Въпросителни се трупат около новите медии

Дневник - 15 стр.
Въпросителни се трупат около новите медии


Радиото агонизира, пресата си отива, телевизиите откриват интернет сайтове, иде епохата на новите медии. След няколко години на ентусиазъм за дигиталното информационно бъдеще се появиха и първите тревожни сигнали, че нещо не е наред. Тази седмица „Дневник“ предлага част от дебата и откъси от няколко книги на тази тема, предизвикали бурни спорове. През януари тази година професор от университета в Брайтън привлече вниманието на медиите с решението си да забрани на своите студенти да използват в работата си „Гугъл“ или „Уикипедия“. След като й втръснало от банални фрази и елементарни заключения в техните работи, тя ги уведомила, че през първата година от следването си ще могат да основават разработките си само на списания с доказан авторитет и на реално отпечатани книги. Какво е това? Някаква остаряваща и мърмореща останка от миналото? Някой, който отказва да приеме дигиталната епоха? Едва ли, пише онлайн изданието „ИЮ обзървър“. Професор Тара Брабазон е на възраст малко над 30-те, специалист по медийни изследвания, започнала академичната си кариера в зората на епохата на новите медии. „Всичко, което преподавам, го прекарвам през цифровизацията в образованието. Впечатляващо е да гледаш как се променят студентите“, споделя тя пред лондонския в. „Таймс“ в разговор за необичайната й забрана. „Студентите живеят в информационна епоха, но това, което им липсва, е коректната информация. Те се обръщат безкритично към „Уикипедия“ за справки. „Гугъл“ пък им предлага лесни отговори на иначе трудни и сложни въпроси. Но студентите не знаят как да обяснят кое идва от сериозна разработка или от нещо, сглобено от парчета плиткоумни идеи, от наскубана с бързо сърфиране информация или подвеждащи заключения.“ Брабазон вярва, че „Гугъл“ е добро допълнение, но търсачката не дава много, когато стане дума за съдържание. Тази й загриженост е изложена в заглавието на лекцията й „Гугъл“: Лесно смилаема храна за ума“. Професор Брабазон не е единственият разтревожен специалист. Миналата година друг британски преподавател и ветеран от дотком бума - Андрю Кийн, предизвика фурор с книгата си „Култът към аматьора“. В нея той описва как интернет в действителност произвежда чудовищно количество от наистина отвратително аматьорски писания, филмчета и музика и в същото време унищожава „старото“ качествено съдържание. Глобалната мрежа е доста далеч от претенцията си че е демократизиращ разнопосочен и многоканален обществен разговор, смята още Кийн. Създаваното от потребителя съдържание всъщност се кланя на креативния аматьор, писа той в консервативното списание „Уикли стандарт“. Самоукият кинаджия, музикантът от колежанското общежитие, писателят, който никой няма да публикува - това са героите на новата епоха. В нея буквално всеки - дори най-необразованият и посредственият - може и използва дигиталните медии да изкаже на всеослушание позицията си и да се реализира във виртуалното и реалното пространство. Форумите и блоговете по повод книгата му направо го разкъсаха на парчета. Пишещите в тях откриха недопустими грешки в неговото внимателно редактирано и препроверявано като факти произведение с твърди корици. Нападнат бе и неговият консервативен елитизъм. Но дори такъв негов съперник, защитник на гражданските свободи в интернет и критик на авторските права, като Лоурънс Лесиг призна, че в книгата „има доста неща, над които ние - привържениците на аматьорите -трябва да се замислим“. „Как можем да изградим доверие към структурите на познанието в интернет (като „Уикипедия“, блоговете и др.)? Как да гарантираме, че добавките помагат за по-доброто му разбиране, а не за объркване? Това са тежки въпроси. И е вярно, че в „Уикипедия“ има още много неща за вършене - всеки миг и всеки ден.“ Междувременно през март избухна още една бомба Ник Дейвис, ветеран - разследващ журналист от авторитетните британски вестници „Гардиън“ и „Ообзървър“, публикува книга с разкрития как се занижават стандартите в англоезичните медии, които бързо вървят към мултимедийност и закриване на кореспондентските си бюра, т.е. към отказ от черпене на информация от мястото на събитието. Книгата му „Новини от плоската земя“ предизвика вълна от коментари и анализи относно това защо се е стигнало до такова понижаване на качеството в медии, претендиращи да са водещи в света. В книгата си той дава за пример случая с Y2K (известен преди десетина години като „проблема на хилядолетието“ и „бъг на хилядолетието“), подет от световните медии и раздухан в безброй публикации, за това как при преминаването към 2000 г. всички компютри ще блокират и ще има глобална технологична катастрофа. В действителност не се случи нищо. Използвайки данни на университета в Кардиф, Дейвис анализира съдържанието и източниците в качествената британска преса. Той установява, че в повечето случаи журналистите имат малко време за сериозна работа и проверка на фактите и вместо това разчитат на съобщения за пресата или направо копират и публикуват новини на агенции като Ройтерс, Асошиейтед прес и Прес асосиейшън. Така подобни истории като Y2K или разни твърдения за оръжия за масово унищожение и „еди-кой си казал еди-какво си“ без реално съдържание зад тях се преповтарят безкрайно от „фабриката за стадна журналистика“.
понеделник, 12 май 2008 04:12:29