Павел Колев: Млад съм да ходя на планьорки

Поглед - 18 стр.
Павел Колев: Млад съм да ходя на планьорки

Евелина СТРАХИЛОВА

- Папка, какво предизвикателство е за едии спортен журналист да оглави мъжко списание?
- Нека първо уточня, че от година вече не съм спортен журналист. 13 години работих във в. „24 часа", където се занимавах със спорт. Но и не само с това - отразявал съм погребението на Папа Йоан-Павел II, също така предавах от Мадрид репортажи след бомбените атентати през 2004 г. Видях, че мога да се справям и с други неща. Никога не съм се приемал насериозно в професията спортен журналист. В България тя е супер обезценена и девалвирала. И с течение на времето това започна да ме огорчава. Имах предложение от в. ,,24 часа" да стана шеф на отдел „Оживление". Но и това не ми се стори достатъчно кардинална промяна. Даже щеше да стане по-лошо, защото вместо да се занимавам с истинска журналистика, щях да навляза в една бюрокрация - постоянно ходене на планьорки. Това не е за мен - аз съм на 33 години, не съм на 60. В този момент ме поканиха да работя в МАХ и аз приех.
- И все пак как се съгласи да станеш главен редактор?
- Тъкмо си бях починал от спорта и дойде едно телевизионно предизвикателство - да водя спортното предаване Replay в Re:TV. Добре си бях уплътнил времето - от понеделник до петък в МАХ, уикенда в Re:TV, веднъж седмично пишех рубрика във в. „7 дни спорт", освен това записвах и в Дарик радио ,.Моите три минути". Малко ме изненада предложението за главен редактор. А в същото време ме поканиха да стана пресдиректор на БФС. Много мислих, защото отново трябваше кардинално да променям всичко. И накрая реших, че явно списанието е моята медия на този етап. Напуснах телевизията. вече не пиша и за „7 дни спорт", нямам физическата сила. Иначе позицията ми в МАХ не промени особено нещата. Да. отговорността е малко по-голяма. Главно защото изисква присъствие в редакцията. Но в списанието няма йерархия, сядаме и си говорим, всеки дава идеи, дори понякога минават и без мен.
- Осезаема ли е разликата да работиш във вестник, а след това в списание?
- В първите няколко месеца се чувствах все едно съм слязъл от виенско колело. Преходът от всекидневник в списание е доста рязък. Естетиката, темите, езикът са други. Образно казано във вестника, ако имаш да напълниш едно плитко каналче, трябва да го пускаш да тече, защото някъде накрая те чакат потребителите и всичко става много бързо. Докато в списанието имаш цял месец да копаеш. Там вече е важен анализът, дълбочината. Да хванеш една тенденция и да погледнеш в бъдещето.
- В мартенския брой на МАХ излезе интервю с Венелина Гочева. Ти ли я убеди?
- Предложих на екипа Гочева и всички се съгласиха. Присъствах на интервюто, което изцяло бе направено от Мариан Станков. В интерес на истината Гочева харесва МАХ не само защото аз работя тук. Всъщност в МАХ пиша от първия брой. Спомням си, че когато окончателно реших да напусна „24 часа", влязох при нея в кабинета, за да ми подпише молбата и тя каза: „Къде отиваш, ако не е тайна?" и аз отговорих:
МАХ. А тя: „Аха, онова списание, в което по принцип си работиш от доста време". Намекна ми леко, че работя и в МАХ, без да я питам. Когато й се обадих по телефона за интервюто, Гочева веднага каза окей, проблемът бе само да ни съвмести в графика. Успя да го направи, за което съм и благодарен. И според мен стана много хубав разговор.
- Очевидно, щом и най-голямата конкуренция па ..24 часа" -„Труд" пуснаха дописка за него.
- Аз съм малко скептичен към тази конкуренция. Наистина редакционните екипи се съревновават помежду си. Там няма сътрудничество, а безкомпромисна битка. Ако единият вестник е написал нещо, което в другия го няма, е много страшно. Ако си изпуснал някаква новина за сметка на „Монитор", „Сега".., не е чак такъв проблем, но да го има в „Труд", а в „24 часа" не, не е желателно в този момент да си около Гочева. Конкуренцията е само вътрешна, защото за рекламния пазар те са едно цяло.
