17 компании искат ефир за 3 години

Дневник - 4 стр.
17 компании искат ефир за 3 години

Весислава АНТОНОВА

Общо 17 са компаниите, подали документи в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) до 7 май, които искат да получат ефирни честоти, независимо че те ще са със срок само 3 години. Двама от тях ще получат правото да излъчват в София. По предварителна информация не всички искат лицензи за всички населени места - някои кандидатстват само за по една честота. КРС чрез промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), получи правото да издава аналогови разрешителни със срок до 2012 г., когато тв секторът трябва да се цифровизира изцяло. КРС още не е публикувал официалния списък, но ви представяме 15 от 17-те кандидати по информация от списък, изпратен в Съвета за електронни медии (СЕМ), за да може регулаторът да се произнесе дали имат валидни програмни лицензи.
1. „Евроком България“ ЕООД - компанията е собственик на пловдивския канал „Евроком“. Председател на борда е бизнесменът Георги Гергов. През септември 2008 г. смесеното държавно и общинско дружество „Международен панаир Пловдив“ АД купи за 3.2 млн. лева 100% от дяловете на кабелната телевизия. Дотогава каналът беше притежание на пловдивския бизнесмен Георги Барбудев и собственика на футболен клуб „Литекс“ Гриша Ганчев. Мажоритарен собственик с 51% в Пловдивския панаир е Министерството на икономиката и енергетиката. Георги Гергов е сред близките до президента Първанов бизнесмени.
2. „Балкан българска телевизия“ АД - Каналът е собственост на бизнесмена Петър Манджуков, който е бивш издател на вестник „Дума“ и се смята за приближен до президента. ВВТ стартира на 3 март 2003 г. Прокурист е бившият генерален директор на БНТ Кирил Гоцев.
3. „ТВ2“ ЕООД - ТВ2 се налага като четвъртата национална ефирна телевизия в България. Започна излъчване през ноември 2007 г. Проектът ТВ2 е компилация от лицензите на две компании - ТВ2 и CTN. СТN притежава разрешения да излъчва на регионалните ефирни честоти в 27 града на страната. Собственик на далекосъобщителните лицензи е „Техностийл“, с който ТВ2 има договор за използване на честотите. Националният програмен лиценз е издаден на ТВ2 от предшественика на Съвета за електронни медии - Националния съвет за радио и телевизия, още през 2000 г. по стария медиен закон с право на излъчване до 2010 г. През лятото на 2008 г. Central European Media Enterprises (CME) се споразумя с „Топ Тон медиа холдинг“, собственик на ТВ2 и спортния кабелен канал Ring, за закупуването на 80% от дяловете в телевизиите. Сделката беше за 172 млн. долара. Консултант на СМЕ е собственикът на рекламни агенции Красимир Гергов, който консултира и bTV.
4. „РЕ:ТВ“ ЕАД - Информационният тв канал Re:TV е проект на фондация „Граждански медии“, която бе регистрирана в края на юли 2007 г., с идеята да подкрепя свободата на изразяване, разнообразието на мнения и качествената журналистика. В съвета на дарителите на фондацията влизат Иво Прокопиев (издател на „Дневник“ и „Капитал“ - бел. ред.), финансистът Светослав Божилов и политологът Иван Кръстев.
5. „Вест-ТВ“ ЕАД - Бизнесменът и председател на съвета на директорите на „Вивеста холдинг“ Виктор Серов е основният инвеститор в кабелния канал с екологичен профил VTV. Директор на медията е бившата депутатка от НДСВ и някогашен говорител в БНТ Милена Милотинова. На последните избори Виктор Серов беше кандидат за кмет на София от ПД „Социалдемократи“ на Николай Камов. В същия период той е и председател на столичната организация на социалдемократите.
След вота обаче не само е освободил поста, но е напуснал и партията, твърдят социалдемократите.
6. „ТВ7“ ЕАД - Кабелният канал ТВ7 бе замислен като ефирна софийска телевизия, но така и не успя да се пребори за национален лиценз. През декември 2008 г. каналът премина сред собственостите, управлявани от бившата шефка на тотото Ирена Кръстева, заедно с вестник „Експрес“. Кръстева притежава и вестниците „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“, както и печатница ИПК „Родина“. Непрекъснато има информация и за други медии, към които тя проявява интерес за придобиване. От края на март 2009 г. телевизията започна да излъчва на ефирната честота на Би Би Ти в София. Депутати от опозицията твърдят, че ТВ7 ще е сред сигурните собственици на ефирна честота. Ирена Кръстева се представя като консултант на канала. Синът й е зам.-министър на извънредните ситуации от квотата на ДПС.
7. „МСАТ“ ЕООД - каналът е част от медийния бизнес на варненската икономическа група ТИМ.
8. „Р.Д. - ТВ“ ЕООД - Собственик и управител е Румен Петров Стоянов, а компанията е в орбитата на варненската МСАТ От май 2004 г. в ефира на Варна и региона се излъчва телевизионния канал „Варна ТВ“. От 27 април 2009 г. той стартира под ново име - телевизия „Черно море“. Медията работи съвместно с вестник „Черно море“, „ Алфа радио“ и телевизия MSAT.
9. „България кабел ТВ“ ООД - телевизионната програма със същото име се разпространява по кабел от началото на 1997 г. Собственици са братята Георги и Любен Бедникови.
10. „Статис“ АД - „Телевизия Стара Загора“. Собственици на регионалния канал са журналистите Станимира Димова и Мариела Чорбаджийска и адвокатът Дамян Георгиев. Дружеството е собственик на „ТВ Стара Загора“.
11. „Евроком национална кабелна ТВ“ ООД - фирма от Ботевград. Собственици са Злати Златев и Свилена Илчева.
12. „Телекабел“ АД - „Телекабел“ е местен тв канал за Пазарджик и региона.
13. СД „Вис Виталис - Самарски и сие“ е казанлъшка компания, която е собственик на местния тв канал PRESS TV.
14. „Михайлов ТВ“ ООД е кабелен оператор, който има мрежи в някои квартали в София и във Враца и региона. Притежава програмен лиценз за „ТВ Враца“.
15. „ТВ Европа“ АД - „Телевизия Европа“ е първата кабелна новинарска телевизия в България, започнала излъчване през 2001 г. Неин основател и съсобственик е Емил Стоянов, брат на бившия син президент Петър Стоянов. Въпреки опитите телевизията да бъде продадена през последните 2 години към момента няма официална информация за сделка. Емил Стоянов е кандидат за евродепутат от листата на ГЕРБ на 4-то място.

