По сайтовете им ще ги познаете

Дума - 30 стр.
По сайтовете им ще ги познаете



Нина ГЕОРГИЕВА , консултант на международната образователна търсачка icares.com
Цари пълен хаос с интернет порталите на училищата, а в МОН се трошат бадева милиони левове
В днешния глобален свят, в който учениците сърфират всекидневно, интернет страниците на училищата все повече се възприемат като своеобразни визитни картички на институции, предлагащи образование. Учениците, търсещите образование в чужбина, масово се ориентират към използването на т.нар. търсачки за образование. По зададени критерии търсачката намира подходящото учебно заведение, позиционирано със собствен сайт и информационен бюлетин, който може да се принтира или да се изпрати по електронна поща. Така всеки ученик може да намери например в кое училище се изучава интересуваща го специалност. Една от най-добрите търсачки за образование, предлагаща и безплатен тест за професионално ориентиране, е ICRES.COM. Oт ноември 2008 г. търсачната система е локализирана на български език, а сайтът на първата българска гимназия, абониран за системата с четири специалности, е този на Професионалната гимназия по телекомуникации в София. Как българските училища са позиционирани в интернет пространството и каква информация предоставят? Няма институция в България, която може да даде отговор на този въпрос. Повечето училищни сайтове в българското интернет пространство са продукт на доброволен труд на ентусиазирани ученици и родители, подкрепени от директорска далновидност. Има и сайтове, които са резултат от изпълнение на дейности по информираност и публичност на проекти. Откриват се и десетки сайтове на класове, създадени от класните ръководители. Сред тях са a-class.hit.bg на Ст. Стефанов и ve.mi6ma6.com на г-жа Миленкова. В сайта на IV В клас (vklas-tretoedu.dir.bg) на Трето СОУ "Иван Селимински" гр. Сливен се откриват публикувани трите имена на учениците и техните снимки. Кому е нужна тази информация? Може би за улеснение на интернет педофилите. Снимката и трите имена на детето са лична информация и публикуването им в сайта на класа представлява разкриване на лични данни, което е предмет на Закона за защита на личните данни. Коя е институцията, отговорна за училищното присъствие в интернет пространство? Преди три години МОН обяви конкурс и консорциумът "Лексис" спечели обществената поръчка за изграждане на Национален образователен портал (НОМ) на стойност половин милион лева. Днес в НОМ може да се прочете "най-актуалната новина", която е от... 16.10.2008 г. Ако се потърси информация за 74-о СОУ "Гоце Делчев", отваря се сайтът на РИО на МОН-София-град. В столицата има над 200 училища, но само 22 от тях са позиционирани в НОМ. Разглеждайки ги обаче, се установява, че само три от тях имат сайтове - ПГТЕ "Хенри Форд", СГХСТ и НФСГ. Останалите 19 училища са само списък с имена! Ако потърсим в другите градове, положението е още по-трагично. От Пловдив са позиционирани само три училища и две от тях имат сайтове - СОУ "Св.св. Кирил и Методий" и Национална търговска гимназия. От Варна само едно училище е позиционирано и това е Пета езикова гимназия. Ако човек се "разрови" в Регистъра на средните училища и детски градини в сайта на МОН, могат да се намерят малко училища с актуални интернет страници и много "елитни" училища без страници! Но понеже никой не може да даде определение за "елитност" на училище освен даващите частни уроци, то наличието или липсата на сайт в държавния регистър просто няма отношение към избора на училище! Много по-добре е организиран частният Единен информационен портал за учебните заведения в страната, собственост на СИ-ЕМ ЕООД, изграден без обществена поръчка и без половин милион лева. Порталът дава възможност срещу заплащане всяко училище, университет, школа или дори частен преподавател да организира дейността си чрез интернет, а също да поддържа лесна и бърза връзка с всички хора и институции, регистрирани в него. Основните потребители на един училищен сайт не са само хората, търсещи информация за самото училище. Потребители могат да бъдат и учениците, и преподавателите, и родителите. Сайтът задължително трябва да съдържа името на училището и информация за обучението, информация за педагогическия и ръководния състав, разпределение на функциите и отговорностите, документи (правилници, графици и др.), галерия за визуализация на училищния живот, местонахождение и контакти. Пример за добра функционалност е сайтът 199ou.info на 199 ОУ "Св. Ап. Йоан Богослов". В него е интегрирана електронна платформа за оценяване и обучение, е-каталог на училищната библиотека, документи, галерия и персонално представяне на учителския екип, а скоро ще заработи и е-дневникът. Каква информация да бъде представена на училищния сайт и какви да бъдат архитектурата, приложенията и дизайнът му решава директорът на училището. Няма разписани принципи, на които да се подчиняват всички училищни интернет страници, няма правила за поддържане, няма и "делегирани" финансови средства за администрирането им. В МОН има одобрен проект "ИКТ в образованието" по европейската ОП "Развитие на човешки ресурси" на стойност 39 милиона лева, но в сайта на МОН няма и 39 думи за този проект. Какви дейности ще се финансират знае само оценителната комисия. Въпреки написаните стратегии и програми за ИКТ в средното образование, няма делегирани задължения и отговорности за публикуването на актуална и достоверна информация в училищните сайтове, няма средства за заплащане на външни организации, които да бъдат натоварени с редакцията и актуализацията на съдържанието, няма и училищни служители с професионални умения да извършват тази дейност. Много държавни пари се изсипаха в училищата под формата на интернет свързаност и хардуер през последните години. В резултат на тази масирана ИТК-инвазия в средното образование днес в "елитните" училища родители разговарят в коридорите с учители в Wi-Fi среда, четат съобщения и списъци по стените и взимат неплатен отпуск, за да подадат или получат документи от училищната администрация. Кои са добрите училища? По сайтовете им ще ги познаете.