Не вестник, а evergreen

Дневник - 11 стр.
Не вестник, а evergreen



Вестникът в интернет е винаги днешен. Това не е каламбур, а почти цитат от съдебно решение. Преди няколко години така беше решил британски съд, а миналата седмица съдът в Страсбург съобщи, че в това твърдение няма нередност. Последиците тук са следните: ако даден вестник отправи обида към някого чрез своето онлайн издание, то може да се приеме, че за това престъпление няма давност. Давността би останала в сила само за хартиената версия на същата статия. Така излезе, че в Европа може да се въвежда онлайн отговорност без граници.
С понятието за граници на свободата на словото се случват странни неща. Редица правителства, парламенти и съдилища смятат, че тези граници не са наложени достатъчно ясно в интернет пространството и че това изисква донаписването на разни стари правила или създаването на нови, специално за мрежата. Последното решение на съда в Страсбург, който се съгласи със заключение на британски съд, е стъпка в посока на разделението - медиите вече са временно отговорни за своите твърдения, положени на хартия, но пожизнено отговорни за същите твърдения, ако са ги пуснали в уебсайта.
Тук не става дума за това дали е справедливо медиите да носят повече или по-малко отговорност за това, което пишат. Става дума за това как неусетно интернет се сдобива със собствена регулация.
Решението на съда в Страсбург прилича на едно решение на британски съд от по-миналия век. В него става дума за германски благородник, който се обърнал към лондонска библиотека в търсене на вестник със 17-годишна давност. Получил вестника, а после опитал да го получи и втори път - вече от архива на издателя. Получил го и оттам. В търсения брой на вестника имало статия, от която той се почувствал обиден. Подал жалба срещу редакцията и английският съд я уважил независимо от изтеклите 17 години между публикуването и завеждането на дело. В решението се казва, че една публикация се смята за нова всеки път, когато някой я получи и прочете. От момента на това получаване започва да тече и нов давностен срок за клевета. Това решение е взето през 1849 г. Един век по-късно американски съд е принуден да тълкува този прецедент и го обявява за остарял. На територията на САЩ влиза в сила правилото за еднократната публикация. В Англия обаче продължава да действа старото решение от 1849 г.
Миналата седмица съдът в Страсбург трябваше не просто да разреши един спор за клевета в интернет, но и да каже дали в наши дни е приложимо решението, навършило век и половина, което днес може да се определи само като смехотворно.
В модерната си версия спорът е между вестник "Таймс" и руския бизнесмен Григорий Лучански. В две поредни публикации на вестника от 1999 г. Лучански е определен като ръководител на организирана престъпна група, като перач на пари през Bank of New York и като контрабандист на ядрени материали. Когато Лучански завежда дело за клевета заради тези твърдения, вестникът не премахва статиите от своя уебархив. Това дава повод на бизнесмена да атакува вестника с ново дело, този път за интернет версията на статията, оставената в мрежата.
"Таймс" загуби делото в националните съдилища и потърси справедливост в Страсбург. Миналата седмица загуби и там. Съдът в Страсбург не намери нередност в националните решения. Той фактически подкрепи мнението за това, че всеки път, когато някой отвори статия в интернет, за тази публикация започва да тече нов давностен срок. Така се отвори смущаваща нова ера в подхода към понятието за клевета. Тя вече е с две лица: преходна на хартия, вечно жива в интернет.
Татяна Ваксберг е журналистка и експерт по институционални изследвания във фондация "РискМонитор". Автор е на книгата "Милошевич и трибуналът" и на филма "Технология на злото" за насилствената асимилация на българските турци. Била е кореспондент на радио "Свободна Европа" в Хага и Вашингтон. Има три национални награди за разследваща и аналитична журналистика