Софтуерното пиратство у нас остава 68%

Insurance.bg - Новини
Софтуерното пиратство у нас остава 68%



Пиратството при софтуера, инсталиран върху персонални компютри у нас, остава 68% през 2008 г., докато в половината от изследваните 110 страни ръстът му спада, а едва в 15% от тях се наблюдава покачване. Загубите за софтуерната индустрия в резултат на пиратството в България са се покачили със 121% до 139 милиона щ.д. в сравнение с 2007 г., когато са 63 милиона щ.д.
Това са някои от резултатите на шестото глобално проучване на софтуерното пиратство, публикувано днес от Сдружението на издателите на бизнес софтуер/СИБС (The Business Software Alliance/BSA) - международната организация, представляваща световната софтуерна индустрия. Това е независимо изследване, извършено в 110 страни от International Data Corporation/IDC, световният лидер в областта на маркетинговите проучвания и прогнози.
Сравнен с цифрите за другите държави членки на ЕС, ръстът на софтуерното пиратство у нас остава висок. Според Велизар Соколов, юридически представител на СИБС у нас, това се дължи на комплекс от причини, сред които някои несъвършенства в законодателството, които не бяха отстранени през 2008 г., непоследователно правоприлагане, продължителни производства и неадекватни санкции, както и липса на ефективно управление на софтуерните активи в малките и средни предприятия и висока обществена толерантност към посегателствата срещу интелектуалната собственост,
Като страна членка на ЕС България следва да се стреми дългосрочно към достигане на средния за общността ръст на софтуерно пиратство, който за 2008 г. е 35%.
В световен мащаб поради факта, че пазарът на персонални компютри е нараствал най-бързо в страните с най-висок ръст на пиратство, световният ръст на пиратството бележи покачване с 3% и е 41% за 2008 г.
В Централна и Източна Европа, страните с най-висок ръст на софтуерно пиратство са Грузия с 95%, Армения с 92%, Азербайджан с 90% и Молдова с 90%. С най-нисък ръст са Чехия с 38%, Унгария с 42% и Словакия с 43%. Русия бележи най-голям успех, снижавайки ръста на пиратството с 5 пункта до 68%, като за последните 6 години общият спад е с 19 пункта.

