Медийният закон в края на аналоговото време

Капитал - 44 стр.
Медийният закон в края на аналоговото време



Законът, мислен като инструмент за либерализиране и европеизиране на медийната среда у нас, легитимира частните медии (част от тях вече бяха на пазара от началото на 90-те) и създаде конкуренция на пазара. Създаде и правна основа за развитието на бившите държавни радио и телевизия. С днешна дата изглежда важен и още един ефект. Положителната оценка за закона беше основанието, на което България още през 2001 г., далече преди присъединяването към ЕС (за разлика от Румъния например), беше допусната до програмите MEDIA и българските творци успешно да реализират проекти с европейско финансиране в областта на аудио-визията.
Беше въведено технологично-неутралното регулиране на съдържанието. Оказа се, че това е правилна позиция. След специално решение на Конституционния съд беше избегнато прилагане на концесионен режим. Възприета е идеята за смесено финансиране на обществените медии. Много след приемането на българския закон Европейската комисия обяви изрично, че регламентирането на съдържанието и на преноса са две отделни области на законодателна регламентация, макар в процес на конвергенция. Законът въведе стандартите на директивите по отношение на търговското слово (означаване, разграничаване от основното съдържание). Въведе изискванията за европейски произведения и произведения на независими продуценти. Използва се сигнализация за неподходящо съдържание. Изчезнаха грубите всекидневни нарушения на авторските права, характерни за времето на първите кабелни телевизии.
Отговорността за прилагането
Важни задачи на закона остават неизпълнени. Не напредва според очакванията реформата на обществените медии. Не могат да се намерят ефективни начини за установяване на собствеността върху медиите, което затруднява контролните механизми за равнопоставеност и плурализъм. Регулаторът (Съветът за електронни медии, СЕМ), който по дефиниция трябва да бъде независим и ефективен, е едновременно зависим и неефективен. Решенията за състава му се консултират (виждаме особено отчетливо в условията на управляваща коалиция) в партийни централи - процедура, забранена от Конституционния съд. Няма грижа за създаване на силна администрация на регулатора. Губи се скъпоценно време в провалени процедури.
Приятната леност и немара, в която регулаторът дочака присъединяването на България към ЕС (време е да се обясни на регулатора), има граници. Картината е нерадостна - нищо в СЕМ не показва, че България е член на ЕС и вече има повишена отговорност за прилагане не само на българското, но и на общностното медийно законодателство. Безотговорно към хората е да се премълчава, че ако се открие наказателна процедура срещу България заради регулатора, отговорността няма да се понесе от него - а от държавата.
Какво медийният закон не е
Банално е да се напомня, но законът за медиите не е закон за властта върху медиите: нито е закон за печелене на избори, нито е закон за позициониране на пазара на правилните близки до властта икономически субекти.
Медиите не са област, в която законите се радват на дълголетие. През годините законът е променян 23 пъти. Има обективна причина: скоростта на промени в предмета. Но не за нея става дума. И не за промените в интерес на общото благо. Наистина, има отделни хармонизационни изменения, има и изменения, които подобряват текста в отговор на решения на ВАС. Но има изменения, свързани с контрола на властта върху регулатора или с контрола на властта директно върху пазара. Нереално откровени примери са поправките през мандата на царското движение - тогава странно процъфтя медийният бизнес както на депутати, така и на приятелски кръгове. Докато един ден отношенията в разнородната по интереси партия се влошиха и в неразборията се наложи да се спре лицензирането (Как? Чрез изменение в ЗРТ...): има ли друга такава държава?
Цифровото време
Поредното изменение на ЗРТ е в парламента. Няма съмнение - цифровизацията няма да ни отмине. Тя е повод за сериозни размествания на пазара. Последните могат да станат първи, като се ориентират сръчно в новите условия и предложат подходящото съдържание по подходящия начин на подходящата аудитория. Това е огромно предизвикателство за медиите: тези, които вече са наложени, бранят позиции и спектър, а кандидатите с агресивни маневри атакуват по-предни места.
И тук се появява отново медийният закон, който трябва да съобщи важни отговори: кой взема решенията за цифровото лицензиране, кога започва и има ли край тази надпревара, а също така дали по най-добър начин са защитени интересите на аудиторията. Някой би казал - няма интрига, всичко това вече е решено в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Но не - предложението на правителството е да се преосмисли схемата в ЗЕС. Вместо от медийния регулатор програмите да се определят пазарно.
Пазарното определяне на програми е една възможност. Но законопроектът вади от състезанието някои програми, за които предвижда задължително разпространение. Две програми на БНТ, с предимството на обществен оператор. Още две - bTV и "Нова тв", за които вероятно се разсъждава така: хората са свикнали с тях, а и имат по два национални лиценза за програма и мрежа в аналогови конкурси. Но няма да се състезава и още една програма, която има следния профил: има национален аналогов лиценз за програма, няма национален далекосъобщителен лиценз, но вече се разпространява. Името й е TV2.
Доказани ли са качеството, универсалността и разнообразието на тази програма, заради които тя да получи пазарно предимство? Заради какво общо благо трябва да се запише в закон задължително разпространение на TV2? Ако това не звучи на законодателя необосновано, утре може би с медийния закон ще се предостави на TV2 и собствеността върху аудиовизуално студио "Орфей", за да произвежда програмата в собствено студио?
Поредният проект за изменение на ЗРТ поставя и други въпроси. Налага ли се разрешението за използване на спектър за трите национални мрежи на първа фаза да се получи от едно лице? Претеглено ли е доколко слабостите на това решение от гледна точка на плурализма се компенсират от предимствата на един ефективен и опитен инвеститор? Не е ли опасно да се концентрират толкова възможности в едно-единствено предприятие? Срещу какви обещания този път ще се отделят пари от общия бюджет вече не за една, а за две програми на БНТ - и кога ще настъпи времето за прозрачност и отчетност на БНТ за разходването на бюджетната субсидия в обществен интерес?
Почти сигурно е, че това ще е последното изменение на действащия медиен закон. С края на аналоговото време си отиват едни проблеми, но идват други, също трудни за решаване. А срокът за въвеждане на новото общностно медийно законодателство е декември 2009 г.
събота, 29 ноември 2008 04:18:35