Евтино ли продадохме БТК?

Капитал - 24 стр.
Евтино ли продадохме БТК?



Минат - не минат няколко месеца и се появява повърхностен коментар в стил "навремето продадоха БТК за жълти стотинки", или "подариха я за 200 милиона". Всяка специализирана човешка дейност, включително оценката на големи компании, е сложна, изисква много познания и професионализъм, но ние сме свикнали да гледаме мача по телевизията и да философстваме, че сме по-добри от треньора на националния отбор.
Колко получи държавата за БТК?
Държавата не получи "200 милиона", както несериозно се говори. Сделката имаше няколко основни компонента:
1. Купувачът плати 280 млн. евро (230 за бюджета и 50 за увеличение на капитала на самата компания), но не за 100%, а за 65% от акциите. Така оценката за цялата БТК надхвърля 430 млн. евро.
2. Купувачът пое ангажимент да инвестира 400 млн. евро за 5 години. Но реално досега инвестициите са 697 млн. евро.
3. Поради забавилата се сделка държавата на два пъти изтегли значителен дивидент в своя полза в размер на 117 млн. лева, както и увеличи продажната цена след преговори с 20 млн. евро.
4. 35% от акциите бяха продадени на борсата в началото на 2005 г. срещу компенсаторни инструменти с номинал над 624 млн. лева.
5. "Златната акция", която остана в ръцете на държавата, вероятно струва милиони евро. Тя дава възможност да се контролират инвестиционните и социалните ангажименти на купувача, препродажби и др. В момента държавата блокира продажбата на имоти именно благодарение на "златната акция".
6. Купувачът плати за третия GSM лиценз 54 млн. лева над споменатите 280 млн. евро. Ако някой смята, че цената е ниска, ще припомня, че наскоро нямаше кандидати на търга за нов GSM лиценз.
7. След преговори беше въведена "клоу-бек" клауза в размер на 10%.
Както се обявява при подобни сделки, "общият икономически ефект" от сделката е почти 1.5 милиарда евро.
Висока ли беше продажната цена?
Не, цената не беше много добра и никога не съм твърдял обратното. С три важни уточнения:
1. Основен принцип на пазарната икономика е, че стоката в дадения момент струва толкова, колкото някой е готов да плати за нея. Да сме били приватизирали по-рано.
2. След активна кампания в световните телекомуникационни среди и българските и чуждестранните медии проведохме абсолютно прозрачна и открита конкурсна процедура, към която проявиха интерес трима участници и спечели този с най-високата цена.
3. При сделката нямаше никаква корупция или други нарушения.
Още през лондонските си години (1997 - 2001 г.) многократно твърдях, че БТК трябваше да се продаде 5 - 10 години по-рано на много по-висока цена. До средата на 90-те години може би щеше да струва милиарди, включително заради по-дългосрочния си монопол. Но нищо не се случваше. Дойче банк беше избрана за приватизационен консултант през 1997 г. и работи до 2004 г. Нищо чудно това да е най-дългата сделка в нейната практика. През 1999 г. гръцката ОТЕ предложи 600 милиона долара за 51% от БТК заедно с GSM лиценз. Правителството умува цели 16 месеца и накрая отхвърли офертата. Резултатът? До 1990 г. БТК беше един от модерните телекоми в Източна Европа с най-висок процент абонати. През 2002 г. вече бяхме силно изостанали. България остана последната държава с напълно държавен телеком - дори Армения, Сърбия и Македония отдавна ги бяха приватизирали.
Как постъпи AIG - моментът има огромно значение
Може да сте забравили, че нашумялата напоследък AIG, сегашен собственик на БТК, през 2002 г. също участва, но с цена около 180 милиона евро (плюс още 50 милиона за увеличение на капитала). Тогава AIG се класира трета (последна). Няколко години по-късно AIG купи БТК, но за около 3.5 пъти по-висока цена. Наистина ли смятате, че най-голямата американска застрахователна компания е глупава? Ако БТК е била толкова атрактивна през 2002 г., защо AIG (или някой друг) не е предложила още 50 - 60 милиона и да спечели? Защото става дума за сравнение между домати и дини.
• Преди 10 години барел петрол беше под 10 долара, после се покачи над 140 и после падна до към 90. Всеки ли продавач през 1998 г. е бил некадърен и всеки ли купувач през 2008 г. неразумен?
• От 2002 до 2007 г. борсовите цени на повечето европейски телекоми се покачиха от 3 до 5 пъти. Може да се каже, че цената на БТК се повиши по-бавно. Който е купил много по-ликвидните акции на France Telecom например, е спечелил повече от купувача на по-рисковата и нереформирана БТК. Политическите скандали настрана.
• След 2001 г. повечето български активи поскъпнаха много повече от стойността на БТК. Борсовият индекс SOFIX нарасна от 70.45 през юни 2001 г. до 1952.40 за шест години. Компенсаторните инструменти също за определен период поскъпнаха няколко пъти. Цената на жилищата се покачи в пъти, а на някои терени още повече. На този фон купувачът на БТК даже се е "набутал". В каквото и да беше инвестирал в България през 2002 г., май щеше да спечели повече до 2007 г., нали?
