Тодор Токин: Знаем много и станахме неудобни

Седем - 6 стр.
Тодор Токин: Знаем много и станахме неудобни
Симка СТЕФАНОВА

Тодор Токин е роден на 31 юли 1950 г. в София. Завършва Английската гимназия в София през 1969 г. и право в СУ "Св. Кл. Охридски" през 1973 г. От 1977 г. работи в Българско радио - дирекция "Предавания за чужбина", сега - Радио "България" като редактор, заместник и завеждащ редакция, ръководител екип и зам.-главен редактор. От 1993 до 2005 г. - във вестник "Труд" като репортер, завеждащ отдели "Общество" и "Вътрешна информация" и политически наблюдател. До април 2006 г. - отговорен редактор в сп. "Лидер". След това - директор "Връзки с обществеността" на СДС. Около година до октомври 2007 г. - и.д. главен редактор и първи зам. гл. редактор на в. "Поглед". До януари т.г. - зам. гл. редактор на в. "Класа". Носител на голямата награда на СБЖ за публицистика през 1999 г. - Минал сте през множество медийни превратности. Бихте ли ги описали? Ще започнете ли от в. "Труд"? - Бях в "Труд" 12 години. През това време той стана най-тиражният български вестник. През 90-те години атмосферата там бе доста по-различна от това, което е днес. Тогава се работеше много, но и с много настроение. "Труд" не сваляше шапка никому, беше трибуна на партийния плурализъм, не цепеше басма на управляващите, които и да бяха те. Това обаче продължи сравнително кратко, но точно тогава стана № 1. Постепенно задухаха други ветрове, появиха се свещени недосегаеми крави, започна да се усеща поръчкова атмосфера. Появиха се цензорки, само дето не носеха кожени тужурки. Част от ръководството на вестника започна да се държи арогантно и надменно и дори не искаше да чуе други мнения. Открито започна да се лобира за определени политически личности и за определени партии. Налагаше се тезата, че "Труд" качва и сваля правителства и президенти. За мен нещата станаха нетърпими преди изборите през 2005 г. и просто си вдигнах шапката. Както казваше Софиянски, олекна ми. - Какви са изводите ви от преживяното? - За съжаление - доста тъжни. Журналистите от моето поколение постепенно станаха неудобни. Те много знаят, много са преживели и имат определени позиции по много въпроси. Така те стават неудобни за главните редактори, които си менят мнението според всеки управляващ, въобще станахме трън в очите на ръководството на медията. Ние много добре знаем откъде са тръгнали тези главни редактори, как така изведнъж станаха свръхбогати и се на-мърдаха в т.нар. елит, знаем, че не са някакви полубогове, за каквито се представят пред по-младите колеги. А навсякъде по света - бил съм в много световни медии -средната възраст на водещите журналисти е горе-долу колкото на колегите от моето поколение. Защото за да седнеш да пишеш сериозен политически анализ или да коментираш някакво политическо събитие, ти е необходим солиден бекграунд, който не винаги го има в GOOGLE. Нищо лошо за младите колеги, напротив, работил съм винаги с голямо удоволствие с тях, но само с "копи-пейст" голям журналист не се става. И още нещо. Главните редактори на прехода май е време да се оттеглят. Защото на тях вече всичко им е скучно, непрекъснато искат нещо "по така" и по този начин вестниците бавно и неусетно пожълтяват. - С какво се занимавате в момента? Журналистиката ли е вашето призвание? - В момента чакам да ми се "отвори някъде парашутът", след като само за три месеца бях уволнен два пъти - първо от "Поглед", после от "Класа". Това сигурно е рекорд в най-новите времена на българската журналистика. Причините са чисто политически, но вече просто не ми се говори за това. А сигурно журналистиката е призвание, след като съм в този занаят вече 30 години. - Какви са впечатленията ви от периода, в който работихте като пиар в СДС? - Много добри спомени имам от този период. С Петър Стоянов и другите членове на тогавашното ръководство -имам предвид 2006 г. - се работеше чудесно, с три думи се разбирахме какво трябва да се прави. С президента обиколих доста областни центрове - чувстваше се подем сред членовете и симпатизантите на СДС, след. като Стоянов стана лидер. Убеден съм, че в онзи момент той бе най-сполучливият избор за този пост. Хората го познаваха, навсякъде го спираха, искаха да пият вода от извора, дето се вика. Той бе и абсолютно безспорният председател на парламентарната група на ОДС, която мязаше - мяза и сега - на орел, рак и щука. Но неговият авторитет бе неоспорим. Още съжалявам обаче за едно нещо - че Стоянов отказа да се