ТВ аудиторията намалява

Капитал - 37 стр.
ТВ аудиторията намалява

Зорница СТОИЛОВА, Борислав КАНДОВ

Но тези, които гледат телевизия се задържат по-дълго пред екрана
Домашните забавления са една от най-често споменаваните промени, предизвикани от икономическата рецесия по света.
Твърдението е логично - за да намалят разходите си за забавления, хората ще си стоят повече вкъщи, което се очаква да доведе до повече време пред вече не толкова малкия екран. А дори и без помощта на кризата, времето, прекарано пред телевизорите расте с всяка изминала година.
По данни на Nielsen през 2007 г. американците са гледали средно 8 часа и 14 минути тв продукция, докато през 2008 г. времето, отделено за това е 8 часа и 21 минути. В България тенденцията е същата. По данни на GARB за периода януари-април 2007 г. активно гледащите телевизия българи са прекарвали по малко повече от 6 часа пред екрана. За януари-април 2009 г. това време е 6 часа и 23 минути.
Любопитното в данните на GARB е, че времето, което гледащите отделят е повече, а самите гледащи са по-малко. В началото на 2007 г. средно 1.428 млн. българи са гледали телевизия, докато в началото на 2009 г. техният брой е спаднал до 1.274 млн.
Но може би тази тенденция скоро ще започне да се обръща. Юлита Станишева, управител на медиа агенцията Universal McCann казва, че "телевизията е най- евтиното забавление и в периоди на криза и свиване на бюджета на домакинствата, хората ще гледат дори повече. Призводителите на безалкохолни напитки вече отбелязват значим спад в консумацията по заведенията. А в консумацията вкъщи - не. Хората излизат все по-малко, а като си седиш вкъщи не ти остават много форми на забавления."
Всъщност директорите на медийните агенции за скептични, че телевизията ще загуби позиции толкова лесно най-вече заради спецификата на медийна консумация в България. Според глобално проучване на медиа агенция Mind Share как различните нации потребяват отделните типове медии българите консумират предимно аудиовизуални такива, най-много телевизия и интернет. За сравнение 70% от скандинавците предпочитат да четат вестници и списания срещу 30%, които гледат телевизия. "Вярно е, че има спад в гледаемостта, но България е уникална по отношение на потреблението на телевизия", коментира Лили Георгиева, управляващ директор на MindShare и продължава: "В сравнение със Западна Европа тук постигаме невероятни рейтинги и два канала покриват почти цялото население. Освен това 91% от хората гледат телевизия всеки ден."
Програмният директор на "Нова тв" Олга Лозанова счита спада на гледаемостта за естествена тенденция, която се развива в световен мащаб, но не вярва на крайните прогнози, че новите медии ще изместят традиционните. И се надява кризата действително да остави хората повече пред екраните. На фона на общия спад на интереса на зрителите към телевизиите, "Нова тв" бележи възход. "Намираме се в рейтингов подем от началото на годината. Дори според нашите изследвания за месец март отчитаме ръст от 48% в гледаемостта спрямо март миналата година", коментира Лозанова. Всъщност при "Нова тв" нарастването на аудиторията е резултат от гъвкави промени в програмата. Запълване на часовия пояс между 7 и 12 часа с обновен сутрешен блок и утвърдено женско предаване, силен сезон на риалити формата VIP Brother, филмов маратон в неделната схема са опорните точки, които са стабилизирали програмата на телевизията и са привлекли повече зрители, според Олга Лозанова.
Именно инвестициите в качествено съдържание са едно от решенията на проблема със спада на интереса на зрителите. Катерина Буюклиева, управляващ директор на медийна агенция Initiative Media Club, обаче се опасява, че през тази кризисна година ще изгледаме повторенията на много предавания и филми, с които телевизиите ще спестят от скъпи програмни инвестиции.
А тъкмо сега е времето тв каналите да се възползват от възможността, която им отваря рецесията, за да съхранят аудиторията си. Така кризата, която бавно убива печатните медии в Западна Европа и САЩ най-вероятно ще се превърне в спасението, което тв мениджърите очакват от деня, в който интернет и видео игрите се превърнаха в заплаха за бизнеса им.