Има критици, които твърдят, че "само жиците в земята на БТК стрували 200 милиона". Прочетете старите вестници. Кой днес ще носи отговорност за "експертни" твърдения от рода на "Булгартабак" струва 600 - 900 млн. долара" или "през 1997 г. цена от 100 млн. долара за "Химко" е ниска". Не знаем колко струват старите жици във века на оптиката и интернет. Но ние не продавахме жици, а действаща компания с огромни активи, но и със стотици милиони задължения. Сега знаем, че "само сградата на "Лиймън брадърс" в Ню Йорк струва милиард", но това не попречи голяма част от бизнеса на бившата елитна банка заедно със сградите и хората да бъде купен горе-долу за толкова преди няколко дни. Като е толкова атрактивно, защо нямаше други купувачи? Джордж Сорос, емблематичен успешен инвеститор за последните десетилетия, точно това пробва - рискува да купи акции на "Лиймън брадърс" в неподходящ момент и загуби няколкостотин милиона долара за кратко време. А тази седмица колко струва БТК?
През последните седмици на световните финансови пазари се разви криза, непозната на съвременните поколения. Фалират или се разклащат банкови и застрахователни гиганти. И на българската борса индексът спадна с над 55% от максимума. Ако след последните сривове на световните пазари AIG реши аварийно да продаде БТК, познайте от три пъти дали ще получи обратно цената от 2007 г. За сведение - в момента пазарната капитализация на 100% от БТК (и то заедно с "Вивател") е едва около 738 млн. евро при ниска ликвидност. За какви милиарди говорим?
Какво се случи след приватизацията на БТК?
1. Над половин милиард лева (с дивидентите) влязоха в бюджета и фискалния резерв. С част от средствата например косвено се повишиха пенсиите, а с друга част се изплати порция от външния дълг, от което България отново спечели.
2. Кредитният ни рейтинг веднага се повиши заради сделката. Което още веднъж потвърждава, че тя е проведена по всички правила на пазара.
3. Политическата и управленската енергия на правителството и Агенцията за приватизация се насочи от вечната сага с БТК към други важни за страната ни сделки.
4. Вместо вечно да се занимава с БТК, Комисията за регулиране на съобщенията успешно проведе много конкурси, включително за UMTS - мобилна телефония от трето поколение.
5. БТК реализира сериозни инвестиции за цифровизация, модернизация и високоскоростен интернет. Днес компанията е много по-ефективна.
6. Появи се третият GSM оператор. Конкуренцията понижи рязко цените на телефонните услуги, от което спечелиха милиони български граждани. Помните ли колко много от нас нямаха мобилен телефон през 2002 г.? А по какви тарифи плащахме?
7. БТК беше листвана и има най-високата пазарна капитализация на борсата. Това значително раздвижи капиталовия ни пазар след 2005 г.
8. Сделката за 35% оползотвори рекордно количество компенсаторки. Така чрез реституцията спечелиха десетки хиляди граждани. Една от причините миноритарният дял да се продаде скъпо е точно наличието на стратегически инвеститор с ясна инвестиционна програма.
А ако не бяхме приватизирали БТК?
1. Вероятно и до днес политиците щяха да спорят дали приватизацията на БТК има почва у нас. За справка - "Булгартабак".
2. Може би печалбите на държавната БТК щяха да намалеят. За справка - "България ер" преди приватизацията.
3. Кога щеше да се появи трети GSM оператор? А UMTS? Какви щяха да бъдат цените на телефонните услуги?
4. Щяха ли няколкостотин хиляди души да ползват високоскоростен интернет?
5. В държавни ръце БТК щеше ли да оптимизира числения си състав и да повиши ефективността? Едва ли.
Какво стана с "клоу-бек" клаузата?
Тази клауза в опростен вид означаваше следното: Ако купувачът продаде своя дял на печалба, държавата ще получи 10% от горницата. По този начин не трябваше просто да ревнуваме колко много се е повишила цената на БТК след 2002 г., а да се надяваме на максимално повишение, за да получи държавата максимални допълнителни приходи. Държавата трябва да си получи дела от печалбата. Не приемам, че в приватизационния договор е имало пропуск. БТК си смени за втори и трети път собственика след края на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски. Други хора са дали разрешения за това и разполагат с повече информация. Убеден съм, че Агенцията за следприватизационен контрол ще извърши необходимите действия с нужната настойчивост.
Като професионална обида приемам хвърляните в публичното пространство твърдения, че в сделката има корупция или пък че продавачите били свързани с купувачите. Няма нито един международен анализатор, медия или институция, които да са поставили под въпрос прозрачността или целесъобразността на сделката. Точно обратното, приватизацията на БТК беше индикатор дали реформите в България изобщо могат да се случват.
Продажбата на БТК беше структуроопределяща стъпка към модернизацията на страната и беше полезна за България. И други хора са пробвали да я извършат, но не са успели - вероятно не им е стигнал политически кураж или професионална компетентност. Може би затова толкова яростно ни пречеха да си свършим работата. Ако с днешните си знания можех да се върна в 2002 г., с чиста съвест бих направил абсолютно същото.
*Авторът е министър на държавната администрация и административната реформа
събота, 27 септември 2008 04:24:37