Ерата на интернет търсачките

Ерата на интернет търсачките
Политика - 28 стр.

Интернет търсачките отдавна не са просто слабо използвани инструменти за улеснение на отчаяно ровещ се потребител. Те са началната странила на почти всеки, който влиза в Мрежата, и предлагат много повече от намиране на информация. Гигантите в тази сфера имат множество странични приложения и разклонения и поглъщат всякакви други разрастващи се сайтове и медии. Същност Главните търсачки са вашият пътеводител в интернет, когато търсите нещо чрез ключови думи. Те осигуряват най-директния път за намиране на това, което ви трябва в Интернет. С тях се работи лесно - пишете думите, които ви интересуват в съответното поле, и натискате бутона за търсене. Резултатите ще бъдат подредени по значимост в следващите страници, които браузърът (IE, Mozzila или друг) ще отвори. След това можете да отваряте последователно страниците с резултати от търсенето, докато намерите това, което ви трябва. Ако имате проблеми с първите резултати, опитайте с добавяне на допълнителни ключови думи, или използвайте опцията подробно търсене. Повечето от главните търсачки предлагат тази опция за търсене с много допълнителни възможности за прецизиране на търсения обект. Коя от търсачките да използваме е въпрос на личен избор. Някои имат повече индексирани сайтове в каталога си, но други връщат по-адекватни резултати при търсене. Най-големите търсачки имат огромни и периодично обновявани бази-данни, добро поддържане и връщат полезни и адекватни резултати. За притежателите на интернет сайт главните търсачки са най-значимите заради възможния трафик, който биха генерирали, ако съответният сайт попадне в каталозите им. Все пак е нужна сериозна работа за оптимален уеб дизайн на сайта и неговата реклама в Интернет, преди достигане на добро класиране в търсачките и много посетители. Водачи Google е безспорният лидер в Интернет пространството за момента. Резултатите при търсене зависят от значението на съдържанието и популярността на интернет сайта. Всички страници, складирани в каталога на Google, могат да се видят във вида, в който са индексирани. Yahoo! показва резултати при търсене от своята собствена търсачка. В момента Yahoo! притежава платената търсачка Overture и доставчика на търсещи услуги Inktomi. Чрез Overture Yahoo! е собственик също и на търсачките AltaVista и Alltheweb, и двете сред най-популярните средства за търсене в мрежата. AltaVista предлага превод на резултатите и търсене на мултимедия. AHTheWeb е търсачка, целяща да индексира всичко в Интернет. С нея се търсят картинки, видео, МРЗ и FТР. MSN Search е уеб търсачка от Microsoft, чийто резултати се захранват от директорията LookSmart, модифицирани от собствен редакторски екип. MSN ползва собствени роботи за сканиране и индексиране на мрежата. LookSmart е уеб директория, съставяна от редактори, която се използва от търсачки като MSN Search, Excite и други партньори. Същевременно Microsoft работи по създаване на собствена търсачка. Ask Jeeves е търсачка, редактирана от хора, която позволява на потребителите да задават въпроси без да познават техниката на търсене в мрежата. При търсене Ask Jeeves включва и резултатите от търсачките Теома и Direct Hit, които са нейна собственост. AOL International позволява търсене в Интернет и своята директория. Резултатите при търсене за интернет сайтове идват от Open Directory, a Inktomi осигурява тези за уеб страниците. Каталогът на Inktomi е наличен само чрез нейните партньори, независимо че техните резултати малко се различават. Netscape Search предлага търсене в Интернет като резултатите идват от Open Directory и Google. Google възниква с средата на 90-те години като работа за кандидатстване в Станфордския университет. По онова време създателите му Сергей Брин и Лари Пейдж карат аспирантура във факултета по информатика, като Сергей изследва технологиите за събиране на информация, а Лари анализира Мрежата Двамата съвсем скоро стигат до извода, че двете теми имат много общо и