Браншът се обедини, за да лобира пред управляващите

Дневник - Компании&Финанси - VII стр.
Браншът се обедини, за да лобира пред управляващите

Асен ГЕОРГИЕВ

Браншовите организации в сферата на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) се обединяват, за да могат да лобират за по-добри условия за сектора. Тази новина беше сред акцентите на тридневния международен ИКТ форум „Дни на БАСКОМ 09“, където пред журналисти и представители на ИКТ бизнеса беше представен меморандум за сътрудничество. Документът е подписан в края на април от Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ), Сдружението за електронни комуникации (СЕК), бизнес сдружението „ИКТ клъстер“, неправителствената организация БАСКОМ, Асоциация телекомуникации (АСТЕЛ) и Българска WEB асоциация. Обединението ще помогне за лобирането пред управляващите, коментира Петър Статев, председател на „ИКТ клъстер“. В документа са записани 7 стратегически цели, които трябва да бъдат постигнати, за да може компаниите в сектора да продължат да се развиват. Те са насочени към действия за ускореното развитие на информационните и комуникационните технологии, усъвършенстване на образователната система в държавата чрез внедрявате на ИКТ в процеса на обучение и професионална квалификация, съвместна работа по изграждане на нормативната и законодателната база. Статев подчертава, че това не са абстрактни цели, а съвсем реални проблеми, които през последните 20 години бизнесът се опитва да разреши. На форума бяха представени и инициативи, насочени към висшето образование, както и детайлно изследване на състоянието на ИТ сектора, наречено „Барометър на българската ИТ индустрия“. Проучването е проведено през последните три месеца на миналата година сред фирмите - членове на БАСКОМ. То показва, че 55% от приходите на българските ИТ компании през 2008 идват от сделки в чужбина, които най-често се осъществяват в Западна Европа и САЩ. Анализът на данните от проучването показва и тенденция, свързана с броя на служителите и нивото на заплатите в българските ИТ фирми. Според доклада средното количество служители е нараснало с 13% през 2008 г. спрямо предишната година. Растежът на заплатите пък е с 60% за периода 2006 - 2008 г.

Кой победи всъщност

24 Часа - 22 стр.
Кой победи всъщност

Георги ЛОЗАНОВ

Завърши най-рискованият сезон на "Бит Брадър". Завърши успешно, защото рисковете, макар и със силно скърцане на телевизионната машинария, бяха преодолени. А те бяха много и в различни сфери - социална, медийна, политическа, естетическа и пр.
Най-големият, разбира се, си оставаше противоречието между високите каузи и ниските персонални мотивации и особено стилове на говорене в Къщата. Дотолкова, че почти цялото шоу протече на ръба на закона от гледна точка на добрите нрави и порнографизацията на речта. Но ако вулгаризмите преди 23 часа можеш да прикриеш с „бибове", то човешките дефицити няма как, защото самият формат е замислен така, че да ги вади на преден план и да ги превръща в драматургия.
Така че зрителите трябваше да се примирят с основната теза на третия ВИЛ сезон: за да правиш добро, съвсем не е задължително ти да си добър - безкористен, великодушен, интелигентен, искрен и т.н. Даже въпросът е в обратното - да впрегнеш в благотворителни каузи тъкмо тези, от които не очакваш да им се посветят.
При това залозите са удвоени от правилата на играта, защото ти самият, ако не искаш да си от "лошите". трябва да участваш в благотворителността, като гласуваш за някого от "виповете". И така сам да го легитимираш морално, да се включиш в неговия "човешки отбор". И ако през всичкото време хората гласуваха, но сякаш със съмнение, в следобеда на последния ден то изведнъж се стопи и се превърна в сълзи в очите. Бит Брадър изигра най-силния си ход - извади на сцената обектите на благотворителността. За да се види " с просто око", че тя зависи не от доброто, което звездите носят, а от злото, с което се борят. Особено пък ако то не е в резултат на сляпата съдба, а на пороците на обществото ни т.е. на всички нас. Когато момичетата, ослепели заради дефектните кувьози в болниците ни, запяха заедно с финалистите, те като че ли се сляха. Има една точка, в която чуждото страдание за кратко те "отменя ", изчезващ. Й тъкмо в нея е благотворителността.
Ицо Хазарта извади най-чистата й метафора, като пя с черна превръзка на очите.
Вторият голям риск беше политически и се наричаше Малък Тошко. Ако беше победил след всички демонстрации на родово самодоволство, това чисто и просто щеше да значи, че последните 20 години нямат смисъл за по-голямата част от обществото ни. Че според символиката на посланията комунизмът е направил "едно кръгче" и с овации се е завърнал - било като червен капитализъм, било като битов цинизъм, било като масов конформизъм. И тук чувството за хумор на Тошко, включително и самоиронията му въобще не помагат, а само показват корените на проблема. Те са тъкмо в неспособността ни да гледаме с морална сериозност (да не говорим за строгост) на собствената си участ и да яразбираме. Затова далавераджиите, ченгетата и диктаторите у нас винаги се смеят последни с онова незабравимо "Ха-ха-ха".
Впрочем през шоуто мина и десен политически проект - на Емил Кошлуков, който, макар и далеч по-културно разигран, носеше всички недъзи на дясното напоследък. Разпилян, неубедителен, примирен, едва ли. не извиняващ се, че още го има.
Третият голям риск беше естетически - чалгата да победи. На всичкото отгоре нямаше и да е несправедливо по "скалата" на отношенията и реакциите в Къщата. Особено ако вотът беше посочил не Милко Калайджиев, а Софи Маринова. Но щеше да значи само, че по-високите етажи на публичността вече са напълно имиджово импотентни,
че нямат потенциал, които да задвижи колективна идентификация.
Картинката на мрачните хипотези в навечерието на изборите се завършва, ако насложим втория и третия риск: Да живей чалга-комунизмът! Това е лозунгът, а образът е оял се, пиян, по къси гащи припява: "Я елате пиленца при батко...". И пиленцата наистина отиват. Останалите накрая двама претенденти - Мария Гроздева и Део, обаче стабилизират ценностно вота в перспективата на ролите в Къщата. Те в известен смисъл са диаметрално противоположни. Гроздева не разчита на телевизионна харизма, а на това, което може и без телевизия. Докато симпатичният
Той е типичният продуцентски продукт на масовата култура, като заслуга за това до голяма степен има тъкмо продуцентът на брадърите.
Продуктът победи шампиона. И в този смисъл това е поредната победа на риалитата над реалния живот извън тях.

