Възпита ли интернет култ към аматьора

Дневник - 17 стр.
Възпита ли интернет култ към аматьора


Радиото агонизира, пресата си отива, телевизиите откриват интернет сайтове, иде епохата на новите медии. След няколко години на ентусиазъм за дигиталното информационно бъдеще се появиха и първите тревожни сигнали, че нещо не е наред. Тази седмица „Дневник" предлага част от дебата и откъси от няколко книги на тази тема, предизвикали бурни спорове. Още преди да излезе от печат миналото лято, книгата „Култът към аматьора" предизвика много коментари и спорове заради своите 200 страници с нападки върху ефекта - културен, икономически, обществен и политически - от цунамито от съдържание, създавано в интернет от всеки с достъп до световната мрежа. Авторът Андрю Кийн настоява, че без някакви „стандарти", или „институции", които да „филтрират" доброто от лошото, истината от лъжата, аматьорите в интернет ще ни унищожат. На пръв поглед дигиталните утопии, създавани от Web 2.0, обещават демократизация - повече информация, гледни точки, възможности, изобщо повече от всичко без филтриране и такси. Но тази монета си има и друга, мрачна страна. Според Кийн масовостта на този процес всъщност изкривява представата за света, вместо да го подлага на по-дълбок анализ. Заливат ни елементарни лични мнения, а не преценки на базата на набор от факти и познания. Така Web 2.0 променя културния пейзаж към по-лошо, а не към по-добро, смята авторът. Като заобикаля основните медии и правата за интелектуална собственост, мрежата създава свят, в който „ще гледаме изключително куп музика от аматьорски гаражни групи, филми и телевизия от You Tube и новини за хиперактивни светски знаменитости, пробутвани ни като реклама за дрешки... Това се случва, когато безразличието се сблъсква с егоизма, лошия вкус и господството на тълпата", зловещо пророкува Кийн. Според част от обзорите след публикуването на книгата тя неправилно се възприема като атака срещу интернет. Напротив, това е много добре написана пародия на нашия свят. „Историята е доказала, че тълпата по принцип греши... тя прегръща идеи като робството, инфантилизма, войната на Джордж Буш в Ирак и Бритни Спиърс... тълпата създаде технологичния балон от 90-те години по същия начин, по който е виновна за истерията с лалетата в Холандия през ХVІІ век", пише Кийн. Търсачки като „Гугъл" ни дават отговори не по принципа кое е по-достоверно, а кое е по-популярно. Това може да се манипулира с т.нар. „Гугъл бомбардиране", изразяващо се в обикновеното навързване на голям брой сайтове към определена страница с цел да се повиши рейтингът й в най-популярната търсачка. Като пример той посочва статия в „Уолстрийт джърнъл", според която най-популярните сайтове се управляват от шепа хора - в Digg.com с почти 1 милион регистрирани потребители едва 30 души са качили съдържанието на една трета от постингите, а в Netscape.com един-единствен автор стои зад 217 публикации в рамките на две седмици, или 13% от всички истории, попаднали в списъка на най-четените в този период. Заради триумфа на аматьора над експерта ненадеждният дори според създателите си справочник „Уикипедия" има далеч повече попадения от „Енциклопедия Британика", зад която стоят куп авторитетни специалисти. Понеже огромен брой от пълнещите със съдържание Web 2.0 са анонимни, то не може да се провери нито тяхната самоличност, нито техните мотиви, интереси и цели в разпространяването на информация. От всичко това все повече страда обективността, а спекулацията се пробутва като факт, твърди Андрю Кийн. „Когато се размие консенсусът около това що е факт, става невъзможен и информираният дебат по обществени и политически въпроси." „Може би не схващате, но безплатното ни излиза адски скъпо", пише още Кийн. „Новите победители като „Гугъл", YouTube и MySpace няма да заемат мястото на цели индустрии. Като грабват вниманието ни, всевъзможните блогове и уикита съсипват издателската, музикалната и новинарската индустрия, създаващи онова оригинално съдържание, на което стъпват уебсайтовете. Културата ни изяжда младите хора, унищожавайки съдържанието, което иначе те така усилено търсят." Да вземем музикалния бизнес - средствата за разпространение и издаване в интернет все още са елитарни и спъващи, но и прекалената свобода на мрежата, масовото пиратство и изтеглянето на отделни парчета не се превръща в онзи инструмент за качество и световна слава, което доскоро носеха продажбите на дискове например.
сряда, 14 май 2008 04:41:35