Аня Дайнова, председател на Асоциация ИМАГИНЕС: Не е достатъчно да построиш мост, трябва да разкажеш за него

Монитор - 3 стр.
Аня Дайнова, председател на Асоциация ИМАГИНЕС: Не е достатъчно да построиш мост, трябва да разкажеш за него


Още със старта на работа на пиар фестивала стана ясно, че институциите и пиарите искат да се партньори. И е много важно, че те вече не са опоненти и искат да си партнират в интерес на обществото. Да се смали тази пропаст между хората и институциите, когато става дума за връзки с обществеността на различните институции. Самите те вече полагат усилия в тази насока. Т.е. желание за сближаване в работата на институциите и пиарите има. Затова квалификацията и професионалните умения са онзи много важен компонент, без който тази верига на взаимодействие не може да съществува. Временните гастрольори, които тази професия изтърпя, вече сами по себе си отпадат. Тази професия изисква къртовски труд и сериозна дисциплина. Заедно с това тя свързва в себе си много умения и компоненти. Едно познание за красив плакат не е достатъчно за да упражняваш тази професия. Трябва да владееш много други "съпътстващи" знания. Тя се изучава достатъчно дълго, но този процес на обучение и самообучение не спира никога. Няма нито един сериозен пиар, който би казал за себе си: в професията вече знам всичко, оттук нататък вече мога сам да практикувам. Нито едно постижение в пиара не може "да се наложи" успешно върху следващо събитие. Изискват се съвършено нови усилия и стратегия, нов начин на работа. Хората обаче все още продължават да не бъдат достатъчно добре информирани за това какво правят институциите и какъв продукт "произвеждат", как функционират. Когато има такава степен на неразбиране и когато има толкова нисък праг на доверие към тях, е естествено отношението да бъде по-скоро негативно. Ситуацията е почти "революционна", когато клиентите на тези институции отказват да приемат вече стар тип и демоде информация, когато искат да имат прозрачност, бързина на реакциите. Но условията за промяна в работата на специалистите в пиара са налице, остава условието тази дейност да бъде стриктно контролирана с инструментите, които позволяват това. Един от начините са прецизните изследвания на това дали и с колко процента се е променило отношението на хората към дадената институция. Този инструментариум не бива да се ползва само във времето преди избори, когато имиджът на институциите става съдбовно важен, а и по време на целия мандат. Всекидневно се работи, регулярно се проверява и се внасят корекции през цялото време, като се определят тактическите и стратегическите стъпки за подобряване образа на институцията и нейния авторитет. Пиарът беше като неизбежното зло за институциите доскоро. Корпоративният пиар се ползваше единствено с определен комфорт, защото корпоративните структури живеят от своята репутация. Докато в политиката и в институциите битува съзнанието, че ти си там все пак временно. Все пак можеш да бъдеш преизбран или неназначен… и впечатлението за временност ти дава сякаш възможност да не си съвсем стриктен в интереса към собствения си имидж в обществото. Докато не разбереш, че без подкрепата на гражданите всъщност ти си наникъде. Защото не е важно само да си вършиш работата стриктно, а и да обясниш какво си свършил. Както казваше навремето един кмет: оказва се че не е важно само да изградим един мост, оказва се че трябва да разкажа, че съм го изградил. А когато става дума за държавата, където образно казано, се строят много мостове, трябва да падне и голям разказ за това. Откакто границите с ЕС са отворени, изкушението да поканиш един европейски пиар е голямо. Но важното е да се разбере, че пиарът е преди всичко локално знание. Така че основният акцент трябва да бъде върху нашите специалисти, които вече са достатъчно добри и с опита от чуждите. Затова оттук-нататък на преден план излиза и образователната част по отношение на създаването на пиар специалисти у нас. Те трябва да бъдат достатъчно образовани и запознати с локалните само наши проблеми. А чуждият опит е добре дошъл от тактическа гледна точка. Един от най-разпространените митове за добре свършен пиар е, че добре свършената работа се измерва с количеството публикации. Това не е точно така. Другият мит е че пиарите гледат да купуват медиите, та събитията да се отразяват по-често и "по-правилно". И това не е вярно, защото тази формула е неработеща. Ти можеш "да купиш" някой ресорен репортер, но това е абсурд, защото политиката на вестника не се определя от репортерите. Само по себе си това е нонсенс. Това показва че задачите на пиарите са много по-сериозни. Ти трябва да произведеш новина, да създадеш събитие. Но формулата на информацията за него трябва да е достатъчно интересна за медията и тя да бъде заинтригувана.
вторник, 13 май 2008 06:13:54