Сега - 56 стр.
Некои съображения относно Фейсбук и др. мрежи
Товарищ МАУЗЕР
Фейсбук - тук, Фейсбук - там, във Фейсбук с друг, във Фейсбук - сам.
...Ако на радиото като медия са му трябвали 38 години да достигне до 50 милиона потребители, на Фейсбук са му били необходими едва две. С две думи: ний сме в утрото на нова ера, с факела на нова вера.
Новата вера е, че в социалните мрежи може да се направиш на по-готин, отколкото си, пред хора, които не те знаят що за охлюв или социопат си.
Като всяка нова вера и тази бързо печели умовете и сърцата на народонаселението. Тълпи от нововерующи скачат в кръщелния купел на Интернета като водоплаващи птици във водоем. Те са приветствали и насочвани от адептите на новата вяра: първосвещениците
на Фейсбук, шаманите на Туитър, мюфтиите на Нетлога.........и
още.
Новата религия дава възможност да получиш своите 15 минути слава, разказвайки живота си в текст, снимки и видеоклипове на всички желаещи да научат. Подобно на всяка уважаваща себе си религия и при социалните мрежи се появиха екстремисти и фундаменталисти; тук обаче екстремизмът е в посока - Какво Именно Дадено Човешко Същество Може Да Направи С Друго Същество (не задължително човешко и не задължително същество) Под Влияние На Половия Нагон, Както се досещаме -Доста Нещо.
За фундаменталистите пък няма живот извън Фейсбук-а. И когато им обясниш, че вън е пълно с истински живи хора, които могат да бъдат пипнати, те боязливо питат дали хората за пипане са правоверни. Тоест дали имат профил във Фейсбук-а, а дали няма вероятност да се пипне от тях някоя отвратителна езическа болест:
склероза на профила, троянски коне, компютърни срамни въшки......
... и т.н.
Верующите пропускат обаче няколко досадни особености на социалните мрежи, в частност Фейсбук.
Първо, Фейсбук дава чудна възможност за контрол над работния ден на служителите във всяка една фирма. Достатъчно е началникът е да влезе във Фейсбук-а и да установи, че болезнено замисленият преди 1 час служител X, вместо да мисли как да вдигне печалбите на фирмата, всъщност е решавал куиз от типа „Какъв плод и зеленчук сте"; сякаш не можеше да пита началника си, който щеше да му даде правилния отговор на секундата: „ Тиква, зелена сте вие, колега X".
Това първо.
И второ, както казва Фелдкурат Кац - миришат ли ви краката?
Защото, ако миришат, имам една добра и една лоша новина за вас.
Добрата новина е че във Фейсбук краката ви не миришат, или поне няма как да се разбере, освен ако изрично не го упоменете в профила си.
Лошата новина е, че краката ви миришат навсякъде другаде освен във Фейсбук. И това няма да се промени независимо колко често освежавате профила си в интернет-пространството, пропускайки пространството между пръстите на краката си.
Има и трето. Забелязали ли сте, че родната ни политическо-чиновническа социална прослойка все още не се е организирала в собствена социална мрежа? И защо, питам аз? С американски политици човек може да си чати в tweeter, докато с нашите политици - нюню!
Наистина в нашите условия най-често използваните от политиците-чатъри фрази ще бъдат: „И аз твоята" и „На кого викаш крадец, бе маргинал?"; но това по никой начин не намалява огромните ползи за татковината.
Например инвеститорът У отваря профила на полицая X, където вижда, че въпросният се е снимал с ловно облекло и пушка „Мозберг"; и като човек-естет веднага решава, че на полицая X много по ще му прилича една изискана „Бенели"...
Отваря друг инвеститор профила на политика Z и веднага забелязва, че същият се интересува от изобразително изкуство, по-специално портрети на мъдри американски президенти; и от религиозни символи, по-специално от Всевиждащото око. Бидейки меценат по душа, инвеститорът немедленно ще изпрати на политика подобаващо количество зелени хартии, на които има и мъдри президенти, и всевиждащи очи...
Преглеждайки профила на данъчен чиновник О, крупният данъкоплатец 0 (може да са адаши хората) забелязва, че адашът обича аритметиката, особено действието прибиране, пардон събиране, докато проявява явно неохота към изваждането, особено на кирливи данъчни ризи, особено при подходящо количество за прибир, пак пардон, събиране....
Да не говорим, че ако в профила на даден магистрат пише, че обича да е близо до широките народни маси, потенциалните инвеститори веднага трябва да се сетят колко точно трябва да е широка масата; и че яденето и пиенето на нея трябва да са достатъчни за пиянството на цял един народ. За предпочитане - китайския.
Или пък къде другаде на един президент може да му проличи колко точно е социален, ако не в социалната мрежа? Пък и неговите колеги държавни глави преди визитата му ще могат надлежно да се информират какъв точно ловен трофей му липсва и да се снабдят с такъв дивеч. Ако не е останал дори в Червената книга, може и от зоопарка.
Всъщност вместо задължително гласуване защо направо не се въведе задължителна регистрация във Фейсбук?
П.П. Авторът не се е регистрирал, няма намерение да се регистрира и не желае да бъде регистриран в нито една социална мрежа. Нека има един щъкащ еретик наоколо...
петък, 24 април 2009 г.
Некои съображения относно Фейсбук и др. мрежи
Етикети: в. Сега
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар