Двойно дъно

Капитал - 42 стр.
Двойно дъно



Понякога (всъщност, уви, доста често) българските медии приличат на куфар с двойно дъно. Когато го отвориш, виждаш купчина смачкани дрехи и мръсно бельо, а ако си стинеш носа и поровиш малко повече в тях, стигаш до още по-неприятните тайни.
Уволнението на Георги Коритаров от "Нова телевизия" е подобна история. Както всеки конфликт, набрал дотам, че да се спука в публичността, той има сложна предистория, с много участници и на пръв поглед е трудно да се прецени кой е прав. Позициите по случая почват от това, че един журналист, който съвестно защитава интересите на зрителите си, е бил несправедливо уволнен, и стигат до другата крайност - че той наистина е злоупотребил с дадения му ефир, за да преследва собствените си, съвсем користни цели. Истината, разбира се, рядко е в крайностите, но внимателният поглед върху случая дава възможност да се прецени кой е прав и какво наистина e станало. Тази история освен всичко друго е и поучителна - тя показва няколко тежки и мъчителни проблема на българските медии.
Фактите
Казусът с уволнението на Коритаров е сложен за разплитане, защото основните моменти в него не се случват публично. Въпреки това от разказите на всички замесени може да се възстанови сравнително точна картина за предисторията на конфликта.
През пролетта на тази година Георги Коритаров отива при шефа на "Лукойл - България" Валентин Златев. Двамата са се засичали на вечери, като свързващото звено между тях е столичният кмет Бойко Борисов. На срещата, вероятно изненадващо за Валентин Златев, журналистът му предлага да инвестира в имоти около гр. Самоков (според нюанси във версиите идеята е общината да се включи с апорт на земи, като впоследствие капиталът на съвместното дружество да бъде увеличен и Златев да запази контрол). Някои от участниците в този сюжет посочват като идеолог на сделката осъденият преди време за побой и отвличане шеф на "Евророма" Цветелин Кънчев. Телевизионният водещ дава подробности по предложението и показва скици на терените, които да се купят. В крайна сметка и след няколко срещи, на които темата е повдигана, шефът на "Лукойл - България" отсича, че сделката не представлява интерес за него, и спира да отговаря на позвъняванията на Коритаров. Това е предисторията.
Сблъсъкът се случва след сутрешния блок по "Нова телевизия" на 14 ноември. В предаването гостува Светла Василева - представител на собствениците на "Топлофикация - Правец". Тази подистория също е малко сложна, но заслужава да се разкаже накратко. Светла Василева се представя като един от информаторите на немския журналист Юрген Рот и твърди, че Правец е един "частен град", който се управлява от Валентин Златев. (Някои от твърденията на Василева са спорни, а конфликтът й (както й на представляваното от нея дружество "Топлофикация - Правец") със семейството на Валентин Златев е добре известен на медиите и е бил обект на предишни предавания и публикации.) След като известно време гостенката излага тезите си, редакторите на сутрешния блок предлагат на Коритаров да потърсят по телефона другата страна - шефа на "Лукойл". Вместо да приеме обаче, водещият казва: "Колегите ми предлагат да търсим Валентин Златев, но аз не знам дали има смисъл, защото той не си вдига телефона при позвъняване. Като гледа това предаване или му кажат, ще си вдигне телефона или ще се обади сам." На няколко пъти в предаването Коритаров казва също, че темата за Правец и интересите на Валентин Златев ще бъде продължена следващата седмица. Всъщност това става още на другата сутрин, когато анонимна жена се обажда по телефона и казва, че всичко, за което е говорено предния ден, е вярно. Това, изглежда, е достатъчно за Валентин Златев, за да прецени, че Коритаров започва кампания срещу него и подбира тенденциозно темите и събеседниците си в ефира на "Нова телевизия". В отговор бизнесменът решава да разкаже за случая на ръководството на телевизията и пише официално писмо. "Обръщам се към вас, за да ви информирам, че ефирът на НТВ [...] се използва за изнудване", пише в писмото. В него Валентин Златев настоява още за "административни санкции" срещу Коритаров и заплашва, че в противен случай ще се оплаче на прокуратурата и Съвета за електронни медии.
До този момент конфликтът не е публичен - все пак всички страни в него нямат интерес историята да се разнася. Миналия четвъртък обаче информацията излиза във в. "Уикенд" и още на следващия ден от "Нова телевизия" обявяват, че Георги Коритаров е уволнен. Официалните причини в съобщението са "неспазване на принципите на журналистическия плурализъм" и използване на телевизионния екран за "лични цели".
Публикацията в "Уикенд" даде възможност и на Коритаров да обясни отстраняването му. "За мен от формална гледна точка уволнението е функция от публикация в жълт вестник", каза той. В седмицата, последвала слизането му от екран, отказа да коментира в детайли историята на отношенията си със Златев. Самият Златев изобщо не гъкна, а от обслужващата го пиар агенция останаха пестеливи и обрани до първоначалните съобщения.
Грешката на Коритаров