Microsoft пуска облигации за първи път в историята си

Money.bg - България
Microsoft пуска облигации за първи път в историята си



Microsoft се възползва от максималния си кредитен рейтинг и обяви, че планира да продаде облигации с 5, 10 и 30-годишен падеж, съобщи Bloomberg.
Най-голямата компания за производство на софтуер в света смята да започне с продажбата на облигации най-рано утре, като размерът на емисията най-вероятно ще е 500 милиона долара.
След като от създаването си насам компанията се въздържаше от участие на дълговите пазари, сега от Microsoft смята да вземат пари назаем, за да финансират програмата си за обратно изкупуване на акции на стойност $40 милиарда.
Базираната в Редмънд, Вашингтон софтуерен гигант също така е изправен пред по-високи разходи заради изострящата се конкуренция с Google за доминация в Интернет.
Microsoft ще е първата компания я от десетилетие насам, чиято първа емисия от облигации ще получи рейтинг ААА от Standard & Poor's, като и Moody's Investors Service също обявиха, че ще дадат максимално висока оценка на боновете на производителя на софтуер.
Първоначално от Microsoft обявиха идеята си за емитиране на облигации още през февруари 2008 г., за да финансират покупката на Yahoo! за $44.6 милиарда, но от търсачката отхвърлиха офертата, дори когато тя беше повишена до $47.5 милиарда.
Днес акциите на Microsoft поскъпват с 0.26 на сто, до 19.47 долара, час след началото на сесията в САЩ.

Google пусна първата си телевизионна реклама

bpost.bg - България
Google пусна първата си телевизионна реклама



Google Chrome има едва 1,4-процентов дял в сектора на интернет-браузърите.
Интернет-браузърът на Google Chrome бе представен миналия септември в директен опит да се откраднат потребители от Internet Explorer на Microsoft. След ударното начало на новата програма обаче стана ясно, че за Google ще е далеч по-трудно да наложи приложението си – сега, в отчаян опит, компанията за първи път в историята си прибягва до традиционна телевизионна реклама, каквато до момента упорито избягваше. След силното начало на Chrome, браузърът се провали в опитите си да заеме сериозно място сред преките конкуренти Internet Explorer, Mozilla Firefox и браузъра на Apple Safari. Програмата за сърфиране на Microsoft води убедително въпреки че дялът й в сектора пада буквално с всеки изминал ден. Internet Explorer се ползва от 66% от потребителите. 22% използват Firefox, а 8% - Safari. Chrome са предпочели само 1,4% от потребителите на Мрежата. Рекламата, която Google пусна в няколко северноамерикански телевизии, е имитация на класическата игра Arcanoid, при която топче с допира си до тях унищожава блокчета в единия край на екрана. В случая с Google топчето е във формата на логото на Chrome и когато изчиства целия екран, се вижда, че това е прозорецът на браузъра, като внушава неговата изчистеност и функционалност. В блога на Google се казва, че видеото е било изработено само за Youtube-реклама, но огромният му успех убедил компанията, че то може да бъде излъчено и по телевизията. Рекламата можете да видите в Youtube. Специално по повода е открит нов отдел в компанията – Google TV Ads, който се занимава с популяризирането на онлайн медийни кампании на фирмата. Директорът на отдела, Майк Стеб, обясни, че целта е не само това, но и правилното разбиране по какъв начин телевизията може да подкрепи приложенията на Google – на първо място за момента е браузърът Chrome.

