Успехът и заплахата на Wikipedia

Капитал - 48 стр.
Успехът и заплахата на Wikipedia



Как стои въпросът с достоверността на най-голямата онлайн-енциклопедия в света?
Влиянието на онлайн енциклопедията Wikipedia върху представите на интернет потребителите за света и върху мрежата като цяло е огромно. От една страна, защото каквото и да търсим онлайн, най-отгоре излиза съответната статия в Wikipedia. От друга защото всички я ползват за (първоначално) набиране на информация. Знанието, събрано в онлайн енциклопедията, много често намира място в медиите и така практически влияе на всички - дори и на тези, които поради една или друга причина пребивават предимно офлайн.
Успехът на проекта
на първо място се обуславя от бързото информационно развитие на съвременния свят. Откритията, промените и зараждащите се идеи са толкова многобройни, а процесът по осъвременяване на данните - толкова интензивен, че всяка хартиена енциклопедия ще е безвъзвратно остаряла, още преди да излезе от печатницата. Единствената алтернатива е знанието да се съхранява онлайн, където може да се обновява буквално за минути и така да отразява почти в реално време променящия се свят.
И тъй като информацията по света е много и разнообразна, то и хората, които я събират, трябва да са многобройни и с различна сфера на компетентност. На практика, за да се напишат няколко милиона статии по всякакви теми, са необходими буквално милиони хора. Подобен брой служители, които да работят по създаването на енциклопедия, е абсурден.
Решението е моделът на Wikipedia, при който всеки може да променя всяка статия. Сътрудничеството на големи групи потребители, които редактират един и същ материал многократно, докато неговото съдържание удовлетвори всички, е причината за успеха на онлайн енциклопедията.
Разбира се, Wikipedia е свободна за четене и се издържа от дарения. Не показва реклами по страниците си, въпреки че приходът от тях би бил главозамайващ. Причината за това е проста - Wikipedia е общество от доброволци, които по своя инициатива и безвъзмездно спомагат за разпространението на знанието. Много от тях биха обърнали гръб на проекта, ако фондацията, която стои зад енциклопедията, започне комерсиална дейност. Подобна съдба има с испанската версия на Wikipedia, която се е разцепила на два отделни проекта.
Моделът очевидно работи - досега има над 2.6 млн. статии на английски, а общо на всички езици са над 10 млн. Регистрираните доброволци са няколко милиона, а броят на редактиралите една или друга статия е в пъти по-голям.
Можем ли обаче да й вярваме?
Скептиците казват, че енциклопедия, в която всеки може да пише, каквото си иска, не може да е достоверна. Скептиците обаче грешат - още през 2005 г. специализирано изследване доказва, че съдържанието на Wikipedia е било достоверно, поне колкото това на енциклопедия Britannica (Nature 2005;438:900). На практика може да се очаква то да е дори по-обективно, защото неточностите във Wikipedia живеят много кратко.
Всъщност едва 11% от статиите са били жертва на вандализъм (Commun of the ACM 2008;51:68), което (учудващо) не е голям проблем, защото веднага се намира някой, който да поправи разрушения текст. "Шегаджиите" са толкова малко, че дори не се налага въвеждане на задължителна регистрация за тези, които искат да променят съдържанието. Донякъде това е така, защото създаването на енциклопедично знание не е приоритет на необразовани и мързеливи хора. Трудолюбивите и образованите пък съграждат, а не рушат. По този начин Wikipedia се превръща в един вид самозащитаваща се система.
Истина или достоверност
Две основни правила гарантират достоверността на Wikipedia. Първото е човек да не пише за свои изследвания или за себе си. Очевидно, за да се избегне конфликта на интереси. Второто правило е свързано с достоверността на съдържанието. Според него вярно е това, което е потвърдено от други източници. Последните са градирани от научни статии (най-достоверни) до материали в медиите. Желателно е източниците да са на английски език.
Всъщност "истината" на Wikipedia се основава на консенсус. Тя не трябва да бъде доказвана експериментално или емпирично. Достоверно е това, което може да бъде потвърдено (по възможност) от множество източници. На теория подобно допускане е разумно, защото колкото повече хора считат нещо за истина, толкова статистически е по-голяма вероятността, то "наистина да е истина".
Моделът обаче не е съвършен. Статията в Wikipedia казвала за някой си Jaron Lanier, че е режисьор и няколко други неверни неща. Г-н Lanier променял няколко пъти съдържанието, поправяйки грешките. Броени минути по-късно, той отново бил обявяван за режисьор и т.н. Допълнително статията била маркирана като "несигурна", защото той бил редактирал в нея.
Ситуацията се променила, след като Lanier публикувал текст във влиятелния технологичен сайт Edge.org, където обяснил, че е създал само един кратък филм преди 10 години и това не го прави режисьор. След като вече имало надежден източник, Wikipedia реагирала според "новата" достоверна информация и я отразила.
Истината на Wikipedia е консенсусна, тоест субективна. Ако много хора смятат, че небето е зелено и го пише в edge.org, то тогава се очаква това да пише и в енциклопедията. За добро или зло подобен подход е единственият възможен. А и несъмнено в повечето случаи общата субективна истина съвпада с обективната такава.
И все пак в някакъв смисъл Wikipedia подменя разбирането ни за истина като факт от обективната действителност. Това може да бъде много опасно. Например, обективно погледнато, нацизмът е човеконенавистна доктрина. Хитлер обаче успява да замени истината с общонароден консенсус, че всъщност националсоциализмът е човеколюбив и с нежна душа. Според Wikipedia обаче жертвите на Втората световна война са 72 милиона души...
събота, 1 ноември 2008 03:42:24