Да живееш в интернетни времена

Седем - 10 стр.
Да живееш в интернетни времена
Ивайла ЦАНКОВА

Едва преди десетина години в България гледахме на интернет no-скоро като на нещо престижно, отколкото полезно. Възможно е и леко да преувеличавам, но, доколкото си спомням, по това време достъпът до световната мрежа беше един от няколкото сигурни признака, че си богоизбран - малко като притежанието на телевизор в разгара на соца или сдобиването с видео в залеза на същата епоха. Дали заради демокрацията, или просто защото времето има странния навик да позасилва движението напред, само за година-две успяхме масово да усвоим новото чудо интернет и да го заселим с неподражаемо бг-присъствие. Със завидна бързина схванахме и полезността му, за да го превърнем за нула време в чиста проба ежедневие. Знаеш как е - ставаш, вземаш душ и си проверяваш имейла. Или обратното - ставаш, проверяваш си имейла и вземаш душ. Оттам нататък следва целодневно интернет-пребиваване, съчетано с разни странични неща от сорта на работа, обяд, кафе и някоя и друга среща в добрата стара действителност. И понеже, така или иначе, си живеем трайно цопнали в нета, предлагам скромен списък на полезните неща, които и без това правим ежедневно с негово съдействие. Не че не си наясно с тях отдавна, но да пиша оплетени алабализми в прослава на великата световна мрежа си е леко безсмислено занимание. Някак по-успешно мога да те убедя, че не, не си губиш времето, само защото съдбата те е прекарала да живееш в интернетни времена, като ти изредя неговите безспорни благодетели. И така: 1. Винаги номер едно - информационната благодат: От няколко минути сериозно те гложди въпроса какво, по дяволите, значи думата "антономасия" (бога ми, какво ли си чел, за да се сблъскаш с този термин?!) и дали евентуално няма да се окаже нещо мръсно? Е, агонията ти секва за броени секунди с любезното съдействие на Google - не, жалко, антономасията съвсем не е някаква древногръцка псувня... току-що проверих... И още: крайно загрижен си за рейтинга на Варак Обама тези дни? Нужно ти е да знаеш каква всъщност е разликата между учението на епикурейците и това на хедонистите? Кои филми въртят в момента в "Арена"? Как се правеше сандвич "Принцеса"? Как изглежда Уганда от сателит? Или чисто и просто какво се случва този следобед по света и у нас? Google, Google, Google и пак Google! Разбира се, би могъл да си купиш и някой ежедневник, книга с рецепти и философски речник, но при този вариант имаш възможността да се запознаеш с една-единствена гледна точка по въпроса, който те вълнува. Точно тук е ненадмината информационна значимост на интернет и в частност на Google (хвала на великия му Творец!). А именно: възможността за пренебрежимо кратко време да получиш достъп до различни гледни точки, представящи информацията, която ти е нужна. При това без значение от величината на въпросната информация, което си е условно, разбира се, защото понякога да знаеш как се приготвя "Принцеса" се оказва неизмеримо по-важно от това дали Барак Обама ще бъде новият президент на Америка. И за разлика от останалите средства за информация единствен интернет е наясно с това. Казват, този пряк достъп до всякаква възможна информация можел да се окаже колкото полезен, толкова и опасен на чисто глобално ниво. Възможно е и да са прави. факт е, че за разлика от недалечното минало, днес добирането до информация от всякакъв вид не изисква дори минимално усилие. Новинарските медии отдавна са изгубили на практика значението, което бяхме свикнали да им отдаваме. Никой вече не си купува ежедневник в името на необходимостта от осведоменост - напротив, причината все още да даваш 80 ст. за "24 часа" е голият, но пък упорит навик, факта, че си отива със сутрешното кафе или просто кръстословицата, ако, разбира се, не предпочиташ судокуто. Същата е ситуацията и с новинарските блокове - човек гледа новини, само защото така или иначе ги дават, но ако сериозно се вълнува от някое актуално събитие, не чака непременно да стане 19-20 часа, а просто влиза в интернет. Така че, с причина или без, спокойно можеш да се натъпчеш с информация, стига да ти е важно. И още по-спокойно после можеш пак да я забравиш, досущ като любимата ми героиня - княгинята от "Снежната кралица" на Андерсен, която била най-умната жена в кралството, защото изчела всички вестници на света и после пак ги е забравила. 2. "Интернет ни събира, интернет ни дели"... ...би изпял Васил Найденов, ако тези дни му хрумнеше да прави кавър на "Телефонна любов". С други думи, ако все още не вярваш във виртуалната любов, да ме прощаваш, ама май не си от този свят. Преди години беше страшно актуално мнението, че за да се влюбиш през интернет, непременно трябва да си или лузър, или такъв изрод, че пред твоя лик Квазимодо преспокойно би могъл да се оттегли в ъгъла, където да яде пасти до припадък. Считаше се, че ако лицето X се е запознало с дамата Y през някой чат, значи не им е чиста работата на тези двамата, защото (цитирам клишето): "Как така можеш да имаш представа за човека срещу себе си без пряк контакт с: изражението му, усмивката му, намигването му, щипването по задника, преценяването стегнатостта на въпросния задник и т.н..." Ами всъщност оказа се, че не само може, а и че точно любовта от пръв поглед постепенно се превръща в отживелица. И слава Богу, защото, каквото и да си говорим, твърде рядко й се случваше да доведе до нещо добро. Така че виртуалната любов отдавна не е някакъв жалък акт на отчаяние между излинели интернет маниаци, а чиста проба функция на мозъка. Просто човек опознава друг човек, чувства се привлечен от мисленето му и в крайна сметка някоя ведра утрин се събужда влюбен до върха на ушните си миди. Подписвам се под твърдението, че от няколко виртуални разговора можеш да добиеш толкова обективна представа за човека срещу себе си, до каквато така и не са достигнали някои дългогодишни двойки, запознали се в бара, на улицата или в най-претъпкания софийски трамвай. Причината? Ами просто във виртуала човек не може да разчита на нищо друго освен на мисленето си, затова е и почти непосилно да представи себе си такъв, какъвто не е. Който е опитал, не е успял, не си ли забелязал? Глупакът си е същият глупак, какъвто можеш да срещнеш и на улицата, само че там ще ти коства доста повече пропиляно време, за да надушиш ограничената му същност. И обратното, готиният виртуален тип нерядко и съвсем не парадоксално може да бъде разпознат дори само по избора на псевдоним. Така че действай смело - чат, блог, ICQ, Skype - играта на думи създава съвсем реална любов (това й е и работата впрочем). Само не сайт за запознанства, там лъха на отчаяние още преди полето с регистрацията - което си е истина, истина си е. 3. Блогодат: Влогът - тоест, личното интернет пространство, стана лесно достъпен за създаване и поддържане и следователно - популярен, сравнително отскоро. В момента обаче е вероятно най-удачната форма да изразиш себе си при едно-единствено условие - да имаш нещо за изразяване. Бързото разрастване на по-известните блог-портали показа, че, да, много хора имат нещо за изразяване и в прилично количество от случаите нещото за изразяване си е струвало. Спомням си, че преди няколко години на кандидат-студентски изпит по журналистика в СУ се падна хитро формулираната тема "Ще изяде ли мишката книжката?" Заради добрата игра на думи изразът дълго време беше цитиран от медиите и доведе до няколко не съвсем смислени дебата. Мисля си, че появата на блоговете най-сетне даде категоричен и ясен отговор на въпроса, а именно: не, мишката няма да изяде книжката... но като нищо може да я напише. Защото все повече изумително добри и никому неизвестни писатели сами се откриха като такива, благодарение на решението да си направят личен блог. И на голяма част от тях блогът съвсем справедливо даде популярност. Без капка ирония бих казала, че новите интелектуалци се раждат в интернет-блоговете си, но няма да го кажа, просто защото по ред причини в България думата "интелектуалец" не се свързва с кой знае колко позитивни асоциации. факт е, че с мъничко късмет и след час-два ровичкане из някой блог-портал, човек може да открие разказвачи, чийто стил и всякакво-цветни идеи биха задминали с мръсна газ поне половината от така наречените ни "класици" (извинете за което, но просто си е така); поети, които без нито една издадена стихосбирка изпращат Недялко Йорданов и Надежда Захариева директно към ъгъла да се срамуват, или просто гледни точки, далеч по-сурови и обективни от тези на много от актуалните в момента журналистически имена, анализатори, коментатори и т.н. За себе си мога да кажа, че понякога чета книги, а понякога блогове и не мога със сигурност да твърдя кое ми харесва повече. Наред с качествените блогъри, пак там можем да открием и тъжна върволичка от подивели само-опиващи се и мисловно самоубиващи се графомани. За оригиналното значение на думата "графоман", моля, използвай Google. Иначе "графомания" е колкото една от най-разпространените добродушни закачки сред блогърите с чувство за ирония и самоирония, толкова и съвсем pea ,на зараза, която дебне в засада от виртуалните ъгли на това пространство. И пак тя е поредният повод да се забавляваш от сърце в селенията на блога. Понеже вече надушвам риска да се проявя като тежка форма графоман в настоящата статия, ето един скромен списък от останалите гига-полезни неща, които така или иначе вършиш ежедневно в интернет. Без излишни обяснения, но с искреното убеждение, че виртуалният свят все пак не е чак толкова зловещ убиец на време... Или поне умерен такъв... - да заявиш позицията си в някой форум като се скараш, поспориш или като нищо вземеш, че родиш някоя нова истина, защото тази работа с новите истини често става така непреднамерено и спонтанно; - да откриеш хора от твоята кръвна група, с твоите интереси или чисто и просто приятели; - да си намериш безотказен лек срещу сепната хрема, хемороидите или пролетната депресия; - да поддържаш връзка с познатите си, забягнали в странство през девет планини в десета - или просто да биеш някой надут арабин на табла.
сряда, 14 май 2008 04:58:31