Растящата стойност на безплатното

сп. BusinessWeek - 63 стр.
Растящата стойност на безплатното



"Безплатно" е мръсна дума в бизнеса. Няма печалба от безплатните неща. Безплатните мостри привличат хора в пекарната или ги карат да пробват най-новата енергийна напитка, но днес са загуба на пари, които утре могат да доведат, но и да не доведат плащащи клиенти. Обвиняват и безплатната музика, че срива звукозаписната индустрия, а безплатните новини в нета пък понасят хули за сгромолясването на вестникарския сектор. Но Крие Андерсън казва, че е време да преосмислим тази нагласа. В провокативната си книга главният редактор на Wired твърди, че концепцията за гратиса еволюира по важни, макар и трудно доловими начини. Вече не само хлапетата в Си-ликоновата долина измислят начини как да градят бизнес около нещата даром. Идеята за безплатното прониква в почти всеки сектор, а лидерите, които игнорират този преход, остават извън борда. "Хората правят пари, като не взимат нищо -пише Андерсън. Не нищо за всичко, а нищо за достатъчно, че да сме създали в същината си икономика колкото на средно голяма държава срещу около $0.00%."
Защо се случва това? Заради развитието на икономиката: нещата, които ценим, все по-често се проявяват под формата на битове отколкото на атоми. Помислете за софтуера и кинофилмите спрямо пластмасата и стоманата. А копирането и разпространяването на битове не струва почти нищо. Може би ще е най-смисленото нещо в света компаниите да подаряват много дребни частици, за да взимат пари за свързани с тях неща - да речем услуги, реклама или първокласни елементи. Общността на Linux разпространява операционната си система безплатно, но компании като Red Hat u IBM правят тлъсти печалби, като я индивидуализират и поддържат. Google позволява на всекиго да търси данни безплатно, но печели милиарди от рекламодатели. Безплатното не свършва в света на технологиите. Както обяснява Андерсън, стратегията даром се разпростира във всички сектори. Webkinz са популярни до голяма степен, защото децата могат да влязат в интернет и да си играят с дигитал-ни версии на плюшените им играчки. Онлайн играта е безплатна; платнените животинки струват пари. В музикалната индустрия Radiohead показаха как се правят пари в изобилстващи с пирати води. Бандата позволи на феновете да свалят албума й In Rainbows за колкото преценят, че струва. Мнозина не платиха и пукната пара, но средната продажна цена на диска бе $6 и свалянето му от интернет донесе на групата повече пари отколкото който и да е от предишните им записи. След това
феновете отидоха да си купят 100 000 луксозни издания по $80, а последващото турне бе най-печелившото на Radiohead до този момент.
Книгата на Андерсън е най-силна в свързването на различните нишки на безплатното. Той нагазва в света на онлайн игрите, където безплатното е стандартна стратегия за изграждане на аудитории. Често всеки играе безплатно и след това си купува виртуални стоки. Андерсън се рови и в историята. Един ранен пример: кампанията, която направи желирания десерт Jell-О основен продукт във всеки американски дом. В началото на XX век никой не знаеше как да го ползва, затова Genesee Pure Food изпрати търговци да подаряват книги с рецепти от врата на врата -ход, изпратил домакините в магазините, за да си купят стоката.
Андерсън свежда тези случаи до принципи. Един от тях: ако нещо е дигитално, в крайна сметка ще бъде безплатно. Друг е, че това не може да се спре със закони срещу пиратството и кодирането. Може би най-обезпокоително е убеждението на автора, че всички сектори трябва да се конкурират с безплатното рано или късно. "Дали чрез кръстосани субсидии, или чрез софтуер, все някой в твоя бизнес ще открие начин да подарява това, което ти продаваш", пише той.