кандидатира за президент -номинацията му бе в политическото пространство от 9 до 26 юли 2006 г. Той имаше подкрепата на десетина по-малки десни партии, чиито лидери почти всеки ден идваха на "Раковски" 134 и го уверяваха, че са изцяло с него. Сигурно си спомняте, тогава Иван Костов се заинати и издигна кандидатурата на Неделчо Беронов - един много симпатичен човек, който би бил чудесен президент в друга страна, но не и в България, за съжаление. Ако Стоянов бе удържал и се бе явил на изборите, със сигурност щеше да отиде на балотаж срещу Първанов и щеше да вземе поне 35-40 на сто - така сочеха неплатени и непоръчкови социолози, а кой знае дали нямаше и повече. И тогава той щеше да бъде безспорният лидер на българската десница. Защото и тогава, и сега десните партии мижитурстват между 1 и 3-4 на сто. Беше пропуснат моментът за начало на някакво единение на десницата. Лоша услуга тогава според мен изигра и Бойко Борисов, който ту подкрепяше Стоянов, ту се отмяташе, след това същото стана и с Неделчо Беронов. От този период у мен остана неприятното чувство, че всичко се правеше, за да се поднесе победата на Първанов. Съжалявам, че Петър Стоянов се оттегли от политиката след безславния му провал на евроизборите - според мен той не трябваше да се кандидатира на тях, на един лидер и бивш президент по върви да участва в битката за държавен глава. Но станалото - станало. - Какво е съвременното състояние на медиите в България? Какви са причините? - С много малки изключения медиите в България престанаха да бъдат четвърта власт, а станаха обслужващи на другите три власти, нещо като непрекъснат пиар, официози, които обслужват винаги властта, независимо коя е тя. Но особено очевидно е това сега, при управлението на тройната коалиция,съставена и ръководена от президента, който между впрочем е свещена медийна крава. Вестниците от т.нар. Съюз на издатели на всекидневници в България (СИВБ) вече не се различават в новините и коментарите си. Те ползват едни и същи информационни източници, социологически агенции, външни автори, които са готови да споделят тезите на главните редактори срещу доста солидни суми. В един и същ ден те започват атака срещу някоя от партиите в коалицията (например НДСВ или ДПС), срещу някой министър (например Румен Овчаров), в един и същи ден атаката спира, без да има какъвто и да било намек за извинение. Очевидно тези вестници се командват от едно място и никак не е трудно да се досетим кое е то. Те премълчават неудобните въпроси към властта, а когато неин представител дава интервю за тези вестници, му се задават готови отговори.. Във всеки от тези вестници има поне 2-ма - 3-ма "журналисти", които станаха майстори на тези "интервюта". Вестниците от т.нар. Съюз на издателите правят откровен PR и реклама на определени министри и шефове на парламентарни групи от мнозинството. Те често поместват почти пълен текст от изявления на президента, премиера или лидер на партия от мнозинството, което го няма вече никъде по света, където ако някой поиска да прочете какво е казал примерно държавният глава, отваря съответния сайт. За тези вестници опозиционните партии почти не съществуват (с изключение на ГЕРБ) и за тях се пише и коментира предимно в отрицателна светлина. Положението с ГЕРБ е лесно обяснимо - ако в началото на прехода медиите вървяха след победителите, сега те и в частност изданията на СИВБ, вървят пред победителя и му проправят пътя към властта, за да бъдат след това пак с нея (пример - неистовият медиен вой за царя през 2001 г.). Видно е, че те се командват от едно място. Защото не е нормално някак си в един и същи ден всички да подемат атака срещу Иван Костов в полза на Симеон. След това всички вкупом да започнат да водят предизбонтата кампания на БСП. Днес медиите обичат тройната коалиция, но от кумова срама може би едни леко нападат ДПС, други - царя, трети - някой съгрешил от БСП. Нещо друго, което особено дразни - всяка сутрин електронните медии чинно правят преглед на печата, цитират се една-друга, тоя казал така, оня - иначе, трети пък -наопаки. И става така, че сутрин телевизиите и радиата прочитат вестниците от предишния ден, а пък на сутринта вестниците цитират казаното от същите тези радиа и телевизии пак от предишния ден. В повечето вестници битува комплексът "а ние тая новина защо я нямаме". За да си запазят работата, ресорните репортери се договарят какво да пишат, разменят си информации и в резултат - във всички вестници излиза почти едно и също, често пъти с еднакви заглавия дори, че и на една и съща страница! - Как ще се развият нещата в медийния живот оттук-нататък? - Според мен бъдещето е в електронните сайтове. Младите хора не четат вестници, те май останаха само за средното поколение и златната възраст. Вестникарите трябва да знаят, че читателят е още и зрител, и слушател, и потребител на интернет. Вижте как протича денят на един човек, който иска да е в час с новините. Сутрин той гледа тв блоковете. След това слуша радио - същото. След това отваря интернет - същото. Вечер новините по радиа и телевизии - същото. На следващата сутрин купува вестник - пак същото. Т.