Чаровният великан

Икономически живот - 14 стр.
Чаровният великан

Даниела ДАНЧЕВА

При последната рокада в ръководството на щатския банков гигант Citigroup акционерите заложиха на медииния магнат Ричард Парсънс
Новият председател на борда на директорите на Citigroup Ричард Парсънс пое поста от сър Уин Бишоф. Рокадата не е изненада, като се има предвид недоволството на акционерите от колосалната загуба от $18.72 млрд., която банката отчете за 2008 г. От тях $8.29 млрд. бяха натрупани само през последното тримесечие на годината, а пазарната стойност на някога могъщата компания сега е скромна - малко над $20 млрд.
Бившият председател и главен изпълнителен директор на медийната империя Time Warner Inc. e бил наричан „плюшено мече", но и изкусен дипломат и чаровник. Най-доброто определение, което му е давано, може би е „приветлив великан". Висок 1.93 м и широкоплещест, той е физически впечатляващ мъж, който би могъл да изпълни с присъствието си която и да е заседателна зала. Сега това ще бъде тази на изпадналата в сериозни затруднения банкова група, която пето тримесечие поред отчете загуби и разкри, че реорганизира две от поделенията си, разделяйки основния си бизнес - банкирането на дребно от рисковите си активи, които теглят институцията надолу.
Дик Парсънс, който е член на борда на Citi от 1996 г. и е близък на Барак Обама
(беше икономически съветник в екипа му по време на предизборната кампания), заяви пред Financial Times, че новата администрация би трябвало да създаде нещо като основаната през 1989 г. от Конгреса федерална агенция за изкупуване на лоши кредити и защита на вложителите (Resolution Trust Corporation). Според предложението на Парсънс, контролираната от правителството „банка болница" ще трябва да изкупува токсични активи, а от банките, които ги продават на новата структура, трябва да се изисква да използват част от приходите си за отпускане на заеми на компании и частни клиенти. Сега предстои да видим дали умереният републиканец, който през януари 2005 г. бе посочен от Institutional Investor като най-добрия главен изпълнителен директор в развлекателната индустрия, ще успее да реанимира борещата се за оцеляване банка.
Надеждите не са безпочвени, тъй като Парсънс не е новак в банковите среди. През 1988 г. той приема поста главен оперативен директор на Dime Savings Bank - най-голямата спестовна и кредитна институция в щата Ню Йорк, която е изправена пред финансов срив. Така Дик Парсънс става първият афроамериканец, който застава начело на кредитна институция от такъв мащаб. В резултат на спестовната и банковата криза в средата на 80-те години на миналия век Dime е загубила $92.3 млрд. и освен това е под щателно наблюдение от страна на федералните регулаторни органи. Парсънс бързо преструктурира банката, като предприема и драстичната стъпка да съкрати персонала с една трета. Същевременно обаче поддържа добра комуникация с подчинените си, в резултат на което става популярен като съвършения шеф-джентълмен. Бивш негов колега го описва като „човек, който умее да убеждава, а не е диктатор". Тактиката на Парсънс му се отплата и само за няколко години той съумява да редуцира лошите кредити на банката от $1 млрд. на $335 млн. След като поема поста на председател и главен изпълнителен директор на Dime през 1990 г., Парсънс продължава да направлява банката успешно, а през 1995 г. тя става ключова с това, че той дирижира успешното сливане между Dime и Anchor Savings Bank. В резултат на което новата структура Dime Bancorp се превръща в най-голямата спестовна институция на Източния бряг и четвъртата по големина в САЩ.
Банкерът става медиен магнат
През февруари 1995 г. председателят на директорския борд на медийния гигант Time Warner -Джерълд Левин, назначава Парсънс за президент на компанията, след като вече няколко години е бил член на борда на директорите (от януари 1991 г.). Мнозина се съмняват, че Time Warner, който контролира буквално всички сектори на развлекателната индустрия: телевизия (CNN, HBO, Turner Classic Movies, WB Network), филми (Warner Brothers, New Line Cinema), печатни издания (списанията Time, People и Sports Illustrated) и музика (Warner Music Group). В продължение на шест години Парсънс е дясната ръка на Левин, като ръководи филмовия и музикалния бизнес на компанията и всички корпоративни функции, свързани с персонала, финансовата дейност, правните въпроси и администрацията. Ключова е ролята му за сливането между Time Warner и водещия интернет доставчик в Щатите - America Online (AOL). Сделката стана факт през 2001 г., като AOL плати за Time Warner $168 млрд. и се записа в историята като най-голямата корпоративна покупка. Но надеждите, че обединявайки силите си, двете компании ще