проявих консерватизъм.
Консерватизмът не означава за-костенялост. Ако трябва да му дам дефиниция, това е комплекс от добра оценъчна система и способност да запазваш стойностните модели и практики, върху които да надграждаш. Консервативен съм в начина на обличане. Слагам само дрехи, които харесвам и които отразяват моето „аз", дори да не са супер модерни.
неделя, 13 юли 2008 03:32:12