Краят на вестниците?

Сега - 11 стр.
Краят на вестниците?

Димитри ИВАНОВ

Бернар Пуле написа книга, която е озаглавена „Краят на вестниците" (Bernard Poulet, La fin des journaux).
Във франция предпочитат да говорят за приспособяване на печата във времето на електронните медии и на интернет. На обсъждане под патронажа на Саркози през декември 2008 г. казаха. че кризата в печата произтичала от световната криза.
В САЩ темата за края на печата и бъдещето на информацията се обсъжда по-отдавна и по-откровено, отколкото във франция и въобще в Европа. Защо е така? Дали защото САЩ бяха и остават предвестник на новото? В САЩ са се родили късият (отначало само вестникарски) разказ, първият комикс „жълтото човече" (the Yellow Kid, откъдето идват понятията жълти вестници, жълта журналистика) и интернет.
Бернар Пуле е изключение, защото не замазва нещата. В своята книга той казва: „Един по един читателите на вестници поемат пътя си към гробищата, а от университетите излизат момичета и момчета, които никога няма да четат вестници."
След 1989 в България се появиха жълти таблоиди с големи тиражи. Вярно, че нито един от тях не достигна 700-хилядния тираж на някогашния партиен орган, но тиражът на „Работническо дело" беше изкуствено надут, понеже активистите плъзваха да абонират колегите и съкварталците си.
После, 10-15 години след 1989, тиражите на българските таблоиди паднаха драматично. Някои българи отдават това на настъпилата умора от политиката и разочарованието от политиците. Други обясняват, че навсякъде по света става същото. Трети - че таблоидите простеят, а телевизията още повече простее и телевизията надпростачва таблоидите, поради което ги измества. Един ми каза така:
„Престанах да гледам телевизия. Слушам радио, когато съм в колата. Иначе предпочитам вестници, понеже в тях прескачам рекламите, а радиорекламата, за да я прескочиш, трябва да превключиш на друга станция."
На фона на световната криза в печата в България протича загадъчен процес. Докато разни български предприятия се разпродадоха за един долар, Ирена Кръстева купува медии за големи суми. Не зная кой и какви пари стоят зад нея.
Ще кажете: Като не знаеш, защо се обаждаш? Ще отговоря с до болка известни думи: „Пазете се от многознай-ковците, които всичко знаят."
Зная само, че всяко общуване е информация. Като ти кажат в кръчмата „Аз тебе много те уважавам", ти получаваш информация, че човекът срещу теб се е напил и е най-добре да намериш благовиден предлог, за да станеш от масата. Майката, която гушка своето детенце, му дава безценната информация, че то е обичано. Дворното куче, което те лае и ти се зъби, те информира: „Аз охранявам този двор и ако ти влезеш в него, аз ще те ухапя! Ако тези дни вие поздравявате вашите приятели с „Христос воскресе!", да знаете, че този поздрав е ритуално сгъстена информация, също като „Аллах акбар!"
Когато медиите се израждат, както сега се случва в България, това е лошо за тях, но е добро за литературата. Тя започва да ги замества чрез художествено поднесена информация. Херцен, Солженицин. Струва ми се, че ще се появят още добри български писатели.
Томас Джеферсън казал: Ако трябва да избирам между правителство и вестници, ще избера вестниците.
Но после казал: Най-добре съм си, като не чета вестници. В тях най-вярното са рекламите.
Възхитителна мисъл. Джеферсън отлично знаел, че рекламите лъжат.
Бернар Пуле твърди, че средната класа журналисти ще бъде смляна. Ще останат само имена, които са марка сами по себе си. В седмицата, през която излезе книгата му в САЩ, бяха съкратени хиляда журналисти. В Сан Фран-циско не останал доходоносен ежедневник (NYTimes: „Last week, almost 1,000 jobs were eliminated in the American newspaper industry, perhaps the bloodiest week yet of a year where many papers are fighting for their lives. Rich U.S. cities like San Francisco can no longer support a profitable daily paper").
Ала парадокс! Интернет убивал хартиените ежедневници, пьк някои от тях удесеторили читателите си. Според Nielsen Online analysis 40% от интернет потребителите посещават вестникарски сайтове.
Нещо стана или е започнало да става. Както малцина богати станаха по-богати, а многото бедни станаха по-бедни, така и аудиторията се разслоява. Най-долу остават умствено бедните. Те гледат телевизия. На върха са малцината, които, и да притежават медии, не се информират от тях, защото имат inside information (вътрешна информация, до която само те имат достъп). По средата съм аз. Представям си три сестри: информацията, клюката и клеветата. Клеветата е... Ех, колко е хубава арията за клеветата на дон Базилио и как хубаво я пееше Гяуров! Чудесният „Севилски бръснар", чудесният Бомарше, чудесният Росини! Клюката също е вид информация. Клеветата може да бъде опровергана, клюката не.
А сега преобладаващата медийна „информация" е по-зловредна и от клеветата, и от клюката. За нея няма ария. Вероятно, понеже не заслужава.
Jusautor Dl copyright