- С какво се отличава МАХ от останалите мъжки списания?
- Форматът на МАХ не може да се сравни с нищо в България. Силата на списанието е в собствената продукция. Много важно е, че МАХ никога не е гледал на жената като на обект, на аксесоар, което го има в останалите лицензни мъжки списания в България. В МАХ има много естетско отношение към жената като към субект, като към живо същество, като партньор и неделима част от живота на мъжа. МАХ е за хора, които имат вкус. Дори и да нямат переректния вкус, искат да го развиват. И да се забавляват едновременно, четейки историите на успели млади хора.
- Откакто си главен редактор, усеща ли се мъжкото и женското мислене в изданието?
- МАХ е жив организъм. Трудно е да кажеш - това досега беше МАХ на Ваня, а вече е МАХ на Павел. Екипът е същият. Вероятно има някаква разлика. Може би е станал по-мъжки. На мен така ми се струва, а и хората, с които съм си говорил, така казват. Опитвам се да променя вътрешно температурата на списанието. Гледам да има баланс - да редувам забавното с агресивното, стряскащо като визия и т.н.
- Не ти ли липсва динамиката на репортерстването?
- Не, даже се чудя как съм издържал толкова дълго време. Като влезеш в едно русло, дори да имаш попадение, не можеш да му се зарадваш. Особено пък във всекидневник. Няма нищо по-старо от вчерашния вестник. Оргазменият момент във вестника е докато го пишеш. В същото време има някаква перверзни в цялото това нещо, защото никога нямаш информация дали само при теб ще излезе новината. Вече да си пръв, работейки във вестник, е утопия. Има радио, телевизия, сайтове. и това размаз-ва. Като работиш във вестник, ти си безнадеждно закъснял. Вървиш след новините и нямаш избор.
- Ти си пресдиректор на БФС Как е да си от другата страни?
- Много ми помага това, че толкова години съм работил в тази система и съм наясно какво искат спортните журналисти. Освен това повечето са ми приятели. Работата ми сега е да направя така, че на тях да им е лесно. Защото от години е практика БФС да води окопна война с журналистите и да им затруднява максимално работата. А глобално погледнато задачата ми е да променя имиджа на БФС, да покажа, че той не е това, което хората си мислят - някаква корумпирана система.
- А самият ти убеден ли си в това?
Определено. Много малко неща реално зависят от БФС, много повече зависят от хората, които инвестират във футбола, тоест президентите. В самия Съюз има положителна енергия, има желание за промяна. Дори с ограничения ресурс, с който тази институция разполага, нещата се случват.
***
Другите за него
Едуард Папазян
Павел Колев дойде в спортната редакция на „24 часа", ненавършил 20 години. Още в началото го чувствах много близък, личеше си, че в него има потенциал. Изключително амбициозен човек. Много се радвам, че Павел и останалите трима журналисти, които дойдоха по едно и също време в „24 часа" и напуснаха след това, станаха главни редактори.
***
Асен Григоров
Павел е съвестен, свестен u добър професионалист. Смятам, че е доста по-интелигентен от спортен журналист. Съжалявам, че Replay спря, защото буквално бе най-умното спортно предаване в българския ефир. А това мнение не е само мое, казвали са го и специалисти в тази област.
***
Павел Колев е завършил класическата гимназия и след това психология в СУ „Св. Климент Охридски". 13 години работи В спортната редакция на В. „24 часа". Публикува свои статии в списание L'Europeo и във в. „7 дни спорт"я. Кореспондент на вестник Gazetta dello sport, автор и водещ на спортното предаване Replay no Re:TV. Автор в списание МАХ от стартирането на италианското издание през 2006 г. у нас. От месец е и негов главен редактор.