Макар и оплетена от няколко различни сюжета, историята около един от най-известните и смятан за един от най-добрите журналисти в България изглежда проста. От позициите на стандартите за добра журналистика, независимо колко доказателства за невинността си може да даде Коритаров, това няма да има особено значение, защото винаги ще останат хора с основателни съмнения. В момента, в който се е състоял разговорът за покупка на земите, отношенията между Коритаров и Златев вече са излезли от здравословното общуване между журналист и публична фигура. Нещо повече - покрай тази история стана ясно, че Коритаров е в твърде близки приятелски отношения и с Бойко Борисов. В това нямаше да има нищо лошо, ако отново не залагаше съмнения за обективността на журналиста. Ако вечерта си ял, пил и веселил с някого и като какъв ще го интервюираш на сутринта - като телевизионен водещ или като приятел? (Коритаров сам разказа през седмицата в единственото си появяване на живо по телевизия "Скат" как една вечер, докато се веселели и уговаряли интервю за следващия ден с Бойко Борисов, за шега генералът звъннал на шефката на "Нова" Силва Зурлева и я подканил да дойде на сутринта, за да го "пази" от неуправляемия журналист. Тя отишла и ако трябва да сме честни, дори само тази история й дава достатъчно основания да уволни най-известния журналист в телевизията.)
Коритаров твърди, че умее да разграничава двете неща и на теория това не е невъзможно. Но за по-сигурно зрителите трябва да са наясно с отношенията на водещия и неговия гост. Така както през последните две години бяха наясно, че Коритаров е донасял на бившата Държавна сигурност и има втора самоличност като агент Алберт (вижте признанието на Коритаров тук, а част от доносите, писани от него тук). За зрителите, които му простиха това, беше достатъчно да преценяват какво говори, имайки важната подробност като "едно наум".
Става въпрос за обикновен конфликт на интереси - същото понятие, което в живота е неизбежно и затова се налага да се въвеждат стандарти. По ирония силно атакуваният от Коритаров бивш вътрешен министър Румен Петков беше обвиняван точно в същия грях заради нерегламентираните си контакти с дупнишките братя Галеви. И ако спазването на "хигиената" в отношенията е трудно за държавните служители, за журналистите уцелването на добрата практика е още по-трудно. Защото от медиите се очаква да общуват с всякакви източници, за да бъдат добре информирани. Умението е да се намира границата. Обвиненията за изнудване, отправени от Валентин Златев към Коритаров (основателни или не), станаха възможни точно защото тази граница е била прескочена.
И други грешки
Шефът на "Лукойл" Валентин Златев също сбърка - главно в това, че достатъчно категорично не е пресякъл разговорите по бизнес с телевизионния журналист. Парадоксално, макар че Златев има най-малко грехове в тази история, но също ще плати висока цена. Още дълго време оттук нататък (поне в електронните форуми) "първото му име" ще е Олигарх, а след запетайка ще се припомня, че е уволнил Георги Коритаров.
И "Нова телевизия" сбърка, като не обясни защо точно уволнява водещия си журналист. Собственикът на медиата винаги има право на това, разбира се, но предаванията и телевизионните звезди, особено в публицистиката, имат свойството да се превръщат в част от всекидневието на зрителите. И така както гражданите имат право да претендират за сградите - паметници на културата, приемайки ги и като свои, дори да са частна собственост, телевизионните зрители имат право да знаят защо се разделят със сутрешния водещ. Официално Коритаров беше обвинен, че използва ефира на "Нова" за лични цели, но в кой точно случай? В случая "Златев", както първоначално беше казано, или в предаването с "оперативно интересния" (по израза на полицаите) Брендо - според по-късно изявление на Силва Зурлева. Или всъщност конфликтът със Златев е бил само повод телевизията да се отърве от безспорно острите и в много случаи със значителни политически последствия предавания на журналиста?
Какво беше журналистика?
Случаят "Коритаров" в съвпадение с обявяването на досиетата на агентите на бившата ДС сред журналистите в държавната телевизия всъщност повдига голямата тема. Тя е за стандартите на българската журналистика въобще. (Изследователите на местната медийна действителност задължително трябва да гледат предаването по "Скат" ). Журналистът и бивш агент Коритаров гостуваше на колегата си в този двоен смисъл Велизар Енчев (бивш щатен служител на ДС), а по телефона се включи трети колега "под прикритие" - Кеворк Кеворкян, доносник на Шесто. Разговорът между тримата казва твърде много и потриса не само заради обръщенията с агентури имена.)
Един от много големите проблеми на българските медии е, че ужасяващо често не е ясно кой всъщност говори от екрана на телевизиите и страниците на вестниците. В много случаи под неубедителната маска на обществения интерес стои грозното лице на различни политически, бизнес интереси или обвързаности от стари времена. Проблемът е, че всички тези зависимости остават "недекларирани" пред публиката и подменят интереса на техните читатели с лични цели на журналистите, редакторите или собствениците на медии. Най-лошото е, че точно заради невидимите връзки и до момента десетина журналисти и политици са в състояние да зададат тема на деня и дори тема на месеца, макар тя да няма нищо общо с дневния ред на обществото. Затова е такова доверието към медиите, затова да си репортер не е престижно и затова качеството на журналистиката става жертва на негативната селекция на хора в професията.
И накрая още два факта, които не успяха да изплуват категорично в медийното отразяване на уволнението на Коритаров. Той не е искал комисиона за предлаганата сделка и няма запис - аудио или видео, на срещите му с Валентин Златев. Видно от резултата, това няма голямо значение.

събота, 29 ноември 2008 04:19:51