Преса под натиск

Дневник - 8 стр.
Преса под натиск



Положението със свободата на пресата чувствително се влоши през 2007 и 2008 г. Убийството на Георги Стоев и нападението над Огнян Стефанов напомниха за черните години от периода 1990 - 1995 г. И ако в столицата журналистите все още устояват на натиска и автоцензурата, то в провинцията те нерядко капитулират. Зад на пръв поглед приемливата фасада българската преса живее под натиск. Към влиянието на сивата икономика, на мафиотските движения и на една корумпирана политическа класа често се прибавя и липсата на професионализъм. Падането на режима от съветски тип не доведе до падането на неговите елити. Връзките на политиците с пресата остават под влиянието на това наследство, което привилегирова тайната и културата на мълчанието. В очите на голяма част от политическата класа пресата си остава „в служба“ на държавата. България премина от силен комунистически режим към модерен феодализъм, без обаче да се наблюдава съществена смяна на главните действащи лица... Новите магнати виждат в медиите само средство за допълнително лично обогатяване чрез възможностите за влияние или изнудване. Новите шефове на пресата са вече неотменна част от един „привилегирован кръг на властите“. Друга разпространена форма на изнудване се състои в плащането за излизане на лицеприятен материал на страниците им. Част от българските журналисти се примиряват с налаганата им цензура, докато други продължават да устояват на икономическия и политическия натиск. През април 2008 г. в. „Капитал“ публикува материал за връзките на бившия вътрешен министър Румен Петков с членове на престъпни групи. Зам. главната редакторка Станка Тошева е била призована от полицията, но по принцип нещата спират дотук. Като цяло екипът на „Капитал“ работи свободно и при добри условия. За Росен Босев и Иван Михалев не съществуват теми, които не могат да бъдат разработвани, но големите мафиотски шефове, свързани с трафика на дрога и проституцията, са все още недосегаеми. Няколко метра делят редакцията на „Капитал“ от тази на „Дневник“, всекидневникът, на който се позовават в София. Там работи Христо Христов, автор на разследването за убийството на Георги Марков. „В „Дневник“ не съм обект на никакъв вътрешен натиск. Пиша каквото искам и както искам. Натискът идва отвън“, казва Христов. Преди няколко месеца срещу него имало съвсем конкретни заплахи. „Редакцията на „Дневник“ беше притеснена и ме подкрепи“, казва той.
Надеждите за демократизация, родени в началото на 90-те години, не са се изпарили напълно, но тяхната реализация зависи от провеждането на големи реформи, чието предприемане се забавя. Извадки от доклада на „Репортери без граници“ за свободата на пресата в света, в който България се е сринала с 20 пункта спрямо 2006 г. до 59-о място, оставайки на последно сред страните от ЕС.