| ||
Капитал - 42 стр. | ||
Хубава работа за тях означава по-малко стрес и повече удоволствие Работата трябва да бъде предизвикателна, а предизвикателството трябва да бъде забавление. Това гласи корпоративната философия на "Гугъл" - най-уважаваната компания, за която искат да работят най-много американци, според класацията на сп. "Форчън". Централата на "Гугъл" в Маунтинвю, Калифорния, прилича на колежански кампус. Средната възраст на хората е под 30 години. Те се движат из Гугълплекс на скейтборд, с тротинетка или в компанията на домашния си любимец, който също е добре дошъл на работа. Всяко от насядалите край басейна, в креслата и на тревата с лаптоп в скута хлапета може да си позволи спортна кола (но кара хибрид). Събраните тук блестящи умове са облечени в дънки и суичъри. На тяхно разположение по всяко време са билярдна маса, стена за алпинизъм, масажен стол, фитнес зала, кухня, заредена със закуски, биопродукти и винаги прясно кафе. Накратко, работи здраво и разпускай здраво. Една от най-страхотните програми в "Гугъл" е онази, която позволява на инженерите да посвещават 20% от работното си време на проекти, които сами си избират. Опитът показва, че освен радост за служителите тази практика носи и добър бизнес - половината от новите продукти, които "Гугъл" пуска, са всъщност резултат от заниманията по 20-процентната програма. Сега натискаме zoom out и тази идилична картина остава в Маунтинвю, Калифорния. А ние ще се занимаем с това как се променя представата за работа и как филмовият лаф на обирджиите "парите или живота" в реални условия се превръща в търсене на баланс между двете, даже все по-често е в полза на живота. Бобо са новите юпита Бобо е съкращение, измислено от Дейвид Брукс през 2000 г. Той събрал в една дума буржоа и бохем, за да означи една нова социална група - млади градски хора, които говорят като хипита, а живеят като юпита. Бобо имат добре платена и обикновено креативна работа, която са избрали не заради парите. Парите, които все пак печелят, те инвестират в екзотични предмети, пътуване и създаване на социални мрежи. Общуват активно с приятелите си и дори създават бобо квартали, които веднага можем да познаем из европейските градове - стари райони с интересна архитектура. Бобо превръщат старото в стил, трансформират изоставените халета и заводи в галерии и клубове. Вкусът им клони към ретро шика. Можете да ги разпознаете по леко хипарското облекло, съчетано с gsm последен модел, настроен да звъни като аналогов телефон. Така изглеждат бобо, обобщени от Брукс. Подобна група бавно, но сигурно се появява и в България. Изследването "Състоянието на обществото", което анализира процесите, протичащи тук от 2002 г., показва някои изненадващи данни. Те се крият в отговорите на въпроса "За вас лично какво би било по-добре?", при който хората трябва да изберат между две възможности - "повече пари и повече стрес" или "по-малко пари и по-малко стрес". През 2002 г. избралите второто са 23%, те спадат до 10% през 2006 г., за да достигнат до 16% през 2007 г. Най-много от хората, които предпочитат работа с По-малко пари и по-малко стрес са живеещите в София, с висше образование и доход между 200 и 800 лева на член от семейството. Въпросът е какво ни разказват променящите се данни. "Работил съм и като икономист, на високи длъжности, добре платени, с привилегии, но не е интересно. Предпочитам да правя това, което ми доставя удоволствие, за по-малко пари, отколкото нещо, което не ми харесва, за повече пари." Така представя опциите 34-годишен мъж от Бургас. Изборът на работа очевидно се влияе от много други фактори отвъд парите и стреса - гъвкаво работно време, повече свобода, възможност за развитие, но и интересна работа. Ето защо все повече хора се опитват Да превърнат хобито си в работа Групата е малка (3.7%), но има всички шансове да се разраства и да става все по-влиятелна. Петдесет процента от хората, представени в тази група, са на възраст между 18 и 30 години. (Веднага можем да си представим как разрастването на тази група ще промени офисите и дрескода: костюмите все по-сигурно ще си отиват, уютът все по-уверено ще се настанява.) Спокойно можем да твърдим, че след десетина години точно те ще определят макротрендовете в нашето общество. Много по-голяма е промяната, която българските бобо ще предизвикат в самата представа за професия. Тя ще се превърне в онова, което ти доставя удоволствие, ще стане част от свободното време. То е най-големият капитал за бохемите на работа. Него не биха жертвали. Те имат нужда от своята свобода, общуването с приятели, грижата за себе си. По това работещите бохеми силно се различават от останалите групи. Вместо да гледат телевизия, те спортуват, сърфират, пият чай и най-важното - непрекъснато са сред себеподобни. Работещите бохеми са потребители на културата много повече от всички останали - четат книги, ходят на театър, кино, концерти. Това е група на оптимисти, които обаче съвсем не са наивни. Те оценяват позитивно промените, които им се случват, надяват се на още по-светло бъдеще и са готови да проявят снизходителност към настоящето. Най-важното за тях е качеството на живот приятно и смислено запълненото време. Една стара реклама на "Икеа" гласи: "През 1968 променяхме света си, 1986 - да променим дома си". Въпреки че 1986 отдавна отмина, рефлексът да променят дома си е жив сред буржоата бохеми. Заниманието с домакинство едва ли е сред любимите им неща, но превръщането на дома в пространство на артистичен уют със сигурност е. Този факт отваря огромна пазарна ниша. За кафенета, ресторанти и прочее дори няма нужда да говорим. Те се появяват бавно, но сигурно. За сметка на това новите и интересни промени в градското пространство предстоят. Вместо молове, стъкло, мрамор и метал можем да очакваме появата на малки магазинчета със задушевна атмосфера, а "Чайната" на ул. "Бенковски" и районът наоколо плачат за преобразяване в бобо квартал. Само политиците нямат какво да очакват. Тази група едва ли може да си намери представител сред партиите в българското политическо пространство. Но тя и едва ли ще си потърси. | ||
събота, 19 април 2008 05:12:52 |
събота, 19 април 2008 г.
Бохеми на работа
Етикети: в. Капитал
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар