Добрите разказвачи и дизайн ще спасят вестниците

Сега - 14 стр.
Добрите разказвачи и дизайн ще спасят вестниците
Антоанета МАРКОВА

Ролята на мениджъра и как да оцелее печатът в интернет среда бяха основните дискусии на конгреса във Виена Ако вярваме на теорията на медийния експерт Маршъл Маклуън, че "средството е съобщението", не бива да се съмняваме в светлото бъдеще на вестниците. Канадецът, който е автор и на концепцията за "глобалното село", още през 1964 г. в книгата си "Да познаем медиите" извежда формулата на медиите и твърди, че същността на съобщението не е в неговото съдържание, а в самото средство за комуникация. Не е важно какво се съобщава, а по какъв канал. Тонове томове с теории как интернет и електронните издания ще убият печатания на хартия вестник са изписани вече, но вестници продължават да излизат. Сигурно защото е вярно, че за всеки влак си има пътници, макар отдавна да има и самолети. Традиционните вестници обаче се изправиха през последните години пред сериозна конкуренция и са принудени да се променят и да търсят нов подход към аудиторията, изкушавана агресивно от новата мултимедийна електронна среда. Какво правят вестникарските мениджъри и какво им предстои, за да дадат отпор на заплахата беше основната тема в дискусиите на Европейския конгрес на вестниците, събрал журналисти, редактори, медийни мениджъри и експерти от цяла Европа във Виена в края на април. Успехът на вестникарите се заключава в няколко основни тенденции - дизайн, нов подход в списването, в стила и подготовката на текстовете. Една от водещите тенденции в Европа е, че таблоидният формат се е наложил като доминираща сила във вестникарския бизнес. В Австрия например този формат е популярен повече от 100 г., като в момента в."Клайне цайтунг" е един от най-силните му представители. Новият безплатен вестник "Хойте" също е в такъв формат. В Швейцария тъкмо безплатните вестници се отличават с този формат. Налагането на таблоидния формат обаче зависи и от спецификата на местния пазар. В Германия например този формат почти не се възприема, едно от сериозните изключения е в. "Франкфуртер рундшау". Цветните вестници стават все повече, особено на фона на бурното развитие на технологиите в печата. По-силен акцент при дизайна на вестниците обаче се поставя върху илюстрациите и особено на инфографиките, които подкрепят с факти и цифри или допълват материала, който илюстрират. Във фотографията все повече се набляга на по-малко, но по-големи снимки на вестникарската страница. Поради наличието на множество възможности с шрифтовете се играе свободно, макар че все още няма достатъчно примери за ретростилистика като европейска тенденция. На форума, който връчва престижната Европейска вестникарска награда, се приписва заслугата за изковаване на термина "вестник като списание". Тази година за Европейски вестник на годината бе избран гръцкият "Елефтерос типос", който успява да задържи и разшири аудиторията си, като започва да се "държи" като списание - поставя се акцент върху няколко водещи теми, които се разработват задълбочено, а графичното оформление също е като в списание. Тенденцията се налага първо от скандинавските таблоиди. Във Виена бе отчетено, че има разлика в облика на вестниците по оста север-юг - от Скандинавия до Иберийския полуостров. Северна Европа е известна по света с изчистения си, минималистичен дизайн и това се отразява дори на визията на скандинавските вестници. Иберийците във вестникарския бизнес пък залагат на таблоидния формат с плакатни първи страници. Барселонският "Ел Периодико" например бе отличен за регионален вестник на годината. Германия, Австрия и Швейцария са по средата на оста. Те изостават в креативните детайли от типа на екстремни размери на снимките или нестандартно кадриране, но обръщат повече внимание на цялостния редизайн на изданията. Експертът Петер Линден посъветва да се търси нов подход към аудиторията, като се залага на търсенето и обучението на добри разказвачи във вестниците. Читателите освен всичко друго са и тв зрители и радиослушатели, които са чули новините в 3 изречения още предния ден. Те посягат към печатното издание и с желанието да четат, а какво по-хубаво от това да прочетеш добре разказана история - нали затова все още си купуваме книги. Мениджърите на "Ди Велт" и руския "Слобода" от Тула пък разясниха как се справят с предизвикателството на интернет. "Слобода", който също бе сред наградените, продава по 100 броя в град с население 500 000 души и според издателите това се дължи на силната интерактивна връзка с аудиторията, поддържана чрез интернет изданието на вестника. *** Текст под снимка Гръцкият в. "Елефтерос типос" бе отличен като Европейски вестник на годината заради смелия редизайн и успешния преход към вестник-списание.
вторник, 13 май 2008 06:13:32