Мърдок е прав - новината си струва парите

Дарик интернет новини - Коментар
Мърдок е прав - новината си струва парите

Вероника Христова

Събуждаш се в събота сутрин с болки в главата и решаваш да не отидеш до близката будка за вестници. Правил си го всяка събота и дори не си помислял, че всичко, ама наистина всичко от съботните вестници, е достъпно в интернет. Отваряш компютъра и макар да е някак неудобно без мирис на хартия, който се връзва с аромата на кафето, прочиташ всичко, което те интересува. При това - безплатно.
Дали и другата събота ще отидеш да РЕП-а, за да си купиш вестници?
Бизнесът с новините винаги е бил интересен. От славните времена, когато всеки вестник е имал кореспонденти из горещите световни точки и писането на един материал е съпътстван с едноседмична командировка, време за изследване на темата, та чак до днес, когато Google е чужд кореспондент във всяко кътче на Земята. Бизнесът с новините е интересен, но никога не е бил толкова труден, и то именно заради истинското чудо - всеки вестник да публикува абсолютно цялото си съдържание безплатно в интернет.
Може би се разчита на голям трафик и реклами, които идват сами. Може би именно това превърна вестниците в "застрашени видове", както каза сенатор Джон Кери. В същото време френският президент твърди, че спасяването на вестниците е дълг на държавата. В същото време щатският президент не е сигурен, че Белия дом трябва да се намеси. А информациите за фалирали вестници се надпреварват в сайтове, блогове и т. н.
В интернет твърдят, че спасението на вестниците се казвало Amazon Kindle. Новото електронно устройство на най-голямата онлайн-книжарница в света Amazon може и да е начин за спасяване на вестникарската индустрия. Все още не е ясно колко хора биха плащали, за да свалят вестника на това устройство и да го четат у дома, на път за офиса или другаде. Ако мнозина предвиждат, че електронни джаджи като Amazon Kindle ще спасят индустрията, тъй като освен книги, на тях можеш да сваляш вестници и списания, аз дълбоко се съмнявам. Не бих казал, че има уред на света, който да замени удоволствието да държиш книга, вестник или списание в ръцете си. Освен ако този уред не е отчайващо красив и удобен, какъвто Amazon Kindle не е. Да не говорим, че при цена от почти 500 долара, той е непродаваем.
Истинският начин да се спаси както интернет, така и вестникарската индустрия, е да се плаща за умното съдържание - както на хартия, така и на екран.
В този контекст не е изненада, че 78-годишният медиен могул Рупърт Мърдок е назначил глобален екип, който да създаде модел за плащане за онлайн-съдържание. Изненадващото тук е, че екипът се е насочил не само да разработва механизми за плащане на съдържание, което досега е било безплатно в интернет, а да търси и хардуер, който да позволява по възможно най-лесен начин вестника или списанието да попадне в технологичен уред, който вече притежаваш. Това може и да значи зелена светлина за устройства като Amazon Kindle. Истината е, че тъй като на пазара на подобни устройства няма изявен лидер както е iPod при mp3-плейърите, за този момент каузата е обречена на неуспех. Разбира се, до момента в който Стив Джобс не представи подобно устройство с марка Apple, за да обезсмисли всички съществуващи досега.
В такива размисли и страсти дойде новината, че още тази есен в сайта на Wall Street Journal, собственост на Мърдок, ще бъде въведен нов начин на малки плащания. Ако това се случи, Wall Street Journal ще бъде първият голям вестник, който прави подобна стъпка. Единствената правилна, според мен. Защото истинската журналистика не може да зависи от трафика и евентуалното желание на рекламодателите да плащат. Тя зависи от желанието на читателите да плащат.