създадат най-успешния медиен конгломерат, се сбъднаха с обратен знак и това се оказа най-неудачното мегасливане в историята. През декември 2001 г. Левин слиса развлекателната индустрия, когато посочи Парсънс за свой наследник на поста главен изпълнителен директор на AOL Time Warner след предстоящото си пенсиониране. И така Парсънс отново записа името си в историята като „първият афроамериканец начело на най-влиятелната медийна компания в света", както писа Time. Ho AOL Time Warner се наложение. Различните й оперативни поделения не бяха успели да се интегрират, а поради общия спад в технологичната индустрия AOL не успя да реализира обещаните големи приходи. Точно преди Парсънс да поеме официално поста от Левин през май 2002 г., медийната империя отчете за тримесечието рекордно високи загуби в щатската корпоративна история - $54 млрд. Когато Парсънс бе избран и за председател на борда на компанията през 2003 г., той се зае да поправи нанесената от сливането вреда. В средата на годината продаде нейни неосновни активи, а през ноември - и WarnerMusic Group за $2.6 млрд. Тъй като AOL продължава да тегли компанията надолу, през септември 2003 г. Парсънс зачерква AOL от името на компанията. Две години по-късно Time Warner тръгва към подем: инвеститорите отново са повярвали в нея, а огромният й дълг е значително намален. Въпреки че в края на 2008 г., когато Парсънс напуска Time Warner, компанията все още бе обременена с недостатъчно добре функциониращи поделения, а цените на акциите й бяха в застой, повечето анализатори бяха единодушни, че точно той е бил човекът, от който медийната империя се е нуждаела.
Широко отворени врати
Веднага след като получава докторска степен по право през 1971 г. от държавния университет в Албъни, щата Ню Йорк (който завършва като първенец на курса), Дик Парсънс е назначен за правен съветник в екипа на тогавашния губернатор на Ню Йорк Нелсън Рокфелер (1908-1979) и спечелва такова доверие, че когато Рокфелер е избран за вицепрезидент на САЩ през 1974 г., Парсънс е поканен да го последва във Вашингтон. Там той работи пряко с президента Джерълд Форд и се запознава със заместник главния прокурор Харълд Тайлър Джуниър и с един от сътрудниците му - младия Рудолф Джулиани, с когото Парсънс става близък приятел и по-късно го подкрепя в кампанията му като кандидат-кмет на Ню Йорк. Работата му в президентската администрация отваря много врати за младия Парсънс и когато през 1976 г. Форд губи изборите от Джими Картър, Парсънс не е лишен от възможности. През 1977 г. той се връща в Ню Йорк и по покана на Харълд Тайлър постъпва в правната кантора Patterson, Belknap, Webb & Tyler. Скоро той става „звезда" във фирмата и само след две години е приет за пълноправен партньор в нея. 11-те години в правната кантора, където работи заедно с Руди Джулиани, циментира репутацията му на човек, който умело води преговори. Освен това Парсънс разширява мрежата си от познанства и връзки, спечелвайки видни клиенти като вдовицата на Нелсън Рокфелер - Хепи Рокфелер, козметичния гигант Estee Lauder и няколко големи щатски корпорации, в това число и Dime Savings Bank.
ЦЕНИТЕЛ И ПРОИЗВОДИТЕЛ НА ВИНО
В началото на 2007 г. Парсънс лансира виното "Лоренцо и Изабел", посветено на родителите му, което произвежда в имението си в района Монталчино, Тоскана, известен като Меката на червеното вино в Италия. "Жена ми винаги казваше, че трябва да си намеря някакво хоби, затова и започнах да се оглеждам извън работата си за нещо привлекателно", споделя Парсънс. Така той купува имението с 20 хектара лозов масив. "Пием това, което можем, а останалото продаваме", казва Парсънс и твърди, че виното му се продава както в Италия, така и в САЩ.
СИН НА РАБОТНИЦИ ОТ БРУКЛИН
Въпреки че Ричард Дийн Парсънс редовно намира място в годишните класации на списание Fortune за най-влиятелните хора в бизнеса и е смятан за един от най-уважаваните афроамериканци - бизнес ръководители в САЩ, той произхожда от средно работническо семейство. Роден е в Бруклин, Ню Йорк, на 4 април 1948 г. като едно от петте деца в семейството на Лоренцо и Изабел Парсънс. Израснал е в Куинс, където гледа зарята за националния празник на САЩ - Четвърти юли, фойерверките за която са доставени от мафиотската фамилия Готи. Веднъж едва не взривил къщата на свой приятел, когато се опитвал да направи самоделни фойерверки на печката. Парсънс бил изключително умен като младеж. Завършил средното си образование само на 16 години. След това се записва в колеж в университета на Хавай, където се представя отлично и в академичните занимания, и 8 университетския баскетболен отбор. В Хавай среща бъдещата си съпруга Лаура Ан Буш, с която се женят през 1968 г. Двойката живее в Ню Йорк и има три деца.