Каза ли нещо?

Каза ли нещо?

Капитал - 46 стр.

Или защо рекламните и PR агенции не участват в обществените поръчки Комуникацията между държавните институции и бизнеса често наподобява детската игра на развален телефон. Дали едните не говорят достатъчно ясно или другите не чуват това, което им се иска, е спорен въпрос. Факт е обаче, че добрите намерения се губят по трасето, а на цялата схема с обществените поръчки продължава да се гледа с недоверие. Подобен сценарий се разигра и около последното мащабно начинание на Министерството на държавната администрация и административната реформа, което обединява седем проекта, финансирани по Оперативната програма "Административен капацитет". По всеки от тях бяха обявени общо девет обществени поръчки, като повечето са свързани с изграждането на новия облик на администрацията и новия й стил на общуване с гражданите. Общата стойност на подписаните вече договори възлиза на 8 376 840 лева без ДДС. По-малко конкуренция, по-лоши резултати При всяка една от обявените поръчки веднага прави впечатление обаче или липсата на повече един кандидат, или участието на слабо познати фирми, за една част от които все още няма информация дори в системите АПИС и ДАКСИ. Така на практика се обезсмислят усилията на министър Николай Василев да гарантира прозрачността на процеса чрез разнообразяването на оценяващата комисия с представители от други министерства и експерти от неправителствения сектор. Защото липсата на адекватна конкуренция само засилва подозренията в опороченост на системата. Самият министър заяви на публичното подписване на договорите със спечелилите конкурсите, че по-малкото конкуренция води до по-лоши резултати. От ведомството са наясно, че бизнесът няма желание да се занимава с държавата във всичките й форми. Юрий Алкалай, директор на дирекция "Електронно правителство", признава, че по неговите два проекта има само два кандидата, които съответно са спечелили, но държи да уточни, че критериите, които са поставени, не ограничават потенциалните изпълнители. Според него проблемът е сложността на самото предложение и усилията, които отнема подготовката на документацията. "Ако аз бях шеф на голяма агенция, дори нямаше да погледна един проект с печалба 20%", откровен е Алкалай. Горан Ангелов, изпълнителен директор на консорциума "Ай Би Ес Норма", който спечели проекта за изработване на модерна и унифицирана визия на администрацията, се съгласява, че бюджетът не е голям ( 795 000 лева без ДДС е стойността на техния договор) и това крие риск за фирмата изпълнител. Но повдига рамене: "Проектът е отворен, учудва ме фактът, че нямаше конкуренция." Правилата на коректната игра Всеки да се застъпва за своите интереси е нормално. Абсурдното обаче е, че проекти, целящи да подобрят комуникацията на министерството, се провалят именно заради лоша комуникация. Така например в конкурса за организиране на събития и изготвяне на печатни и рекламни материали на държавната администрация не се яви нито една от големите комуникационни агенции, разполагащи с ресурса и професионализма да се справят със заданието. Двете фирми, които се конкурират в момента (след като трите останали бяха декласирани заради пропуски в документацията), са издателската компания "Сиела" и нефигуриращата в системата ДАКСИ "Ивент лаб". Любомир Аламанов, управляващ директор на PR агенция APRA Porter Novelli , обяснява, че имат достатъчно големи и сериозни клиенти и втурването в един проект за държавна институция би довело до неглижиране на традиционните им партньори. "Не се явявам на конкурси през последната година, защото съм демотивирана да го правя", по-категорична е Михайлина Абрашева, управител на PR агенция i2i communications, която традиционно кандидатстваше по обществени поръчки през изминалите 5 години. Последният й горчив опит със според нея нагласен конкурс за спортния тотализатор миналата година я обезсърчава трайно. Тя смята, че единственият начин да се привлекат отново сериозните агенции за участие е да им се гарантира коректна игра и добавя: "За да си спокоен, че не си се справил, но да имаш мотивацията да го направиш следващия път, трябва да ти се даде възможност да видиш проекта на спечелилия." Критерият добра цена, според който 50% от оценката се дава за предложената сума, а останалите 50% за техническата оценка, е този, който интересува най-много възложителите от министерството. Но се оказва, че той е пречка за бизнеса. "Ние предлагаме интелектуален продукт и това не можеш да го оцениш с 50% добра цена", недоволна е Михайлина Абрашева. Хората от бранша коментират, че нямат стимул да вложат усилия в добри идеи, защото креативните им концепции се оценяват от юристи и счетоводители. Галина Чулева, директор "Обслужване на клиенти" от рекламна агенция Leo Burnett Sofia, признава, че през последните години не следят обществените поръчки, но като проблем посочва и липсата на активна и директна комуникация от страна на държавните институции. Последното партньорство на агнецията с държавна институция беше спечеленият преди три години конкурс за туристическа реклама на България, възложен от Държавната агенция по туризъм. В играта на развален телефон нарушената комуникация води до смешни ситуации, но, ако се стигне дотам българските данъкоплатци да връщат усвоените от еврофондовете пари заради некачествено свършена работа, ще видим кой на кого ще се смее.

събота, 19 април 2008 05:15:23