Благотворителността бавно набира скорост и в България

Класа - 14 стр.
Благотворителността бавно набира скорост и в България



73% от анкетираните смятат, че състраданието не може да замести държавната политика и помощи
Мила Григорова Галъп интернешъньл" Специално за "Класа"
Даряването на средства за благотворителност не е и не може да бъде отговорност само на заможните. Масовите благотворителни кампании наистина помагат на деиа и болни и имат бъдеще, смята общественото мнение у нас. Това разкрива национално представително проучване на ББСС 'Талъп интернешънъл", проведено през януари по поръчка на вестник "Класа".
Изследването регистрира, разбира се, и традиционните /сВръх/ очаквания към държавата в грижата за болните, бедните и безпомощните. Около 73% от анкетираните са на мнение, че благотворителността не може да замести държавните политики и отпускането на средства за хора, попаднали в беда. Това до голяма степен е вярно, макар че тъкмо в страните с най-развита социална защита събирането на пари за благотворителност е доста силно разпространено. Основният фактор за успеха на дарителството са no-скоро обществените нагласи: доколко то се смята за ефективно, желано и необходимо за повечето хора и организации независимо от размера на средствата, с които те участват при всеки конкретен повод.
Проучването ни показва, че, макар и бавно, философията на дарителството се утвърждава и у нас. 52% от запитаните смятат, че не само богатите могат и трябва да бъдат състрадателни към хората в нужда. Всеки четвърти продължава да се съмнява, че събираните пари се харчат по предназначение и имат ефект, но все пак почти два пъти повече /48%/ са на мнение, че благотворителните акции не просто "събират парите" на хората, но и наистина правят добро.
Все още е силно разпространена представата, че благотворителността е основно привилегия на по-високия доход. Особено при върналите се страхове от финансова и икономическа криза и в България. Анкетираните с под средния за страната
доход са по-склонни да делегират отговорността за дарителството в тези "над" тях в материално и финансово отношение. В същото време обаче хората със среден и висок материален статус са на мнение, че благотворителността е
главно въпрос на желание, а не само на възможности - и левче да дариш, може да помогнеш на някого. Впрочем масовите дарителски кампании сочат, че "даряването на лебче", което е по джоба на всеки, е достатъчно разпространена практика и сред по-социално уязвими и възрастни хора с по-ниски доходи.
Пример за това е "Българската Коледа", която се очертава като една от най-масовите и затова успешни благотворителни инициативи. Мнозинството от българите /53%/ са убедени, че "Българската Коледа" е по-ефективна от повечето акции и наистина помага за лечението на болни деца и оборудването на болници.
Близо 40% от пълнолетните българи твърдят, че са се включвали в инициативата, събрала над 10 милиона лева за всичките години на провеждането си досега. Около 7 лв. средно е отделил всеки дарител, като най-често използван (заради удобството си) метод на дарение е чрез CMC или телефонно обаждане.
Най-активни участници в най-масовата благотворителна кампания в страната ни са освен по-младите и по-заможните и хората с доходи около средните за страната - те са дарили около 13 лв. средно за кампанията.
Широкото популяризиране на постигнатите резултати от инициативата очевидно дава резултат - мнозинството от хората са участвали в повече от две годишни кампании, а близо една трета от даряващите са се включили във всички инициативи.
Намеренията за участие и в следващите кампании на инициативата (ако тя бъде продължена) са почти припокриващи се с броя на досега участвалите.
Изследването е проведено през първите две седмици на януари, национално представително е и обхваща 1016 избиратели чрез пряко интервЬ по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-про-центните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на 'Талъп интернешънъл" в България от 1992 година.