Цифровизацията ще бетонира нов медиен монопол

Сега - 14 стр.
Цифровизацията ще бетонира нов медиен монопол

Силвия ГЕОРГИЕВА

Прав беше шефът на медийната комисия Иво Атанасов да не му се захваща с поправките в закона за радиото и телевизията, уреждащи прехода от аналогово към цифрово излъчване. Не само защото материята е твърде сложна и законотворците ни се залавят с нея за първи път. Не дори и затова, че ще разпише правилата за появата на нови играчи на тв пазара за години напред, а съответно и за влияние в обществото. А защото само при споменаване на думата „цифровизация" настръхват и политици, и медийни експерти, и радио и тв оператори, и още толкова лобисти, натискащи за колкото се може по-сочен дял от ефира на страната.
Странно е, че обсъжданите вече месеци промени в медийния закон засега предизвикват сравнително тихи скандали. Някои постановки в него са, меко казано, спорни, други - откровено сбъркани, а някои от най-нужните пък въобще ги няма.
Какво представлява цифровизацията?
Грубо казано, цифровизацията означава да сменим старите антени за ефирно приемане с цифрови устройства (сет топ бокс). ЕС ни задължава това да стане до края на 2012 г. (което никой не вярва, че ще стане). Самото разпространение на сигнала пък става чрез цифрова мрежа, която трябва да изградим - в нея влиза т.нар. „мултиплекс", който мултиплицира сигнала. Преминаването към цифрово излъчване предполага на една тв честота да се излъчват няколко програми с по-високо качество, вместо само една, както е сега. Появата на нови субекти на тв пазара пък се очаква да доведе до повече на брой, по-разнообразни и качествени програми, до спад в цените на рекламното време и до по-голяма (и здравословна) конкуренция между медийните играчи.
Как промените в медийния закон уреждат прехода към цифрова телевизия?
Според обсъжданите в момента в пленарна зала текстове процесът на цифровизация трябва да протече на два етапа. През първия (от 2009 до юли 2010 г.) една компания трябва да изгради 3 мултиплекса (или мрежи) с национален обхват, като за целта ще получи разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията. На практика компанията ще изгради 2 мултиплекса, защото БНТ ще вземе третия по право (т.нар. „обществен" или „държавен" мултиплекс, за да се гарантира общественият интерес. През втория етап (от юли 2010 до 2012 г.) друга компания, различна от първата, пак след разрешение от КРС, следва да изгради 2 мултиплекса. Всеки мултиплекс ще може да излъчва по 4 програми. Две от тях обаче задължително ще са български и ще бъдат избирани от Съвета за електронни медии. Останалите две ще бъдат избирани от собственика на мултиплекса, но след като СЕМ определи профила им - спортни, музикални, новинарски и т.н. Собственикът на мултиплекса ще може да направи избора си от списък с лицензирани от СЕМ програми. Още оттук обаче изскачат подводните камъни
Защо една компания ще изгражда и трите мултиплекса, а не например три компании? Отговорът на правителството е, че никой няма да иска да инвестира огромни суми в нещо, от което няма да има възвращаемост (собственикът на мултиплекс ще прибира от тв операторите такси за разпространение на програмите им). Самият Иво Атанасов пък призна, че няма време до 2012 г. да се организират три конкурса за избор на мултиплекс.
Така обаче още в началото цифровизацията се бетонира с нов монопол. В общественото пространство вече се спрягат кандидати за тази позиция. С мултип-лексите например се обяснява крупната инвестиция, с която австрийската компания ORS закупи поделението на БТК, занимаващо се с разпространение на радио и тв сигнали. Медийни специалисти тълкуват продажбата като сигурен знак, че конкурсът за оператор на двете цифрови мрежи е предрешен, тъй като да инвестираш в подобна сделка без гаранции си е направо харакири. Има обаче подмятания и за други сигурни кандидати, близки до властта.
Ситуацията се заплита още повече с разпоредбата, че създателят на мрежата ще бъде и неин собственик - т.нар. „мултиплекс оператор", който ще избира кои две програми ще може да качи. „Сливането на двете функции съдържа риск от медийни концентрации, които могат да застрашат свободното слово заради това, че този, който разполага с техническите съоръжения - с преносната мре-
жа, може да определя кои точно тв програми ще стигат до зрителя. Това може да ограничи неговото право на избор и информация", реагираха веднага от СЕМ. При първото четене медийната комисия също препоръча мултиплексите да се обособяват отделно от ра-диоразпръсквателните мрежи. Въпреки това текстът остана без промяна, според запознати след намеса от правителството.
Самите телевизионни оператори не могат да кандидатстват за мултиплекс, нито пък бъдещият собственик на мрежата ще има право да произвежда програми. Аргументът на Иво Атанасов е, че в противен случай собственикът на мрежата ще има свои програми и ще притеснява чрез различни начини - с финансови, технически и други условия - натрапените му от СЕМ. „Каква ще е изгодата на оператора да притиска „натрапените" му програми, след като той ще получава пари от тях?", недоумява обаче Гриша Камбуров, изпълнителен директор на Асоциацията на радио и тв операторите. Оттам смятат, че напротив - тв операторите трябва да имат право да вземат мул-типлекси, защото операторът на мрежата няма компетенциите за подбор на съдържание, а разбира само от техническата част. „Навсякъде в Европа е така, защо да откриваме топлата вода", казват от АБ-РО.
Има и друг проблем -според закона телевизиите с над 50% покритие, каквито са 6ТВ и Нова тв, ще получат статут на „задължително разпространявани програми"
Целта е така те да бъдат компенсирани заради предсрочното освобождаване на аналоговия ефир (лицензът им за аналогово разпространение е до 2015 г.). В тази група обаче попада и ТВ2. Телевизията бе „сътворена" от рекламния бос Красимир Гергов (чрез сливането на ТВ2, която
има програмен лиценз, и бившата шуменска Топ тв, която пък притежава 27 далекосъобщителни лиценза). Неотдавна тя бе купена от американската компания СМЕ за рекордната сума от 172 млн. долара. Напразно някои се чудеха защо се изсипват толкова много пари в телевизия с неясно лицензионно бъдеще. Сега, след като качването на мултиплекс на ТВ2 още при първата фаза на цифровизацията е гарантирано, вече е видно защо един член на СЕМ обяви промените за „поръчка на бизнеса, изпълнена от политиците".
Има и други трески за дялане. В него например е записано изискване за прозрачност и произход на капитала на мултиплексните оператори, но само за последните 3 г. Текстът освен това не спира от участие офшорни компании, за които няма да има пречка да са свързани със съществуващите у нас телевизионни оператори. Ами текстът, според който заседанията на СЕМ не са публични? Аргументът, че залата на медийните надзорници е малка и журналистите не могат да се поберат вътре, е направо смешен.
От АБРО смятат за неработещо и условието за лиценз да не може да кандидатства оператор, ако той или акционерите му имат връзка с рекламна дейност - според тях така във всеки момент на оператори ще могат да се отнемат регистрациите, именно защото някой акционер, купил си акциите на борсата, ще има рекламна дейност. Да не говорим и че дори Весела Драганова, почти шеп-нешком призна, че „то почти всичко в закона е такова" (т.е. неприложимо). А пък Иво Атанасов направо си каза, че като мине законът, ще си подаде оставката (естествено, на майтап).