обединяват усилията си, заемайки се с общ проект, представляващ технология за търсене и индексиране на информация в Интернет. Две години отиват за модернизиране и дооформяне на проекта, след което Сергей и Лари, анализирайки ситуацията, стигат до извода, че техният проект може да стане основа на търсеща машина, предлагаща по-добри резултати от всяка друга, съществуваща до момента. И така, през септември 1998 г. стартира бета версия на сегашния Google в Интернет. Същността на технологията на Google се състои в това, че търсещата машина не само индексира ключовите думи, съдържащи се в уеб страниците, но и прави оценка на това, от колко други страници има хиперлинкове към тази страница. Съвсем логично следва търсене на инвеститор. За разлика от Yahoo!, която е финансирана неколкократно, тук финансирането е еднократно, като пари дават Sequoia Capital и Kleiner Perkins Caufield & Byers, които през юни 1999 г. "наливат" в основите на Google капитал в размер на $25 млн. През 2001 г. Google успява да върне вложените средства и да излезе на печалба. В момента за компанията работят над 5000 души, които развиват не само търсенето, но и създават все нови и нови инструменти - Google Earth съдържа карта, изградена от сателитни снимки на цялата Земя, а наскоро се появи Google Moon (карта с повърхността на Луната), като се очаква и Google Mars. Лидерът купи и най-големият видео - портал Youtube, както и още много подобни сайтове. Вече има и офис пакет Google, който предлага всички опции на Microsoft Office, дори с някои добавки. Yahoo! При Yahoo! всичко започва от същото студентското градче на Стандфордския университет, откъдето са стартирали и създателите на Google. Началото е през 1994 г., когато Дейвид Фило и Джери Янг, калдидати за степен "доктор" по електротехника, пишат докторските си дисертации, седнали пред персоналните си компютри, наречени на имената на легендарните борци по сумо - Конишики и Акебоно. Акебоно съдържа и "отглежда" в себе си зародиша на бъдещото Yahoo!, a Конишики - всичките необходими програми. Пишейки дисертациите си, момчетата ровят из Интернет и за всичко, което намирали и смятали, че може да им свърши работа за дисертациите, добавят хиперлинкове към файловете върху твърдия диск на Акебоно. Размерът на файловете постоянно се увеличавал, така че в един момент Дейвид и Джери зарязват писането на Дисертациите и се заемат да систематизират натрупаните линкове, сортирайки ги по категории и разширявайки обхвата от теми. Създавайки нова тема, с натрупването на достатъчно количество линкове, те създават подтема, след това подтеми на подтемите, с което се оформя структурата на бъдещото Yahoo! "Yahoo" е акроним на Yet Another Hierarchical Officious Oracle, на български преводът би означавал нещо от рода на " Още един йерархичен оракул". Съвсем скоро след това момчетата се досещат, че и други хора биха могли да се възползват от колекцията им от хипервръзки, и публикуват списъците на страниците на едноименният сайт. Първите посетители и потребители на услугите на новият сайт са, съвсем логично, колегите и приятели от Станфордския университет, но след това популярността му напуска границите на университета и започва да расте в геометрична прогресия, което дава възможност на сътрудниците да отпразнуват към края на 1994 г. регистрирането на 100 000-ия уникален посетител на сайта. От там нататък, след осигурен нестихващ интерес, идва ред на осигуряването на финансирането за по-нататъшното развитие на проекта. За целта двамата-Джери и Дейвид се отправят към Силициевата долина, меката на компютърната индустрия, откъдето се връщат с $ 2 000 000 инвестиция от фирмата Sequoia Capital. През април 1996 г. акциите на компанията излизат на борсата при цена $13 за брой сутринта и достигайки $46 в края на деня. В компанията работят 49 служители. По това време е взето решение да се доразвие структурата на сайта и той да се превърне в портал, предлагащ не само колекция от линкове, но и онлайн услуги. петък, 18 април 2008 05:02:43