е. 24 часа този читател, зрител, слушател и прочие - живее с едни и също новини. Така че вестниците вече много рядко може да утолят глада за новини и би трябволо да сложат ударението на повече аналитични материали, четива и т.н. Но не такива, които водят до опростачване или обуначване на хората. Защото за съжаление доста вестници, все още наричайки се сериозни, вече залагат на такива материали. - А как би било добре да се развият, макар и пожела телно? - Много ми се иска да се появи някой истински опозиционен вестник. Не е ли парадоксално, че опозицията иска да дойде на власт, без да има дори една своя многотиражка. Ще наближат изборите, тя ще си плати на главните редактори на официозите, те ще я отразяват два месеца с по 2-3 реда. И толкова. А защо трябва да се правят тези главни редактори още по-богати, а не се дадат същите пари за един свой си вестник? Защото на всички е ясно, че сегашните вестници са на олигархията, която управлява. И какво -опозицията нали уж е срещу тази олигархия? Защо трябва да я финансира? Ами да се поучат от Волен Сидеров - с едно 10-минутно предаване по една телевизия влезе в парламента. - Как се представят свободната медия? Възможно ли е изобщо да съществува? - Свободна медия е тази, в която всеки може свободно да изрази мнението си по всеки един въпрос В този смисъл най-свободната територия са форумите в интернет. Опрат ли нещата до финансиране - очевидно този, който плаща, поръчва музиката. Но това може да стане по много начини - например съвсем незабележимо и дискретно, или пък грубо поръчково. Според мен обаче българският читател е достатъчно интелигентен, за да прецени кога един материал е поръчков. - Има ли сериозна политическа журналистика в България? - Слава Богу, все още я има, макар че много-много не й се дава трибуна. Като че ли по-предпочитани са т.нар. политически репортажи, в които да се каже как са били облечени някои депутатки, на кой народен представител колко му струва часовникът или вратовръзката, кой политик какво меню си е поръчал - такива повърхностни клюкарски четива. За съжаление самата политика у нас стана несериозна. Думата на политиците вече не струва нищо. Избран кмет от една партия получава партийна членска книжка лично от лидера на друга партия. Къде го има това по света? Или пък казваш, че за нищо на света няма да се коалираш с една партия, но веднага след изборите й се пльосваш на килимчета, в името на България? Ха-ха! Да не говорим за лъжите на президента. Но не е вярно твърдението на управляващи и придворните им социолози, че все по-малко хора у нас се интересуват от политика. Хората не са яли домати с колците и добре виждат, че всичко у нас е политика. И ще си кажат приказката догодина. - Отмина ли модата богати българи да си купуват вестници, след като, да речем, са си купили банка? - Напротив, огледайте медийните сергии и ще видите невероятен брой вестници и списания. Зад тях стоят богати българи. Все ми се вярва обаче, че ще се намери някой, който да даде пари и за сериозен политически опозиционен вестник, нека да бъде равно отдалечен от всички партии. Поначало вестникът трябва да бъде не крепител на властта, а неин коректив - според.едни, или пък критикар - според други. Защото сегашното положение всички да обичат властта ни връща там, откъдето тръгнахме преди близо 19 години. Но пък като погледнеш кой ни управлява, нещата си идват по местата. *** Много добре знаем откъде са тръгнали тези главни редактори, как така изведнъж станаха свръхбогати Беше пропуснат моментът за начало на някакво единение на десницата Вестниците от т.нар. Съюз на издателите правят откровен PR и реклама на определени министри и шефове на парламентарни групи от мнозинството Според мен българският читател е достатъчно интелигентен, за да прецени кога един материал е поръчков
сряда, 14 май 2008 04:54:11