PRогноза около килима

сп. Тема - 50 стр.
PRогноза около килима

Елица ДИМОВА

Холивудският червен килим, който Зорниид София опъна за „Прогноза", остана неутьпкан. ВИП гостите й приложиха нова, изненадваща тактика - заобиколиха го
„Завършването на един филм не е пет кутии лента, на които можеш да седнеш като столче. Той се ражда чак когато се срещне с публиката в киносалона", казва Зорница София, пристъпвайки уверено по червения килим, опънат пред кино „Арена" за премиерата на „Прогноза". По холивудски маниер миналата седмица екипът й събра над трийсет ВИП гости, с които превърнаха пускането на филма по кината в истински празник. Това е официалната версия за тези, които пропуснаха събитието! Неофициалната е друга.
Всъщност празник за българското кино имаше - хубав филм, блясък, суета, прожектори, красиви жени, оригинално появяване на актьорите... всичко педантично замислено като част от свежа PR кампания -запазена марка на екипа на Зо. За да бъде едно киносъбитие направено като no PR учебник обаче, ключова роля играят ВИП гостите, а у нас се оказа, че хич ги няма, когато наблизо има червен килим. Прилежно „инструктирани", че той е постлан, за да се премине по него, само проф. Людмил Стайков, Дим Дуков, Орлин Павлов, Елена Петрова и още шепа известни лица се осмелиха го поутъпкат. Останалите срамежливо заобикаляха холивудския реквизит и се двоумяха дали не трябваше да минат по килима.
Оказва се обаче, че не само кинаджиите, но и публиката още не може да приеме българските филми като продукти за „масова употреба", рекламирани като холивудските блокбастери. „Наше задължение е да представим българския филм по начин, адекватен на американските. Това е усещането за кинопремиера у зрителите", пояснява продуцентката на „Прогноза" Мила Кирова, която работи със Зорница София от години. Именно те двете през 2004 г. с дебютния филм на Зо - „Мила от Марс", показаха, че да рекламираш лентата си като пакетче бонбони с малко калории не е нито непочтително, нито обидно. Стикерите с героите, залепени в тоалетните на киносалоните, и постерът, на който бодлива тел вместо бримка върху чорапогащник пуска няколко капки кръв по краката на Мила, си остават най-запомнящото се PR хрумване, правено у нас за български филм. „Тогава рекламната ни агенция „Ноубъл графикс" спечели няколко награди. Имаше страхотен ефект, защото хората не бяха свикнали български филм да се промотира по този начин. Виждах как момичета дърпаха момчетата към дамската тоалетна, за да видят стикерите", спомня си Мила.
Няколко години по-късно с оригинални идеи блеснаха „Дзифт" и „Светът е голям...". Последният филм вече шести месец присъства в Топ 20 на родната боксофис класация, а немалка заслуга за това имат продуцентите и PR кампанията им, наречена „Кино с автограф" - среща на екипа с публиката след всяка прожекция, последвана от ожесточена игра на табла. До добрите идеи се наредиха и „Пристигащо кино" на Андрей Слабаков, и „София филм фест на път" - още два успешни опита продуктът да спести дългия път до крайния потребител. Затова е непонятно, че част от създателите на новите български ленти още подминават рекламния момент с обяснението - филмът е „арт" или „фестивален". „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа" и „Козелът" имаха свои премиери на „София филм фест", но лентите им останаха загадка за масовия зрител, който не успя да се сдобие тогава с билет. Сега „Единствената любовна..." се появи 8 малките кина, докато 6 моловете и „Арени"-те през 20 минути се изливат „Тайните на Беки Б.", „Пазителите" и „Ченгето на мола". „фактът, че филмът излиза сега, когато блокбастери заливат кината, може би не даде шанс да се заговори повече за него. Български филм, поставен в контекста на комерсиални холивудски ленти, го обрича на изолация", коментира Светлана Дамянова от пресофиса на „Светът е голям..." и „София филм фест". Ето защо след фестивалната премиера на „Козелът" продуцентите му все още чакат подходящия момент да се появи по екраните.
„Често колегите се оправдават, че нямат пари. Ние също нямаме - коментира Мила Кирова. - През януари, когато навсякъде се говореше само за кризата, седем дни 8 седмицата сме се срещали с хора и компании, написали сме над двеста имейла в търсене на партньори и спонсори. До среща стигнахме с не повече от 40 души и повечето от тях виждахме за първи път, никой не ни е бил роднина, леля, вуйчо и т.н. Нямахме една стотинка, но това са правилата на играта", обяснява Зорница София. За нея липсата на пари се компенсира със значителна доза креативност. „За „Мила от Марс" нямахме почти никакъв бюджет, но разполагахме със силно мотивиран творчески екип и 100% доверие от страна на създателите на филма. Новото сега с „Прогноза" е, че се появяват и други стойностни български филми, чиито продуценти напълно осъзнават необходимостта от работеща реклама на техния продукт", допълва и Чадвар Кенаров, съосновател и творчески директор на „Ноубъл графикс". След предварителната PR кампания на „Прогноза" сега идва ред и на втората вълна. Още този уикенд актьорите Теодора Духовникова, Юлиян Вергов, Стефан Щерев и др. ще раздават автографи преди прожекциите на „Прогноза", а скоро целият екип тръгва на обиколка из големите градове в страната. „Актьорите ще пътуват с нас, защото харесват филма и искат да направим заедно този PR, a не защото сме ги обвързали с договори. Уил Смит е чудесен пример в това отношение. Той пътува около година, за да присъства на всяка световна премиера на филмите си", така Зо стига до извода защо Уил Смит е най-скъпо оцененият актьор в Холивуд за миналата 2008 г. според „форбс". И ако опитите на Зорница София, продуцентите от „Мирамар" и Стефан Китанов все още изглеждат като самоцелни и напразни, то режисьорката на „Прогноза" е категорична: „Ние работим за спечелването на доверието към продукта, наречен българско кино. Това е голяма война, която ние не водим филм срещу филм, а заедно. Радвам се, че след „Дзифт" аз имам на какво да „стъпя", защото когато правих „Мила от Марс", нямаше нищо.
***
Грешки на растежа
„Публиката е моят шеф", казва един от най-влиятелните режисьори в киното Стивън Спилбърг. Преди да създаде „Извънземното", „Индиана Джоунс", „Челюсти", „Джурасик парк" и др. Обаче ненадминатият майстор удря на камък с дебютната си лента. Причините за финансовия неуспех на „Шугърланд експрес" през 1974 г. според Спилбърг са в тотално сбърканата рекламна кампания на Universal. В книгата „Киното е моят порок" големият режисьор споделя: „...важен фактор за провала беше времето на премиерата. Нищо, пуснато през онази пролет, не се увенча с успех, особено след като от септември до януари бяха излезли шест хита, между които „Серпико", „Заклинателят", „Ужилването", „Пеперуда" и „Американски графити"... Провал според мен беше и рекламата: маркетингът на Universal за „Шугърланд експрес" беше доста вял и неефективен. Те просто стовариха филма върху зрителите. Без никаква подготовка, с трейлър, който изобщо не харесах, и с рекламна кампания, в която не бе наблегнато на факта, че тоба е филм събитие по действителен случай, разиграл се в Тексас през 1969 г., а на това, че 6 него участва Голди Хоун, че тя е звезда и че само се усмихва... Кампанията беше толкова захаросана, че хората получиха свръхдоза глюкоза или захароза и просто не отидоха да го гледат..."